№ 131
гр. Пазарджик, 11.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на единадесети
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илиана Г. Д.а Васева
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Илиана Г. Д.а Васева Търговско дело
№ 20235200900030 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът А. З. Р., редовно призован, се явява лично и с адв. Н. –
упълномощена да го представлява.
Ищците А. Н. Г., М. А. Г. и А. И. Ш., редовно призовани, не се явяват.
За тях се явява адв. Н., редовно упълномощена.
За ответника ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД – редовно
призован, се явява юрк. Миглена Я. с пълномощно по делото.
Явява се вещото лице К. Г.-П..
Явява се свидетеля А. Г. К..
Адв. Н.: Да се даде ход на делото.
Юрк. Я.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. Н.: Поддържам подадените исковите молби и допълнителните
искови молби. Оспорвам отговорите на ответното дружество. Предвид
указанията на съда, бих искала да направя едно пояснение и допълнение и на
двете искови молби. Първо по отношение иска на А. З. Р., твърдя, че негов
биологичен баща е С. Ш., който е син на загиналата К. Ш.. Приживе, обаче
детето не е официално признато от С. Ш., тъй като твърдяният баща не е
разполагал с лична карта, поради което и същият не фигурира в акта за
раждане на детето. Също така не е завеждано дело за установяване на
произход. По отношение на присъединеното дело, също искам да направя
пояснение и допълнение на исковата молба, като твърдя, че детето М. Г. е
1
биологична дъщеря на починалия И. Ш., но приживе детето също не е
официално признавано. По отношение на А. З. Р., твърдя, че след смъртта на
бащата С., детето, официално със съдебно Решение, е настанено за отглеждане
в дома на бабата К. Ш.. Представям две съдебни Решения на РС –
Панагюрище, като във връзка с така представените доказателства, ще имам
искане от съда, служебно да бъдат изискани и двете дела в цялост, тъй като
същите са във връзка с отношенията, които са съществували, приживе, между
А. и К.. Считам, че същите съдържат данни, които са необходими и за
настоящото дело. С условията на алтернативност, моля да ми бъде издадено
съдебно удостоверение с което да се снабдя с материали от двете дела. Има
показания на самата К., има и социални доклади и по двете дела. Моля да ми
се даде възможност да се запозная и с двете дела и евентуално да представя
доказателства. Представям удостоверение за наследници на И. А. Ш..
Поддържаме твърденията си за фактическо отглеждане и поддържане на
отношения като между родител и деца, между посочените по-горе лица, във
връзка с което съответните ищци предявяват претенциите си за
неимуществени вреди.
Юрк. Я.: Оспорвам двете искови молби, както и допълнителните
такива. Поддържам отговорите на исковите молби, както и допълнителните
отговори. По отношение на представените днес доказателства, не възразявам
да бъдат приети. Считам, че съдът ще ги цени, с оглед всички събрани по
делото доказателства. Предоставям на съда по искането за прилагане на двете
производства на РС – Панагюрище.
ПРИСТЪПИ се към устен доклад по делото.
Обстоятелствата на които ищците по присъединените дела предявяват
своите претенции, са подробно изложени в Определението за насрочване на
делото и допълнителното Определение № 201/07.06.24 г. В същото
Определение са изложени подробно възраженията на ответника по всеки от
исковете и обстоятелствата на които се основават тези възражения.
По доказателствените искания, направени при размяната на книжата,
съдът се е произнесъл с тези две Определения, като следва да приеме днес
представените от пълномощникът на ищците, удостоверение за наследници и
две Решения на РС - Панагюрище.
Що се отнася до искането за прилагане на целите дела по които тези
решения са постановени, съдът го намира за неоснователно, тъй като с оглед
характера на производствата и твърденията на ищците, в тези дела едва ли се
съдържат многобройни писмени доказателства от значение за настоящият
процес. Целесъобразно и основателно е искането на ищците, да им бъде
издадено Съдебно удостоверение, което да послужи за снабдяване с
документи от тези дела, по тяхна преценка, които евентуално да представят по
настоящото дело. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства Удостоверение за наследници на
И. А. Ш., Решения по ГД 257/2014 г. и по ГД 636/2020 г. на РС – Панагюрище.
2
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищците Удостоверение, което да послужи пред РС
Панагюрище, за снабдяване с доказателства и документи, приложени по
горепосочените две дела на РС – Панагюрище.
В тежест на ищците е да установят настъпването на застрахователно
събитие и обстоятелствата с които свързват възникването на отговорността на
ответното дружество, за причинените им вреди във връзка със смъртта на
пострадалите, при ПТП лица, както и да установят характера,
продължителността и интензитета на тези болки и страдания, във връзка с
които претендират обезщетения.
В тежест на съответните ищци е да установят, че между М. Г. и И. Ш.,
приживе, са съществували отношения и привързаност, като между баща и
дъщеря, както и че такива отношения съществуват между ищецът А. З. Р. и С.
Ш., както и са съществували отношения като между баба и внук между А. Р. и
покойната К. Ш..
С оглед характера на възраженията на ответника, в негова тежест е да
установи обстоятелствата, във връзка с който твърди по-късен начален
момент на евентуално дължимата лихва върху обезщетенията за вреди, както
и обстоятелствата на които основава възраженията си за съпричиняване.
Съдът се е произнесъл по досега направените доказателствени искания
на страните. Дава възможност на пълномощниците им да изразят становище
по доклада, възражения във връзка със същия и да направят евентуално нови
искания във връзка с разпределенията на наказателната тежест.
Адв. Н.: По проектодоклада, искам да изразя своето становище. Първо
по отношение на Определение от 06.06.24 г., на стр. 1 погрешно е посочено, че
цената на главният иск е в размер на 100 000 лв., всъщност цената на иска е
150 000 лв. По отношение на другата искова молба, аз лично нямам
проектодоклад. Имам самото Определение от 07.06.24 г., но никъде не виждам
да са описани фактите от исковата молба, нито пък колко ни е претенцията,
единствено са разгледани доказателствените искания. Може при мен да липсва
някаква част.
В първото Определение, на две места, има вероятно техническа грешка.
Посочено е името на починалата като П., а тя е К. Н. Ш..
Юрк. Я.: Също смятам, че по едното дело няма подробен доклад. По
отношение на издадените ни Удостоверения, успяхме да се снабдим
единствено с писмо от ОП – Пазарджик, в което ни посочват, че досъдебното
производство 926/2021 г. по описа на Районна полиция – Пазарджик, е
изпратено по въззивни жалби, на Софийски апелативен съд, но до момента не
е върнато. Т.е. по тази информация ние се опитваме да разберем някаква по-
пълна информация за номерата на продължилото дело, тъй като тук не се
съдържа такава. Предполагам ,че е по друго гражданско дело. Бихме могли да
поискаме от Апелативния съд да ни издаде преписи от досъдебното
производство.
Адв. Н.: Ние още с исковата молба сме представили в цялост
досъдебното, тъй като го имахме по другото дело. Единствено не сме
3
представили съдебно-медицинска експертиза на труп на И. Ш..
Юрк. Я.: По доклада, който е обективиран в Определението от 06.06.24
г., нямам възражения. Не възразявам и по допълненията направени от
ищцовата страна.
Адв. Н.: Отново ще помоля съда да приеме като доказателство съдебно-
медицинска експертиза на труп, която сме представили на К. Ш., тъй като
няма друг документ в който да е обективирана аутопсията на това лице, а по
отношение на съдебно-медицинска експертиза на труп на И. Ш., моля да ми
се дадете възможност да я представя в цялост, тъй като от нея в момента
разполагам с няколко листа.
Моля да бъде допусната съдебно-психологична експертиза и по
отношение на ищците А., М. и А. Ш.. Идентични са въпросите на които
съдебно-психиатрична експертиза е дала отговор относно А. Р.. Моля с
допълнителна молба да уточня въпросите.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА поправки в Определение от 06.06.24 г., което съставлява
част от доклада по делото, в следния смисъл. Предявеният по ТД 30/2023 г. иск
е с цена 150 000 лв., вместо погрешно посоченото в Определението - 100 000
лв. Имената на починалото при ПТП лице, навсякъде да се четат К. Н. Ш.,
които са правилните три имена.
ДОПЪЛВА доклада по делото, относно предявените искове по ТД
176/2023 г., като посочва, че цената на предявените от тримата ищци искове са
съответно 150 000 лв. от А. Н. Г. и по 200 000 лв. от М. А. Г. и А. И. Ш..
Обстоятелствата на които се основават исковете, освен общите факти, в
другата искова молба, за настъпване на ПТП и наличието на виновно
противоправно поведение на водача, чиято отговорност е застрахована при
ответника, са следните: ищците се позовават на претърпени от тях вреди във
връзка със смъртта на пострадалия при ПТП, И. А. Ш., който се твърди, че е
„фактически съпруг“ на А. Н. Г., баща на А. И. Ш. и е отгледал като родна
дъщеря М. А. Г., която изключително тежко приемала неговата загуба.
Останалите обстоятелства са за сплотеността и задружността на семейството,
силната обич и привързаност между всеки от тримата ищци и починалия при
ПТП, И. А. Ш..
Другите факти, както вече беше отбелязано, са общи с изложените в
исковата молба на А. З. Р..
