Р
Е Ш Е Н И Е
С., 29.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на дванадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета годИ.в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 1871/2017 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от
П.М.З., ЕГН **********,*** *****вх. *****против „П.МБАЛ – С.“ ЕАД, С., бул. ********с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД общо за сумата 50
000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането – 20.10.2015 г. до окончателното й изплащане и сторените по
делото разноски, в това число и адвокатски хонорар.
В исковата молба се твърди, че през 2015 г. ищецът е получил
хематурия еднократно, като, след посещение на уролог на 29.09.15 г., е изпратен
за цистоскопия при д-р Г. в „П.МБАЛ – С.“ ЕАД, който чрез ехографско изследване
от 06.10.2015 г. е установил структурни изменения на пикочния мехур и е
препоръчал извършване на цистоскопия за вземане на материал за биопсия от пикочния
мехур.
Ищецът сочи, че е постъпил в П.МБАЛ
на 19.10.2015 г., където му е извършена трансуретрална резекция на простата, за
която е разбрал едва след приключване на оперативната интервенция. Твърди, че
никога не е имал оплаквания, свързани с уринирането, освен еднократно през 2015
г., нито дискомфорт. Сочи, че не е известяван за предстоящата интервенция, не
са му задавани въпроси относно проблеми с уринирането, не са му правени
съответни прегледи, не е дал информирано съгласие, мислел е, че е приет за
извършване на цитоскопия. Твърди, че, ако е знаел за интервенцията, е шял да
потърси второ мнение от други лекари.
Заявява, че, след извършената
резекция на простата, състоянието му се е влошило, като е получил оплакванията,
пордробно описани в исковата молба, някои от които са изчезнали след нова
оперативна интервенция на 19.02.2016 г., извършена в друга болница.
Твърди още, че, след операцията
от 19.10.2015 г., е бил на два контролни прегледа в П.МБАЛ, където, въпреки
оплакванията му, не са предприети никакви мерки за подобряване на състоянието
му, нито са му издадени документи за прегледите.
Влошеното състояние на З. довело
до постъпването му по спешност първо в Кардиологичната клиника на „НМТБ Цар
Борис III“ на 12.01.2016 г., а след това -
в МИ на МВР – Клиника по урология на 08.02.2016 г, където му е направена
оперативна интервенция, като е установено, че има доброкачествено образование вдясно
на пикочния мехур, което е отстранено, а от хистологичния резултат е поставена
диагноза хроничен цистит.
Посочва, че, въпреки, че част от
оплакванията му са изчезнали, към настоящия момент все още го приемат за кратки
интервали в Клиниката по урология към МИ на МВР за лечение, като продължава да
има проблеми с пикочния мехур.
По – нататък в исковата си молба
той твърди, че в П.МБАЛ е установено наличие на хроничен пиелонефрит на десния
бъбрек, което не е констатирано в МИ на МВР.
Сочи, че последното проведено
лечение е от януари тази годИ.поради рецидив на пикочния мехур и наложила се
голяма резекция.
Според него, от посочените
действия и бездействия на лекуващия екип на П.МБАЛ, освен здравословни
увреждания, е претърпял и тежки психически травми и притеснения, липса на
нормален живот. Изпитал е дискомфорт, стрес и огромен шок, от който все още не
може да се отърси, не е излизал в продължение на месец от дома си, освен за да
посещава контролните прегледи и от нормален, спокоен и самостоятелен, животът
му се е превърнал в кошмар от здравословните му проблеми в резултат на
извършената оперативна интервенция в ответната болница.
В тази връзка П.М.З. е предявил
настоящия иск срещу „П.МБАЛ – С.“ ЕАД с правно основание чл.49 във вр. чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
50 000 лв., ведно със законната, считано от деня на увреждането до окончателно
изплащане на сумите. Претендира разноски по делото.
Представил е писмени доказателства. Поискал е допускане на
гласни и назначаване на съдебномедицинска експертиза.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск
изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът „П.МБАЛ – С.“ ЕАД оспорва предявения иск, като
неоснователен и необоснован.
Счита,
че ищецът не е изложил доводи, които да доказват наличието на фактическия състава
на непозволеното увреждане.
Според
него в исковата молба не са конкретизирани какви и чии точно са неправомерните
действия или бездействия, причинили процесното увреждането му.
Твърди,
че в исковата молба липсват също оплаквания от извършената операция, от
предписаното постоперативно лечение, от евентуален некачествен продукт или
използваните медицински материали.
Оспорва
твърденията на ищеца за незнание и недаване на съгласие за извършването на
процесната операция като неверни.
Заявява,
че не е налице пряка зависимост между извършената оперативна интервенция в „П.МБАЛ
– С.“ ЕАД и последвалите операции.
Оспорва
наличието на причинно – следствена връзка между твърдените болки и страдания от
страна ищеца и преведеното лечение.
Представил е писмени доказателства. Поискала е допускане
на гласни и назначаване на съдебномедицинска експертиза.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск, като
неоснователен и недоказан, с присъждане на сторените разноски по списък.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
За доказване на претърпените от ищеца неимуществени вреди, по негово искане
съдът допусна и изслуша като свидетел Д. Д.Х.,
с която ищецът живее на семейни начала.
В показанията си тя заяви, че по
време на обиколка с велосипеди на Боденското езеро през 2015 г. ищецът е
получил криза и кървене при уриниране и трябвало да се приберат в България. Бил
е в Транспортна болница, където му е била направена операция на левия бъбрек и
е бил насочен към П.градска болница за цистоскопия. Оперирали са го на
20.10.2015 г., Бил е приет в болницата, имал е кървене при уриниране, назначили
са му изследвания. Свидетелката го е придружила до стаята му в отделението по
урология. Ищецът е журналист в Травъл – журналистика, планински спасител е и
никога дотогава не е имал проблеми с дишането, каквито са започнали след
операцията. Преди операцията, според Х., той е ходел само на профилактични
прегледи, при които нищо не е било установявано. След операцията е бил насочен
от личния си лекар и към кардиолог заради задъхването.
Според свидетелката З. е получил
усложнения след операцията – често уриниран и бронхо – тромболия, която
предизвиквала задъхването. Чувствал се отпаднал, получил и тромбоза на левия
крак. Тя заяви, че ищецът и досега не се е възстановил – продължава да се
задъхва, а честото уриниране продължава – по пет – шест пъти на нощ и много
пъти през деня. Ищецът се чувства много зле, а и не може вече да се занимава с
журналистическа дейност, защото тя е свързана с пътувания, което за него е
невъзможно.
Тя заяви също, че на двамата им е
било много странно, когато са видели диагнозата му “хиперплазия на простатата“,
довела до резекция на простатата, тъй като З. не е имал проблеми с простатата.
От доктор Я.З. е бил насочен за цистоскопия, а, всъщност, му е извършена друга
операция и му е дадена друга диагноза.
По – нататък в показанията си
свидетелката каза, че ищецът не е получавал никакви лекарства от П.градска
болница, всичко си е купувал сам.
По искане на ответника по делото
бе разпитана свидетелката И.Д.Ц., която
работи Парва МБАЛ, в Отделението по урология, но не е била лекуващ лекар на
ищеца.
В показанията си тя заяви, че не го познава,
но знае за пациент, който преди месец или два е изисквал цялата документация,
свързана с лечението му и е чула от колегите си да казват, че в неговия случай
става въпрос за тумор на простатата. Свидетелката обясни, че при това заболяване
и тази операция пациентът се явява сам в кабинета на лекаря във връзка със
симптомите които има, като може да е насочен и от друг колега. Лекарят отново
го преглежда на ехограф и заявява какво трябва да се направи в бъдеще – дали да
бъде хоспитализиран, дали да му се назначат изследвания, Обяснява се
предварително на пациента в деня на приемане в отделението всичко. Пациентът се
приема сутринта, правят му се кръвни изследвания, урина, ЕКГ и отново лекарят
му обяснява в какво се състои лечението. По преценка на анестезиолога при
операцията е каква ще бъде анестезията, пациентът е будно състояние когато анестезиологът
го преглежда. При спиналната упойка организмът реагира от кръста надолу, т.а.
няма чувствителност, в съзнание е, но не реагира. Свидетелката не е присъствала
на операцията и не знае за възражения на ищеца. Тя заяви, че ако по време на
операцията има възпалителен процес, необходимо е лечение с антибиотици венозно,
при болки се правят спазмолитици, аналгетици, ако няма алергии. Не е имало оплаквания
на пациенти от екипа на д-р Гайдаров.
По делото са
назначени две съдебно – медицински
експертизи.
Експертизата на
вещото лице д-р А.С., изготвена след
преглед на приложената медицинска документация и последващ личен преглед на
ищеца, даде следното заключение:
Ищецът е постъпил в П.МБАЛ-С., с
данни от образните изследвания за пространство-заемащ процес в пикочния
мехур/тумор/ и еднократно наличие на кръв в урината. Тази находка налага
извършването на цистоскопия и биопсия на съмнителния участък. По време на
цистоскопията, тактиката е претърпяла промяна, поради различна интраоперативна
находка от първоначалната. При цистоскопия има абсолютни индикации за
извършване на биопсия от пикочния мехур при наличие на подозрителни участъци за
туморно разрастване. В описанието на интраоперативната находка такива липсват.
Описва се „силно зачервено поле по задна и дясна страна на пикочния мехур, без
булозни разраствания, с възпалителен вид“. Липсата на карцином на пикочният
мехур се потвърждава и от по-нататъчния ход на заболяването на З.. Пред вид
наличието на данни от образните изследвания за обемен процес в пикочния мехур и
епизод на хематурия, биопсия от съмнителния участък е била уместна, но не и
задължителна, с оглед описаната цистоскопска находка. В обясненията си доц. Я.засяга
принципна постановка при извършване на биопсия или резекция на формации в
областта на прехода между простата и пикочния мехур – т.нар. мехурна шийка. При
ищеца конкретната находка, описана в оперативния протокол, е различна.
Действително П.З. е постъпил в П.МБАЛ за изясняване на хематурия. Простатната
хиперплазия може да е една от причините за наличие на кръв в урината.
Според заключението, неизвършването на биопсия от
възпалителните участъци не е имало сериозни последици за ищеца, пред вид
липсата на злокачествено заболяване и хроничния ход на ерозивния цистит. В потвърждение
на това говори и фактът за неколкократни хоспитализации, дори и след
извършването на такава в МИ- МВР.
Чисто технически е възможно извършването на биопсия от
пикочния мехур без ТУРП. Преценката от къде ще се вземе материал за хистологично
изследване и дали ще се извърши резекция на простатата, се извършва от
оператора, пред вид интраоперативната находка.
В представената документация липсват данни за
предшестващо лечение по повод хиперплазия на простатата, както и за евентуален
ефект от провеждано такова.
В документацията от П.МБАЛ липсват данни за отоци по крайниците, както и за
БТЕ. При извършената предоперативна консултация от кардиолог са установени
завишени стойности на кръвното налягане - RR 160/100 и суспектни данни за артериална хипертония 1-2 ст. В приложеното
експертно решение от ТЕЛК се описват: глухота, двустранен неврит на слуховите
нерви с намаление на слуха, шийна остеохондроза, ХВБН, централен
отоневрологичен синдром, микронефролитиаза, състояние след фрактура на лява
мишншца, анкилоза на лява лакътна става. Изводът на експерта е, че описаните
заболявания нямат отношение към оплакванията на ищеца от урологичен характер.
В исковата си молба ищецът описва
оплаквания от урологичен и неурологичен характер. Както бе споменато,
микционно-дизурични оплаквания като: често и болезнено уриниране, парене при
уриниране, инконтиненция и кървене се наблюдават почти след всяка трансуретрална
резекция. Дължат се на оперативна травма. Обикновено отзвучават след един до
три месеца. Персистирането им повече от три месеца налага нова цистоскопия за
уточняване и последващо лечение. Най-често в тези случаи се открива нововъзникнало
заболяване или рецидив на предходното. Пред вид данните от медицинската
документация за хроничен ерозивен цистит с гнойно-деструктивен характер,
доказан хистологично, микционно-дизурични оплаквания се дължат в
следоперативния период и на него.
От оплакванията, наложили
хоспитализация и лечение в Кардиологична клиника, причинно-следствена връзка с
извършената ТУРП може да се открие връзка единствено с претърпяната БТЕ. Риск
от възникване на такава има при всяка оперативна намеса, но след ТУРП той е
много нисък - под 1%. Теоретично риск от БТЕ би съществувал и при
трансуретрална биопсия на пикочния мехур. По същество подготовката за всяка
една трансуретрална намеса е една и съща, независимо дали се касае за ТУРП,
ТуТУР или друга.
В описанието на извършената предоперативно в П.МБАЛ -С.
ехография на отделителната система, е посочено, че десният бъбрек е с намалени
размери, лобулирани очертания - изразен хроничен пиелонефрит, диагноза, която
обикновено се базира на образни, клинични и лабораторни критерии. При ищеца,
освен ехографски и в последствие КТ данни, не се установяват нито клинични,
нито лабораторни такива. По тази причИ.не е предприето лечение за хроничен
пиелонефрит, което, по същество, е правилно поведение.
При З. са
налице данни за простатна хипетрофия след извършената трансуретрална резекция
през 2015 г. На направения скенер на малък таз през м. 02.2016 г., простатата
се описва увеличена с 50/ЗЗ мм. При извършената в МИ-МВР цистоскопия през м. 02.2016
г. е налице следното описание: „простата - увеличени странични дялове, по-леко
изразен среден дял, бразда от ТУР в ляво по срединния лоб“. В документацията по
делото са налице амбулаторни листове от извършени прегледи и назначено лечение
за простатна хипертрофия, както и Епикриза към ИЗ №1523 от Медицински
институт-МВР, Клиника по урология от 12.02.2018 г., за извършена трансуретрална
резекция две години и половИ.след първата в П.МБАЛ-С.. Причините за това,
според даденото заключение, са както хронично прогресиращият ход на
заболяването простатна хиперплазия, така и максимално икономичната и щадяща
резекция предприета от д-р Г., пред вид и доста краткото време на операцията, а
именно 20 минути.
По – нататък в заключението си вещото
лице прави извода, че по отношение на урологичните заболявания - простатна
хиперплазия и хроничен ерозивен цистит, пред вид естеството на заболяванията и
техния хроничен характер, не са изключени нови епизоди на обостряне, както и
нови оперативни намеси. Независимо от големината на изрязаната тъкан, в почти
всички случаи остава някаква част нерезецирана, което води до ново разрастване
на аденоматозна тъкан и повторна поява на симптоми след различно време.
Както е посочено в епикризата от
кардиологична клиника на НМТБ „Цар Борис III“ причИ.за непровеждане на антикоагулантна
терапия е наличието на хематурия. При овладвяване на последната ще бъде
възможно провеждането на такава.
Хиперплазията на простатата е заболяване, което е
възможно да се лекува както оперативно, така и консервативно. Към операция се
пристъпва при значително изразени симптоми, изчерпани консервативни методи,
както и при появата на усложнения, като пълна уринна ретенция, съпътстващи
конкременти в пикочния мехур, кървене което не може да се овладее
консервативно. Ищецът е приет в П.МБАЛ-С. с диагноза: Неспецифична хематурия.
При описаната интраоперативна находка у ищеца, а именно: изразена обструкция от
хипертрофия на страничните и среден дял и наличие на кървящи при допир съдове
по повърхността на простатата, резекцията с последващо кръвоспиране е
терапевтична опция, разбира се, при съгласие на пациента. Този извод експертът
прави и на база на извършена ТУРП в МИ-МВР, Урологично отделение. В епикризата
като оплаквания при постъпването е посочена макроскопска хематурия, т.е наличие
на кръв в урината.
Възстановителният период е между един и три месеца и
през това време е уместно изчаквателно
поведение и симптоматично лечение на микционо-дизуричните оплаквания. Разбира
се, при поява на профузно кървене, в съображение влиза и интраоперативна хемостаза.
В съдебно заседание експертът поясни, че
операцията, която е извършил д-р Г. при ищеца е върху простатата, която е част
от отделителната система, като е разположена преди пикочния мехур. Интервенция
върху пикочния мехур няма. При цистоскопията се е установило, че лигавицата на
пикочния мехур е била възпалена, зачервена, импозантна в горна степен, налице
са били данни за възпаление. Била е уместна, но не задължителна биопсията, това
е преценка единствено на оператора, възпалението би могло да се лекува и
консервативно, не винаги е необходима операция. Злокачествен тумор може да бъде
установен единствено чрез хистология, с биопсия и последващо патологично
изследване. Вещото лице не е открило пропуски в лечението на ищеца в П.МБАЛ,
единствено посочва, че, тъй като при микробиологичното изследване не се открива
бактериален причинител, не е било 100 процента задължително лечение с
антибиотик. По отношение на атикоагулантната терапия, за нея липсва единодушно
мнение и тя не е била задължителна, пред вид факта, че при ищеца са липсвали
предразполагащи фактори за тромбоемболично усложнение, отоци по краката, минали
сърдечни заболявания, още повече че прилагането й води до кървене.
По – нататък в съдебно заседание вещото
лице заяви, че по принцип след всяка трансуретална резекция, а и след всяка
операция, се нанасят травми на органа, за това в ранния следоперативен период
са възможни оплаквания като често уриниране, парене, щипане, тези усложнения
отшумяват обикновено в рамките на 1 – 3 месеца, а, ако продължават – обикновено
се пристъпва към цистоскопия. Ищецът е отишъл на два контролни прегледа в
болницата – ответник, но за това документация в делото няма приложена. Не му е
било назначено лечение, по – късно е отишъл в МВР Болница и там му е направена
операция. Това е било желанието му, не е изчакал да изтече следоперативния
период.
По
делото бе изслушана и приета и съдебно –
медицинска експертиза, изготвена от д-р С.Р., със следните задачи, поставени от ответника: 1/ Имало ли е
основание по оплакванията на ищеца да се извърши ТУРР на простатата? 2/ Какъв е
възстановителният период при извършване на ТУРР на простатната жлеза? 3/ Какви
са необходимите мерки за възстановяване /мероприятия/ при подобни състояния? 4/
Кое е
наложило извършването на въпросната хоспитализация на ищеца в Клиниката на МВР
по урология и в другите лечебни заведения?
