РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Троян, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светла Ив. Иванова
при участието на секретаря Емилия П. Петрова
като разгледа докладваното от Светла Ив. Иванова Гражданско дело №
20214340100846 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.422 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба, подадена по реда на чл.422 от ГПК от „ОТП
Факторинг България"ЕАД, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. Г. Д.-М. -
Изп.директор, чрез пълномощника юрисконсулт С. З., против Д. Ц. К. от ***.
Ищецът излага, че на 10.05.2008 г. между „Банка ДСК" ЕАД, в качеството на кредитор
и Д. Ц. К., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за кредит за текущо потребление,
по силата на който му е отпуснала кредит в размер на 7500 евро /седем хиляди и петстотин евро/, с
краен срок на издължаване до 10.04.2016г.. Подробно е уговорен лихвеният процент – 13.45% и
годишен процент на разходите /ГПР/ 10.07%. Кредитът е усвоен изцяло по сметката № *** на
длъжника. Посочва се, че
като неразделна част от Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г. са изготвени и
подписани „Общи условия за предоставяне на кредит за текущо потребление" и Погасителен план,
в който вноските са подробно описани по размер, падеж и компоненти.
Излага се, че поради невъзможност да обслужва задължението си между
кредитопопучателя и „Банка ДСК", с цел предоговаряне на изискуемото процесно задължение, на
20.10.2009 г. между същите страни е подписано Допълнително споразумение, по силата на което
длъжникът е признал, че общият размер на задълженията му по кредита възлиза на 8629,67 лева,
като срокът за крайното издължаване на сумата се удължава от 96 месеца на 120 месеца и е
определена крайна падежна дата 20.09.2019г.
Твърди се, че на 13.09.2010г., отново поради невъзможност за обслужване на задължението,
процесното задължение е предоговорено, като е подписано Допълнително споразумение към
Договора за кредит, в което страните са постигнали съгласие, че общият размер на задълженията
му по кредита възлиза на 6588,47 евро, като се запазва срокът за издължаване на кредита - от 109
месеца и се определя крайна падежна дата за окончателно погасяване - 13.10.2019г.
Сочи се, че страните са договорили гратисен период за издължаване на остатъка от дълга
1
чрез капитализиране на част от дължимата месечна лихва и гратисен период от 6 месеца за
вноската по главницата. Твърди се, че в изпълнение на т.5.2 от Допълнително споразумение от
13.09.2010 год., за обезпечение на вземанията на кредитора, на същата дата между „БАНКА ДСК"
ЕАД и Ц. Д. К. е подписан договор за поръчителство, по силата на който последният се е задължил
да отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на задълженията по Договора за текущо
потребление от 10.05.2008г. и Допълнително споразумение към него от 13.09.2010 год. , за сумата
в размер на 6507,61 евро.
Излага се, че последното предоговарянето на дълга е извършено със съгласие на
поръчител, по силата на Договор за поръчителство.
Ищецът посочва, че въз основа на подаденото от „БАНКА ДСК" ЕАД заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано частно
гр.дело № 1046/2013 г. по описа на Ловешки районен съд и по посоченото дело е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.06.2013г. г.
и Изпълнителен лист от 21.06.2013 г., съгласно които кредитополучателят Д. Ц. К. , както и
поръчителят Ц. Д. К., са осъдени да заплатят солидарно на „БАНКА ДСК" ЕАД сумата от 5459,86
евро - главница, 295,65 евро - договорна лихва от 01.02.2013 г. до 17.06.2013 г., 62,32 евро -
мораторна лихва/ от 08.03.2012 г. до 17.06.2013 г. вкл, сумата от 30,00 лева- заемни такси, ведно
със законна лихва върху главницата, считано от 18.06.2013г., както и 974,75 лева дължими такси и
разноски по заповодното производство.
Твърди се, че на 25.09.2013 г. (т.е. след снабдяване с цитираните изпълнителни титули)
заявителят но ч.т.д. № 1046/2013 г. па PC - гр. Ловеч -„Банка ДСК" ЕАД, по силата па Договор за
покупко-продажба на вземания е прехвърлил на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД вземането
си от кредитополучателя Д.К., произтичащо от Договор за кредит за текущо потребление от
10.05.2008 г., Допълнително споразумение към договора за кредит от 13.09.2010 г.
Посочва също, че на базата на изрично пълномощно от "Банка ДСК" ЕАД е изпратено от
името на цедента уведомително писмо за цесията до длъжникът , като счита, че няма пречка
цедентьт да упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се касае за
лично и незаместимо действие.
В случай, че съдът приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за прехвърлянето на
вземането с изпратеното уведомително писмо, то моли да счете, че е уведомен с връчване на
исковата молба, ведно с приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият
договор за цесия, писмо го - уведомление но чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за
уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Позовава се на практиката на ВКС.
Счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск, поради
което моли съдът да се произнесе с решение, с което да установи със сила на пресъдено нещо по
отношение на ответника съществуването на вземания в полза на цесионера по Договор за покупко-
продажба на вземания/цесия/ - "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, за които са издадени
Заповед за изпълнение ни парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 526 от
19.06.2013 г. и Изпълнителен лист от 21.06.2013 г. по ч.гр.дело № 1046/2013 г. на PC - Ловеч, в
полза на „Банка ДСК" ЕАД - заявител и цедент, произтичащи от отпуснат кредит по Договор за
кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г. и Допълнително споразумение към договора за
кредит от 13.09.2010 г. във връзка с Договор за поръчителство от 13.09.2010 г., включващи:
5459.86 евро - главница ; 295.65 евро - договорна лихва от 01.02.2013 г. до 17.06.2013 г.; 62,32
евро - мораторна лихва от 08.03.2012 г. до 17.06.2013 г. включително;30.00 евро - заемни такси.
Претендират се съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията
към нея ответникът, чрез пълномощника си - адв.И.К. е депозирал писмен отговор, в който е
изразил становището си по допустимостта и основателността на предявения иск. Оспорва иска
както по основание, така и по размер. Навежда довод, че за да бъде изискуемо вземането, то следва
ищецът надлежно да е уведомил длъжника за предсрочната изискуемост на кредита, като твърди,
че в ИМ ищецът не е навел твърдения за това. Възразява, че в случая не е налице изискуемо
вземане за заявените суми, тъй като към датата на подаване на заявлението за издаване на
2
заповедта за изпълнение по реда на чл.417, т.2 от ГПК ищецът не е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Счита, че по делото няма спор по фактическата обстановка,
свързана със сключване на договорите за кредит и поръчителство и усвояването на кредита. Не
оспорва, че крайният срок за погасяване на кредита е 13.10.2019 г.
Намира за спорни въпросите, свързани с падежа на вземането при забава на длъжника, респ.
обстоятелствата относно настъпването на предсрочната изискуемост по договора за банков кредит.
На следващо място, във връзка с настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, отново
поддържа, че следва да се съобрази TP №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС и приетата в т. 18
постановка. Излага довод, че липсата изобщо на твърдения от страна на ищеца за упражнено право
да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението е достатъчно основание
за отхвърляне на иска.
В о.с.з. ищецът „ОТП Факторинг" ЕАД не се явява представител. В депозирани молби вх.
№1326 от 16.03.2022г. и вх.№ 1951 от 20.04.2022г. по описа на ТРС изразяват становище по хода
на производството и по съществото на спора.
Ответникът, редовно призован не се явявя, представлява се от упълномощен представител -
адв. И.К., моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни
съображения излага в представена по делото писмена защита.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на Договор за кредит за текущо потребление от
10.05.2008 г. „Банка ДСК" ЕАД е предоставила на Д. Ц. К., в качеството на кредитополучател,
кредит в размер на 7500 евро, със срок за издължаване 96 месеца, считано от неговото усвояване.
Уговорено е, че месечните погасителни вноска са дължими на 25-то число на месеца, при лихвен
процент по кредита общ 13,45% към датата па сключване на договора и падежна дата за
окончателното издължаване на кредита - 10.04.2016 г. Определен е и годишният процент на
разходите /ГПР/ в размер на 10,07%. Не се спори, че в изпълнение на поетите с договора
задължения Банката е предоставила отпуснатия кредит по сметка № ***с титуляр Д.К.. С
подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и приема Общите
условия за предоставяне па кредити за текущо потребление на физически лица, които съставляват
неразделна част от договора.
На 20.10.2009 г. между „Банка ДСК"ЕАД и кредитополучателя Д.К. е постигнато
Допълнително споразумение към Договора за кредит от 10.05.2008 г., съгласно което е прието, че
към датата на сключването му остатъкът от дълга е в размера на 6 829,67/ евро. По т.1.1 е
договорена промяна на срока за издължаване на кредита, като същият е удължен от 96 месеца на
120 месеца. Определена е крайна падежна дата за окончателно издължаване - 20.09.2019 г. По
делото е приложено и последващо Допълнително споразумение към Договора за кредит, сключено
между Банката и кредитополучателя на 13.09.2010 г., с което са предоговорени част от условията
по договора. Страните са постигнали съгласие, че към датата на сключване на споразумението
остатъкът по дълга е в общ размер на 6 562,61 евро, от които остатък по главницата - 6 391,51 евро,
дължима редовна лихва - 120,07 евро и дължима наказателна лихва - 0,14 евро + 50,89 евро.
Съгласно споразумението, кредиторът се отказва от вземането си за наказателни лихви за периода
от 06.08.2010 г. до 13.09.2010 г., а за остатъка от дълга в размер на 6 588,47 евро е постигната
договореност да бъде западен срока за издължаване от 109 месеца, с определена крайна падежна
дата - 13.10.2018 г. По силата на чл.2 от Допълнителното споразумение, е договорен гратисен
период за издължаване на главницата по кредита от 6 месеца, считано от първата падежна дата
след подписване на споразумението, като кредитополучателят се задължава да заплаща част от
месечната лихва по погасителен план, предоставен от Кредитора, в размер на 53,68 евро. Съгласно
т.2.3 и т.2.4 на споразумението, при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита по време на
гратисния период капитализация на лихвата не се извършва, а в случай, че кредитът стане
предсрочно изискуем преди изтичане на гратисния период, капитализираните сучи се считат
отново за дължима лихва. Към датата на сключването на Допълнителното споразумение лихвата по
3
кредита е в размер общо на 9,90% /т.З/.
По т.5.2. от Допълнителното споразумение е постигнато съгласие за приемане на ново
обезпечение на вземанията на Банката чрез поръчителство. На същата дата - 13.09.2010 г. между
„Банка ДСК"АД и ответника Ц. Д. К. е сключен договор за поръчителство, с оглед обезпечаване
изпълненията на Д.К. - кредитополучател по Договор за кредиг от 10.05.2008г. и допълнително
споразумение към него от 13.09.2010 г. за сумата от 6507,61 евро за срок от 109 месеца и при лихва
9,90% годишно. Поръчителят се е задължил да отговаря солидарно с Кредитополучателя при
неизпълнение от страна на последния на задълженията му по договора да кредит и анекса, при
договорените условия. Налице е уговорка, че отговорността на поръчителя се запазва и ако
Кредиторът не е предявил иск против Кредитополучателя в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, както и
ако крайният срок за погасяване на кредита бъде продължен по съгласие между Кредитора и
Кредитополучателя. Съгласно чл.19.2 от ОУ, при допусната забава в плащанията на главница
и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в
просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с уговорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни
пункта.
В ИМ са наведени твърдения, че поради необслужване на задължението над 90 дни,
кредитът е станал автоматично предсрочно изискуем и на 08.05.2013 г. е обявен за предсрочно
изискуем. Представен и приет като доказателство по делото е Договор за покупко - продажба на
вземания/цесия/ от 25.09.2013 г., от който е видно, че „Банка ДСК"ЕАД, от една страна като
Цедент, е прехвърлила и продали па „ОТП Факторинг"ЕАД, в качеството на купувач /цесионер/
вземанията по просрочени кредити, вкп.и вземането по процесния договор, заедно с всичките им
принадлежности и изтекли лихви, подробно индивидуализирани по основание и размер в приемо-
предавателен протокол. По силата на т.5.4 от Договора за цесия, продавачът се съгласява да
упълномощи изрично купувача, от негово име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за
прехвърлените вземания, като за целта снабди купувача със съответното пълномощно.
Към цесионния договор е приложено пълномощно, по силата на което „Банка ДСК" ЕАД, чрез
изпълнителните директори е упълномощила „ОТП Факторинг България"ЕАД с правата да уведоми
от името на Банката всички длъжници по вземанията по кредити, необезпечени с ипотеки от
портфейла на РЦ Варна, Пловдив, Благоевград, Бургас, Плевен, София - запад, София -изток,
Ст.Загора и В.Търново, които банката е цедирала с Договор за покупко- продажба на вземания от
25.09.2013 г., като за извършената цесия пълномощникът има право да подпише писмените
съобщения по чл.99, ал.З от ЗЗД от името на банката до длъжниците по прехвърлените вземания,
описани в приемо-предавателния протокол към Договора за цесия.
С писмо, адресирано до „ОТП Факторинг България"ЕАД Банката е потвърдила
настъпилото прехвърляне на вземанията/цесия/ по изготвеното към договора Приложение №2 , с
дата на прехвърляне 18.10.2013 г.
От приложеното ч.гр. д №1046 по описа Ловешки PC за 2013 год. се установява, че по
повод заявление, подадено от цедента „Банка ДСК"ЕАД е издадена Заповед №526 от 19.06.2013 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, с която съдът е разпоредил длъжниците
Д. Ц. К. с ЕГН - **********, с адрес: *** и Ц. Д. К. с ЕГН - **********, с адрес: ***, да заплатят
солидарно на кредитора БАНКА ДСК"ЕАД, гр. София, чрез Финансов център -ЛОВЕЧ, ЕИК ***с
адрес : ***, представлявана от пълномощника В. Т. Т. - Гл. Юрисконсулт на "БАНКА ДСК" ЕАД
РЦ - Плевен, с ЕГН - ********** ,сумата 5 459,86 евро - главница, сумата 295,65 евро - лихва
/договорна лихва/ от 01.02.2013 г. до 17.06.2013 г., сумата 62,32 евро - лихва /мораторна лихва/ от
08.03.2012 г. до 17.06.2013 г., сумата 30,00 евро - заемни такси , ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 18.06.2013 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
разноските по делото, откоито: сумата 228,75 лева - д.т. и сумата 746,00 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
След подадено възражение от длъжникът- ответник Д. Ц. К. е инициирано настоящото
производство.
По искане на ищцовото дружество по делото е реализирана съдебно -икономическа
4
експертиза, която е дала отговор на въпроси от значение за правния спор. Съгласно заключението,
по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г., сключен между „Банка
ДСК и Д.К. са сумата в размер на 7 500.00 евро е усвоена еднократно на дата 10.05.2008 г.,
като за периода от 25.05.2008 г. до 18.06.2013 г. е внесена сума в размер на 5 222.49 евро,
от която са погасени – 2260.95 евро главница, 2785.71 евро лихва, 13.68 евро санкционни
лихви върху главницата, 29.52 евро наказателна лихва, 102.63 евро такса управление и
30.00 евро такса изискуемост. Експертизата е установила, че последна вноска за
издължаване на задължението по Договор за кредит за текущо потребление от
10.05.2008 г. е направена на дата 01.04.2013 г., че към датата на подаване на Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, а именно 18.06.2013 г., общият
дълг е 5847,83 евро, а към датата на счетоводната експертиза - 18.04.2022 г. общият
размер на вземането от Д. Ц. К. е 10214,60 евро,
Пои така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК -положителен
установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ОТП (' Факторинг България/
цесионер по Договор за покупко-продажба на вземания/ съществува вземане срещу ответника -
предмет на заповед №526 от 19.06.2013 г., издадена по ч.гр.д. №1046/2013 г.по описа на Ловешки
PC, която длъжникът/ответник в исковото производство/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК.
Констатира се, че съобщението с указания за възможността за предявяване на
установителен иск е получено от ищеца в качеството си на цесионер, който е упражнил правото си
на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за
установяване па вземането си със СПН. В тази връзка съдът отбелязва, че съобразно възприетата
постановка по т.10 б. на TP №4/18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС при частно правоприемство при
прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта
за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, какъвто е настоящият случай,
активно легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 от ГПК.
По делото е безспорно установено, че по силата па Договор за потребителски кредит от
10.05.2008 г. между Кредитополучателя Д. Ц. К. и „Банка ДСК"АД са възникнали облигационни
отношения по смисъла на чл. 430 ТЗ. Доказан е факта, че ищецът е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя уговорената сума , която е усвоена по индивидуална заемна
сметка на Кредитополучателя.
По реда на чл.418 от ГПК „Банка ДСК" ЕАД се е снабдила със Заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. Към депозираното заявление е приложено извлечение от
счетоводните книги на Банката, видно от което, поради три невнесени погасителни вноски за
периода 01.03.2013 г. - 01.05.2013 г. и допусната забава в плащанията над 90 дни по допълнително
споразумение от 23.09.2010 г. към Договора за кредит от 10.05.2008 г., кредитът е обявен за
автоматично предсрочно изискуем на 08.05.2013 г.
Впоследствие, между „"Банка ДСК"ЕАД и ищеца „"ОТП Факторинг България"ЕАД е
възникнало валидно правоотношение по договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 25.09.2013 г., по силата на който вземането по договора е преминало върху ищцовото дружество
с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви.
От страна на ищеца са наведени твърдения, че ответникът е преустановил да погасява
уговорените месечни вноски, поради което считано от 08.05.2013 г. Банката е обявила кредита за
предсрочно изискуем, на основание чл.19.2 от Общите условия. В тази връзка „ОТП Факторинг
България"ЕАД, в качеството си на новия кредитор по вземането, е уведомил длъжника за
дължимите и изискуеми суми, описани подробно в изпратеното уведомление.
Правото да обяви кредита за предсрочно изискуем е субективно право, установено в
5
полза на кредитора. Приема се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип настъпва с волеизявление само на една от страните и при
наличие на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Във всички случаи обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Според възприетото разрешение в т.18
от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д №4/2013 г., постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства
кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем и волеизявлението й да е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
С подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява
правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но дори и в заявлението
да се съдържа изявление, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, то това не
обуславя извод, че волеизявлението е надлежно съобщено. Дори и с подаването на исковата
молба, не би могло да се приеме, че е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост,
тъй като т.18 от TP №4/2014 г.изрично предвижда, че в хипотезата на предявен по реда на чл.422
от ГПК установителен иск, предсрочната изискуемост следва да е настъпила преди подаване на
заявлението и във всички случаи кредиторът трябва да е уведомил за това длъжника.
В процесният казус, ищецът не е ангажирал доказателства, които да установяват, че преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение Банката е уведомила ответника за
настъпилата предсрочна изискуемост.
С оглед на изложените съображения съдът намира, че ищецът не е доказал всички факти,
относими към настъпването на предсрочната изискуемост на кредит и предвид правилото за
разпределение на доказателствената тежест недоказаните факти следва да се счита неосъществени,
като за ищеца настъпват неблагоприятните последици от това. Тъй като по делото не е установено
преди подаване на заявлението кредиторът да е довел до знанието на ответника волеизявлението
относно обявяването на предсрочна изискуемост на вземането , съдът намира, че вземането не е
изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Съдът следва да отбележи, че в хипотезата на т.18 от TP №4/2013 г., когато предсрочната
изискуемост на целия остатък от кредита не е била надлежно обявена, изискуеми са само
вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и са включени в
представеното извлечение от счетоводните книги.
От съдържанието на представеното пред заповедния съд извлечение от счетоводните книги
на „Банка ДСК"ЕАД е видно, че в същото са включени вземания в общ размер на 5 847,83 евро, от
които: Главница - 5459,86 евро, договора лихва - 295,65 евро за периода от 01.02.2013 г. до
17.06.2013 г., мораторна лихва - 62,32 евро за периода от 08.03.2013 г. до 17.06.2013 г. и заемни
такси - 30.00 евро. Установява се, че в извлечението са посочени и трите нсвнсссни погасителни
вноски с настъпил падеж към датата на подаване на заявлението, всяка в размер от 97,60 евро. В
настоящият казус ищецът не е заявил претенция за уважаване на иска до размера на падежиралите
до предявяване на иска вноски, като и в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.417, т.2 от ГПК и в издадената заповед за изпълнение всички вземания са посочени като
глобални суми, дължими на основание настъпила автоматична предсрочна изискуемост.
Предвид гореизложеното, предявеният от "ОТП Факторинг България"ЕАД, в качеството
му на частен правоприемник /цесионер/ на "Банка ДСК"ЕАД, против Д. Ц. К. с основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК - за установяване по отношение на ответника съществуването на вземания
на "ОТП Факторинг България" ЕАД(като правоприемник-цесионер на „Банка ДСК" ЕАД - цедент),
за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК от 10.11.2012 г. и Изпълнителен лист от 19.06.2013 г. по ч.гр.дело № 1046/2013 г. на
6
PC - Ловеч, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2008 г. и
Допълнително споразумение към договора за кредит от 13.09.2010 гг., във връзка с Договор за
поръчителство от 13.09.2010 г., включващи: 5459.86 евро - главница ; 295.65 евро - договорна
лихва от 01.02.2013 г. до 17.06.2013 г.; 62,32 евро - мораторна лихва от 08.03.2012 г. до 17.06.2013
г. включително;30.00 евро - заемни такси, като неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
По направеното от „ОТП Факторинг България"ЕАД, в молба вх.№ 1951 от 20.04.2022г. по
описа на ТРС възражение за прекомерност на адв.възражение:
Съдът намира същото за неоснователно, доколкото хонорарът от 880.00 лева не
надвишава значително изчисленият съобразночл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ минимум от 855.00
лв. и съответства на фактическата и правна сложност на делото. В тази връзка следва да се
посочи, че в т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012
г., ОСГТК изрично е прието, че минималният размер на възнаграждението за всеки вид
адвокатска услуга е определен по силата на законова делегация с издадената Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 36 ЗА. С тази
Наредба Висшият адвокатски съвет може да създава само норми, уреждащи изчерпателно
посочената в закона материя – определяне на минимални размери на възнагражденията,
когато се касае за договор между адвокат и клиент.
По отношение на сторените по ч.гр.д.№ 1046/2013г. на РС-Ловеч разноски в размер на
650.00 лева:
В конкретния случай релевантно за преценката за размера на адвокатското
възнаграждение е единствено изготвянето и депозираното възражение по чл. 414 от ГПК.
Вярно е, че Наредба № 1/2004 г. определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения за съответния вид услуга, като максималния размер е въпрос на конкретно
договаряне между страните, но адвокатското възнаграждение трябва да бъде адекватно на
фактическата и правна сложност на делото. Действително адвокатът има право свободно да
договаря размера на възнаграждението, което да му бъде заплатено във връзка със
съответното представителство, но тази свобода не се простира и върху размера, за който
следва да отговаря насрещната страна, която предвид същността на този вид сделка не
участва в договарянето на сумата, поради което и не може да бъде обвързана от размер,
договорен от други лица. Обратното становище означава да се допусне злоупотреба с
процесуални права, най-вече по отношение на насрещната страна.
По изричната разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, установения минимален размер на
дължимото адвокатско възнаграждение е относим за осъществяване на защита в
заповедното производство, в т.ч. както за заявителя – кредитор, така и за ответника –
длъжник.
Така в настоящият случай, размера на възнаграждението се определя с оглед
разпоредбите на чл.7, ал.7, във вр. с ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно тази скала дължимото възнаграждение
7
за адвокат, защитаващ материален интерес в размер на 5409.50 лева /това е половината от
левовата равностойност на претендирананата в евро сума – 10819 лева/ е около 600.00
лева, което е почти до размера на претендираното – 650.00 лева.
В чл.9 от ЗЗД е закрепен основният принцип на договорното право - принципът за
свобода на договарянето и обвързващата сила на договорите, който признава на
договарящите свободата сами да определят съдържанието на договорите помежду им и
същевременно обявява повелителните норми на закона и добрите нрави като граница, до
която е допустимо разпростирането на автономията на волите.
Преценката на съда досежно размера на адвокатската услуга се базира на
установяване на социална справедливост и недопускане на злоупотреба с процесуално
право, а не установява задължение на съда винаги да редуцира разноските и то до размера на
абсолютния минимум.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.З от ГПК, ищецът следва да заплати на
ответника сторените по делото разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК , а именно:
сумата от 880.00 лв заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото производство и заплатено
адв.възнаграждение в производството по ч.гр.д.№ 1046/2013г. на РС-Ловеч.
Мотивиран от горните съображения ,съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявеният от „ОТП Факторинг
България"ЕАД, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. Г. Д.-М. -
Изп.директор, чрез пълномощника юрисконсулт С. З., против Д. Ц. К., ЕГН********** от *** иск
с основание чл.422 вр.чл.415.ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на
ответника съществуването на вземания в полза на цесионера по Договор за покупко-продажба на
вземания/цесия/ - "ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***, за които са издадени Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 526 от 19.06.2013
г. и Изпълнителен лист от 21.06.2013 г. по ч.гр.дело № 1046/2013 г. на PC - Ловеч, в полза на
„Банка ДСК" ЕАД -заявител и цедент, произтичащи от отпуснат кредит по Договор за кредит за
текущо потребление от 10.05.2008 г.. и Допълнително споразумение към договора за кредит от
13.09.2010 г. във връзка с Договор за поръчителство от 13.09.2010 г., включващи: 5459.86 евро -
главница ; 295.65 - договорна лихва от 01.02.2013 г. до 17.06.2013 г.; 62,32 евро -мораторна лихва
от 08.03.2012г. до 17.06.2013 г. включително; 30.00 евро - заемни такси.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.З от ГПК, „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от И. Г. Д. - М. -Изп.директор ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Ц. К., ЕГН********** от *** разноски по делото съгласно представен списък по
чл.80 от ГПК , а именно: сумата от 880.00 лв заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото
производство и заплатено адв.възнаграждение в производството по ч.гр.д.№ 1046/2013г. на РС-
Ловеч.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните
Препис от решението, след влизането му в сила да се приложи по ч.гр.д.№ 1046/2014 г. по
описа на РС-Ловеч.
8
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
9