Възраженията на ответника са за липса на легитимация за предявяване
на иска от страна на ищците А. Г. и М. А. Г., както и за съпричиняване от
страна на починалия И. А. Ш., поради непоставяне на предпазен колан.
Съдът намира за основателно искането на пълномощникът на ищците да
преразгледа Определението си с което не е допуснал като писмено
доказателство, представената с искова молба в т. 4, съдебно-медицинска
експертиза за оглед и аутопсия на труп. Този документ, съставен в
4
досъдебното производство, следва да се приеме за писмено доказателство, а не
за експертно заключение, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмено доказателство, съдебно-
медицинска експертиза за оглед и аутопсия на труп за покойната К. Ш..
Дава възможност на ищцовата страна да представи като писмено
доказателство, съдебно-медицинска експертиза за оглед и аутопсия на трупа
на И. А. Ш., по отношение на снабдяването с който документ, се изложиха
обстоятелства, за независещи от страните причини да се снабдят до сега с
него.
В тази връзка, ПРИЕМА като писмено доказателство Отговор от ОП-
Пазарджик до ответника, във връзка с негово искане за снабдяване с преписи
от материали от досъдебното производство.
Юрк. Я.: Възразявам за допускане на съдебно-психологична експертиза
на останалите ищци, тъй като считам, че не са представени медицински
документи, от които да могат да се направят изводи за психическото състояние
на ищците преди злополуката и съответно след това. От злополуката са
минали повече от 2 години и към настоящият момент няма да е адекватна
такава експертиза.
Съдът ще се произнесе по искането за съдебно-психологическа
експертиза, след изслушване на вече допуснатата и изготвена по отношение
на А. Р..
Адв. Н.: Ще моля първо да бъдат разпитани свидетелите и след това да
изслушаме експертизата. Евентуално, ако вещото лице може да придобие
представа точно за отношенията, който са съществували и по някакъв начин
това да промени заключението.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля М. Н. Н.
Сне се самоличността на същия както следва:
М. Н. Н. – 65 г., българка, българска гражданка, омъжена, не осъждана,
без родство и служебни отношения със страните по делото. Предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
свид. Н. К. Ш. е баба на моя ученик А. Р., на когото бях класна
ръководителка от 5-ти до 12-ти клас. Познавам К. като негов настойник и като
човек, които основно се грижеше за него, защото той е изоставен от майка си.
Баща му беше с тежка умствена недостатъчност и почина много рано. Тъкмо
Н. беше дошъл в 5-ти клас. Единственият човек, който се грижеше за А., беше
баба му К.. Изключително ангажирана жена беше с неговото възпитание,
отглеждане, дрехи, храна. Предприемчива жена, която успя да го отгледа и да
се справи с неговото възпитание.
К. е майка на неговия баща С. Ш.. Никога не съм го виждала човека, той
беше в инвалидна количка, на легло и нямаше никаква възможност да се
грижи за Н.. Мисля, че не е припознавал А., защото той нямаше и лични
5
документи – лична карта. В училище Н. беше с имена А. З. Р., на името на
майка му, която пък го е изоставила.
Мисля, че не е имал контакт с майка си, не ми е споделял. Той е бил на
годинка, когато тя го е изоставила.
Н. живееше в дома на баба си К., доколкото знам и в една стая. Тя ми е
споделяла, че той от малък е много страхлив и са спели в една стая, даже и с
дядото, докато дядото беше жив. Никъде другаде Н. не е живял. Само при
баба си и тя се грижеше за него. Винаги идваше на родителските срещи,
интересуваше се. Имаше един момент в който трябваше да се заведе дело за
попечителство. Тя да му стане настойник. Тогава Директорът на гимназията
помогна. К. официално му стана настойник, за да могат да взимат и тези
детски надбавки, които му се полагат. Тежко им беше финансовото
положение, но тя се справяше. Спомням си, че той беше 5-ти – 6-ти клас,
когато тя ходеше да бере рози и той ходеше с нея. Знаехме, че първите часове
Н. не идва, защото ходеше да бере рози с баба си. Възпита го на трудолюбие,
да бъде отговорен и да се справя сам, което й прави чест.
Първото дело за попечителство беше 2014 г. и след това 2020 г. Бащата
почина 2013 г. Той беше с тежка умствена недостатъчност и не можеше да се
грижи за Н.. Баба му се грижеше за него.
Отношенията между Н. и баба му бяха изключително добри, грижеше се
много за него, а той беше толкова привързан към нея, той нямаше никого
другиго. Той я приемаше повече като майка, слушаше я безотказно като беше
малък. После порасна, като всички тинейджъри. Ние с нея постоянно
поддържахме връзка. Не е минала седмица, тя да не ми звънне да се
интересува Н. дали идва на училище. Сутрин, ако няма възможност да му даде
пари, идваше в 10 часа да му даде или пари, или ядене. Н. е бил винаги
спретнат, изпран, нахранен. Не е бил лишен от нищо. Ако сме пътували по
екскурзии или пък някъде сме ходили, тя се е лишавала, но него никога не е
лишавала. Той много й помагаше, имаха малка градинка, цепи, реже дърва. На
празници винаги бяха заедно.
Аз не съм видяла А. веднага след след смъртта й. Той беше в чужбина
при инцидента. Принуден беше да замине, бабата вече остаря, не можеше да
се грижи за всичко. Няколко месеца беше в чужбина и стана това нещо.
Изчакаха го да се върне за погребението. След това само си писахме, много
зле се чувстваше. На него никой друг не му остана. Няколко месеца след
погребението си беше тук, не се чувстваше добре, но е длъжен да го
преодолява. Винаги съм му казвала, че той е оцеляващ тип човек. Той ще се
справи с всичко и то благодарение на баба К., тя така го възпита.
Омъчнен беше. Малко безнадеждно се чувстваше в началото, за това, че
не знаеше как да продължи. Още страда за баба си, но е поел пътя в живота си.
Често я споменава, говори за нея, ходи на гробищата. Мисията на баба К. беше
това – да го отгледа. Н. не е казвал да поддържа връзка с биологичната си
майка.
К. беше природно интелигентна жена, много работлива, все се
6
занимаваше с нещо. Беше жена, която търсеше неговите права. Умееше да
чете документи и да ги разбира. Да заведе това дело за попечителство, да
взима тези помощи, контактуваше със Социалните и понеже те ми искаха
отчет за отсъствията, като класна, всеки месец, тя задължително идваше да
види дневника, но той беше кротко и послушно дете. Тя го възприемаше като
родно дете. Той беше първата й грижа.
А., малко след като започна втория срок на 12 клас, замина да работи
във Франция. Това са няколко месеца преди катастрофата. Още не е завършил
средното си образование. Подали сме документи за частен ученик и аз няма да
го оставя така, докато той не си вземе дипломата.
Към настоящия момент А. живее тук, в България. Беше във Франция,
сега, доколкото разговаряхме, смята да отиде да работи в Германия. Има
приятелка от година, може би. Сега живее в къщата на баба К., друго жилище
няма. Там са много хора, но той си има стая и там живее.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля С. И. И.
Сне се самоличността на същия както следва:
С. И. И. – 60 г., българин, български гражданин, вдовец, не осъждан, без
родство и служебни отношения със страните по делото. Предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
свид. И.: Познавам К. Ш., съседи сме. А. Р. го познавам от дете. К. е
баба на А., но за него беше като майка, не като баба. Познавам бегло жената,
която го е родила. Баща му С. е син на К.. С. не е припознавал по документи
момчето и не е имал брак с майката. Той не беше добре и нямаше лична карта
до смъртта си.
За А., от раждането му, се грижеше майка му. Може би само година
живя с тях и после избяга някъде. Баба му К. продължи да се грижи за него.
Бащата не можеше да се грижи за него. Цялата грижа пое баба му К.. Бащата
С. почина 2013 г. За А. постоянно се грижеше К., не е настаняван другаде.
Живееха в една стая и спяха заедно. Къщата е в гр. С., кв. Т. М.
Отношенията им бяха, като баба и внуче, по – скоро като на майка и син.
Той я обичаше като майка. Тя го обгрижваше напълно – училище, дрехи,
парички. Финансово тя се грижеше за него. Ако имаше нужда от лекар, пак тя
го водеше.
А. я приемаше като майка и беше много привързан. Бяха постоянно
заедно, ходиха за гъби, разхождаха се. Не са се карали, той я слушаше. Ходеше
на училище и мисля, че завърши средно образование. На празници бяха
заедно, постоянно.
След като К. почина, видях А. след 2-3 дни. Плачеше. Видях го след
погребението. Нямаше какво да говорим, на него не му се говореше.
Психически не беше добре – плачеше, стоеше вътре и не излизаше, не
общуваше. Това продължи 2 - 3 месеца, към настоящия момент не мога да
7
кажа. Ходи на гробовете на баба си и на чичо си.
К. беше народен, хубав човек, работлив. Нямаше лъжа, нямаше измама
при нея. До последно работеше.
А. не поддържа връзка с биологичната си майка, тя не живее в гр. С..
Дядото на А. почина, може би 2012 г., той беше с отрязан крак. Мисля, че А.
замина за чужбина, като завърши училище. След погребението на баба си,
остана в България 4 - 5 месеца и после пак замина. Сега има приятелка, не
знам къде работи.
Познавам и И. Ш., те са в една къща. Помня датата на катастрофата
02.11.2021 г. На другия ден не присъствах на погребението. Имах си лични
ангажименти. И. беше семеен, жена му се казва А.. Бяха заедно отдавна, от
2003 г. Нямаха сключен граждански брак, но имаше някакво тържество с
музика за това, че ще живеят заедно. Нашето обществото ги приемаше като
семейство. Двамата живееха в къщата на К. и А.. Имаха си стая и имаха общо
домакинство. Отношенията им бяха на добро семейство, нямаха кавги,
разбираха се и бяха привързани, като мъж и жена. И. помагаше, ходеше на
работа. Финансово, двамата издържаха семейството. А. го переше, готвеше,
чистеше, полагаше грижи, като всяка жена. Излизаха на заведения, по
магазините, ходеха за гъби. Не знам дали са искали да сключат брак.
И. и А. имат две деца -А. и М.. По-голяма е М.. Тя не е припозната от
баща си, а А. да – защото получава наследствена пенсия сега. Двамата се
грижеха за децата си.
А. разбра за инцидента в който загина мъжа й, когато беше на работа.
Видях я след погребението. Даваха й успокоителни – хапчета, инжекции. Беше
като зашеметена доста време. Даже съм я карал по доктори. Кръвно вдигаше,
врата я болеше. Вече три години, А. още не е добре, не излиза, не общува, не
ходи на празненства. Преди това беше весела жена, пееше, подскачаше. Ходи
на гробищата поне 2-3 пъти в месеца. И. беше работливо, добро момче, не
пиеше, хубаво момче беше.
А. живее на същото място сега, в къщата в гр. С.. Гледа си децата,
жената. Няма друг партньор.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен.
ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване заключението на вещото лице.
Сне се самоличността на същото, както следва:
К. В. Г. - П. - 38 г., българка, българска гражданка, омъжена,
неосъждана, без родство и служебни отношения със страните по делото.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
в.л. П.: Представила съм писмено заключение, което поддържам. Това,
което съм описала в съдебно – психологичната експертиза и предвид
изслушването на днешните свидетелски показания, намирам, че няма
разминаване в моето заключение и това което чух днес, а именно установих в
заключението и във възприемането на днешните показания, за една силна
8
емоционална връзка между А. Р. и К. Ш.. Връзка по-скоро между родител и
дете отколкото баба и внуче.
адв. Н. /въпрос/: Тази умерена депресия, която се установява от
тестовете, може ли да се свърже по някакъв начин със загубата на този любим
човек?
в.л. П.: Аз съм уточнила и разминаването, което установих при двата
въпросника. И двата въпросника измерват депресивното състояние при
изследваното лице, така, че аз съм коментирала и разминаването между тях.
Едното коментира умерена депресия, а другото липса нормативни стойности,
като съм го коментирала предвид, първо младата възраст на изследваното
лице и това, че преминава от стадия „юношество“ в „млада възраст“, което е
съвсем обичайна, естествена, житейска криза през която всички ние
преминаваме. Отделно, той има преобладаващи черти на сангвиник, има
такива и меланхолни, които не са преобладаващи, затова не съм ги описала,
съответно преживява по емоционално болезнени за него преживявания,
каквато всъщност е загубата на неговата баба. Предвид това, че преминава от
един стадий в друг, загубите, които е имал в живота си, не само тази на своята
баба. Аз съм описала и другите загуби. Първата такава е липсата на основната
фигура на майката, която го изоставя през първата година от живота му.
Скъсана емоционална връзка с нея. Непълноценна такава с бащата, т.е. той е
претърпял не една загуба в своя живот. Несигурното материално състояние
при него и предвид кризата на младата възраст, той е бил в едни сериозни
колебания, които вербализира. Това, което и днес каза неговата класна, че
всъщност в началото, той не е виждал път как ще продължи. Имало е известно
разколебаване как ще се справя от тук нататък, но това е било в началото на
загубата и понастоящем той е поел по своя път.
Факта, че е бил в криза на младата възраст, вероятно е оказало влияние
да преминава по-бавно през траура, но не може да бъде с категоричност, че
това е свързано с възрастта в която се намира. Това е свързано и с неговата
личностна предизпозиция и структура на личността. Както казах сангвиник,
но с меланхолни черти.
адв. Н. /въпрос/: Говорите за по-бавно преминаване през траура, т.е.
може ли да се говори за удължена реакция на скръб?
в.л. П.: Няма точна формула и няма установена такава норма, кой за
какво време преминава през скръбта. Действително при него се наблюдава
плачливо състояние и тъга, когато говори за баба си и баща си, което отговаря
на Вашия въпрос, че би могло да се тълкува като удължена реакция на скръб,
но това по никакъв начин не възпрепятства той да бъде, образно казано
„здраво хванат за живота“, тъй като се грижи както за собственото си
препитание и намиране на работа, така и в поддържане на интимна връзка,
така и поддържане на контакт със сестра си.
Неговият общ адаптационен механизъм е добър. Имало е известно
отдръпване от социалните взаимоотношения, колебания , но то е било в
рамките на първите месеци, защото скоро след това, започва да си търси
работа.
9
адв. Н. /въпрос/: Може ли да се каже, че той е превъзмогнал случилото
се, благодарение на собствените си ресурси и усилия, които е положил?
в.л. П.: За да се справи е основно благодарение на собствения ресурс,
тъй като подкрепящата среда при него не е константна. Има сестра, на която
може да разчита при намиране на работа в чужбина и приятелка, която
емоционално го подкрепя, но ако той не подава ръка в поддържането на тези
взаимовръзки, това няма как да се случи, така, че основно е неговият
личностен ресурс.
адв. Н. /въпрос/: Посочвате в последната част на заключението, че няма
основание да се предполага за негативни последици в бъдеще. Загубата на
единственият човек, който се грижи за него, не носи ли винаги негативни
последици по някакъв начин?
в.л. П.: Той разчита на себе си. Тази загуба, която е преживял, съдейства
и за неговото израстване като личност. Дала съм в заключението, че не
смятам, че ще има психо-патологични отклонения в следствие пряко на тази
загуба, като не се ангажирам, ако има последващи тавматични за него събития
в колабурация с тази. Но пряко- не. В момента, ако съдим по настоящето, той
не е самотен и успява да създава връзка, която не е краткотрайна.
юрк. Я. /въпрос/: Възможно ли е тази умерена депресия за която става
дума, да е причинена и от други факти и обстоятелства, не само от смъртта на
К. Ш.?
в.л. П.: Посочвайки по кои пунктове той има по-високи стойности, това
са пунктовете, свързани най-вече със собственото си себевъзприемане, което
по-скоро говори за една по-ниска самооценка и аз съм описала точно тези три
критерия, а именно как се възприема чисто като външен вид, телосложение и
един пункт за чувството за наказание. Защо на него се случва и тези
самообвинителни реакции. Това са трите пункта, които всъщност са по-високи
и те надделяха при количествената обработка на теста.
Разбира се, че загубата на близък се отразява негативно на
психологическия статус на всеки човек, стига да има изградена емоционална
връзка и липса на психическо разстройство, което възпрепятства изграждане
на такава връзка.
Не постъпиха повече въпроси към вещото лице.
Адв. Н.: Оспорвам заключението единствено в частта, в която вещото
лице описва, че не са налице негативни последици от тази загуба и че в
бъдеще няма да има такива негативни последици. Считам, че безспорно всеки
човек, който загуби близък, особено в толкова силна емоционална връзка,
както в настоящият случай имаме баба, която е отглеждала внук си като свой
роден син е невъзможно да не са налице негативни последици в емоционален
план. Тази част от заключението, моля да не се приема.
Юрк. Я.: Да се приеме заключението на експертизата. Считам, че
същото е правилно обосновано и не възникват съмнения за неговата
правилност. Категорично и данните, които посочва вещото лице и опита,
10
които има и знанията, дават тези категорични заключения с които се
обосновава.
Съдът счита, че следва заключението да бъде прието, като ще бъде
обсъждано в съответствие с всички останали доказателства по делото и в
частност с гласните доказателства, относно начинът по който ищецът е
преживял и продължава да преживява своята мъка по К. Ш..
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещото лице К. Г.-П..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице К. Г.-П. в размер на 350
лева, съгласно представената справка – декларация, което да се изплати от
предварително внесеният от ищеца А. З. Р., депозит.
Адв. Н.: Поддържам искането за съдебно – психологична експертиза,
която да изследва по същият начин и останалите трима ищци.
Юрк. Я.: Възразявам да бъде допусната такава експертиза.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА да се изготви заключение, което след съответното
психологическо изследване по отношение на тримата ищци по ТД 176/2023 г.,
да отговори на същите въпроси, които бяха поставени по отношение на ищеца
А. З. Р., като по отношение на тях се касае за последиците от смъртта на И. А.
Ш..
Тъй като тримата ищци са освободени от заплащане на разноски по
делото, с Определение на съдията докладчик, преди присъединяването на ТД
176/2023 г., към ТД 30/2024 г., възнаграждението за допуснатата днес съдебно-
психологична експертиза, ще следва да бъде заплатено от бюджета на съда.
Следва да се продължи със снемане на самоличността на допуснатите
свидетели:
В. М. И. – 55 г., българин, български гражданин, женен, не осъждан, без
родство и служебни отношения със страните по делото. Предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
М. Н. Р. – 24 г., българин, български гражданин, неженен, не осъждан,
без родство и служебни отношения със страните по делото. Предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
А. Г. К. – българин, български гражданин, женен, не осъждан, без
родство и служебни отношения със страните по делото. Предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
След снемане на самоличността, свидетелите се изведоха от
съдебната зала.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля В. М. И.:
Свид. М.: Комшии сме с И. Ш., познаваме се от доста години.
11
Катастрофата с И. стана 2021 г. Познавам и М. Г., И. й е баща, но не я е
припознал, защото е бил е в чужбина. Когато майката – А. забременя, не е
имала връзка с други мъже, детето е на И.. Той си я приемаше за своя дъщеря.
Не правеше разлика между нея и А., не ги делеше, угаждаше им. Живееха
заедно в къщата на И. в гр. С.. М. и И. бяха в добри отношения. Грижеше се
като всеки един баща за нея. Той ги водеше на училище с колата, издържаше
цялото семейство. И. купуваше всичко от което М. имаше всичко. Тя си го
приемаше като баща, наричаше го татко, той към нея – дъще. Ходиха по
събори, излизаха в парка, на празници пак бяха заедно. Не са се карали, много
добре се разбираха.
След смъртта му виждах как М. милее и тъгува за баща си, след
катастрофата. Аз видях М. вечерта след погребението, тя беше унила,
плачеше. Беше на погребението, беше разстроена. Прие загубата много тежко.
Сега няма негативна психическа промяна, но страда. Говори за баща си, страда
за него, ходи на гробищата в седмицата веднъж.
И. беше народен човек, добър, работеше много, помагаше на другите.
След смъртта му, на А. й е трудно да се грижи за децата сама, ходи да
работи на две места. Финансовото им състояние не е добро. М. живее с майка
си. И. работеше в чужбина от 2006 год. и не можа да си припознае детето.
След нейното раждане продължи известно време да работи там и после се
прибра трайно. А. и И. са имали годеж, тържество, но нямат брак. И. работеше
към ВКС – озеленяване, поддръжка към общината. Не се знаеше, че А. е
бременна, че чака дете, когато той замина в чужбина.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен.
ПРИСТЪПИ се към разпит на свидетеля М. Н. Р.:
Свид. Р.: Познавам И. Ш., комшии сме, в една улица живеем. Помня
датата на катастрофата - 02.11.2021 г. Познавам лично сина на И. – А. Ш.,
приятели сме от малки. Живееше с баща си в една къща, май се води на баба
му, в гр. С. е къщата. Отношенията им бяха добри, както на баща и син. Той
си го гледаше много, много си го обичаше. И. беше добър баща, работеше
много, изхранваше ги, беше глава на семейството. И. помагаше много за двете
деца, ходеха за риба, на плаж с А.. Не правеше разлика между децата си. А.
ходеше на училище, даже още ходи. Баща му го водеше като по-малък.
Купуваше му дрехи, учебници. Той ходеше по чужбина, често. Работеше
сезонна работа. Отношенията на А. към баща му бяха добри, той си го
обичаше. Искаше съвети от него, обаждаше се за разрешение да останем до
по-късно, като сме се събирали компания. Караници е имало като при всички
деца, не са се карали за нещо сериозно. На празници бяха заедно.
А. го видях на другия ден след погребението, пред тях. Не му се
говореше, затвори се. Казваше, че не може да повярва. И сега като стане дума
за баща му или дори за нашите родители, му става гадно, тембъра на гласа му
се променя, отдръпва се. Той е още ученик, аз съм по-голям от него, но
контактуваме, приятели сме.
12
Имаше един период, когато не ходеше 1-2 седмици на училище, заради
смъртта на баща си. Едва ли сега се чувства по-добре, все пак е загубил
родител. Не се събира вече така с нас, ходи на гроба с майка му и сестра му.
И. беше хубав човек, народен, работеше, гледаше двете деца. Като цяло
беше добър човек.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен.
ПРИСТЪПИ се към изслушване на свидетеля А. Г. К.:
Свид. К.: На 02.11.2021 г., същата дата на която стана катастрофата, от
гр. С., дойдохме тук в гр. Пазарджик, за преглед на нашето дете. На връщане
за гр. С., между селата Черногорово и Овчеполци, бяхме спрени от
катастрофа. Посока с. Овчеполци имаше едно Ауди, комби, сиво от лявата
страна на платното. След самия удар беше затворен пътя и нямаше как да се
минава. Спрях колата, казах на моята съпруга да останат с детето в колата и аз
слязох. Приближавайки се разпознах другата кола, която е пътувала към гр.
Пазарджик, че е на И. Ш., понеже сме от един квартал и го познавам. Ауди-то
беше в посока с. Овчеполци, а БМВ-то в посока гр. Пазарджик. Бяха в
отсрещната за мен, лява пътна лента. И двете коли бяха там. В района на
катастрофата са по две пътни ленти в една посока. Пътната маркировка е с
непрекъсната линия, понеже има два последователни завоя – десен и ляв, там
е забранено изпреварването. В този момент валеше и настилката беше мокра.
Според мен сблъсъка беше челен, но мястото на удара, на контакта между
двете коли, е от страната на шофьора И. Ш.. Марката на колата на И. Ш. е
БМВ. Предният му капак беше неузнаваемо смачкан и излизаше дим.
Клаксона се беше задействал и продължаваше да работи постоянно.
Когато аз пристигнах, на мястото имаше две момчета, които стояха отстрани.
Бяха спрели от отсрещната страна, бяха слезли от колата, но стояха отстрани,
втренчени в катастрофата. Първият ми поглед беше към тях, за да видя дали
И. не е един от тях, но когато се обърнах и погледнах към колата, видях, че И.
е вътре в колата. Лежеше върху еърбега на шофьорската страна. Понеже
колата пушеше, аз инстинктивно опитах, на няколко пъти, да отворя вратата,
но изглежда от удара беше затисната. Помолих хората да ми помогнат, но те
само гледаха. От втори, трети опит, отворих вратата. Направих опит да говоря
с И., но той лежеше и не отговаряше, имаше кръв по еърбега от устата му и
дишаше много затруднено. Реших да му помогна и да го извадя , понеже
колата димеше и ме беше страх да не се запали. Той не беше в съзнание, но се
чуваше как тежко диша. В момента в който го свалих на асфалта, спря да диша
тежко. Имам спомен, че той имаше колан, но аз не съм го отворил. Извадих го,
имаше колан върху него, но при свалянето се разкачи. Аз не съм го
разкопчавал. Беше в положение през рамото му. След като разбрах, че И. е
13
починал, се изправих и видях, че на задната седалка имаше човек, захлупен по
лице и първоначално не го разпознах. За да проверя дали има жизнени
показатели го обърнах и тогава разбрах, че е К.. Нямаше жизнени показатели.
От пръв поглед, в Ауди-то разбрах, че нямаше шанс там да има жив човек,
понеже беше много страшна гледката. В този момент се обадих на телефон
112, за да съобщя за инцидента. К. не съм забелязал дали има колан. Беше зад
шофьора и беше легнала с лице към задната седалка, посока дясната страна на
автомобила. Беше студено, тя беше с едно яке и лежеше по лице, нямам
спомен дали е имала колан.
Не постъпиха повече въпроси към свидетеля и същия бе освободен.
Адв. Н.: На основание чл. 159, ал. 2 от ГПК, поддържам искането си за
разпит на по още един свидетел за всеки един от другите трима ищци, тъй
като смятам, че не успяха да се докажат в пълнота всички факти и
обстоятелства, които твърдим. А и предвид доказателствената тежест, която е
именно за ищците, считам, че е необходим разпит.
Юрк. Я.: Възразявам срещу това искане. Считам, че не е необходимо да
се разпитват още свидетели за претърпените болки и страдания.
Съдът счита, че днес разпитаните свидетели, дадоха достатъчно пълни,
ясни и точни показания що се отнася, както до фактическите отношения
между лицата за които няма установена по документи роднинска връзка, така
и за характера и интензитета на претърпените от всеки от ищците, болки и
страдания, поради което не е необходимо да се разпитват по още един
свидетел за всеки един от ищците за значимите за делото факти, затова
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ищците за
разпит на допълнителни свидетели, за обстоятелствата за които днес бяха
разпитани такива.
Делото следва да бъде отложено за изготвяне на допуснатата днес
съдебно-психологична експертиза, както и за изготвяне на комплексната
експертиза от вещи лица – автоинжинер и съдебен медик, като последната
бъде изготвена след представяне по делото на документа съдържащ данни за
огледа и аутопсията на трупа, на второто лице от починалите при ПТП лица -
И. А. Ш. и на евентуални други документи с които страните ще се снабдят при
установяване на това, къде се намира досъдебното производство, поради което
ОПРЕДЕЛИ
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 15.10.2024 г. от 10:30 часа., за която
дата и час страните уведомени в днешното съдебно заседание.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице К. Г.-П..
Вещите лица инж. В. Ф. и д-р П. М. да бъдат призовани след
14
представяне на писмени доказателства от страните, които са необходими за
изготвяне на пълна и обоснована експертиза.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:20
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
15