РЕШЕНИЕ
№ 569
гр. Благоевград, 21.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20231210102744 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от А. Т. С.,
с ЕГН **********, с адрес гр. ***** против „*****“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: *****, представлявано от управителя Г. А. А.а.
С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
ответника „*****“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от управителя Г. А. А.а да заплати на ищцата А. Т. С., с ЕГН **********, с
адрес гр. ***** сумата в размер на 1000,00 лв. /хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в получената от същата
хипертонична криза, загуба на съня, нервност и раздразнителност, отразили се на семейния
й живот негативно, в следствие на това, че била обвинена, че е присвоила сумата от 19
632,26 лева, които не била отчела на дружеството „*****“ ЕООД, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е работила при ответника в периода от
08.09.2021 година до 26.05.2023 година, като търговски представител. Трудовото
правоотношение било прекратено от работодателя поради закриване на единствения щат за
длъжността „търговски представител“. За останалите неизплатени трудови възнаграждения,
обезщетение за неспазен срок на предизвестие и обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, както и допълнително възнаграждение за комисионна за сключените от нея
договори е предявила искове, въз основа на които е образувано гр. д. № 3544/2023 година по
описа на РС - Русе.
Твърди се, че на 26.05.2023 година вечерта, около 20:45 часа г-жа А.а се обадила на
ищцата на личния й телефон и й казала, че са преустановили трудовите си правоотношения,
защото така била преценила, казала й да не се притеснява, защото всичко, което й била
дължала щяло да й бъде изплатено. Твърди се, че на 14.06.2023 година, след написано от
ищцата съобщение по вайбър на управителката на дружеството касаещо прекратяване на
трудовото правоотношение и парите, които има да получава, около 13:09 часа получила
1
съобщение от А.а, в която я уведомява, че ищцата била причинила материални щети на
дружеството. Оказало се, че А.а я обвинява, че на 24.03.2023 година ищцата получила
сумата от 19 000 лева, която не е отчела в дружеството. Сочи се, че в действителност на тази
дата се срещнала с клиента А. Ш. А. от гр. П. като с нея била и снахата на А.а и нейна
колежка - Цв. А.а, която била подготвила целия набор от документи за подписване на
договор с г-н А., включително и приемо-предавателен протокол за тези 19 000 лева, като
част от сумата, която той трябвало да плати на ответното дружество. Сочи се, че още
предния ден когато разбрала ищцата, че трябва да пътува до П. за тези пари отказала да ги
получи, защото била сама жена и я било страх да носи в себе си такава голяма сума, поради
което се сочи, че управителката на дружеството изпратила снаха си Цв. А.а, която получила
сумата в брой, на ръка от клиента А., след което се разделили, като преди да се разделят Цв.
А.а, по нареждане на Г. А.а дала на ищцата на ръка сумата от 800,00 лева - комисионна за
сключения договор. Сочи се, че досега такива пари на ръка не са й били давани. Твърди се,
че ответната страна се опитва да изкара, че ищцата е получила тази сума пари на ръка и не
ги е отчела в ответното дружество, за което ищцата твърди, че е невъзможно, защото една
такава голяма сума пари, ако не е отчетена, то работодателят би реагирал веднага по
съответния законов ред. Твърди се, че след приключване на трудовите правоотношения с
ответното дружество управителката на дружеството заплашила ищцата по телефона, че ако
не подпише ведомостта, че е получила работните заплати за трите месеци - март, април и
май 2023 година щяла да я съди за сумата от 19 000 лева, която не е получила изобщо, като
свидетел на това бил г-н А. Ш. А., жена му и дъщеря му, които присъствали на даването на
парите, както и нейната колежка Цв. А.а, която получила парите от 19 000 лева на ръка от
А.. Твърди се, че в резултат на несправедливото обвинение, че ищцата е присвоила сумата от
19 000 лева ищцата претърпяла неимуществени вреди, като вдигнала кръвно, загубила съня
си, станала нервна и раздразнителна, което се отразило на семейния й живот и близките й
хора, поради което се претендира от ищцата сумата в размер на 1000 лева, представляващи
причинени неимуществени вреди.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в законоустановения срок е депозиран
писмен отговор, с който се оспорва предявения иск по основание и размер, като се иска от
съда да отхвърли същия като неоснователен.
Твърди се в отговора на исковата молба, че претендираните неимуществени вреди нито
са настъпили, нито са свързани с ответното дружество, респ. липсвала каквато и да било
причинна връзка. Поради липсата на противоправни действия от ответника се твърди, че
ищецът няма как да е претърпял вреди от такива, а оттам и същите не подлежат на
обезщетяване. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Представлява се от процесуален
представител, който е депозирал молба, с която прави уточнения на доказателстевните
искания, не взема становище по депозираната искова молба, както и не взема становище по
същество на делото.
Съдът е допуснал поисканите от ищеца гласни доказателства, но поради неводенето им
в последното открито съдебно заседание протоколното определение е отменено.
Ответникът в съдебно заседание не се явява, но се представлява от упълномощен
защитник – адвокат Б., която поддържа депозирания отговор. По същество на делото
пледира съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Прилага списък
с разноски, като претендира тяхното присъждане.
Анализа на събраните по делото доказателства, преценени във връзка с фактическите
доводи на страните, сочи на установено следното:
Видно от приложеното по гр. д. № 4622/2023 година по описа на Районен съд - Русе
заверено копие на трудов договор № 14/08.09.2021 година е, че ищцата А. Т. С. и ответника
„*****“ ЕООД са били в трудово-правни отношения, като А.а била назначена на длъжността
2
търговски представител, считано от 08.09.2021 година.
На 11.05.2023 година до А. С.в е изпратено предизвестие изх. № 2/11.05.2023 година, с
което същата е уведомена, че поради закриване на единствения щат за длъжността търговски
представител, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. първо от КТ трудовото правоотношение
ще бъде прекратено след изтичане на срока по чл. 326, ал. 2 КТ. Видно от отбелязването
върху представеното по делото предизвестие е, че същото е получено на 30.06.2023 година.
По делото е представена и заповед № 3/12.05.2023 година, от която се установява, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено. Представена е и комисионни за
мениджър продажби от януари 2023 година, от което е видно, че в същото са уредени 20%
от комисиона полагащ се на мениджъра продажби осъществил първоначално контакта с
клиента и започнал преговорите с него, да заплати на мениджъра продажби помогнал за
приключване на сделката, както и е уреден 20% от стойността на комисионната на първи
сключен договор за месеца да се изплати за всеки втори и всеки трети сключен договор.
Посочено е, че разпореждането влиза в сила от 032.01.2023 година.
От представеното по делото писмо адресирано до А. Т. С. от 03.07.2023 година става
ясно, че на 24.03.2023 година, действайки като търговски представител на „*****“ ЕООД е
получила в брой от А. Ш. А., като управител на „***** сумата в размер на 19 632,26 лева,
като за получаването на сумата е подписала от името на управителя на ответното дружество
приемо-предавателен протокол от 24.03.2023 година. Сочи се в писмото, че сумата
представлява плащане по Договор за изготвяне на технически проект и изграждане на
фотоволтаична система № 7120/24.03.2023 година, подписан между „***** като възложител
и „*****“ ЕООД, като изпълнител. Сочи се още, че до настоящия момент не е предала
получената сума на „*****“ ЕООД нито в брой, нито по банков път, както и, че липсва
законово основание за задържане на получената сума. Предвид горното й е предоставен 3-
дневен срок, считано от деня на получаване на уведомлението сумата от 19 632,26 лева да
бъде предадена на ответното дружество. Уведомлението е подписано от управителя на
ответното дружество.
С отговора на исковата молба е представен и приет по делото като доказателство
приемо-предавателен протокол от дата 24.03.23023 година, от който се установява, че „*****
е предоставил на „*****“ ЕООД сумата от 19 632,26 лева, като приемо-предавателния
протокол е подписан от А. С. и представляващия „*****.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
По делото е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал.1 ГПК), ищцата в това производство следва да докаже, както
основанието, така и размера на предявения иск. Тя трябва да представи доказателства за
наличието на неимуществени вреди, които са настъпили в резултат на несправедливо
обвинение от страна на управителя на ответното дружество, че е присвоила 19 000 лева, че
вредите са настъпили при неизпълнението на възложените от управителя задължения във
връзка с работата, както и размера на претърпените неимуществени вреди. Отговорността на
основание чл. 49 ЗЗД е обективна, защото вредата е независима от волята на правния субект.
За да се освободи от тази отговорност, ответникът трябва да установи, че вредите са резултат
от непреодолима сила или на чужда причина. Ищцата следва да докаже връщането на
сумата, получена с приемо - предавателния протокол от 24.03.2023 година във връзка, с
който е заявена претенция, свързана с неимуществени вреди, а именно, че същата е предала
сумата на ответника и, че не ги дължи.
Предявеният иск е процесуално допустимо, но по същество е неоснователен, поради
следните съображения :
Всеки има право по съдебен ред да претендира поправянето на вредите, които виновно
3
са му причинени от другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане, вината се
предполага до доказване на противното. Отговорността за непозволено увреждане по чл. 45
ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия
или бездействия, като могат да се претендират както неимуществени, така и имуществени
вреди от деянието. Но чрез предявяване на иск с правно основание чл. 49 ЗЗД може да се
ангажира отговорността и на възложителя на определена работа, в резултат на действията
или бездействията на лицето, на което тя е била възложена, при или по повод на
извършването й.
Съгласно чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за „вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа”. Съгласно
указанията на ППВС № 9/1966 г. по приложението на чл. 49 от ЗЗД, вредите трябва да са
причинени през времето, през което се извършва работата.
