Определение по дело №219/2020 на Административен съд - Кюстендил

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр.Кюстендил, 15.06.2020г.

 

                Кюстендилският административен съд, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

Административен съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдията адм.д.№219/2020г. по описа на КАС, за да се произнесе взе предвид:

 

                  Производството е по реда на чл.197 от АПК във вр.с чл.54, ал.5 от АПК във вр.с чл.41а от ППЗОЗЗ.

                 Д.К.Т. ***, съдебен адрес ***, адвокат Д.З. оспорва решение №6 по Протокол №6/27.09.2018г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ  при ОД „Земеделие“ – Кюстендил с искане за обявяването му за нищожно. Релевират се съображения за липса на компетентност на издателя с оглед материалния закон – ЗУТ, неспазване на предписаната форма по чл.59, ал.2, т.4 от АПК и неправилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски.

                 Ответникът не изразява становище по жалбата.

                 Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

                 Производството, в което е издадено оспореното решение е започнало по заявление вх.№ДН-02-9/27.08.2018г. от жалбоподателя до председателя на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ за промяна предназначението на ПИ №12096, м.“П.“ в землището на с.Грамаждано от земеделска в неземеделска територия – „За жилищно строителство“. Представени са документи, от които се установява, че изработването на проект за ПУП - ПЗ е разрешено с решение №732 по Протокол №30/28.02.2018г. на Общински съвет Кюстендил, след което е издадена заповед №РД-00-751/27.06.2018г. на кмета на Община Кюстендил, с която е одобрен проекта за ПУП – ПЗ за процесния ПИ. Издадено е у-ние изх.№УТ 1441/21.09.2018г. на гл.архитект на Община Кюстендил, съгласно което предвиждането на действащия общ и подробен устройствен план за зоната, в която се намира ПИ е от разновидност „жилищна Жм – с малка височина“ в съответствие с разпоредбата на чл.19 от Наредба №7/22.12.2003г. за правила  и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.

Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ постановила решение №6 по Протокол №6/27.09.2018г., с което спряла процедурата за промяна предназначението на 1000 кв.м. земеделска земя, VІІІ категория, неполивна, собственост на Д.К.Т. за изграждане на обект: Жилищна сграда в землището на с.Грамаждано, имот №17680.12.96 по КККР на селото, в м.“П.“ с мотив - несъответствие в местоположението на имота между Общия устройствен план /ОУП/ на община Кюстендил заедно с правилата и нормативите за негово прилагане и представеното от общината удостоверение №УТ-1441/21.09.2018г. на гл.архитект. Посочено е, че съгласно графиката към ОУП, имотът попада в устройствена зона за земеделски територии – ниви, което е в противоречие с удостоверението. Комисията констатирала несъответствие с нормите на чл.103, ал.4 и чл.103а, ал.2 от ЗУТ, съгласно които проектите за ПУП следва да се съобразяват с предвижданията на ОУП. Оспореното решение е подписано от пет от членовете на Комисията, а съставът й е определен със заповед №РД-46-97/26.02.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите.

                 Решението е връчено лично на Т. на 04.10.2018г.

                 С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима /искането за обявяване нищожност на актовете може да се предяви без ограничение във времето – чл.149, ал.5 от АПК/, като подадена срещу акт, подлежащи на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. 

                 След служебна проверка законосъобразността на оспорения административен акт на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК и оплакванията в жалбата, съдът намира последната за неоснователна по следните съображения:

                 Атакуваното решение №6 по Протокол №6/27.09.2018г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ е взето от компетентен административен колективен орган по аргумент от сочената разпоредба и предвид размера на ПИ /до 50 дка/, съгласно заповед №РД-46-97/26.02.2018г. на министъра на земеделието, храните и горите, както и при спазване на необходимия кворум за взимане на решения – решението е взето и подписано единодушно от петима от членовете при общ числен състав седем членове. Не се споделя възражението за некомпетентност по материя, тъй като в случая Комисията е постановила решение в производство по ЗОЗЗ, а не по ЗУТ, както се твърди в оспорването. Изхождайки от нормата на чл.41а от ППЗОЗЗ Комисията разполага с правото да издава актове, с които да спира процедурата за промяна на предназначението на земеделската земя. В този смисъл съдът приема, че оспореното решение  е издадено от орган с необходимата по закон правосубектност.

                 Съдът счита, че при постановяване на акта е нарушен принципа за мотивираност. Нормата на чл.41а от ППЗОЗЗ предвижда спиране на процедурата, когато при обсъждане на даден обект възникнат въпроси за доизясняване. Т.е. предполага се отлагане вземането на решение по заявлението, когато е необходимо попълване на преписката с относими за това доказателства, респ. обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В случая в решението не се съдържат никакви мотиви за възникнали неясни обстоятелства или други такива, налагащи спиране на процедурата. Констатираното от органа несъотвествие между представените доказателства – удостоверението от общината и графичната част към ОУП по отношение на имота, не предполага събиране на други доказателства или изясняване на фактически обстоятелства по заявлението по см. на чл.35 от АПК. Липсата на годни мотиви, попадащи в обхвата на общата норма по чл.54, ал.1 от АПК и специалната такава по чл.41а от ППЗОЗЗ води до извод за незаконосъобразност на оспореното решение по чл.146, т.2 от АПК.

Решението е издадено и в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. Процедурата по чл.41а от ППЗОЗЗ не дава възможност на органа да преценява валидността на влезли в сила ИАА, какъвто е заповед №РД-00-751/27.06.2018г. на кмета на Община Кюстендил за одобряване проект за ПУП - ПЗ за имота. Съответствието с графичната част на ОУП на община Кюстендил също не може да се преценява от Комисията. Въпросът за приложението на чл.103, ал.4 от ЗУТ не е предмет на изясняване от Комисията - това е въпрос за приложение на материалния закон, а не по отношение на процедурата по заявлението от органи, различни от Комисията във връзка с валидността на заповедта на кмета за одобряване на ПУП - ПЗ. В производството по чл.17а, ал.3 от ЗОЗЗ Комисията не разполага с правомощие да извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на влязъл в сила ИАА, като с такова правомощие не разполага и съда.

С оглед гореизложеното съдът формира извод, че изложените съображения за незаконосъобразност на решението по чл.146, т.2 и т.4 от АПК не водят до неговата нищожност, доколкото последната може да бъде обусловена от изключително тежък порок на акта, който го приравнява на негоден да породи правни последици. В настоящата хипотеза се констатират пороци, които водят до унищожаемост на акта, но не и до нищожност, поради което жалбата ще бъде отхвърлена като неоснователна.

Разноски на жалбоподателя не се дължат.

                  Воден от горното, съдът

 

                                                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

                  ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на Д.К.Т. ***, съдебен адрес ***, адвокат Д.З. за обявяване нищожността на решение №6 по Протокол №6/27.09.2018г. на Комисията по чл.17, ал.1, т.1 от ЗОЗЗ  при ОД „Земеделие“ – Кюстендил.

                  Определението подлежи на обжалване с частна жалба от страните, участвали в административното производство пред Върховния административен съд в 7 дневен срок от съобщаването му.

 

 

                              АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: