Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
20.12.2019 |
град |
Кърджали |
|||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
На |
04.12.2019
|
година |
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
В публично заседание
и следния състав: |
||||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Председател: |
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Членове: |
ВИКТОР АТАНАСОВ МАРИЯ БОЖКОВА |
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
|
|
|||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Секретар |
Мариана Кадиева |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Прокурор |
Росица
Георгиева от Окръжна прокуратура -
Кърджали |
|
|
|||||||||
|
|
||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
съдията Виктор Атанасов |
|
||||||||||
|
|
||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак.
Дело |
номер |
196 |
по
описа
за |
2019 |
година |
|||||||
|
|
||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.63,
ал.1,
предл.ІІ/второ/ от ЗАНН,
във вр. с чл.208 и следв. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба от
„Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано
от изпълнителния му директор П. И., подадена чрез процесуален представител –
ст.юрк.Е. М., против
Решение №244 от 26.06.2019 год., постановено по АНД
№516/2019
год.
по описа на Кърджалийския районен съд, с което е потвърдено наказателно
постановление №43 от 10.04.2019
год., издадено от директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив.
Касаторът заявява в
жалбата, че счита решението за неправилно
и необосновано, поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и
съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилно оценени фактическа и
правна обстановка и доказателства по делото, довели до погрешни правни и логични
съдебни изводи. На първо място твърди, че
решението по АНД №516/2019 год.
е порочно, тъй като противоречи на императивната
правна норма на чл.34 от ЗАНН, която се прилагала служебно. Твърди, че от момента на
откриването на нарушителя - в настоящия казус това било на 05.07.2018 год. (алтернативно на 23.07.2018 год.), започвал да тече 3/три/-месечният срок за
съставянето на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и той щял да изключи
приложението на годишния срок, ако изтичал преди края на едногодишния
срок от извършването на нарушението, като тук ставало въпрос за ясен
източник на материалното основание, попадащо в първата хипотеза от чл.34, ал.1 от ЗАНН, а именно - че АУАН е
следвало да се издаде до три месеца от откриването на нарушителя. Твърди също, че в настоящия спор, тъй като АУАН №194 от 14.12.2018 год. бил издаден много след датата на откриване на нарушителя,
т.е след изтичане на тримесечния срок на чл.34, ал.1 от ЗАНН, то актът,
респективно издаденото впоследствие НП
№43/10.04.2019 год.,
се явявало незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение в
производството по ангажиране отговорността на „НЕК” ЕАД и представлявало самостоятелно основание за отмяна
на това НП. Твърди, на следващо място, че в Решение №244 от 26.06.2019 год. по АНД №516/2019 год., Районен съд -Кърджали
напълно декредитирал(!?) както материалноправните
норми, приложими в случая, така и приобщените доказателства по делото,
потвърждаващи по безспорен начин, че още на 23.07.2018 год. БД ИБР е
узнала за нарушението и неговия автор, алтернативно
е официализирала
знанието си за тях чрез издаването на Констативен
протокол (КП) с №***/***
год. (също
приобщен като доказателство по делото). Касаторът счита, че игнорирайки голяма част от доказателствения
материал, съдът необосновано преценил, че нарушението е установено едва на
31.10.2018 год., визирайки
издаването на втория КП №***/*** год. и респективно провъзгласил, че АУАН №194 от 14.12.2018 год. е издаден в тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Според касатора, видно от мотивите на съда, водещото е обследването на датата на узнаване на
нарушението, а не на автора му, като счита, че този правен и фактически извод на съда е неправилен и необоснован и че дори да се приеме хипотетично, че първата хипотеза на
чл.34, ал.1 от ЗАНН се отнася и за датата на извършване на нарушението, то
тогава било налице пълно противоречие с по-голямата
част от доказателствения материал по делото. Твърди, че безспорно било
доказано и признато от ответната страна, че БД ИБР е знаела и за нарушението, и
за автора му, още
през месец юли 2018 год., като освен от посомесния КП, това било видно и от изпратенитеот „НЕК” ЕАД до контролиращия орган нормативно
изискуеми (съгл. чл.18 от Наредбата за ползването на повърхностните води) 4
броя сведения -справки за състоянието
на язовирите, стопанисвани от „НЕК” ЕАД. От тях първите 3/три/, с дати - 10.07.2018 год., 20.07.2018 год. и
31.07.2018 год., касаели
трите десетдневки на месец юли 2018 год., а
последната се явявала обща за месеца, като справките били
изпратени надлежно по електронна поща (видно от приобщените към делото
имейли), а получаването
им било потвърдено и от *** на БД ИБР при
проведения им разпит в откритото съдебно заседание. Касаторът счита, че като се има предвид, че разпитаните *** - г-н П. и г-жа К., са автори на КП №***/*** год., на КП №***/*** год. и на
порочно издадения на тяхна база АУАН №194/14.12.2018 год., то признанието им, че справките на „НЕК” ЕАД са изпратени
надлежно още през месец юли, безспорно посочвало,
че датата, на която е започнал да тече давностния срок по смисъла на чл.34,
ал.1 от ЗАНН е 23.07.2018 год. или алтернативно 03.08.2018 год. (датата на получаване на месечната справка
по чл.18 НППВ). Според касатора, проверката,
извършена на 23.07.2018 год. от експертите на БД
ИБР е официализира знанието на същите лица за извършените превишения в обемите
за водоползване от „НЕК” ЕАД за
месеците април, май, юни и юли на 2018 год. на каскада „***”, включваща язовирите „***”, „***” и „***”, което било видно
от съдържанието и данните в Констативен протокол № ***/*** година. Касаторът счита, че издаването на втори такъв протокол на 31.10.2018 год. било по-скоро с цел да санира настъпилото закъснение в
сроковете по чл.19 от НППВ и чл.34, ал.1 от ЗАНН и да легализира издаването на
11 броя АУАН през месец декември 2018 год., както и че обективната логика на безспорно установените факти
отвежда до единствено възможния правен и фактически извод, че нарушителят е бил известен на 23.07.2018 година. На следващо място касаторът
твърди, че решението на съда
по АНД №516/2019 год. е в противоречие
и с цялостната обстановка по казуса, дадена в становището на МОСВ, в качеството му на издател на месечните графици по
чл.53 от ЗВ, като в
тази връзка е цитирано и част от съдържанието на писмо №***/*** год. на МОСВ (приобщено като доказателство по АНД №516/2019 год.), в
което МОСВ тълкувало конкретния казус, като сочи, че това писмо било с копие и до Басейнова Дирекция „Източнобеломорски район”.
Счита, че от
цитиранато било ясно, че МОСВ
отказва и ще продължава да отказва да променя своите месечни графици, когато е
на лице явлението „Висока вълна” и/или когато периодът,
който е предимно сух, изненадва с неочаквано големи валежи, какъвто бил
случаят, тъй като счита, че „НЕК” ЕАД е в хипотезата
на чл.53, ал.5 от ЗВ, т.е. дори и „НЕК” ЕАД да бе поискала промяна на графика, то МОСВ щяло да откаже, тъй като считало, че това е уредено в закона. В контекста на това, касаторът смита, че изводът е, че не е било необходимо търсене на
отговорност, тъй като „НЕК” ЕАД е действал в хипотезата на „крайна сила” и/или „неизбежна отбрана”, което следвало да
бъде оценено от съда, но той напълно декредитирал обективността на казуса и
приел, че БД ИБР правилно е възбудила
административнонаказателна отговорност на „НЕК” ЕАД, независимо, че същото противоречало на закона и на тълкуването на казуса от по-високо
поставеният й орган - МОСВ. С оглед това, касаторът счита, че съдът неправилно
оценил и целостта на фактическата обстановка по казуса и направил погрешен
извод, довел до неправилност и необоснованост на атакувания съдебен акт.
Касаторът моли в
жалбата, след като настоящата инстанция прецени в съвкупност всички изложени
доводи, възражения и събраните по делото доказателства, да отмени Решение №244 от 26.06.2018 год. на Районен съд - Кърджали по АНД №516/2018 год., като неправилно и необосновано, поради допуснати
съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и да постанови решение по същество, с което да отмени
издаденото от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район” НП №43/12.04.2019 год., а алтернативно, ако счете, че съдебното
решение не страда от съществени пороци, водещи до неговата цялостна отмяна, да върне делото на първоинстанционен съд за
ново разглеждане, съгласно предвидените хипотези на чл.221 от АПК, като бъдат дадени
указания, отговарящи на правилното прилагане на
закона.
Редовно призован за съдебното заседание,
касаторът „Национална
електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***, се представлява от упълномощен процесуален представител
– ст.юрк. К. К., който поддържа жалбата по изложените в нея
доводи и съображения. Моли съда да вземе предвид, че съгласно Закона за
енергетиката, който бил материален и специален
закон и в случая касаещ дейността на „НЕК” ЕАД, макар че „НЕК” ЕАД било търговско дружество със 100% държавно участие,
държавата вменила функциите на „НЕК”, като обществен доставчик на електроенергия, на „ЕСО” ЕАД, като оператор на електроенергийната
система. Сочи, че съгласно Наредбата за управление на
електроенергийната система, действията на „НЕК” по преработка на води зависи от преките нареждания на
електроенергийния системен оператор, които се отразявали и в оперативните дневници на централата, т.е. всяка
една преработена капка вода не зависела от
волята на „НЕК” ЕАД, а единствено и само от разпорежданията на „ЕСО” ЕАД, за да
може електроенергийната система на страната да бъде в кондиция и тогава, когато
има нужда от електроенергия, да работят централите и обратно, когато няма
нужда, да не работят, за да не бъде натоварена системата. Поради тази причина,
освен аргументите, изложени в жалбата и за давността, моли съдът да има предвид, че така вмененото на „НЕК” ЕАД
нарушение, не е извършено виновно, а е извършено в контекста и в изпълнение на разпоредбите на Закона за енергетиката и Наредба
№РД-16-5757 за управление на електроенергийната система на страната. Моли съдът да не
наказва „НЕК” ЕАД, чрез потвърждаване на наказателното постановление, тъй като
„НЕК” ЕАД изпълнява едни законови нареждания. Представя писмени бележки,
като се надява, след като съдът се запознаете с тях, да преосмисли
позицията си и предвид основанието, да отчете, че нарушението не е извършено
виновно нито от „НЕК” ЕАД, нито от неговите служители. По тези
съображения, отново моли да бъде
отменено първоинстанционното решение и потвърденото с него назаталено постановление.
Ответникът по касация – директорът на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район”/БД ИБР/ - град Пловдив, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представлява. От
същия по делото е постъпил отговор на касационната жалба, в който заявява,че
оспорва изцяло същата, като излага подробни съображения в подкрепа на
обжалваното решение на Районен съд - Кърджали и моли настоящата инстанция да
постанови решение, с което да го остави в сила, като правилно и законосъбразно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че обжалваният съдебен акт е
правилен и законосъобразен, като счита, че събраните
писмени и гласни доказателства пред първата инстанция сочат, че безспорно е извършено
нарушението, за което е санкционирано дружеството – чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от Закона за водите. Сочи, че контролните органи са установили, че „НЕК”
ЕАД, като оператор на язовир „***”, е надвишил зададения максимален контролен
обем на язовира, с няколко последователно извършени
измервания и с превишаване значително над този обем, посочен в графика им. Относно твърденията за изтекли
срокове за съставяне на АУАН, а оттам и за незаконосъобразността на издаденото
наказателно постановление, развивани и пред първата инстанция, счита, че в мотивите на обжалваното решение се
съдържа ясен и подробен отговор на този въпрос, които мотиви заявява,
че поддържа изцяло. Сочи също, че по приложената санкционна норма на чл.200,
ал.1, т.27 от Закова за водите, е наложена имуществена санкция в минималния
размер за извършеното нарушение, в размер на 1500 лева, като счита, че нормата е правилно приложена и
правилно е определен размерът на
наложената санкция, в минималния такъв. Счита, гласните
и писмени доказателства сочат, че не са налице твърдените нарушения, а
развиваните доводи, свързани с производството на ел.енергия от това дружество, нямат отношение към
конкретната фактическа обстановка и конкретно установеното нарушение, свързано
с поддържане на един обем, който е бил съгласуван предварително с това
дружество, със съответните контролни органи и който е бил утвърден с график,
който те са били в състояние да изпълняват, стига да са взели съответните
мерки. Счита също,
че правилно е посочено в
обжалваното решение, че „НЕК” ЕАД не е бил в невъзможност да поддържа
определения с месечния график, контролен обем, като е установено, чрез няколко
замервания в различните дни, надвишаването на този обем. Счита,
че мотивите, изложени в обжалваното решение, съответстват на установената
фактическа обстановка и предлага
настоящата инстанция да остави в сила обжалваното решение, като правилно
и законосъобразно.
Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като
извърши проверка на
атакуваното решение и прецени
допустимостта и основателността
на касационната жалба, с оглед наведените
в нея касационни основания, приема за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е
процесуално допустима.
Релевираното от касатора касационно
основание е нарушение на закона -касационно основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК.
Разгледана по
същество,
касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
С
обжалваното Решение №244 от 26.06.2019 год.,
постановено по АНД №516/2019 год., Кърджалийският районен съд е потвърдил наказателно постановление №43 от 10.04.2019 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/
- град Пловдив, с което, на „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния му директор П. И., на
основание чл.200, ал.1, т.27, предл.ІІ /второ/ от Закона за водите/ЗВ/, е наложена имуществена санкция, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.53,
ал.1, във връзка с ал.4, т.2 от Закона за водите.
За да
постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 31.10.2018 год. свидетелите В. П. и Т. К. - *** в Дирекция
„Контрол” при БД ИБР - град Пловдив, извършили проверка на язовир „***”, подрайон ***
„***”, изграден на ***, над ***, разположен в землището на ***, №*** от
Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, стопанисван от „НЕК” ЕАД
***. Проверката била във
връзка със спазване на графика за използване на водите на комплексните и
значими язовири през месеците октомври, април, май, юни и юли 2018 год.,
утвърден от МОСВ и спазване на условията в издадено разрешително за водовземане
по ЗВ с №***/*** год., изменено с Решение №123/07.07.2008 год. и №90/23.04.2013
год., последно изменено с Решение №133/23.08.2018 год. на МОСВ, с титуляр
дружеството-жалбодател. Контролните органи констатирали, че водното ниво в
язовирното езеро се измервало посредством нивомерна рейка и нивомерно
устройство, водел се ежедневен баланс за водното ниво, завирен обем, приток,
разход и загуби на съоръжението. Разходът на водни маси на ВЕЦ „***” се
изчислявал на база специфичен разход на вода за производство на 1 kWh електроенергия. С графика за използване на водите на комплексните и
значими язовири през месец юли 2018 год., утвърден от МОСВ, за язовир „***” бил
определен максимален контролен обем 397.90 млн.м3 вода, който
съоръжението да достигне и да не превишава. За ВЕЦ „***” за месеца били
разрешени 100.0 млн.м3 вода за производство на електроенергия. При
извършената проверка на място и по документи било установено следното за месец
юли 2018 год.: 1. Завирен обем в язовирното езеро в 08:00 часа на 10.07.2018 год.
(час на изготвяне на дневния баланс) – 482.165 млн.м3 вода или
превишение на обема в язовира, определен с месечния график с 84.265 млн.м3
вода; 2. Завирен обем в язовирното езеро в 08:00 часа на 20.07.2018 год. (час
на изготвяне на дневния баланс) – 474.796 млн.м3 вода или превишение
на обема в язовира, зададен с месечния график с 76.896 млн.м3 вода;
3. Кота на водното ниво в язовирното езеро в 08:00 часа на 23.07.2018 год. (час
на изготвяне на дневния баланс) – 322.70 м., съответно завирен обем при тази
кота – 471.833 млн.м3 вода или превишение на обема в язовира,
определен с месечния график с 73.933 млн.м3 вода. Завиреният обем в
язовир „***” през целия месец юли 2018 год. надвишавал разрешения максимален
обем за съоръжението - 397.90 млн.м3, съгласно месечния график,
утвърден от МОСВ и това означавало, че „НЕК” ЕАД *** поддържало обем в язовир „***” през целия месец юли
2018 год., значително над зададения максимален контролен обем за язовира от 397.90
млн.м3 вода, съгласно утвърдения от МОСВ месечен график за
използване на водите в комплексните и значими язовири през месец април/вероятно се има предвид месец юли/ 2018
год. („Обемът в язовира да достигне и да не надвишава 397.90 млн.м3
вода”). С така описаното деяние, дружеството-жалбодател, като титуляр по Разрешително №***/*** год., изменено с Решение
№123/07.07.2008 год. и № 90/23.04.2013 год., последно изменено с Решение
№133/23.08.2018 год. на МОСВ, за водовземане от язовир „***”, с разрешена цел „производство
на електроенергия”, не било спазило изискванията относно начина на използване
на водите на язовир „***” - № 28 от Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ,
свързан с поддържането на свободен обем за поемане на очакван приток, определен
в утвърдения от МОСВ месечен график за използване на водите в комплексните и
значими язовири през месец юли 2018 год. Установеното при
проверката на място и след анализ на документи нарушение било описано в
Констативен протокол №*** от *** год. По този повод, на 14.12.2018 год. срещу
жалбодателя бил съставен АУАН №194/14.12.2018 год. по чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от ЗВ. Актът бил съставен в присъствие
на надлежно упълномощен представител на „НЕК” ЕАД ***, който го подписал и
получил без възражения. На 17.12.2018 год. дружеството подало писмено
възражение срещу акта, което не било уважено, а на 10.04.2019 год. било издадено
атакуваното наказателно постановление, с което, на жалбодателя, на основание чл.200, ал.1, т.27, предл.ІІ/второ/ от ЗВ, било наложено административно
наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за нарушение по чл.53,
ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от ЗВ.
Изложената фактическа обстановка
районният съд е установил и възприел след анализ на показанията на свидетелите В.
П. и Т. К., на които е дал вяра изцяло, като последователни, непротиворечиви и
безпристрастни; Акт за установяване на административно нарушение №194/14.12.2018 год.; Констативен протокол №*** от
*** год., както и другите, приети по делото, писмени доказателства.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, от правна
страна районният съд е направил следите изводи:
Съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана
по същество.
Съдът е посочил, че с обжалваното
наказателно постановление е наложено административно наказание на „НЕК” ЕАД *** за нарушение на разпоредбата на чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от ЗВ и ме текстът на чл.53, ал.1 от ЗВ гласи, че начинът на използването на водите на
комплексните и значимите язовири по Приложение
№1 се определя в годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от
министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за
водовземане, а
според ал.4, т.2 на чл.53 от ЗВ, с месечните графици се определят
свободни обеми за поемане на очакван приток. Отбелязъл е също, че санкцията за посоченото нарушение
е наложена на основание чл.200, ал.1, т.27 от ЗВ, предвиждащ да се наказва с глоба, съответно имуществена
санкция, от 1500 до
5000 лева, освен ако не
подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което надвиши
разрешените водни количества от комплексните и значими язовири или не спази
определения максимален обем в графиците по чл.53, ал.1 от закона. Съдът е приел, че въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява безспорно
обстоятелството, че жалбодателят е осъществил вмененото му
нарушение, както и че е установено, че с графика за използване на водите на комплексните и значими язовири през
месец юли 2018 год., утвърден от МОСВ, за язовир „***” е бил определен
максимален контролен обем 397.90 млн.м3 вода, който съоръжението да
достигне и да не превишава, но въпреки утвърдения график, „НЕК” ЕАД *** поддържало обем в язовира
през целия месец юли 2018 год., значително над зададения максимален контролен
обем от 397.90 млн.м3 вода. Според районния съд, това означавало, че
дружеството, като титуляр по разрешително за водовземане от
язовир „***”, с разрешена цел - производство на електроенергия, не е спазило
изискванията относно начина на използване на водите на язовир „***” - №28 от
Приложение №1 към чл.13, ал.1, т.1 от ЗВ, свързан с поддържането на свободен
обем за поемане на очакван приток, определен в утвърдения от МОСВ месечен
график за използване на водите в комплексните и значими язовири през месец юли
2018 год. Поради това, според първоинстанционния съд, правилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбодателя, на основание чл.200, ал.1, т.27, предл.ІІ/второ/ от ЗВ, за извършено нарушение по чл.53, ал.1, във вр. с ал.4, т.2 от ЗВ. Съдът е посочил, че доколкото се
касае за нарушение, извършено от юридическо лице, чиято отговорност по арг. от
чл.83 от ЗАНН, е обективна и безвиновна, деянието не следва да се доказва
изобщо от субективна страна и да се изследва, знаел ли и съзнавал ли е деецът
елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма. Посочил
е също, че наложеното, в случая, наказание е в минимален размер и съдът няма
правомощия да го намали, предвид нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН.
При извършената от съда служебна
проверка не са били констатирани твърдените от жалбодателя нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, които да са допуснати в хода на
административнонаказателното производство, както е посочил, че както АУАН, така и атакуваното постановление, са съставени от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, нарушението
е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са
времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят, индивидуализиран е и нарушителя, както и
че от изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно, какво
деяние е осъществено от жалбодателя, кога е извършено и каква е неговата правна
квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Съдът е посочил също, че словесното
описание на констатираното деяние и установената по делото фактическа
обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на
санкционната такава, както и че не е налице твърдяното в жалбата нарушение на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като видно от атакуваното постановление, наказващият
орган е преценил възраженията и събраните доказателства, а обстоятелството, че
възраженията на нарушителя, са счетени за неоснователни, не означава, че не са
обсъдени. Съдът е намерил за неоснователни и доводите на жалбодателя, че
съобразявал работата на своите централи с общата картина на всички язовири от
каскадата, с цялостните изисквания на енергийната система в страната и че МОСВ записвало в месечните графици изисквания,
които не винаги били изпълними при действителните метеорологични условия и пр.,
като е отбелязъл в тази връзка, че от доказателствата по делото не се установява невъзможност за „НЕК” ЕАД да поддържа определения в графика максимален контролен обем в язовир „***”. Съдът е посочил, че в тази връзка
следва да се има предвид, че според текста на чл.53, ал.7 от ЗВ, министърът на околната среда и водите или оправомощено от него длъжностно лице при възникване на непредвидими и/или изключителни обстоятелства изменя месечния график, за което писмено уведомява заинтересованите страни, а няма данни дружеството-жалбодател, стопанисващо язовир „***”, да е поискало изменение на графика за
месец юли 2018 год., съответно този график не е
бил изменен от министъра на околната среда и водите или
оправомощено от него длъжностно и че от това следва, че
не са били налице непредвидими и/или изключителни обстоятелства, поради които
графикът да не е могъл да бъде изпълнен. Районният съд не е приел за оссователно и възражението
за неспазване на давностните срокове, предвидени в чл.34 от ЗАНН, както за
съставяне на АУАН, така и за издаване на наказателното постановление, като е
посочил, че в случая, АУАН е съставен на 14.12.2018 год., като в същия изрично било
посочено, че нарушението е установено на датата 31.10.2018 год., при извършена
проверка от служители на БД ИБР, а проверката била извършена и на място, и по
документи, които контролните орган са анализирали, като издадено разрешително
за водовземане, график за използване на водите в комплексните и
значими язовири през месец юли 2018 год., сведение за производство на бруто
ел.енергия и използвани водни обеми през месец юли 2018 год., месечни сведения
за водните обеми в язовира от „НЕК” ЕАД, предприятие
„Водноелектрически централи”, констативен протокол от 23.07.2018 год. Районният
съд, предвид това, е приел, че именно на датата 31.10.2018 год.
актосъставителят е разполагал с категорични данни, които са му позволили да
направи извод за извършеното нарушение и неговия автор, като е посочил, че действително,
експерти от БД ИБР са правили проверка на язовир „***” и на 23.07.2018 год., но
и че видно от двата констативни протокола - от 23.07.2018 год. и 31.10.2018 год.,
тяхното съдържание не било идентично, като първият път бил замерен само водният
обем в язовира за определени месеци, а едва при проверката на 31.10.2018 год. били
установени и посочени точните превишения на графика през месец юли 2018 год.,
анализирани били относимите документи и бил направен извод за
допуснато нарушение за конкретен период, а оттам и за неговия автор, т.е. за
откриване на нарушителя. Поради това районният съд е приел, че именно оттогава
е започнал да тече и тримесечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, като е посочил,
че е спазен и регламентирания в чл.34, ал.3 от ЗАНН шестмесечен срок за
издаване на наказателното постановление, тъй като акта бил съставен на
14.12.2018 год., а процесното наказателно постановление било издадено от
наказващия орган на 10.04.2019 год. По тези съображения и въз
основа на тези изводи, решаващият състав на Кърджалийския районен съд е извел и
окончателния си извод, че атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно,
поради което и с решението по делото го е потвърдил.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218,
ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно
цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният
съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно
правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в
рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Кърджалийския
районен съд също така е допустимо, като постановено по подадена от
надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, т.е. не са налице
процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство
и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.
Фактическата обстановка,
установена от въззивния съд, се споделя и от настоящата касационна инстанция, но
не се споделят изводите на решаващия състав на Кърджалийския районен съд, като
настоящият съдебен състав намира, че същите не съответстват на приложимия
материален закон.
Настоящата
инстанция намира за незаконосъобразен извода на районния съд, че в настоящия
случай, при съставянето на АУАН, е спазен тримесечния давностен срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН, като намира за основателни доводите и съображенията, развити в
тази насока в касационната жалба. Съгласно тази разпоредба, не се образува
административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението.Според правната теория нарушителят се счита открит, когато в писмен
документ, показания на свидетели или лично волеизявление на дееца се съдържат
данни, които не пораждат съмнение за авторството на деянието, осъществяващо
състав на административно нарушение.
Безспорно е в случая, че дружеството не е спазило зададения
максимален контролен обем от 397.90
млн.м3 за месец юли 2018 год., съгласно утвърдения месечен график. Няма спор също, че в изпълнение на задълженията си по Закона за водите/ЗВ/, касаторът е подавал
ежедневни справки за състоянието на язовир „***”, в т.ч. и за месец юли 2018 год.,
включваща и наличния воден обем в язовира.
Видно от приложения по делото Констативен протокол №***, на датата 23.07.2018 год., служители при БД „ИБР” - Пловдив извършили проверка на
язовир „***”, във връзка със спазване на графика за използване на водите на
комплексните и значими язовири през месеците април, май, юни и юли 2018 год., от страна на касатора „НЕК” ЕАД, в резултат на
което констатирали, че за месец юли 2018 год., завиреният обем на
водното езеро, при кота водно ниво, на датите: 10.07.2018 год.; на 20.07.2018 год. и
на 23.07.2018 год., е съответно: 482.165 млн.м3; 474.796 млн.м3 и 471.833
млн.м3 - в 08:00 часа на
23.07.2018 год. и 472.456 млн.м3 - в 16:15 часа на 23.07.2018
год. Следователно, според събраните доказателства,
най-късно на 23.07.2018 год., контролните
органи на БД „ИБР”
са открили нарушителя, а и твърдяното нарушение, тъй като са разполагали с достатъчно данни, че за месец юли 2018 год., стопанисващото язовира
дружество – „НЕК” ЕАД, е
надвишило зададения максимален контролен обем от 397.90 млн.м3, определен в утвърдения график за същия месец юли 2018 год., като следва да се отбележи, че в
този Констативен протокол №*** от 23.07.2018 год., изрично
е посочено, че с графика за използване на водите на комплексните и значими
язовири за месеците април, май, юни и юли 2018 год., утвърден от минисъра на
околната среда и водите, за язовир „***” е определен максимален контролен обем
от 397.90 млн.м3, който трябва да достигне съоръжението и да не го
превишава.
От това се налага безспорния извод, че още
тогава субектът на нарушението, както и всички основни елементи от състава на административното
нарушение, са станали известни на контролния орган, като определянето на точното
превишение, като количество, на контролния обем за относимия месец, е следвало да се установи в рамките на
тримесечния срок по чл.34, ал.1 от
ЗАНН, от откриването на нарушителя. Въпреки
това, АУАН е съставен едва на
14.12.2018 год. или след изтичане на тримесечния
давностен срок, указан в чл.34, ал.1 от ЗАНН. В
тази връзка, неправилен е изводът в решението, че нарушението е открито едва с
изготвянето на Констативния
протокол №*** от *** год.,
за извършена проверка на язовир „***”, отново във връзка със спазване, от
страна „НЕК” ЕАД, на графика за
използване на водите на комплексните и значими язовири през месеците април,
май, юни и юли 2018 година. При тази проверка отново е констатирано, че за месец юли 2018 год., завиреният обем на
водното езеро, при кота водно ниво, на 10.07.2018 год.; на 20.07.2018 год. и
на 23.07.2018 год., е съответно: 482.165 млн.м3; 474.796 млн.м3 и 471.833
млн.м3 - в 08:00 часа на
23.07.2018 год. и 472.456 млн.м3 - в 16:15 часа на
23.07.2018 год., като са допълнени данни единствено за констатирания воден обем
на датата 31.07.2018 год., в 08:00 часа – 489.115 млн.м3 и е изчислено единствено превишението
на водния обем, представляващо разликата между зададения
максимален контролен обем от 397.90 млн.м3 и констатирания
завирен обем на водното езеро
към посочените дати, т.е. извършена е единствено една елементарна аритметична
операция, а именно – „изваждане”/констатирания завирен обем на водното езеро
към посочените дати минус
зададения, сагласно утвръдесния график, максимален контролен обем/.
Настоящият касационен състав счита, обаче, че
още на 23.07.2018 год.,
контролните органи на БД „ИБР”
са разполагали както с точна информация за зададения
максимален контролен обем на язовира, така и с точни данни
за констатирания завирен обем на
водното езеро, като едва ли за да бъде направено това
елеменнтарно изчисление е било необходимо толкова много време. Несъмнено е бил известен и нарушителят: дружеството – касатор в настоящото производство „НЕК” ЕАД, стопанисващо язовира и задължено да изпълнява и спазва зададения
му максимален контролен обем. Откриването на
нарушителя, в случая след проверка, извършена на 23.07.2018 год., от надлежен орган,
съдържаща изложени от същия орган данни за нарушителя, както и за извършено
нарушение по чл.53, ал.1,
във вр. с ал.4, т.2 от ЗВ, задължава
компетентните органи да съставят надлежен акт за установяване на нарушението,
като за това са разполагали с определените в в чл.34, ал.1 от ЗАНН
три месеца, но този
срок, в случая, не е бил спазен.
За прилагането на давностния срок
по чл.34, ал.1 от ЗАНН, съдът следи служебно, а с изтичането му се погасява
правната възможност на наказващия орган да ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя, поради което издаденото процесно НП се явява незаконосъобразно.
Като не е съобразил горното, районният съд е постановил
неправилно решение, в нарушение на
материалния закон, което следва да се отмени и вместо него се постанови
друго такова, с което да се отмени издаденото наказателно постановление. За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да посочи, в хода на
производството пред първоинстанционния съд не са допуснати същественпи
нарушесния на съдопрозиводствтикте права, които да съставляват основание за
връщане на делото за разглеждане от друг състав на същия съд.
Така, с оглед на всичко гореизложено,
касационната инстанция в настоящия състав намира касационната жалба на „Национална
електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, с изложените в нея оплаквания и доводи за основателна и
доказана, като всички изложени
по-горе съображения водят до извода, че атакуваното в настоящото производство
решение на първоинстанционния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалния закон, каквото е и едно от възведените
касационни основания,
поради което и обжалваното решение на Районен съд – Кърджали следва с решението по настоящото дело да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, по
съществото на спора, с което наказателното постановление следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно издадено.
По изложените съображения и на
основание чл.221, ал.2, предл.І /първо/, във вр. с ал.217, ал.3,
предл.ІV/четвърто/ от АПК и във вр. с чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №244 от 26.06.2019 год., постановено по АНД
№516/2019
год.
по описа на Районен
съд – Кърджали, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №43 от 10.04.2019 год., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”/БД ИБР/
- град Пловдив, с което, на „Национална електрическа компания” ЕАД/„НЕК” ЕАД/, със седалище и адрес на
управление ***, с ЕИК ***, представлявано от изпълнителния му директор П. И., на
основание чл.200, ал.1, т.27, предл.ІІ/второ/ от Закона за водите/ЗВ/, е наложена имуществена санкция, в размер на 1500.00/хиляда и петстотин/ лева, за извършено нарушение на
чл.53, ал.1, във връзка с ал.4, т.2 от Закона за водите.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.