Вещото
лице заяви, че основание за извършване на ТУРР на
простатата е било налице, поради установената от извършената диагностична
процедура уретроцистоскопия на пикочния мехур обструкция от увеличената
простатна жлеза. Болният е бил с анестезия и оперативната интервенция е
продължила с извършване на трансуретрална резекция на простатната жлеза за
преодоляване на затрудненото отичане на урината от пикочния мехур.
Възстановителният
период при
извършване на ТУРР при различните пациенти е различен - от З до
6 месеца. Той се определя от това първо колко е била тежка, обструкцията от
увеличената простатна жлеза, колко дълго време е страдал уритарният тракт и, в
частност, пикочният мехур, докато настъпи моментът за извършване на операцията,
дали има патоанатомични изменения на пикочния мехур, какви
лекарства е приемал пациентът, възрастта му – важен фактор, и от специфичната
оперативна техника, използвана от хирургичния екип.
За възстановяване на пациента на първо място е необходим
стриктен контрол на общите показатели за здравословното състояние на пациента,
да не се допуска покачване на артериалното налягане, да се приемат обилно
течности в следоперативния период, да се следи да не възникне уроинфекция и да
няма неконтролируема хематурия. Необходимо е също спазване на хигиенно - диетичен
режим, не трябва да се приемат пикантни храни, алкохол и горещи напитки, които
да провокират възникването на макроскопса хематурия. Ако такава се появи, е
необходима нова преценка от степента на проблема, за да се прецени може ли да
се овладее с консервативни мерки в амбулаторен порядък или е необходима нова
хоспитализация за овладяването му.
Пациентът е хоспитализиран в МВР, Клиника по урология е
месеци след хоспитализацията му в П.ГОБ с окончателна диагнозя „Хроничен
цистит. Придружаващи заболявания: Хематурия, Артериална хипертония, глухота,
централен отоневрологичен синдром, алергична уртикария.“ Хроничният цистит
променя лигавицата на пикочния мехур - тя е оточна с груб релеф, лесно ранима и
кървяща, което е довело до състоянието на чести рецидивиращи хематурии. Трябва
да отбележим обаче че, не се забелязва особена динамика в лабораторните
резултати по отношение на хемоглобИ.на ищеца, което говори че не е имало остър
анемичен синдром.
В
заключението си експертът отговаря и на поставени от ищеца въпроси. Според него, при наличните медицински данни в ИЗ
в ПМБАЛ – еднократна безболкова хематурия, застойна урИ.и болестните изменения
в пикочния мехур, хирургът е взел решение, че промените в пикочния мехур са
вследствие на обструкцията от уголемената простатната жлеза, които са били
водещи за оплакванията и клиничната картина, а че действията му са били правилни
доказват и последващите хоспитализации в МВР Болница, където при взимане на
биопсия от пикочния мехур не е доказана туморна формация.
При наличните данни за начално увеличение на
простатата е било възможно да се вземе материал само от пикочния мехур и без да
се извършва ТУРР, но водеща в случая е била преценката, която хирургът е приел
с цел да се реши обструктивния синдром, обуславящ промени в пикочния мехур.
Вещото
лице не може да даде отговор на въпроса дали има медикаментозни пропуски без
необходимата конкретика. Болният е преминал през необходимите предоперативни
консултации. В съдебно заседание лекарят заяви, че при извършване на прегледите
и оперативните интервенции на ищеца в болницата – ответник са спазени всички
медицински стандарти – по урология и като цяло.
В
ренгенологично изследване изпратено от отделение по урология на ответника е
описано „изразен хроничен пиелонефрит”. Налице са данни за простатна тъкан след
извършената оперативна интервенция ГУРР 2015 г.
В
заключението си експертът заяви, че не може да даде прогнози за БТЕ,
тромбофлебт на дясна подбедрица, пикочен мехур, хеватурия и всички установени
усложнения на ищеца.
Изложеното се
доказва от приетите от съда и неоспорени писмени, гласни доказателства и съдебномедицинска
експертиза.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи врадите, които виновно е причинил другиму.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
елементи, от който са: деяние/действие или бездействие/, вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка и вина. Съгласно ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД във всички
случаи вината се предполага до доказване на противното. Когато причинителят на
увреждането докаже, че не е действал виновно не би могло да се реализира
отговорността му на деликтно основание. Непозволеното увреждане е юридическият
факт, от който възникват, както имуществените, така и неимуществените вреди. Вредите
подлежат на възстановяване само, ако са в причинна връзка с противоправно
поведение на дееца.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението й.
Искът по чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД визира отговорността, при която работодателят или възложителят на
някаква работа отговаря за вредите, причинени от работника или служителя или от
лицето, на което е възложена работата, при или по повод на тази работа, т.е.
тази отговорност е безвиновна. Елемент на фактическия състав на отговорността
по чл. 49 ЗЗД е увреждането да е причинено именно от лице, на което е възложено
изпълнението на някаква работа и увреждането да е настъпило при или по повод на
тази работа.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда, в този смисъл, обезпечително
-гаранционна отговорност за чуждо виновно и противоправно действие,
следователно отговорността по чл. 49 ЗЗД не е отговорност за лични действия. Тя
е отговорност за
чужди противоправни и виновни действия или бездействия.
Възлагането на работата може да се осъществи, както от
физическо лице, така и от юридическо лице. Отговорността на юридическото лице –
възложител на работата, произтича от вината на натовареното с изпълнението й
лице, а не се обуславя от вИ.на възложителя. Тя има обезпечително - гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите,
не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
В настоящия случай следва да се установи дали при
извършената в ответната болница оперативна интервенция са настъпили вреди за
ищеца, които да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД
ответник е възложил някаква работа, дали те са в резултат на неговото противоправно
и виновно поведение, налице ли е причинно-следствена връзка между това
поведение и претърпените вреди. Противоправността означава, че деецът с
действие или бездействие засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие, на конкретното деяние с вредоносни резултат.
Конкретно, с всички доказателствени средства следва да се
установи, дали ответната болница е възложила работа на оперативен екип, който
/или лице от който/ с поведението си при или по повод изпълнението на работата
си, виновно е причинил вреди на ищцата.
За уважаване на предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже по категоричен начин наличие на противоправно поведение на трети лица
при или по повод изпълнението на работа, че тази работа им е била възложена от
ответника, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба неимуществени и
имуществени вреди и че те се явяват пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на тези лица. Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се
предполага до доказване на противното, поради което ищецът не дължи да я
доказва, в тежест на ответника по делото е да обори презумпцията за наличие на
вина, установена в тази норма.
По делото
безспорно се доказа, че ищецът е пациент на ответника. Извършен му е преглед,
назначено му е изследване и му е извършена оперативна интервенция – резекция на
простатата. Интервенцията му е била планова и на 20.10.2015 г. е осъществена в
Урологичното отделение на П.МБАЛ.
Между
страните не се спори също така, а и това се доказва от събраните в хода на
производството доказателства, че лекарският екип, който е осъществил резекцията
се намират в трудово правоотношение с
ответника.
Съдът намира,
че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност
със заключенията на вещите лица по назначените съдебно-медицински експертизи не
се установи наличието на извършени противоправни действия от страна на екипа, извършил
на 20,10,2015 г. оперативната интервенция на ищеца в П.МБАЛ – С.“ ЕАД, които да
са в причинна връзка с претърпените неимуществени и имуществени вреди от П.З...
Съгласно
чл.79 от 3акона за здравето, медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии. Разпоредбата на чл.80 ЗЗ предпоставя, че качеството на
медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на
чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска
практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните
организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Установените в чл. 81,
ал.2 ЗЗ основни принципи на правото на медицинска помощ са: своевременност,
достатъчност и качество на медицинска помощ. В този смисъл се налага изводът,
че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с
утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с
медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 ЗЛЗ и Правилата
за добра медицинска практика, в областта „хирургия” и с основните принципи на
правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество.
За да формира
изводите си съдът се позова на експертизите на назначените по делото две вещи
лица - съдебномедицинска експертиза, които съдът кредитира изцяло като
обективни и компетентно дадени. Те установиха,
Според вещото лице д-р С., ищецът
е постъпил в ответната болница, пред вид оплакванията си, пред вид наличието на
хематурия в урината, за цистоскопия и биопсия на съмнителния участък, но по
време на цистоскопията, поради различна интраоперативна находка от първоначалната,
е решено да не се извършва биопсия ,което не е имало сериозни последици за З.,
пред вид липсата на злокачествено заболяване и хроничния ход на ерозивния
цистит. Преценката от къде ще се вземе материал за хистологично изследване и
дали ще се извърши резекция на простатата, се извършва от оператора, пред вид
интраоперативната находка. Данни за хиперплазия на простатата или за провеждано
лечение в тази връзка липсват в представената документация от П.МБАЛ. Липсват и данни за отоци по крайниците, както и
за БТЕ. А описаните в приложеното експертно решение от ТЕЛК заболявания:
глухота, двустранен неврит на слуховите нерви с намаление на слуха, шийна
остеохондроза, ХВБН, централен отоневрологичен синдром, микронефролитиаза,
състояние след фрактура на лява мишншца, анкилоза на лява лакътна става, нямат
отношение към оплакванията на ищеца от урологичен характер. Експертът изрязява
мнението, че оплаквания от урологичен и неурологичен характер.
като: често и болезнено уриниране, парене при уриниране, инконтиненция и
кървене се наблюдават почти след всяка трансуретрална резекция, дължат се на
оперативна травма и обикновено отзвучават
след един до три месеца, а, ако продължават - обикновено е необходима нова цистоскопия за
уточняване и последващо лечение, поради нововъзникнало заболяване или рецидив
на предходното. Пред вид данните от медицинската документация за хроничен
ерозивен цистит с гнойно-деструктивен характер, доказан хистологично, тези микционно-дизурични
оплаквания са се появили именно в следоперативния период и се дължат именно на
операцията.
Вещото лице, проверявайки извършената извършената в
МИ-МВР цистоскопия през м. 02.2016 г. цистоскопия, е констатирано следното оп
исание „простата - увеличени странични дялове, по-леко изразен среден дял,
бразда от ТУР в ляво по срединния лоб“, взело е пред вид и извършената трансуретрална
резекция две години и половИ.след първата в П.МБАЛ-С., причините за която,
според него са както хронично прогресиращият ход на заболяването простатна
хиперплазия, така и максимално икономичната и щадяща резекция предприета от
лекаря в П.МБАЛ. Направил е извод, че, с оглед даболяването на ищеца – хиперплазия
на простатата и хроничен ерозивен цистит, не са изключени нови епизоди на обостряне, както и нови оперативни намеси. Констатирана
е причината за непровеждане на антикоагулантна терапия и тя е наличието на
хематурия.
Вещото лице не е открило пропуски в
лечението на ищеца в П.МБАЛ, единствено посочва, че, тъй като при
микробиологичното изследване не се открива бактериален причинител, не е било
100 процента задължително лечение с антибиотик. По отношение на
атикоагулантната терапия, за нея липсва единодушно мнение и тя не е била
задължителна, пред вид факта, че при ищеца са липсвали предразполагащи фактори
за тромбоемболично усложнение, отоци по краката, минали сърдечни заболявания,
още повече че прилагането й води до кървене.
Назначеният
втори експерт д-р С.Р., посочва, че възстановителният
период при
извършване на ТУРР при различните пациенти е различен - от З до
6 месеца и е в зависимост от това колко е била тежка, обструкцията от
увеличената простатна жлеза, колко дълго време е страдал уритарният тракт и, в
частност, пикочният мехур, докато настъпи моментът за извършване на операцията,
дали има патоанатомични изменения на пикочния мехур, какви
лекарства е приемал пациентът, възрастта му – важен фактор, и от специфичната
оперативна техника, използвана от хирургичния екип. За възстановяване на
пациента на първо място е необходим стриктен контрол на общите показатели за
здравословното състояние на пациента, да не се допуска покачване на
артериалното налягане, да се приемат обилно течности в следоперативния период,
да се следи да не възникне уроинфекция и да няма неконтролируема хематурия. Необходимо
е също спазване на хигиенно - диетичен режим, не трябва да се приемат пикантни
храни, алкохол и горещи напитки, които да провокират възникването на макроскопска
хематурия. Ако такава се появи, е необходима нова преценка от степента на проблема,
за да се прецени може ли да се овладее с консервативни мерки в амбулаторен порядък
или е необходима нова хоспитализация за овладяването му.
При хоспитализацията на ищеца в МВР, Клиника по урология
месеци след хоспитализацията му в П.ГОБ с окончателна диагноза „Хроничен цистит
и придружаващи заболявания: Хематурия, Артериална хипертония, глухота,
централен отоневрологичен синдром, алергична уртикария.“ Хроничният цистит
променя лигавицата на пикочния мехур - тя е оточна с груб релеф, лесно ранима и
кървяща, което е довело до състоянието на чести рецидивиращи хематурии, не е имал остър анемичен синдром, а при вземане на биопсия от пикочния мехур не е доказана
туморна формация. В тази връзка, хирургът,
извършил оперативната интервенция в ПМБАЛ, при медицински данни: еднократна безболкова хематурия, застойна урИ.и
болестните изменения в пикочния мехур, е взел праваилно решение, че промените в
пикочния мехур са вследствие на обструкцията от уголемената простатната жлеза,
които са били водещи за оплакванията и клиничната картИ.и действията му са били
правилни. Констатирано е, че при извършване на прегледите и оперативните
интервенции на ищеца в болницата – ответник са спазени всички медицински
стандарти – по урология и като цяло.
По изложените
съображения съдът намира, че по делото не бе установено наличието на данни за извършени
от страна на медицинския екип, извършил оперативната интервенция на ищеца, на
действия извън приетите и съществуващи медицински стандарти, съответно за
ненадлежно упражняване на професионалните задължение от лекарските екипи -
физически лица, осъществили интервенцията на 20,10,2015 г. и прегледите в П.МБАЛ.
Действията по време на прегледите и лечението са били извършени от служители на
ответника - високо квалифицирани и компетентни лекарски екипи, които са спазили
всички изисквания на медицинските стандарти, били са наложителни с оглед
оплакванията на ищеца и тяхното извършване е предмет на преценка на лекаря към
момента на извършване на интервенцията, което е обусловило и конкретните стъпки
в лечението. Връзка между последващи, констатирани при ищеца заболявания и
извършените му оперативни интервенции не бе установена, а част от
констатираните симптоми са в резултат на самата операция или на последващ
рецидив.
По тези причини съдът счита, че не е налице
противоправно поведение, извършено от лекарския екип при лечението на П.З.. В П.МБАЛ – С., ЕАД и, следователно,
липсва един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане,
визиран в нормите на чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за ангажиране отговорността на
ответника за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди – наличие
на противоправно поведение, извършено от лекарите - физически лица, работещи в
ответната болница.
Според ППВС №
9/1966 г., отговорността по чл. 49 ЗЗД е за вреди, причинени виновно от лицата,
на които е възложено извършването на работата, като вината се изразява в
умишленото или по непредпазливост причиняване на вредата. Според Върховния съд
в някои случаи се касае до неспазване на правилата за извършване на възложената
работа, а в други случаи - до невземане на необходимите мерки за
предотвратяване на увреждането; за възложителите бездействието е основание за
отговорност за увреждането, когато то се изразява в неизпълнение на задължения,
които произтичат от закона, от техническите и други правила и от характера на
възложената работа. Според решение № 964 по гр.д. № 124/1964 г. на І ГО на ВКС,
за да е налице отговорност по чл. 49 ЗЗД, е необходимо вредите да са резултат
от виновно противоправно действие или бездействие на лице, ангажиращо отговорността
на ответника, а решение № 131 от 1967 г. на ОСКГ приема, че отговорността по
чл. 45 и 49 ЗЗД не се презумира, като вината е само един от елементите от
фактическия състав при непозволеното увреждане и само тя се презумира.
Вредоносният резултат в разглеждания казус при ищеца не е произтекъл от
действието и/или бездействието на лице от лекарския екип при ответника, което
да ангажира неговата отговорност, а е произтекъл от случайно събитие –
възможен, обективен и статистически регистриран в световната практика риск, който според вещите лица е в рамките от 0,3% до 2%, за които ищецът е бил предупреден и който той е приел,
подписвайки информираното съгласие. Случайното събитие е такова събитие, което не
е могло да се предвиди или е осъществено в резултат на непреодолима сила, в
конкретния случай последващите усложнения и заболявания при ищеца, включително
и описаните, не са могли да бъдат преодоляни от
лекарите, въпреки спазването от тяхна страна на всички изискванията на
медицинските стандарти. В този смисъл
е и задължителната
практика на ВКС, с която настоящият съдебен състав
следва да се съобрази.
Не се
установи и наличието на причинна връзка между поведението на лекарите,
извършили по спешност хирургическата операция на 20,10,2015 г. в П.МБАЛ, респ.
предприетите от тях действия или непредприети такива и операцията осъществена
на две години по - късно в МВР Болница.
При тези
съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и, като такъв, следва
да се отхвърли.
С оглед
изхода на делото на ответника следва да се присъдят разноски, съобразно разпоредбата
на чл. 78, ал. 3, предвиждаща присъждане на разноски на ответника съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо в тежест такива следва да му бъдат
присъдени така, както са направени и претендирани – адвокатско възнаграждение в
размер 600 лв.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.М.З., ЕГН **********,***
*****вх. *****иск против „П.МБАЛ – С.“ ЕАД, С., бул. ********с правно основание
чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД общо за сумата 50 000
лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 20.10.2015 г. до окончателното й изплащане и сторените
по делото разноски, в това число и адвокатски хонорар, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА П.М.З. да заплати
на „П.МБАЛ – С.“ ЕАД разноски по делото - адвокатско възнаграждение в размер 600
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: