Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 321
Гр. Габрово, 01.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 18.07.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 178 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано въз основа на искове, заявени от А.Г.М., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу ОД на МВР
Габрово, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. Орловска № 50 за заплащане на трудово
възнаграждение за извънреден труд и лихва за просрочие върху
него.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение за претендираните права и
възражения:
1. От страна на
ищеца:
Твърди,
че е назначен на длъжност разузнавач в сектор „Криминална полиция" при РУ
Габрово към ОД МВР- Габрово - държавен служител- полицейски орган по смисъла на
чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Работното му време било ненормирано.
За период
от 01.01.2016г. до 01.01.2019г. в
изпълнение на служебните си задължения полагал извънреден труд през празнични и
почивни дни от 08.30ч. до 17.30ч., труд над редовното работно време, съгласно
утвърден от началника на РУ Габрово ежемесечен график. Положеният извънреден
труд бил 9 часа за всяко дежурство, което било непрекъснато и не било
предвидено време за почивка. Този труд не му бил заплащан.
С
писмо- рапорт УРИ вх.№ 1053 от 23.01.2018г. същият поискал от ОД на МВР-
Габрово този труд да му бъде заплатен.
С
писмо рег. № 264р-1648 от 01.02.2018г. Директорът на ОДМВР- Габрово му
отговорил, че във връзка с начина по който бил полаган извънредния труд и
неговото заплащане се извършвала проверка от Дирекция „Инспекторат" при ГД
„Национална полиция", която следвало да изготви доклад, с който щял да
бъде запознат.
С
писмо рег. № 264р-4046 от 27.03.2018 г. Директорът на ОД МВР Габрово го
уведомил, че при проверката били направени констатации, сочещи на нарушение на
трудовото законодателство при възлагане, полагане, отчитане и компенсиране на
труда, положен след работно време по време на дежурство, в почивни и празнични
дни, но същият получавал възнаграждение, съгласно представените във ФОУССД
утвърдени протоколи.
Със
справката не бил запознат и възнаграждение за труд над редовното работно време
през почивни и празнични дни не бил получавал.
Не
бил запознат какви протоколи за отчитане на месечния му труд са представяни в
Дирекция ФОУССД.
Със
Заповед № 1752з-68 от 29.08.2016г. на началника на РУ Габрово
към ОД МВР Габрово било разпоредено „дните за почивка след дежурство в
РУ-Габрово на служители от сектор „КП" и група „ТП" при РУ- Габрово,
които полагат труд по време на дежурство".
Тази
заповед била нищожна, защото противоречала на императивна разпоредба на закона
- съгласно чл.187 ал.5 т. 1 от
ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на
ненормиран работен ден, а съгласно ал. 6 на същия текст извънредният труд по
ал. 5 се заплащал с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Дори
и тази незаконна компенсация не била осъществявана, тъй като през това време
служителят следвало да бъде на разположение.
От
01.01.2016г. до 01.01.2019г. ищецът дал 12 дежурства в празнични и почивни дни
по 9 часа всяко, което правело 108 часа положен извънреден труд,
възнаграждението на което възлизало на 1174.32 лв.
Положения извънреден
труд се отчитал ежемесечно. Заплащането на трудово възнаграждение се извършвало
на дати 22-23 число ма месеца. С изплащането на месечното трудово
възнаграждение следвало да бъде заплатен и извънредният труд за месеца, като
след тази дата ответната страна била в забава и дължала лихва.
С протоколно определение от
18.07.2019 г. от съда е допуснато намаление на исковете, с оглед което
формулираните претенции на ищеца са съдът да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР Габрово да му заплати
сумата в размер на 910,71 лв.,
представляваща възнаграждение за положен от него извънреден труд за периода от
януари 2016 г. до декември 2018 г., които не били компенсирани, чрез заплащане
по съответния ред, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
изплащане на задължението, както и на осн. чл. 86 от ЗЗД да му заплати лихва за
забава за периода от възникване на задължението за изплащане на трудовите
възнаграждения от януари 2016г. до декември 2018г. в размер на 169,95
лв.
На основание
чл. 38 ал. 2 от ЗА да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение
съгласно наредбата за минимални адвокатски възнаграждения.
2. От страна на ответника:
Ответникът
чрез процесуалния си представител счита
така подадения иск за неоснователен и недоказан, като такъв следвало да бъде отхвърлен, като му бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл.7,ал.1,във връзка
с ал.2,т.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения
в размер на 300 лв./триста лв./
За периода от 01.01.2016
г. до 31.12.2016 г. ищецът отработил на смени по графици и заповеди съобразно
приложени като писмени доказателства към писмения отговор справка по смисъла на
чл. 366 от ГПК, както следва:
24.04.2016
г.- от 08,30 ч. до 17,30 ч. - неделя
18.06.2016
г. от 08,30 ч. до 17,30 ч. - събота
30.07.2016
г,- от 08,30 ч. до 17,30 ч. - събота
08.10.2016
г.- от 08,30 ч. до 17,30 ч. - събота
За периода от 01.01.2017
г. до 31.12.2017 г. отработил на смени по графици и заповеди, съобразно
приложени като писмени доказателства към писмения отговор справка по смисъла на
чл. 366 от ГПК както следва:
25.02.2017 г. - от 08,30
ч. до 17,30 ч. - събота
01.04.2017 г. - от 08,30
ч. до 17,30 ч. - събота
10.06.2017 г. - от 08,30
ч. до 17,30 ч. - събота
26.08.2017 г. - от 08,30
ч. до 17,30 ч. - събота
02.09.2017 г. - от 08,30
ч. до 17,30 ч. - събота
23.12.2017 г. - от 08,30
ч. до 17,30 ч. - събота
Графиците били изготвени
от началник сектор „КП" - главен инспектор Н.Д., от началник на група
„ПКП" Габрово - ст.инспектор К.Х. и от началник група „ТП"
ст.инспектор Е.П.. Същите били утвърдени от Началник РУ Габрово Л.С.. На лист
втори от графиците в графа ЗАБЕЛЕЖКА било посочено:
Дежурният в РУ Габрово
носел дежурство както следва:
1. В работни дни за времето:
- от
08,30 ч.-17,30 ч. местопроизшествията се посещават и постъпилите сигнали се
отработват от служителите, обслужващи съответните райони. Местопроизшествията
се посещават задължително от ОР и ПИ.
- от
17,30 ч. до 08,30 ч. на следващия ден дежурството се носи от дежурният, който е
на разположение.
В т. 10 от същия график
било отбелязано, че оперативните дежурни след отстъпване от дежурство
почиват през първия работен
ден.
Съгласно установената
практика всеки служител работещ на ненормиран работен ден в РУ Габрово бил
запознаван с графиците от изготвилия графика или от Н-к РУ Габрово за следващия
месец, в края на предхождащия го календарен месец.
Съгласно разпоредбата на
чл.187, ал. 1 нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР било 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица.
Съгласно гореизложеното,
за положения извънреден труд от ищеца,
същия почивал през първия работен ден след дежурство.
През месец 08.2016 г.
била издадена Заповед № 1752з-68/29.08.2016 г. на Началник РУ Габрово Л.С. на
основание чл. 54 от ЗМВР, в която „дните за почивка след дежурство в РУ Габрово
на служителите от сектор „Криминална полиция"' и от група „Териториална
полиция" при РУ Габрово, работещи на ненормиран работен ден, полагащи труд
по време на дежурство, били както следва:
1.
положен труд по време на
дежурство в ден - неделя - служителя почива в ден понеделник през следващата
седмица;
2.
положен труд по време на
дежурство в ден събота - служителя почива в ден - вторник през следващата
седмица;
3. положен труд по време
на дежурство в петък - служителя почива в ден сряда през следващата седмица.
В т. 10 от същата
заповед се сочело, че „оперативните дежурни след отстъпване от дежурство
почиват през първия работен ден, извън случаите посочени в Заповед №
1752з-68/29.08.2016 г. на Началник РУ Габрово.
За целия период от две
години, считано от 01.01.2016 г. до 31.12.2017 г. ищецът нито един път не
заявил нито писмено, нито устно, че не желае да почива след отстъпване от
дежурство в първия работен ден, а напротив възползвал се е от това свое право,
съгласно графика.
