Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Провадия, 01.09.2020г.
Провадийският районен съд, първи състав, на четвърти
август, две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия: Димитър Михайлов
Секретар И.В., като разгледа докладваното от съдията,
НАХД № 218 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и
сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „АПОЛОН 800“, ЕИК *********, с управител л. п. л.ов, против Наказателно Постановление № 488821-F522132/09.01.2020 г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 600 лева на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН, че описаното в постановлението
нарушение не е доказано по предвидения в закона начин и др. Счита, че е налице
маловажност и поради това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната
страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна, чрез
процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди
обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
РП-Варна, ТО-Провадия, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
След преценка на доводите на въззивника
и становището на въззиваемата страна, с оглед
събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 17.10.2019г. в 15,01 часа при извършена проверка в търговски
обект-представляващ бар „Оазис“, находящ се в
гр.Провадия, ул***, стопанисван от „АПОЛОН 800“, ЕИК *********, св.П.Т.Т.-Инспектор по приходите в НАП при ЦУ-НАП констатирал, че
търговецът, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ за
регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, не е изпълнил задължението си на 08.09.2019г. да регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки предлагани в обекта на три броя
продажби на обща стойност 10,80 лева в търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство.
От гореизложеното
следвало, че „АПОЛОН 800" ЕООД с ЕИК ; ********* е нарушило разпоредбите
на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При проверката бил
разпечатан КЛЕН от фискалното устройство за 08.09.2019г., при което е било
констатирано, че като задължено лице по чл.3
от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, въззивника не е регистрирал и отчел всяка
извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на ФКБ от
въведеното в експлоатация фискално устройство с DY523702 , с ИН 36682175 за извършени
продажби на стойност 10,80 лева на 08.09.2019г.. при проверката било
установено, че за извършените три продажби в описания търговски обект—кафе
„Оазис“, на обща стойност 10,80 лева. На 08.09.2019г. не са били издадени ФКБ
от работещия в обекта ЕКАФП. За извършените три продажби в описания търговски
обект на обща стойност от 10,80 лева на 08.09.2019г. не са били издадени ФКБ от
работещия в обекта ЕКАФП. За извършените продажби на 08.09.2019г., в 10:19:38
ч., 17:52:26 часа и 18:01:04 часа са били издадени бележки-„служебен бон“. В
издадения КЛЕН от 08.09.2019г. до 08.09.2019г. нямало регистрирани продажби за
целия ден.
Направена
била проверка на издадените 3 бр. служебни бонове от 08.09.2019г. с обща
стойност от 10,80 лева със следните артикули, както следва: - Първа сметка от
08.09.2019г./служебен бон от 10:19:38 часа, за консумацията на 1 бр. кола, фанта, спрайт-1,50 лева и 1 бр. кафе „Лаваца“-1,20
лв, с обща стойност на покупката в размер на 2,70
лева: - Втора сметка от 08.09.2019г. /служебен бон от 17:52:26 часа, за
консумацията на 1 бр. лимонада-2,40 лева, 1 бр. натурален сок-1,30 лева, 1 бр.
сладолед топка-0,50 лева и 1 бр. нес кафе „3 в 1“-1,00
лева, с обща стойност на покупката в размер на 5,20 лева и трета сметка от
08.09.2019г./служебен бон от 18:01:04 часа за консумацията на 1 бр. натурален
сок-1,30 лева, 1 бр. натурален сок-1,30 лева, 1 бр. кафе „Лаваца“-1,2-
лева и 1 бр. каничка мляко-0,40 лева с обща стойност
на покупката в размер на 2,90 лева.
Като
доказателство за резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена
проверка cep. АА № 0353795/29.10.2019 г..
Въз основа на резултатите от проверката, на 06.11.2019 г.
св. П.Т. съставил против „АПОЛОН 800“, ЕИК ********* акт за установяване
на административно нарушение. Нарушението било квалифицирано като такова по
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ. При предявяването на акта на надлежно упълномощено
лице било посочено, възражения не били посочени, като такива не постъпили в
срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 488821-F522132/09.01.2020
г., с което наказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл. 25,
ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
За него, на „АПОЛОН 800“, ЕИК ********* било
наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 лв. на основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС.
В хода на съдебното следствие, като свидетел бе разпитан П.Т.
- актосъставител, чиито показания съдът кредитира
като последователни и логични. От тях се установи, че за датата, за когато към
сигнала са били приложени два фискални бона, не е имало отразени продажби.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви
и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в
законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 488821-F522132/09.01.2020г. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел
"Оперативни дейности"-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на ЦУ на НАП.
В хода на административно-наказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в
предвидения в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното
нарушение. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и
срещу какво да се организира защитата. Посочени са в пълнота всички обективни
характеристики на нарушението, като и в акта, и в постановлението изчерпателно
са описани закупени храни и напитки, тяхната обща стойност, часа на извършване
на покупката и издадения документ. При предявяване на акта не са направени
конкретни възражения, в които да са били наведени спорни обстоятелства,
нуждаещи се от разследване. Поради това съдът намира, че в хода на производството
не са допуснати съществени процесуални нарушения. По никакъв начин не е
накърнено правото на защита на жалбоподателят, което той е упражнил с
подаването на жалба до въззивната инстанция. Посочени
са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, като е
отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Безспорно е установено по
делото, че в обекта, стопанисван от „АПОЛОН 800“, ЕИК ********* на 17.10.2019г. търговецът, в качеството си на лице по чл.3
от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални
устройства, не е изпълнил задължението си на 08.09.2019г. да регистрира и
отчита всяка извършена продажба на стоки предлагани в обекта на три броя
продажби на обща стойност 10,80 лева в търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗЗДС задължава всяко
регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице да регистрира и отчита извършените от
него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата пък сочи, че независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба.
Нормата на чл. 25, ал. 4 от наредбата пък изрично предвижда, че фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането и лицата, извършващи
продажба, са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на
клиента издадената фискална касова бележка. В този смисъл съдът намира, че за
търговеца е било налице задължение при получено плащане да издаде фискална
касова бележка, което той не е изпълнил. Обективно е било възможно да се издаде
касов бон в момента на приемане на плащането, но безспорно бе установено от
доказателствата по делото, че такъв не е бил издаден въпреки, че въведения в
експлоатация ЕКАПФ е бил работещ. Видно от съдържанието на приложените по
преписката контролни ленти е, че не са били регистрирани и отчетени всички
извършени продажби на 08.09.2019г., въпреки че очевидно такива са били
извършени.
Правилно административно-наказващия орган е приел, че
извършеното нарушение осъществява състава на чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на
МФ.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи
разпоредбата на чл. 28
от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен,
тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от този
вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна.
Наказващият орган е отчел степента на нарушенията от този вид, която е висока с
оглед предвидените за тях наказания. На свой ред съдът прецени и степента на
засягане на обществените отношения, охранени от ЗДДС и нормативните актове по
неговото прилагане. Те са с особена обществена значимост с оглед връзката им с
правилното и ефективно прилагане на фискалната политика на Държавата. С оглед
на това съдът намира, че не са налице основания случаят да бъде приет за маловажен
по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
При индивидуализацията на размера на наложеното наказание
административно-наказващият орган обаче не се е съобразил с всички
обстоятелства, визирани в чл.
27, ал. 2 от ЗАНН. По делото няма приложени
доказателства от страна на „АПОЛОН 800“, ЕИК ********* да са допускани други нарушения на данъчното
законодателство, за които да са му били налагани наказания. Поради това съдът
намира, че следва да намали размера на наложената санкция от 600 лв. на 500
лв., в минималния предвиден в закона размер от 500 лв., като счита, че това
наказание е съответно на допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост целите на чл. 12
от ЗАНН.
С оглед направеното искане от процесуалния представител
на въззивниваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна
страна следното: Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по
обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл.
63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
Съгласно чл.
37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството
по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно същото не
представлява фактическа и правна сложност и процесуалният представител се е
явил в съдебно заседание намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 488821-F522132/09.01.2020 г. на Началник
на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което на „АПОЛОН 800“, ЕИК *********, с управител л. п. л.ов за нарушение по
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ е наложено административно
наказание „Имуществена санкция“ в размер на 600 лева на основание чл.185, ал. 1
от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената
"Имуществена санкция" от 600 лв. на 500/ петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „АПОЛОН 800“, ЕИК *********, с управител л. п. л.ов ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ЦУ на НАП сумата от 80 /осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл.
37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24
от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението
са изготвени пред Административен Съд –Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: