РЕШЕНИЕ
№ 662
гр. Бургас, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500666 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по повод въззивна жалба на Е. Ц. Д.,
ищец по предявения иск, срещу Решение №143/06.12.2021г., постановено от Районен
съд Несебър по гр.д.№ 829/21г. с което е отхвърлен иска на въззивницата, да бъде
прието за установено по отношение на ответника В. А. К., че същият й дължи сумата в
размер на 300 лв., представляваща част от 1273,82 лева, заплатени без основание на
24.03.2016г., която сума от 300 лева е описана като заплатена за „поддръжка“, ведно
със законната лихва, считано от 09.10.2020г., до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от
04.11.2020г. в заповедно производство, развило се по ч.гр.д.№4185/2020г.
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение
за един адвокат; с което са отхвърлени претенциите на Е. Ц. Д., за осъждането на В. А.
К., да й заплати сумата в размер на 325 лв., представляваща направени по настоящото
дело разноски, и сумата в размер на 325 лв.– разноски в заповедното производство.
Въззивникът излага подробни съображения относно необходимостта да бъдат
приети представените с въззивната жалба писмени доказателства, изпратени на
електронната поща на съда, които твърди, че първоинстанционният съд не е събрал,
намирайки ги за неотносими. Според въззивника, налице е порочна практика
инвеститорите на затворените комплекси в к.к. „Слънчев бряг“ да изискват заплащане
на недължими суми, които етажните собственици са принудени да заплащат под
заплаха за спиране на електричеството, водата и други пречки за ползване на жилищата
им, дори без да им се издават документи за плащането. Последното е довело до
заплащане от ответницата на дължимите разноски, в полза на физическо лице, за което
не е издаден документ и които се претендират повторно от дружеството. Според
въззивницата, между страните не е налице договор за поддръжка и управление и тя не
дължи заплащане на суми в тази връзка. Излагат се твърдения за отправени от
въззивника писма на електронната поща на „Санита ВК“ – ООД и нотариални покани,
с оглед извънсъдебно уреждане на отношенията между страните, които не довели до
отговор на дружеството и изясняване на претенциите между страните. В тази връзка
1
въззивникът посочва хронологията в отношенията между страните, в т.ч. и предявени
от всеки от тях срещу другия искове, по които са били образувани гр.д.№6483/20г. та
БРС и гр.д.№998/20г. на НРС. В резултат на това управителите на „Санита ВК“ спрели
електричеството и водата в апартамента на ищцата, след което водоподаването било
възобновено, но електроподаването – не.
Излагат се други съображения, които за целите на настоящото изложение
следва да бъдат само маркирани: аргументира се твърдение за недопустимост на
свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на изходящи от страната
писмени документи. Аргументира се и твърдението на въззивника, че не е налице
договор за поръчка между страните; че не съществува договор за поддръжка от
09.01.2012г. – ако такъв съществува би бил нищожен, а претенциите по него –
погасени по давност. Ответникът, който носи доказателствената тежест, която му била
указана от съда, не доказал съществуването на договор за поръчка; ищцата не била
направила волеизявление за сключване на такъв договор и съдът неправилно е
заместил волята й чрез тълкуване на други факти; съдът не отговорил на въпроса защо
изпълнението от ответника е извършено пет години след твърдяното сключване на
договора. Според въззивницата, съдът е променил смисъла и съдържанието на
твърденията й, изложени в молба от 18.10.21г.; твърденията са за липса на отношения
със „Санита ВК“ – ООД. Оспорват се изводите на съда, обосновани с извършени от
страната плащания и се извършва собствен анализ на фактите. Отново се излагат
твърдения за липса на договор за поръчка, за неговото разваляне, за неговата
нищожност.
Въззиваемият – ответник В. А. К. представя в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен
отговор. В него излага съображения за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззиваемият анализира предмета и същността на настоящото дело – предявен иск по
чл.422 ГПК, по което не е бил налице спор относно факта на заплащане от ищцата на
24.03.2016г. на ответника на сумата 300 лева, с основание „поддръжка по
споразумение от 2015г.“, удостоверено с разписка. Според въззиваемия, твърдението
на ищцата че не имало договор за поръчка или че същият е бил развален не е
своевременно въведено по делото и правилно не е прието от съда като изменение на
иска, а последният е квалифициран правилно по чл.55, ал.1 ЗЗД. Твърдението за липса
на изпълнение на договора също не е въведено своевременно, а едва с писмена защита.
Въззиваемият подкрепя изводите на съда досежно сключен договор за поръчка,
по силата на който ответникът се задължил да извърши правни действия – плащане за
сметка на ищцата. В тази връзка се обсъждат свидетелските показания и писмените
доказателства, за да се обоснове твърдение, че ответникът е изпълнил задължението си,
поето по договора за поръчка, като е извършил плащането на снабдяващите дружества,
но той не е бил задължен да доставя електричество.
Оспорват се като неотносими твърденията за правоотношения със „Санита ВК“
– ООД; оспорват се оплакванията на въззивницата досежно недопустимост на
свидетелски показания и всички останали аргументи. Според въззиваемия, част от
аргументите се излага за пръв път във въззивната жалба. Изразява се противопоставяне
на доказателствените искания като преклудирани и неотносими към предмета на
спора.
На 22.02.22г. е подадена частна жалба от въззивницата Е. Ц. Д., срещу
Определение №78/20.01.22г., с което е оставена без уважение молбата на частния
жалбоподател за изменение на постановеното решение в частта, относно разноските,
чрез намаляване поради прекомерност на присъденото в тежест на ищцата адвокатско
възнаграждение.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване
на първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно качеството на ищцата на собственик на собственик на
апартамент №***, представляващ СОС с идентификатор 51500.506.286.2.5 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Несебър, в жилищна сграда ***,
на площ от 45 кв.м., с прилежащи части: 6,50 кв.м., с предназначение, в сграда с
2
идентификатор 51500.506.286.2, разположена в Поземлен имот с идентификатор
51500.506.286. Правото на собственост е придобито на основание договор за покупко -
продажба от 09.01.2012г., сключен нотариален акт № 6, том I, рег.№ 109, дело №
6/2012г. със „САНИТА ВК“ ООД, в качеството му на продавач. Установил е, че
ответникът В. А. К. е единият от двамата управители и съдружници на „САНИТА ВК“
ООД, като към момента на сключване на договора с ищцата той е бил единствен
управител и законен представител на дружеството, до 09.10.2012г., когато като
управител на дружеството по партидата в Търговския регистър е вписан и другия
съдружник С. Д. Т.-К., и откогато дружеството се представлява заедно от двамата
управители и съдружници.
Първоинстанционният съд е установил, че на 26.03.2016г. ищцата е заплатила
сума, в размер на 1273,82 лева, която сума е получена от ответника В.К.. Плащането и
получаването на сумата е било документирано писмено, като в документа платената
сума е отразена като сбор от суми от 700,93 лева и 572,89 лева. Процесната сума от 300
лева е част от сумата от 700,93 лева и за нея е посочено от ответника, че представлява
„поддръжка по споразумение от 2015г“, като в документа е отразено, че останалите
суми над сумата от 300 лева, до пълния размер на плащането от 1273,82 лева,
включват стойности на електроенергия и вода, изчислени върху показанията на
средства за измерване за потребени количества ел. енергия и вода. Въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебна проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, намира, че не са налице основания за неговата
нищожност или недопустимост, следователно решението е валидно и допустимо. Като
взе пред събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона, намира, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Подробните и аналитични мотиви, изложени от
първостепенния съд, въззивната инстанция също споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение и във връзка с изложението във въззивната жалба, следва да се
каже: ищцата е заявила, че направеното от нея на 26.03.2016г. плащане е извършено
без основание, поради което претендира връщане на сумата от ответника. Последният
носи доказателствената тежест да установи, че е получил сумата на основание, поради
което защитната му теза е била, че сумата му е предадена в качеството на управител на
„Санита ВК“, в изпълнение на задължението на ищцата, включващо дължими от нея
суми, а именно: електроенергия на стойност 336,24 лева от показания към 29.09.2015г.,
вода на стойност 64,69 лева по показания към 29.09.2015г., електроенергия на стойност
515,67 лева от показания към 01.03.2016г., вода на стойност 57,22 лева по показания
към 01.03.2016г., 300 лева – поддръжка по споразумение към 2015г. Заявява, че
процесната сума от 300 лева е предадена от ищцата на ответника по силата на устен
договор за поръчка, а последният е поел задължение и ги е заплатил на „САНИТА ВК“
ООД.
Въззивната инстанция, при споделяне мотивите на НРС намира, че с
направените насрещни възражения и проведено насрещно доказване, ответникът е
установил, че между него и ищцата е сключен устен договор за поръчка, по силата на
който е получил процесната сума и я е превел по сметка на представляваното от него
дружество. Сумата е преведена с основание, поради което ответникът не дължи
връщането й на ищцата.
Всички възражения и изявления, касаещи правоотношението между ищцата и
„Санита ВК“, както и съществуващата на територията на КК „Слънчев бряг“ практика,
нямат пряко отношение към тук повдигнатия спор между страните по делото.
Ето защо искът е неоснователен. Решението, с което е отхвърлен, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените разноски,
съставляващи адвокатско възнаграждение. При направени разноски, в размер на 600
лева – адвокатско възнаграждение, въззивната инстанция намира за основателно
възражението за прекомерност, направено от ищцета във въззивната жалба. Предвид
ниската фактическа и правна сложност на делото, в полза на въззиваемата страна
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, в размер на 300 лева – на осн.
чл.9 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
3
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №143/06.12.2021г., постановено от Районен съд
Несебър по гр.д.№ 829/21г.
ОСЪЖДА А Е. Ц. Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на В. А.
К. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***, сумата в размер на 300 лв.
представляваща направени по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение
за един адвокат.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280,
ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4