Отговорността на лицата, възложили извършването на някаква работа, за вредите,
причинени при нейното извършване, представлява отговорност за чужди противоправни и
виновно извършени действия или бездействия. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-
обезпечителна по своя характер и основанието за нейното ангажиране е поведението на
виновните лица, натоварени с извършването на определената работа, като възложителят не
може да релевира възражения във връзка с качеството на направения от него подбор на тези
лица. За да бъде реализирана гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника в
настоящото производство, в тежест на ищеца е да докаже 1) всички предпоставки за
ангажирането на деликтната отговорност на виновното лице-делинквент – деяние,
противоправност, реализирането на твърдените неимуществени вреди, настъпването на
вредите да е пряка и непосредствена последица от противоправното поведение, вина на
делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция се
предполага, 2) както и една допълнителна предпоставка – виновното лице да е причинило
вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, всеки е длъжен в рамките на гражданския
процес да доказва фактите, на които основава правните си твърдения.
Тъй като е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, то в
процесуална тежест на ищцата е било пълното и главно доказване на всички
правнорелевантни факти, изпълващи състава на един деликт – противоправно деяние
извършено от ответника по делото, наличието на причинени вреди и наличието на причинно
следствена връзка между твърдяното деяние и настъпилите – в случая неимуществени
вреди.
Основание за отговорност за вреди от непозволено увреждане може да възникне, само
ако се установи, че ответното дружество е обвинило неправилно ищцата, че е присвоила
сумата от 19 632,26 лева, в резултат на неотчитането й в ответното дружество, като ищцата в
резултат на това обвинение е претърпяла посочените в исковата молба неимуществени
вреди.
Според константната съдебна практика установяването на елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане е възложено в тежест на ищеца.
Установи се по безспорен и категоричен начин, че по силата на трудов договор №
14/08.09.2021 година страните са били в трудово-правни отношения, като ищцата е
изпълнявала длъжността търговски представител.
По делото по безспорен начин се установи, че по силата на приемо - предавателен
протокол от дата 24.03.23023 година, подписан лично от А. С. и представляващия „*****,
ищцата С. е получила от „***** сумата от 19 632,26 лева, която сума е получена от името на
ответното-дружество, като това обстоятелство е обявено за ненуждаещо се от доказване.
Във връзка с получената от ищцата сума от 19 632,26 лева се установи от
4
представеното по делото писмо адресирано до А. Т. С. от 03.07.2023 година, че същата на
24.03.2023 година, действайки като търговски представител на „*****“ ЕООД е получила в
брой от А. Ш. А., като управител на „***** сумата в размер на 19 632,26 лева, като за
получаването на сумата е подписала от името на управителя на ответното дружество
приемо-предавателен протокол от 24.03.2023 година. Сочи се в писмото, че сумата
представлява плащане по Договор за изготвяне на технически проект и изграждане на
фотоволтаична система № 7120/24.03.2023 година, подписан между „***** като възложител
и „*****“ ЕООД, като изпълнител. Сочи се още, че до настоящия момент не е предала
получената сума на „*****“ ЕООД нито в брой, нито по банков път, както и, че липсва
законово основание за задържане на получената сума. Предвид горното й е предоставен 3-
дневен срок, считано от деня на получаване на уведомлението сумата от 19 632,26 лева да
бъде предадена на ответното дружество. Уведомлението е подписано от управителя на
ответното дружество.
С оглед на горното, съдът намира, че по безспорен и категоричен начин се доказа, че
ищцата е получила сумата от 19 632,26 лева, като по делото от страна на ищцата не са
ангажирани никакви доказателства, с оглед разпределяне на доказателствената й тежест, че
същата е предала сумата на ответника, както и, че не ги дължи тези пари на ответника.
Ищцата въпреки дадената й възможност не доказа по безспорен и категоричен начин
по установени с допустимите в ГПК доказателствени средства, наведените фактически
доводи в исковата молба, а именно, че същата е предала сумата от 19 632,26 лева на
ответника по делото, като по делото не ангажира абсолютно никакви доказателства, освен
тези приложени към исковата молба пред РС - Русе. Липсват както писмени, така и
убедителни гласни доказателства, които да доказват наведени в исковата молба твърдения.
Поради липса на събрани доказателства, остана недоказан не само факта на
настъпването на вредите за ищеца, но и наличието на каквато и да е причинно следствена
връзка между тези вреди и някакво противоправно деяние – действие или бездействие на
управителя на ищцовото дружество.
Предвид всичко гореизложено, предявеният иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от спора и направеното искане, на ответника следва да бъдат присъдени
сторените в настоящия процес разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
600,00 лева, за което са ангажирани доказателства.
Воден от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Т. С., с ЕГН **********, с адрес гр. ***** иск против
„*****“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
управителя Г. А. А.а, за осъждане на „*****“ ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявано от управителя Г. А. А.а да заплати на А. Т. С., с ЕГН
**********, с адрес гр. ***** сумата в размер на 1000,00 лв. /хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в получената
от същата хипертонична криза, загуба на съня, нервност и раздразнителност, отразили се на
семейния й живот негативно, в следствие на това, че била обвинена, че е присвоила сумата
от 19 632,26 лева, които не била отчела на дружеството „*****“ ЕООД, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А. Т. С., с ЕГН **********, с адрес гр. ***** ДА ЗАПЛАТИ на „*****“
5
ЕООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от
управителя Г. А. А.а, сумата от 600.00 лева /шестстотин лева/, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6