НОХД № 319/2013 година
по
описа на РС - Димитровград
МОТИВИ
към присъда № 31 от 11.04.2014 г.
Против подс. В.Р.Б. ***, ЕГН ********** е повдигнато от РП-Димитровград обвинение за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 предл.1 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б” НК за това, че на 09.02.2013 г. от
къща, находяща се в с.*** общ.Димитровград, чрез използване на моторно превозно
средство – л.а. марка „***” с рег. № *** АР и след като предварително се
сговорил с Д.А.Д., А.Ф.А. и П.П. *** в немаловажен случай, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. компютър марка „NEO”, 1
бр. ДВД плеър марка „BLUESKY”, 1
бр. ДВД плеър марка „HYUNDAI”, 1
бр. монитор марка LG
FLATRON, 1 бр. микровълнова печка марка HOME, 1
бр. клавиатура марка „ACME”, 2
бр. високоговорители марка „SPEEDLINK”, всички на
обща стойност 1017 лева, от владението на В.Ж.К. ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив.
Прокурорът
поддържа повдигнатото обвинение и счита, че от събраните доказателства
безспорно се доказвало извършването на престъплението. Пледира за признаване на
подсъдимия за виновен и за налагане на наказание в размер на две години
лишаване от свобода, което да се изтърпи ефективно при първоначален строг режим
– доколкото отнетите вещи са били върнати. Счита, че са налице предпоставките
за определяне на общо наказание с това по нохд № 190/2013 г. на
РС-Димитровград, с приспадане на частта от изтърпяно наказание пробация.
Защитникът
адв. Б.И. пледира за признаване на подсъдимия за невинен и оправдаване по
повдигнатото обвинение. Счита, че не са събрани категорични доказателства за
участието на подсъдимия в изпълнителното деяние, липсвали данни за общност на
умисъла.
Подсъдимият
заявява, че разбира в какво е обвинен и дава обяснения пред съда, в които не се
признава за виновен. Заявява, че не разбрал, че се извършва кражба и може би е
бил подведен от останалите. Моли за налагане на по-ниско наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна
следното:
Подс. В.Р.Б. и Д.А.Д., А.Ф.А. и П.П.П., се познавали. По
отношение на последните трима наказателното производство е приключило с
одобрено споразумение от 08.07.2013 г. по настоящото дело.
Подс. Б. е осъждан многократно за престъпления от общ характер.
Свид. В.К. имала недвижим
имот в с.*** общ.*** Същата работила в Гърция и имотът се наглеждал от свид. Г.Б.
– нейна свекърва, която живеела в същото село. Имотът бил обявен за продажба.
В началото на м.февруари 2013 г. свид. Д.Д. и П.П. се срещнали
със свид. Н.М.. Същият живеел в с.Злато поле и дошъл до Димитровград да вземе
дебитната си карта, когато се срещнал с Д. и П.. Последните поискали да отидат
до с.Злато поле със свид. М., който се съгласил да ги вземе. По пътя свид. Д.
попитал свид.М. дали има необитаеми къщи в селото. Минавайки покрай дома на
свид. К., свид. М. им посочил, че собственика на къщата е на работа извън
страната. Д. и П. проявили интерес дали има вещи в къщата, но свидетелят не
можал да им посочи какви вещи има в къщата.
На 09.02.2013 г. свид. Д. и П.П. били в дома на Д. ***. Д. се
обадил на подс.Б. да се видят вечерта в дома на първия. Подс. Б. пристигнал
заедно със свид. А.. В хода на водения разговор свид. Д. предложил на
останалите да отидат до с.*** където имало къща, чийто собственици били в
чужбина и в къщата имало вещи, които да откраднат.
Предложението на Д. било прието от останалите и всичките с лек
автомобил „***” с рег. № *** АР, управляван от подс. В.Б. се придвижили до
с.Злато поле. Стигайки до дома на свид. К., подс. Б. го подминал и спрял в
малка странична уличка, непосредствено до оградата на дома на пострадалата.
Подс. Б. казал на останалите, че ще остане в колата, а те при проникването в
дома на свид. К. да не вдигат шум и да не чупят стъклата на прозорците.
Д., П. и А. се насочили към дома на свид. К., прескочили
оградната мрежа е влезли в двора. Д. повдигнал ролетната щора на един от
прозорците на къщата и натискайки с ръка го отворил. От дома Д. и П. изнесли на
ръце компютър марка „NEO”, ДВД
плеър марка „BLUESKY”, ДВД
плеър марка „HYUNDAI”,
монитор марка LG
FLATRON, микровълнова
печка марка HOME,
клавиатура марка „ACME”
и високоговорители марка „SPEEDLINK, които вещи
подавали на стоящия отвън свид. А., който ги отнесъл до оградата на къщата.
Подс. Б. дошъл да ги вземе, натоварили вещите в автомобила и потеглили за гр.***
По пътя свид. Д. се обадил на свид. Д.Д., на когото да предложат
да закупи отнетите от дома на свид.К. вещи. Спрели автомобила в близост до дома
на свидетеля, след което свид. Д. и подс. Б. отишли до блока на свидетеля.
Свид. Д. слязъл до автомобила за да види вещите. Свид. Д. предложил на свид.Д.
да му продаде вещите за 250 лева, но свид.Д. изявил готовност да заплати 200
лева за тях. Свид. Д. заявил, че сумата е малка, при което подс. Б. му казал да
ги дава за тази сума, обаче Д. не се съгласил.
Тогава те поели към дома на Д., когато по пътя горивото на
управлявания от подс.Б. автомобил свършило. Д. потърсил помощта на свид.К.М.,
който се отзовал и Д. закупил два литра бензин с парите дадени от М..
След около половин час свид. Д. отново позвънил на свид.М. и го
помолил да се срещнат до бензиностанцията в кв.М. и отново да му окаже помощ
във връзка с парични средства за гориво на лекия автомобил. Свид. М. се
отзовал. Напускайки района на бензиностанцията подс. Б. присветнал с фаровете
на свид.М., последният спрял и останал да ги изчака на пътното платно. Спирайки
непосредствено зад автомобила на свид. М., Д., П. и А. излезли от автомобила и
започнали да претоварват вещите в
управлявания от свид. М. автомобил.
Покрай автомобилите преминал полицейски патрул на РУП-*** Свид. Д.Д.
извършил проверка на лицата и забелязал отнетите от дома на свид. К.. Свид. Д.
ги попитал, чии са вещите, при което лицата се смутили, започнали да се
споглеждат, след което заявили, че вещите са техни. За изясняване на случая
лицата били отведени в РУП-Димитровград, където с протокол за доброволна
предаване свид. М. предал – 1 бр.
компютър марка „NEO”, 1
бр. ДВД плеър марка „BLUESKY”, 1
бр. ДВД плеър марка „HYUNDAI”, 1
бр. монитор марка LG
FLATRON, 1 бр. микровълнова печка марка HOME, 1 бр.
клавиатура марка „ACME”, 2
бр. високоговорители марка „SPEEDLINK.
Съгласно
заключението на назначената по делото оценителна експертиза, стойността на
отнетите от дома на свид. К. движими вещи възлиза на 1017 лева.
Гореописаната фактическа обстановка изцяло се потвърждава от
показанията на разпитаните по делото свидетели, от показанията на останалите
обвиняеми, спрямо които производството е завършило в влязла в сила присъда,
разпитани при условията на чл.118, ал.1, т.1 НПК, както и останалите събрани в
хода на съдебното и досъдебното
производство доказателства.
При анализа на доказателствата съдът констатира, че обясненията
на подсъдимия Б. не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства,
а напротив – същите се опровергават. Подсъдимият Б. заявява, че не бил
разговарял с никого, не знаел, че ще се извършва престъпление, а само извършил
услуга, като ги закарал с автомобила до селото. Тези обяснения съдът приема за
изградена защитна версия, която не се
подкрепи от останалите доказателства. по
делото безспорно е установено, както и свид. Д.Д. посочи, че двамата с
подсъдимия Б. са приятели от години. Именно Д. е потърсил подс.Б., който от друга
страна е пристигнал в дома заедно с А.А.,
който не отрича участието си в извършване на деянието, но посочва, че Д. му
предложил извършването на кражбата. Показанията на А. не са последователни и
логични, поради което съдът не ги кредитира изцяло. Той заявява, че не бил
разговарял с подс. Б., а същевременно именно двамата са отишли до дома на подс.
Д..
Очевидно е сговарянето на четиримата в дома на Д., който е бил
инициатора на деянието. Налице е разпределение на ролите, като подс. Б. е
останал да ги изчака с автомобила в близост, след което вещите се изнесени
от дома на свид. К. и са натоварени в
автомобила. Всички обстоятелства на извършеното деяние, свидетелствуват за
участие на четиримата в изпълнителното деяние.
Свид. П.П. категорично посочи, че са коментирали в автомобила
извършването на кражбата от къщата, като подс. Б. заявил, че не иска да влиза
вътре в къщата, а при слизане от колата ги посъветвал да не вдигат шум и да не
чупят прозорци.
Показателно за дейността на подс.Б. е и поведението му при опита
за продажба на вещите на свид. Д.. Същият е слязъл от автомобила, отишъл е
задено с Д. до входа на блока на свид.Д. и е взели участие в преговорите при
продажбата на вещите, като е уговарял Д. да се съгласи и ги продаде на свид.Д.
за предложената сума от 200 лева.
Съдът не кредитира изцяло показанията на Д., които са непоследователни
и в отделни части се опровергават от показанията на свид.П.П.. Д. отрича да е
водил разговори с подс.Б. в хода на съдебното производство, отрича и да е бил
посещаван от подс.Б. ***. От представената справка по делото от Затвора
гр.Стара Загора се установява, че на 10.11.2013 г. л.св. Д.Д. е провел свиждане
с подс. В.Р.Б., което свиждане обяснява и опита с показанията си Д. да оневини
подс. Б..
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема за беспорно, че от обективна и субективна
страна подс. В.Р.Б. е осъществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 предл.1 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б” НК, а именно: на 09.02.2013 г. от
къща, находяща се в с.*** общ.Димитровград, чрез използване на моторно превозно
средство – л.а. марка „***” с рег. № *** АР и след като предварително се
сговорил с Д.А.Д., А.Ф.А. и П.П. *** в немаловажен случай, отнел чужди движими
вещи – 1 бр. компютър марка „NEO”, 1 бр. ДВД
плеър марка „BLUESKY”, 1 бр. ДВД
плеър марка „HYUNDAI”, 1 бр.
монитор марка LG FLATRON, 1 бр.
микровълнова печка марка HOME, 1 бр.
клавиатура марка „ACME”, 2 бр.
високоговорители марка „SPEEDLINK”, всички на
обща стойност 1017 лева, от владението на В.Ж.К. ***, без нейно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195,
ал.1, т.4 предл.1 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б” НК
Безспорно по делото се установи предварителното сговаряне на
подсъдимите в спокойно обстановка преди извършване на деянието, разпределени са
ролите. Като съизвършители са взели участие в изпълнителното деяние и са успели
да довършат изпълнителното деяние - да установи своя фактическа власт
(владение) върху вещите, поради което е осъществен престъпния резултат, като за
извършване на престъплението е използвано моторно превозно средство. Налице е и
годен според състава на престъплението по чл.194 от НК предмет на
посегателство, т.к процесните вещи са движими такива, на които подсъдимите не
са собственици, което безпорно се установи от събраните по делото доказателства
и към момента на осъществяване на изпълнителното деяние имат конкретна парична
равностойност, която не е малозначителна.
Доводите на защитата, че изпълнителното деяние е било довършено
с изнасяне на вещите от къщата, съдът не споделя. За да е налице довършено
престъпление, е необходимо деецът да установи свое трайно фактическо владение
върху вещите, предмет на престъплението, което да е спокойно и да има
възможност да се разпореди с тях. Това е станало едва след товарене на вещите в
автомобила и отдалечаване от дома на свид.К..
Деянието е извършено от подс. Б. при условията на опасен рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” – извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, чието изпълнение не е отложено по чл.66 НК – такова е осъждането
по нохд № 130/2010 г. на РС-Димитровград, по което наложеното наказание
пробация е било заменено по нчд № 361/2011 г. на ОС-Хасково с наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година и 9 дни, при строг режим, изтърпяно на
24.07.2012 г. Деянието е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла
на чл.29, ал.1, б.”б” НК, предвид осъждането му по нохд №709/2008 г. на
РС-Димитровград и нохд № 523/2007 г. на РС-***
Извършеното по подсъдимия не представлява маловажен случай,
предвид общата стойност на отнетите вещи, предишните му осъждания за
престъпления, които не представляват маловажен случай.
От субективна страна при осъществяване на престъплението,
подсъдимият е действувал с пряк умисъл, при общност на същия, като форма на
вината, изразяващ се в конкретното му психично отношение към извършеното от него
деяние, към общественоопасния му характер и общественоопасните му последици.
Подс. В.Р.Б. е роден на *** ***, български гражданин, неженен, с основно
образование, осъждан. Характеристичните данни за него отрицателни. Същият е осъждан шест пъти за престъпления от
общ характер.
При определяне на вида и размера на наказанието за така
извършеното престъпление по отношение на подс. Б. съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието и дееца, множеството осъждания на същия – повечето
за престъпления против собствеността.
Съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, при които и най-лекото предвидено от закона наказание за
извършеното престъпление – три години лишаване от свобода се оказва
несъразмерно тежко на извършеното. Като такива съдът отчете младата възраст на
дееца и най-вече обстоятелството, че отнетите от дома на свид.К. вещи са били
върнати, независимо, че това е станало след извършената проверка от
полицейските служители и залавянето на подсъдимия с вещите.
Предвид изложеното и на основание чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.4 предл.1 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а” и „б” НК и чл.55, ал.1, т.1 НК му
наложи наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 (една) година и 6 (шест)
месеца, което да изтърпи при първоначален “Строг” режим на изтърпяване в Затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
Налице са
условията на чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 НК за групиране на наказанията.
Престъплението по настоящото дело е извършено на 09.02.2013 г. и е в съвкупност
с осъждането по нохд № 190/2013 г. на РС-Димитровград, присъдата по което е
влязла в законна сила на 19.06.2013 г.
Предвид изложеното и на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23 НК съдът
определи по отношение на подс.Б. общо
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца
при първоначален “Строг” режим на изтърпяване в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип по наложените му с присъди по настоящото нохд №
319/2013 г. и нохд № 190/2013 г. на РС-***
На основание чл.25, ал.3 НК съдът приспадна от
определеното общо наказание отчасти изтърпяното от подсъдимия наказание
„Пробация” по нохд № 190/2013 г. на РС-Димитровград до 26.03.2014 г. вкл. в
размер на 8 осем месеца и 28 дни – по чл.42а, ал.2, т.1 и 2 НК, като два дни
пробация се зачитат за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспадна от определеното
общо наказание и времето през което подсъдимият е бил задържан под стража по
настоящото дело, считано от 27.03.2014 г. до момента, като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
Съдът намира, че причини за извършване на престъплението са
ниската правна култура, престъпните навици и стремежът на подсъдимия за
облагодетелствуване по неправомерен път.
С така наложеното наказание съдът счете, че ще се постигнат
целите на личната и генералната превенция, като се въздейства предупредително и
възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
След като го призна за виновен, съдът осъди подсъдимия да заплати
направените по делото разноски.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: