РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 13.11.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД,
ІI „A” въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Виолета
Йовчева
ЧЛЕНОВЕ: Л.
Луканов
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Петрова гр. дело № 13244 по
описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 03.07.2018
г., постановено по гр. дело № 16948/2017 г. по описа на СРС, 81 състав са отхвърлени
предявените по реда на чл. 422 ГПК от ищеца “Т.С.” ЕАД срещу ответника Г.Й. К.обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 487,67 лв. – главница
за доставена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******за
периода м.11.2013 г. – м. 04.2014 г., сума в размер на 176,40 лв. – лихва за
забава за периода от 31.12.2013 г. до 29.11.2016 г., законната лихва върху
главницата, считано от 12.12.2016 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и суми за дялово разпределение, а именно: 28,44 лв. – главница и 5,78 лв.
– обезщетение за забава, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по гр.д. № 72493/2016 г., СРС, 81 с-в.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от ищеца, с която се излагат съображения за неправилност на първоинстанционния
съдебен акт, поради противоречие с материалния закон. Поддържа се, че
ответникът изрично е признал част от сумите. Поддържа се, че извършеното от
ответника плащане за сумата в размер на 722,99 лв. е било взето предвид и
отнесено преди завеждане на производството, като неизплатена останала лихва в
размер на 38,03 лв. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Въззиваемата страна е подала отговор на въззивната
жалба в законоустановения срок, с който я оспорва. Поддържа, че по отношение на
претендираната лихва от ищеца следва да намери приложение разпоредбата на чл.
95 ЗЗД, тъй като ответникът е отправил искане до ищеца за отпадане на погасените
по давност вземания, а ищецът е представил отговор, поради което последният бил
в забава по смисъла на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД. Искането към съда е да остави без
уважение жалбата. Претендират се разноски.
Въззиваемият-помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не изпраща
представител и не взима становище по въззивната жалба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна
във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и
възраженията на въззиваемия.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част . Не са допуснати и нарушения на императивни материалноправни
норми.
СРС, 81 състав е бил сезиран с кумулативно обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове, предявени по реда на чл. 422 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът “Т.С.”
ЕАД е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК за следните суми: 1335,73 лв.,от
които 1307,29 - главница представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия от ответника за периода м.11.2013 г. – м. 04.2016 г. и 28,44 лв. –
главница за стойността на извършената услуга дялово разпределение, за сумата в
размер от 231.40 лв., от които 225,62 лв. –законна лихва за забава от 31.12.2013
г. до 29.11.2016 г. и 5,78 лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение.
С определение от
30.08.2017 г. на СРС, ГО, 81 с-в постановено по гр.д.№16948/2017 г., съдът е
прекратил производството по делото в частта относно предявените по реда на чл.
422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за главницата за сумата от 848,06 и за лихвата
за сумата от 55, 00 лв., тъй като длъжникът във възражението си изрично е
посочил, че не възразява по отношение дължимостта на посочените суми.
В хода на въззивното
производство по искане на въззивника и при предпоставките на чл. 266 ГПК е
допусната съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице,
което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено на основание чл. 202 ГПК, общият размер на неплатените суми за процесния период от м.11.2013 г. до
м. 04.2016 г. е в размер на 1091,96 лв. – суми за топлинна енергия – 1063,52 лв.
и суми за дялово разпределение в размер на 28,44 лв.
Настоящият съдебен състав
намира основателни оплакванията на въззивника по отношение изводите на съда за
заплащане на дължимата сума, поради следните съображения:
Ответникът изрично е
заявил, че оспорва остатъка от претендираната със заявлението сума (извън
сумата, за която признава задължението), поради извършено плащане, за което е
представил платежно нареждане от 09.03.2016 г., видно от което е извършен
банков превод за погасяване на главницата по фактура № **********/30.07.2015 г.
на стойност 772,99 лв.
Вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза при преценка размера на дължимите суми за
топлинна енергия е взело предвид извършеното плащане от страна на ответника за
посочената сума в размер на 772, 99 лв. След приспадането на посочената сума, вещото
лице е остойностило остатъка от дължимите суми за процесния
период, както беше посочено, в размер от 1063, 52 лв. – за главницата.
Доколкото производството по делото е било прекратено за сумата от 848,06 лв. –
за главницата, поради липса на възражение от страна на ответника до този
размер, дължима остава сумата от 215,46 лв. – за главница включваща суми за потребена
топлинна енергия, както и сумата в размер на 28, 44 лв. - за дялово разпределение.
Следва да се отбележи, че вещото лице е посочило и че разликата в общия претендиран
размер на иска и дължимите счетоводно суми се дължи на суми в размер на 243, 77
лв. – дължими за сметки извън исковия период.
По отношение възраженията
на ответника относно дължимостта на сумите за дялово разпределение на ищцовото
дружество, съдът намира следното:
Съгласно
чл. 61, ал.1 от Наредба № 16-ЗЗ4 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на ТЕ между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва
възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или
от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при
спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, а в чл. 36, ал.1
ОУ за продажба на ТЕ е посочено, че редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от топлоснабдителното
дружество и се обявява по подходящ начин на потребителя. По
силата договорните взаимоотношения между ищеца и третото лице помагач
цената на услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца,
извършващ дялово разпределение, а по силата на чл. 13, ал.1, т.1 от Общите
условия на договорите за продажба на топлинна енергия потребителите дължат
възстановяване на заплатените суми за тази услуга на топлофикационното
дружество. Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения
договор между топлофикационното дружество и търговеца, извършващ дяловото
разпределение, съгласно чл. 139в, ал.3, т.4 ЗЕ.
Във връзка с това по силата на закона възниква система от две относително независими
правоотношения, чиито страни и предмет се определят от закона. По едното възниква
задължение за топлофикационното дружество за заплащане на търговеца, извършващ
дялово разпределение цената на услугата дялово разпределение, а по второто –
потребителите дължат заплащане на сумите за тази услуга на топлофикационното
дружество. С договора сключван по реда на 139в, ал.3, т.4 ЗЕ между топлофикационното дружество и
търговеца, извършващ дялово разпределение се определя само цената за услугата
дялово разпределение, а в този по чл. 140, ал.5, т.8 ЗЕ между клиентите
и търговеца, извършващ дялово разпределение само условията и начинът на плащане
на услугата. И двата договора обаче не променят страните и предмета на
правоотношенията във връзка с цената, защото както те се определят от закона.
Ето защо, съдът приема, че законът установява задължение на купувача
/потребител/ да заплаща на топлофикационното дружество суми за дялово
разпределение, чиято цена се определя от договора между тях.
Въззивният
съдебен състав намира за неоснователно позоваването от страна на ответника на
разпоредбите на чл. 95 и чл. 96 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 95 ЗЗД,
кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника
изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл
да изпълни задължението си. Представената от ответника молба с рег.№ 13811 от
29.11.2013 г., с която последният се е позовал на недължимост на претендирани
от ищцовото дружество суми, като е поискал да бъдат преизчислени, за да бъде
започнато плащане, не представлява предложение за плащане от страна на
длъжника, годно да постави кредитора в забава. Това е така, тъй като предложението
за сторниране на суми, не представлява предложено изпълнение, дори и да се
приеме, че кредиторът неоправдано е претендирал суми, които са били недължими,
длъжникът е следвало да извърши плащането на сумите, за които сам е посочил, че
се дължат, като по делото няма данни кредиторът да е отказал да приеме подобно
изпълнение. Отказът за сторниране на недължими суми, не поставя в невъзможност
длъжника да извърши плащане, а въпросът за правилно отнасяне на сумите от страна
на кредитора към задълженията на длъжника, няма връзка с приложението на
разпоредбата на чл. 95 ЗЗД, при положение, че плащане не е било извършено
реално.
С
оглед гореизложеното, следва да се приеме, че така предявения иск се явява
основателен за сумата в размер на 215, 46 лв. – за главница включваща суми за потребена
топлинна енергия и сумата в размер на 28, 44 лв. за дялово разпределение.
Следва да се отбележи, че доводите на въззиваемия, че ищецът обжалва решението
само в частта за лихвата са неоснователни. Видно от съдържанието на въззивната
жалба, решението на СРС, с което са били отхвърлени исковете се обжалва в
цялост, като са налице доводи относно основателността на претенцията, както за
главницата, така и за лихвата.
По отношение дължимостта на лихвата за забава върху
главниците за потребена топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, одобрени с решение
№ ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до
приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Следователно
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Разпоредбата на чл.
84, ал. 1 ЗЗД гласи, че когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му /не е нужно отправянето на
покана/. Видно от посоченото, ответника в случая следва да се счита за изпаднал
в забава на първо число на втория месец, следващ отчетния период, за който се
дължи месечната стойност на доставената топлинна енергия. Съдът счита, че претенцията за лихва върху главницата за потребена топлинна
енергия за периода от 31.12.2013 г. до 02.02.2014 г. е установена по основание,
като на основание чл. 162 ГПК, изчислена от съда чрез лихвен калкулатор същата
следва да бъде уважена в размер от 2, 04 лв.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с
решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението
и неговия размер и то има характер на покана. По делото не са представени
доказателства за публикуването на фактурите в интернет страницата на ищцовото дружесто, поради което акцесорния иск за посочения период
от 03.02.2014 г. до 29.11.2016 г. се явява неоснователен.
По отношение на дължимата лихва върху главницата
за дялово разпределение настоящият състав намира следното:
Неоснователен е предявения иск за обезщетение за
забава върху установеното в процеса задължение за такси за дялово
разпределение, настъпването на чиято изискуемост не е доказана по делото при
носена от ищеца тежест за това, тъй като Общите условия не установяват срок за
заплащане на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от
него ред за заплащане на таксите, към който препраща чл. 36 от Общите условия.
Поради изложеното не се установява ответникът да е изпаднал в забава преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като предпоставка
за дължимостта на вземането и не дължи обезщетение за исковия период, поради
което искът е неоснователен и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено
в тази си част.
Съобразно изложеното, поради частично несъвпадение на
изводите на въззивния съд с тези на СРС, обжалваното решение следва да бъде частично
отменено, като предявените искове за главница за потребена топлинна енергия в
размер на 215,46 лв., както и главница
за услугата дялово разпределение в размер на 28,44 лв. следва да бъдат уважени,
както и за сумата в размер от 2, 04 лв. законна лихва за забава за периода
31.12.2013 г. – 02.02.2014 г., а в
останалата част решението следва да бъде потвърдено.
По разноските
по делото:
При горния изход
на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
правото на разноски за първата
инстанция и заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете, поради което в полза на
същия се следват да бъдат присъдени такива в размер на 49,96 лева.
Ответникът, за първоинстанционното производство има право на разноски съразмерно
на отхвърлената част иска, а именно 264,41 лева, поради което решението на СРС,
в частта му, с която ищецът е осъден да
заплати разноски на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК над размера от 264,41
лева до размера от 527,12 лева, следва да бъде отменено.
За въззивното производство Въззивникът е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК
. Такова според въззвния съд не му се дължи, тъй като от процесуалния му представител реално не са извършвани никакви процесуални действия в конкретното въззивно производство, извън подаването на еднотипната молба, която ищецът подава по всички водените от и срещу него дела и с която е заявено бланковото искане за уважаване на исковетеС оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване по арг. от 280, ал. 3 ГПК, във
вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
ОТМЕНЯ Решение от 03.07.2018 г., постановено по гр. дело
№ 16948/2017 г. по описа на СРС, 81 състав, в
частта, в която
е отхвърлен предявеният по реда на
чл. 422 ГПК от “Т.С.” ЕАД срещу Г.Й. К. иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.
150, ал. 1 ЗЕ за сумата до 215, 46 лв., представляваща главница за потребена топлинна енергия за периода от м. 11.2013 г. до
м. 04.2015 г., за сумата от 28, 44 лв.
– главница за услугата дялово разпределение за периода от м. 11.2013 г. до м. 04.2015 г. и в частта, в която
е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата до 2, 04 лв.,
представляваща лихва за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за периода
31.12.2013 г. до 01.02.2014 г., както
и в частта, с която на
основание чл. 78,ал.3 от ГПК е осъдена
“Т.С.” ЕАД да заплати
ответника разноски в исковото производство над сумата от 139,46 лева до пълния
присъден размер от 400 лева и в частта, с която е осъдена “Т.С.” ЕАД да заплати ответника разноски в заповедното
производство над сумата от 116,68 лева до пълния присъден размер от 127,12
лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СРС в
останалата част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на въззивника – „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.