РЕШЕНИЕ
№ 1856
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА М. ТОЧЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20251110201522 по описа за 2025 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на „***********“ с ЕИК************ със
седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „Г. С. Р.“ №************ представлявано от
управителя адвокат В. К. С. от Софийската адвокатска колегия, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1
от Закона за административните нарушения и наказания представлявано от адвокатите В. К.
С.и М.К. Г., съответно от Софийската и от Пловдивската адвокатска колегия, против
Наказателно постановление №796882-F793386, издадено на 14. ХI. 2024 година от Ю. С. Г.-
В., директорка на Дирекция „Обслужване“ в Софийската териториална дирекция на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК по БУЛСТАТ************ със
седалище и адрес на управление в гр. София на ул. „И.С. А.“ №*********, представлявана
от директора Х. Б. М..
Пълномощникът на жалбоподателя оспорва процесното наказателно постановление.
Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на
процесуалните правила и материалния закон. Актът за установяване на административно
нарушение бил издаден след изтичането на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение II,
предложение I от Закона за административните нарушения и наказания. Изложени са
доводи, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28, ал. 1 от същия закон. Направено е
искане за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на направените разноски
1
за адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят се представлява в съдебно заседание от адвокатите В. К. С. и М.К.
Г., съответно от Софийската и от Пловдивската адвокатска колегия. В открито съдебно
заседание процесуалните представителки поддържа жалбата и искат съда да отмени
процесното наказателно постановление като незаконосъобразно издадено. Представят
писмени бележки.
Директорката на Дирекция „Обслужване“ в Софийската териториална дирекция на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК по БУЛСТАТ****************,
ответна страна по жалбата, се представлява в съдебно заседание. Надлежно упълномощената
процесуална представителка – юрисконсулт М.на Стоянова Пенчева, навежда доводи за
безспорна установеност на извършителя и нарушението, позовавайки се в този смисъл на
приложените по делото писмени доказателства. Моли съда да потвърди процесното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
На 30. IV. 2024 година в капитала на дружеството жалбоподател е направена
непарична вноска (право на собственост върху недвижими имоти) на стойност от 14 235
900.00 лева според представено по делото експертно заключение. Обстоятелството се
установява от представена по делото справка за актуалното състояние на жалбоподателя
от търговския регистър.
На 12. VIII. 2024 година жалбоподателят подава представено по делото заявление за
регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност №223912403608059.
На 13. VIII. 2024 година Анита Лалева-Станчева, началничка на отдел на Софийската
териториална дирекция на Националната агенция за приходите издава представена по
делото Резолюция за извършване на проверка №222692403615662. С нея определя
свидетелката М. Н. Г. с ЕГН********** и главната инспекторка по приходите Деница
Милева-Иванова да извършат проверка за наличие на основания за регистрация на
жалбоподателя по Закона за данъка върху добавената стойност.
Разпоредената проверка е извършана на 26. VIII. 2024 година чрез електронна
справка в публично достъпната електронна страница на Агенцията по вписванията, видно от
свидетелските показания. В резултат на проверката е установено, че непаричната вноска е
направена от „Смолян интернационал“ ЕООД с ЕИК831807058, регистрирано по Закона за
данъка върху добавената стойност от 19. Х. 1999 година. За установеното обстоятелство
явства и представена по делото справка за регистрация по Закона за данъка върху
2
добавената стойност. Въз основа на горното е прието, че заявлението за регистрация по
същия Закон е следвало да се подаде в 7-дневен срок от вписването на обстоятелството на
основание чл. 132, ал. 1 от Закона, т. е до 07. V. 2024 година, но е подадено 97 календарни
дни по-късно. В следствие на горното е разпоредена регистрация на жалбоподателя по
Закона за данъка върху добавената стойност с представен по делото акт за регистрация
№*************
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, включително:
писмените доказателства:
процесните акт за установяване на административно нарушение и наказателно
постановление,
заповеди за компетентност,
известия за доставяне,
пълномощни,
справка за актуално състояние на търговец от търговския регистър,
резолюция за извършване на проверка,
акт за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност,
разписка,
заявление за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност,
справка за реализиран облагаем оборот,
доклад за извършена експертна оценка,
справка за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност,
както и от
свидетелските показания на разпитаната свидетелка.
Всички събрани доказателства установяват еднозначно и безспорно установената по
делото фактическа обстановка. Същите не са спорни и между страните.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение №F793386 на 11. Х. 2024
година от свидетелката М. Н. Г. с ЕГН**********, заемаща длъжността инспектор по
приходите в Софийската териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Въз основа на установеното в акта Ю. С. Г.-В., директорка на Дирекция
„Обслужване“ в Софийската териториална дирекция на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ с ЕИК по БУЛСТАТ************* на 14. ХI. 2024 година издава процесното
наказателно постановление, в което възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа
обстановка, излага мотиви, че не са налице основания за приложението на чл. 28 от Закона
за административните нарушения и наказания, и налага на жалбоподателя административно
наказание имуществена санкция в размер от 500.00 лева на основание чл. 178 от Закона за
3
данъка върху добавената стойност за нарушение на чл. 132, ал. 2 във връзка с ал. 1 от същия
закон.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 09. I. 2025 година, а жалбата е подадена на 23. I. 2025 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представените Заповеди, издадени съответно от Изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите на 27. II. 2024 година под №************* и от Директорката на
Софийската териториална дирекция на агенцията на 30. VI. 2015 година под №737, в кръга
на техните функции и по предвидения в закона ред и форма.
За да се произнесе по наведените в жалбата доводи за спазването на сроковете по чл.
34 от Закона за административните нарушения и наказания при издаването на акта за
установяване на нарушението, съдът взе предвид следното:
Срокът за изготвяне на акта за установяване на административно нарушение е
започнал да тече едва когато жалбоподателят е подал декларация на 12. VIII. 2024 година.
Съдът достига до този извод, въпреки че апортирането на правото на собственост върху
недвижими имоти е вписано в общодостъпния публичен регистър. Органите на
Националната агенция за приходите нямат задължение да следят непрекъснато за възникване
на задължения за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност за всички
търговци. Затова и на тях е станало известно за възникването на това задължение и
съответно за неизпълнението му едва след подаването на заявлението от жалбоподателя.
Още на следващия ден е издадена резолюцията за извършване на проверка. Актът е съставен
на 11. Х. 2024 година – преди изтичането на тримесечен срок от подаването на заявлението.
Оттук съдът извежда, че срокът по чл. 34, ал. 1, изречение II, предложение I от Закона за
административните нарушения и наказания.
Обжалваното наказателно постановление е издадено на 14. XI. 2024 година – преди
изтичането на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания, макар и след изтичането на инструктивния 1-
месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
4
акта за установяване на административно нарушение, възпроизведени в наказателното
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението и
законовите разпоредби, които са нарушени.
Налице е и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е
извършено.
Според първите две алинеи от чл. 132 от Закона за данъка върху добавената стойност
лице, което на основание чл. 10, ал. 1 от същия закон придобие стоки и услуги от
регистрирано лице задължително се регистрира по закона. Регистрацията се извършва с
подаване на заявление за регистрация в 7-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл.
10, ал. 1 в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел или
вписване в регистър БУЛСТАТ. Безспорно е установено, че дружеството жалбоподател е
данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност, затова и за него съществува задължение да спазва правилата, уредени в същия
закон, включително цитираната разпоредба.
По изложени по-горе съображения съдът приема, че за жалбоподателя е възникнало
задължението да подаде заявление за регистрация в определен срок, което не е сторено. При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна страна дружеството
– жалбоподател е осъществил административно нарушение с правна квалификация чл. 132,
ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност. Нарушението е осъществено чрез
бездействие в законоустановения седемдневен срок, в случая от вписване на
обстоятелствата по чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закона за данъка върху добавената стойност в
търговския регистър, изтекъл на 07. V. 2024 година. Нарушението е довършено на датата,
следваща изтичането на установения в закона срок – на 08. V. 2024 година, както е посочено
и в обжалваното наказателно постановление.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице, и доколкото се
касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна
на деянието.
Административнонаказващият орган е приложил правилно и санкционната
разпоредба, като за неизпълнение на задължение по чл. 132, ал. 2 от Закона за данъка върху
добавената стойност се прилага разпоредба на чл. 178 от същия закон. Наказващият орган е
преценил вида и тежестта на наказанието, и тъй като същото не е със завишена степен на
обществена опасност, точно е определил размера на санкцията, а именно минималният,
5
предвиден в закона – 500.00 лева.
За да прецени дали извършеното нарушение представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе
предвид следното:
При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да
се съобрази разпоредбата чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс по силата на чл. 11 от Закона за
административните нарушения и наказания. Според посочената разпоредба „маловажен“ е
такъв случай, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността
на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид.
В конкретния случай не са събрани доказателства, които да установяват
обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното административно нарушение, доколкото дружеството е бездействало 97 дни.
Имайки предвид важността за осигуряване на прозрачност и осъществяване на своевременен
контрол на иначе динамичните отношения, които се регулират от надзорните органи, съдът
намира, че не следва да толерира процесния случай като маловажен, тъй като това би довело
до недопустимо занемаряване на установените кратки срокове за подаване на заявление за
регистрация. Следва да се вземе предвид още, че нарушената разпоредба не предвижда
настъпването на вредоносен резултат от пропускането на срока за регистрация. Затова съдът
счита, че българското законодателство третира самото бездействие до изтичането на срока и
след него за достатъчно вредоносно за регулираните обществени отношения само по себе си.
Затова е безсмислено да се обсъжда дали от нарушението са настъпили вредни последици за
някого или не.
Водим от изложеното, настоящият съдебен състав приема, че административното
нарушение, за което е санкционирано дружеството жалбоподател, не следва да се
квалифицира като „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че жалбата е неоснователна, процесното
наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно
издадено.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред
настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход
на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
д
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
еа
административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на административнонаказващия орган разноски в размер на 100.00 лева за
6
предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена от надлежно
упълномощена процесуална представителка с явяване в съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ПОТВЪРЖДАВА на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от Закона за административните
нарушения и наказания във връзка с ал. 9 и с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с
д
чл. 58, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания, Наказателно
постановление №796882-F793386, издадено на 14. ХI. 2024 година от Ю. С. Г.-В.,
директорка на Дирекция „Обслужване“ в Софийската териториална дирекция на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ с ЕИК по
БУЛСТАТ***************** със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „И.
С. А.“ №*********, представлявана от директора Христо Борисов Марков, с което на
„********** с ЕИК************със седалище и адрес на управление в гр. С. на ул. „Г.
С. Р.“ №************, представлявано от управителя адвокат В. К. С. от Софийската
адвокатска колегия, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представлявано от адвокатите В. К. С. и М.К. Г., съответно от
Софийската и от Пловдивската адвокатска колегия, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер от 500.00 лева на основание чл. 178 от
Закона за данъка върху добавената стойност за нарушение на чл. 132, ал. 2 във връзка с
ал. 1 от същия закон, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА „„***********“ с ЕИК************ със седалище и адрес на управление в
гр. С. на ул. „Г. С.Р.“ №************** представлявано от управителя адвокат В. К. С.
от Софийската адвокатска колегия, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания представлявано от адвокатите В. К. С. и
М.К. Г., съответно от Софийската и от Пловдивската адвокатска колегия, да заплати
на Софийската териториална дирекция на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ с ЕИК по БУЛСТАТ************** със седалище и адрес на
управление в гр. София на ул. „Иван Сергеевич Аксаков“ №21, представлявана от
директора Х.Б. М. сумата от 100.00 лева, представляваща направени разноски в
настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8