ІІ. Съдът, като взе предвид исканията и становищата на
страните, и данните по делото, намира следното:
1. Правна квалификация
на претендираните права:
Материалните права на
ищеца се основават на разпоредбите на:
-
чл.
187, ал. 5, т. 1 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР;
-
чл.
86 ЗЗД относно искането за заплащане на лихва върху незаплатените
възнаграждания за извънреден труд.
2. От фактическа страна:
Не
е предмет на спор, че през процесния период /от 01.01.2016 г. до 01.01.2019г./ ищецът А.М. е работил на длъжност разузнавач VІ-V степен в
сектор „Криминална полиция" при РУ Габрово към ОД МВР- Габрово /това обстоятелство се
установява и от извършната съдебно-счетоводна експертиза/.
Също
от извършената съдебно-счетоводна експертиза
и приложените
графици се установява, че за процесния период от 01.01.2016 г. до 01.01.2019 г. вкл. ищецът отработил съобразно графици в почивни и
празнични дни, както следва:
24.04.2016 г. - от 08,30 ч. до 17,30 ч. – неделя;
18.06.2016 г. - от 08,30 ч. до 17,30 ч. – събота;
30.07.2016 г. - от 08,30 ч. до 17,30 ч. – събота;
08.10.2016 г. - от 08,30 ч. до 17,30 ч. – събота;
25.02.2017 г. - от 08,30 ч. до 17,30 ч. – събота;
01.04.2017 г. - от 08,30 ч. до 17,30 ч. – събота;
10.06.2017 г.- от 08,30 ч. до 17,30 ч. – събота;
26.08.2017 г. - от 08,30 ч. до 17,30 ч. – събота;
02.09.2017 г. - от 08,30 ч. до 17,30 ч. – събота;
23.12.2017 г. - от 08,30 ч. до 17,30 ч. – събота.
Предмет на спора по
делото е дали положеният труд по график през тези 10 съботни и неделни дни представлява
положен извънреден труд, подлежащ на заплащане или същият представлява част от
труда, съгласно служебните правоотношения на ищеца, полаган в рамките на
5-дневна работна седмица, 40 часа седмично и 8 часа дневно и ако е извънреден
труд, за колко отработени часа следва да
му бъде заплатен – за 8 или за 9 часа.
От страна на ответника
не се оспорва, че възнаграждение за такъв извънреден труд не е заплатено.
Извънредният труд,
полаган по мероприятия (извън графиците, с които е определено да бъде
оперативен дежурен в събота, неделя и празнични дни), не е предмет на настоящата
претенция.
След положения труд по време на дежурство през почивни и празнични дни
ищецът е почивал в ден през следващата седмица. Това е извършвано въз основа на
графиците за дежурствата, издадени от Началник
РУ Габрово, а в
последствие въз основа на Заповед №
752з-68/29.08.2016 г. на Началник РУ Габрово /видно от същите/.
От
изслушването на вещото лице, изготвило заключението по допусната съдебно-счетоводна
експертиза се
установява, че възнаграждението на ищеца е
заплащано за пълен работен месец за целия процесен период.
3. Правни изводи
относно предмета на спора:
3.1. Дължи ли се на ищеца
възнаграждение за извънреден труд за отработените дни съобразно графици в почивни и празнични дни:
Дължи
се. Съгласно чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР
длъжността която заема ищецът се квалифицира като „държавни служители -
полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението" и съгласно ал. 2 на същия член статутът на държавните служители се уреждат със ЗМВР.
Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл. 187 ал. 1 от ЗМВР/, като
видно от приложените заповеди 264з-289/ 29.12.2014 г. и 264з-289/ 26.06.2015 г. на Директор на ОД на
МВР Габрово, работното време на държавните служители работещи на ненормиран
работен ден при ОД на МВР Габрово е определено от 8.30 до 17.30 часа от
понеделник до петък /без празничните дни / с един час обедна почивка от 12.00
до 13.00 часа, като на осн. чл.187, ал.4 ЗМВР е установен ненормиран работен ден.
Тъй като ищецът не е служител, работещ на смени,
съгласно чл. 187 ал. 5 т. 1 от ЗМВР работата
извън редовното работно време /което за ищеца е определено от понеделник до
петък/ се компенсира за работата в
почивни и празнични дни с възнаграждение за извънреден труд, като съгласно разпоредбата на чл. 262 КТ
/субсидиарно приложима и за служебните правоотношения/ е недопустимо да се
компенсира по друг начин освен чрез заплащане на възнаграждение, увеличено съобразно
разпоредбите на ЗМВР и КТ. Следователно предоставянето на почивен ден през
работната седмица, след като ищецът е дежурил в почивен или празничен ден не
може да се приеме за компенсация на положения от него извънреден труд.
3.2. За
колко часов работен ден се дължи възнаграждението:
За 8 часов. В Наредба № 8121з -776 от 29.07. 2016 г. за реда за организацията и разпределението
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители, която е издадена от Министъра на вътрешните работи /обн.
ДВ, бр. 60/02.08.2016 г./ е регламентирано и работното време на държавните
служители, работещи на ненормиран работен ден, както и времето, през което те
дават дежурства, като са въведени понятията "време за хранене" и
"обедна почивка". За част от процесния период е била в сила и Наредба
№ 8121з -407 от 11.08.2014 г.
Съгласно чл. 7 от Наредбата от 2016 г., работното време
на работещите на ненормиран работен ден държавни служители е от 8,30 до 17,30
ч. с един час обедна почивка. В чл. 10, ал. 1 от същата е уреден реда, при
който може да се установява време на разположение или режим на дежурство. За
тези случай е необходимо да бъде издадена заповед на длъжностното лице с
ръководни функции, а по изключение режимът на дежурството може да се организира
в седмични и месечни графици - чл. 10, ал. 2. В ал. 3 на същия член изрично е
разпоредено, че в графиците за дежурство не могат да бъдат включвани държавни
служители, работещи на смени.
Изпълнението на служебните задължени на държавните
служители, извън редовното работно време, следва да се извършва въз основа на
заповед издадена от ръководителя на структурата по чл. 37 от ЗМВР, каквото е
изискването на чл. 18, ал. 1 от Наредбата. Заповедта се издава за всеки
конкретен случай.
Видно от представените по делото Заповеди и Графици, за
всяко дежурство през процесния период е била издавана съответната заповед и
график. В приложените графици е предвидено, че в почивните и празничните дни
дежурният в РУ носи дежурството от 8,30 ч. до 17,30 ч. в сградата на РУ, с
почивка от 12,30 ч. до 13,30 ч., а за времето от 17,30 ч. до 8,30 ч. на
следващия ден е на разположение.
Изрично в заповедите и графиците, които са издадени от
оправомощеното за това лице е предвидено, че се полага дежурство ищеца.
Съгласно § 1 от ДР на Наредбата, където са дадени
легалните дефиниции на използваните термини, в т. 2 е посочено, че по смисъла
на тази наредба "дежурство" е специфична организация на работата при
подневно отчитане на работното време. През времето на дежурство служителят се
явява на работното си място и изпълнява служебните си задължения в рамките на продължителността на дежурството. Според
дефиницията в т. 7 "обедна почивка" или "почивка за
хранене" е период от време в рамките на установен ненормиран работен ден,
през който служителят не изпълнява служебните си задължения. В случаите, когато
поради служебна необходимост ръководителят на съответната структура в МВР не
може да осигури ползването от служителя на обедна почивка, ръководителят е
длъжен да му осигури почивка за хранене. Обедната почивка е 1 час, а почивката
за хранене е не по-малко от 30 минути.
В същата Наредба се дава дефиниция на "време за
хранене", "смяна" и "непрекъсваем работен процес". От
така дадените дефиниции на използваните в Наредбата термини се установява, че
"време за хранене" е различно от "обедна почивка" или
"почивка за хранене" и времето за хранене е предвидено при сменно
работно време, когато има непрекъсваем процес на работа.
В чл. 22, ал. 2
от Наредбата е регламентирано, че времето за обедна почивка и почивките за
хранене не са работно време.
От представените по делото доказателства не се
установява, че даващият дежурство полицейски инспектор е бил със сменно работно
време или с непрекъсваем процес на работа, за да разполага с "време за
хранене", което по смисъла на всички цитирани по-горе нормативни актове се
заплаща. Регламентираният 1 час "обедна почивка" не е работно време
за даващият дежурство, поради което не се дължи и заплащането му. Съответно
следва да бъде заплатено възнаграждение за останалите работни 8 часа през деня.
3.3. Следва ли възнаграждението
за положения извънреден труд да включва и допълнителното възнаграждение за
прослужено време:
Да,
следва. Правото на ищеца на допълнително възнаграждение за прослужено време е закрепено в чл. 178 ал. 1 т. 1
от ЗМВР и не е ограничено за случаите на полагане на извънреден труд. Нормата
на чл. 187 ал. 6 от ЗМВР съдържа 50-процентното увеличение върху основното възнаграждение в случаите на
полаган извънреден труд, но не съдържа ограничение за заплащане на допълнителното възнаграждение за прослужено време.
Поради
това възнаграждението на ищеца
за положения извънреден труд следва да включва основното възнаграждение
увеличено с 50 процента и допълнително възнаграждение за прослужено време, което за ищеца е 40 процента
върху основното възнаграждение.
3.4. Какъв е общият размер на
дължимото брутно възнаграждение за извънреден труд, отработен от ищеца съобразно
графици през почивни и празнични дни през периода 2015-2017 г. и дължи ли се то. Какъв е размерът на лихвата за
забава:
Съгласно заключението на вещото
лице по допусната съдебно счетоводна експертиза /неоспорено от страните/, дължимото
възнаграждение за положения извънреден труд през посочените по-горе 10 дни
при 8-часов работен ден, с включено
допълнително възнаграждение е в общ
размер на 809,51 лева - сборът от
отразените в Приложение 1 към заключението суми в ред 11-необозначен на
колона 5 /отразяваща дължимото основно
възнаграждение при 8-часов работен ден/, на колона 9 /дължимото допълнително
трудово възнаграждение за прослужено време и стаж при 8-часов работен ден/ и на
колона 12 /дължимото допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд/.
Дължимата лихва за
просрочие върху изчислените плащания при 8 часов извънреден труд са отразени в
Приложение № 2 към заключението на вещото лице - колона 6 върху основната
работна заплата, в колона 10 – върху ДТВ за прослужено време и стаж, и в колона
14 – върху 50 % увеличение за извънреден труд. Сборът на посочените суми е в размер на 151,03 лева.
С оглед изложеното,
искът за главница е основателен и доказан за сумата 809,51 лева, до който размер следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата
над посочената сума до претендирания размер от 910,71 лв.
Искът
за мораторна лихва е
основателен и доказан за сумата 151,03 лева, до който размер следва да бъде уважен и отхвърлен за
разликата над посочената сума до претендирания размер от 169,95 лв.
4. Такси и разноски:
4.1.
Тъй като делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски, съгласно чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените относно доказателствени искания на
ответника разноски от касата на РС – Габрово по събиране на доказателства на
обща стойност 130 лева за съдебно-счетоводна експертиза, както и по 50 лева държавна такса върху всеки от
уважените искове или общо 100 лева държавни такси.
4.2. От
страна на процесуалния представител на ищеца се претендира заплащане от
ответника на адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.
Искането е
неоснователно.
По
делото ищецът е представляван от адв. И.С. въз основа на издадено пълномощно в
негова полза. Видно от приложения по
делото Договор за правна помощ /на л. 5 от делото/, в същия е отразено, че
договореното възнаграждание е „безплатно”.
Съгласно трайната съдебна практика, след
като в представеното по делото адвокатско пълномощно или договора за правна
помощ не е посочено при условията на коя
от хипотезите по чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата се осъществява
оказаната безплатна
правна помощ, то не се дължи присъждане на адвокатско възнаграждение по този
ред. Обстоятелството, че ищецът е освободен от държавна
такса не рефлектира автоматично върху възможността адвокатът да окаже безплатно
адвокатска помощ и съдействие и не предопределя приложението на чл. 38 от ЗАдв.
/в този смисъл: постановеното по реда
на чл. 290 от ГПК Решение № 97 от 6.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 745/2008 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията Татяна Върбанова; Решение № 122 от
16.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5185/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Иляна Папазова/.
В добавка на
изложеното може да бъде посочено, че настоящият случай е едно от потвъжденията
за основателността на наложената съдебна практика. Общата разпоредба на чл. 78
ал. 1 регламентира общия принцип за за заплащане на направените от ищеца
разноски. Дължимостта на същите е обвързана единствено с изхода на делото в
полза на ищеца. Разпоредбата на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата /ЗА/
регламенира изключение от посочения принцип, като дава възможност за присъждане
на адвокатско възнаграждение и в случай, че същото не е заплатено от страната.
Посоченото изключение обаче, съгласно
разпоредбата на ал. 1 от посочения член на ЗА, касае само три групи
случаи – оказана безплатна помощ на лица, които имат право на издръжка, на
материално затруднени лица или на роднини, близки или на друг юрист. От данните
по делото е видно, че ищецът по делото не е
материално затруднено лице, искът не е и относно присъждане на издръжка.
Няма никакви данни ищецът да е роднина или близък на адвоката, осъществил
безплатната правна помощ, или пък да е юрист - представянето на такива
доказателства е в тежест на претендиращия заплащането на възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ.
4.3.
От страна на ответника се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждание, което с оглед частичното отхвърляне и намаление на иска е
основателно.
В чл. 23 т. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ е определено възнаграждение в диапазона от 100
до 300 лева, като с оглед високата
фактическа и правна сложност на настоящото дело следва да бъде
определено максималното възнаграждение в размер на 300 лева.
Възнаграждението следва
да бъде присъдено съразмерно на неуважената и намалена част от иска по
отношение на първоначално заявения размер на исковете – 1174,32 лева главница и
204,00 лева лихва, тъй като именно срещу този размер на исковете е водил
защитата си процесуалния представител на ответника. По този начин съдът
определя дължима от ищеца на ответника сума за юрисконсултско възнаграждание в
размер на 90,93 лева.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ОД на МВР - ГАБРОВО, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Габрово, ул. Орловска № 50 ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.М., с
ЕГН **********, с адрес: *** сумата 809,51 лева /осемстотин
и девет лева и 51 ст./, представляваща общ
размер на неизплатено възнаграждение
за извънреден труд за 10 отработени дни в почивни и празнични дни съобразно графици,
за периода от 01.01.2016 г. до 01.01.2019 г., ведно със законната лихва от 01.02.2019 г. /датата на подаване
на исковата молба в съда/
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.187, ал.5, т.1 вр.
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК
за разликата над 809,51 лева до претендирания размер от 910,71 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОД на МВР -
ГАБРОВО,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. Орловска №
50 ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.М., с ЕГН **********, с адрес: *** сумата 151,03 лева
/сто петдесет и един лева
и 03 ст./, представляваща
общ размер на лихва за забава, състояща се от лихвите за забава за всяко от
задълженията, сбор от които е главницата, за периода от датата на просрочието
на съответния месеца до 31.12.2018 година, на основание чл.86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК за разликата над 151,03 лева до
претендирания размер от 169,95 лв., като неоснователен и
недоказан.
Присъдените суми на А.Г.М., с ЕГН ********** да бъдат заплатени по банкова
сметка:
***: ***,
BIC: *** А.Г.М., с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР -
ГАБРОВО, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Габрово,
ул. Орловска № 50 сумата 90,93 лева /деветдесет
лева и 93 ст./ - разноски по делото
– юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР - ГАБРОВО, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. Орловска № 50 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, държавни такси върху двата иска в общ размер на 100,00 лева /сто лева и 00 ст./,
на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР - ГАБРОВО, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Габрово, ул. Орловска № 50 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, сумата 130,00 лева /сто и тридесет лева и 00 ст./, представляваща
заплатени от касата на съда разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово в двуседмичен срок от 01.08.2019 г., за което
на страните е съобщено в откритото съдебно заседание по делото на 18.07.2019 г.
Районен съдия
: