Определение по дело №1050/2003 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

 

№                                                      03.12.2012 г.                                     гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                             граждански състав  на трети декември през две хиляди и дванадесета година                            

в закрито заседание в следния състав:

                                                                Председател: Нина Моллова- Белчева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

гр.д.№ 50 по описа за 2003 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод молба от Община Казанлък за поправка на допусната фактическа грешка в постановеното по делото решение № 227/14.01.2004 г.

Препис от молбата е връчена на ответниците като единствено К. Й.М. е взела становище за недопустимост, респективно неоснователност на молбата.

Молбата е допустима- подадена е от процесуално легитимирано лице, имащо право на молба и съдържа необходимите реквизити.

Съдът, като взе предвид становището на страната, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от исковата молба община Казанлък е предявила претенции по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ против А.Д.К., К.И.Д., В.А.Д., К.И.К., Д.С.Д., Б.С.Д., Д.К.Д., З.В.Д.- Н., В.К.Д.. Съдът е уважил субективно съединените искове като е приел за установено по отношение на посочените лица, че общината е собственик на процесния имот. С исковата молба е била предявена и претенция против К.Й.М. с правно основание чл.108 от ЗС, която съдът е отхвърлил. В молбата се твърди, че съдът бил формирал мотиви по отношение обстоятелството, че К. М. не била собственик на имота, а такъв бил ищеца, но не постановил диспозитив в тази връзка.

Съдът намира молбата за неоснователна. Както бе отбелязано по- горе са били предявени два вида искове- установителен за собственост по отношение на всички ответниците с изключение на К.М., и ревандикационен по отношение на последната. В този смисъл настоящата инстанция се е произнесла с два диспозитива- такъв за претенциите по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, какъвто иск не е бил предявяван по отношение на К. М., и такъв по чл.108 от ЗС против последната. Искът по чл.108 от ЗС включва в себе си и установителна претенция за собственост по чл.97, ал.1 от ГПК /отм./. Съдът е приел в мотивите си, че М. не е собственик на имота и че за такъв счита община Казанлък, които мотиви обвързват страните. Липсата на изричен диспозитив, указвайки, че приема за установено, че ищеца е собственик, не води до извода, че съдът не е приел за доказан и установен този факт. В тази връзка в случая не е допусната явна фактическа грешка, която да може да бъде поправена. Видно от диспозитивите на решението съдът се е произнесъл по така предявените искове като е формирал воля и по двата вида претенции. 

С оглед на така изложеното съдът намира молбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.247 от ГПК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Община Казанлък за поправка на явна фактическа грешка в Решение № 227/14.01.2004 г., постановено по гр.д. № 50/2003 г. по описа на РС- Несебър.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

 

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: