№ 3528
гр. Варна, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на шести
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502432 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на АЛ. Н. ЯН. срещу Решение № 262392 от
30.07.2021г. по гр.д. № 26/2021г. по описа на ВРС, ХХ-ти състав, с което на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД са отхвърлени
предявените от въззивника срещу ЧСИ Н.Г., рег. № 716 и с район на действие, този на ВОС
искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 5756.55 лева, дължима на отпаднало основание като платена сума по изп.д.
№ 20177160400378, приключено на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
06.06.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1694.98 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 12.09.2017г. –
05.08.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК № 260136 от 24.08.2020г. по ч.гр.д. № 9282/2020г. по описа на ВРС, 20-ти
състав.
Решението е постановено при участието на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 51Д в
качеството му на трето лице помагач на страната на ЧСИ Н.Г..
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение и постановяване при съществено нарушение на
процесуални правила. Изложени са довод, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички
1
събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Няма спор между
страните, а и от протокол за разпределение на сумите по изп.д. се установява, че на
12.09.2017г. по специалната банкова сметка на ЧСИ е постъпила исковата сума от запор
върху банкова сметка на ищеца, както и че общо по делото е събрана сумата от 98020.93 лв.,
при общ размер на задълженията 88766.05 лв. С Разпореждане от 01.11.2019г. ЧСИ е
разпоредил приключване на изпълнението поради погасяване на задължението от
длъжниците и събиране на разноските по изпълнението, като разпореждането е влязло в
сила на 18.11.2019г. Въпреки тези факти, първоинстанционният съд е приел, че не е
установен фактическия състав на неоснователното обогатяване. Този извод не кореспондира
нито със събраните по делото доказателства, нито с трайната съдебна практика. Съгласно
задължителните постановки на ППВС № 1/28.05.1979г. при фактическия състав на чл. 55, ал.
1, пр. последно от ЗЗД при отпадане на основанието ищецът следва да въведе като
твърдение и да докаже предаването на вещ, респ. плащане, както и да въведе твърдения за
основанието към момента на получаването на престацията от ответника, както и за фактите
и обстоятелствата, обуславящи отпадане на основанието с обратна сила, а ответникът следва
да докаже основания за задържане на полученото. Ищецът е провел доказване на фактите,
чиято тежест на доказване носи: на 12.09.2017г. по специалната банкова сметка на ЧСИ е
постъпила исковата сума от запор на банкова сметка на ищеца; към момента на получаване
на престацията от ответника основанието е било изп.д. № 20177160400378 по описа на
ответния ЧСИ, образувано по изпълнителен лист № 9053 от 23.08.2017г.; по изпълнителното
дело е събрана сума надвишаваща общия размер на задълженията и поради погасяване на
задължението от длъжниците и разноските по изпълнението, изп.д. е приключено на
основание чл. 433, ал. 2 от ГПК. По специалната сметка на ЧСИ е останала надвнесена сума,
принадлежаща на ищеца, която не му е върната, въпреки отпадане на основанието за
плащане. Вземането е станало изискуемо от деня на отпадане на основанието. В тази връзка
ищецът сезирал ЧСИ с молба от 29.03.2019г. за връщане на надвнесена сума, по която ЧСИ
разпоредил да се върнат дължимите суми, след решението на съда по жалба срещу
изготвено разпределение. Решението по тази жалба и по в.гр.д. № 1304/2019г. по описа на
ВОС е влязло в сила на 17.09.2019г., а връщане на сумата не е последвало. В изпълнение на
дадени указания до ЧСИ да съобрази размера на присъдената на взискателя законна лихва
по изпълнителния лист към момента на окончателното плащане на главното вземане, ЧСИ
извършил корекция на сумите в разпределението след приключване на сметката в размер на
4635.03 лв., представляваща допълнително начислена лихва в полза на взискателя. Това
ощетяване на длъжниците е резултат от неправомерното бездействие на ЧСИ чрез забава в
извършване на разпределението от 21.12.2018г. до 26.03.2019г., както и невключването при
разпределението на законната лихва върху неплатената главница на взискателя за същия
период. Наличието на обогатяване или обедняване е без значение в хипотезите на чл. 55-чл.
58 от ЗЗД, които се отнасят до връщане на даденото без, на неосъществено или на отпаднало
основание. След като изпълнителното производство е приключено няма правно основание
ЧСИ да продължава да задържа средства на длъжника по набирателната си сметка.
Последното е в противоречие с чл. 24, ал. 2 от ЗЧСИ, чл. 2 и чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба № 6
2
за начина на изчисляване на лихвата върху паричните средства по специалните сметки на
ЧСИ, предвиждаща, че когато внесената сума, заедно с лихвите надвишава размера на
задължението, тя се превежда на длъжника. Наред с всичко останало, при постановяване на
решението си съдът не е съобразил признанието на ответника, че останалата по изп.д. сума
следва да се възстанови на длъжника Борислав Я., тъй като последната постъпила по делото
сума е от публичната продан на ипотекирания имот, собствен на същия. Сочената от ЧСИ
поредност при разпределението обаче няма опора в закона. Отправил искане поради всичко
изложено обжалваното решение да се отмени, а предявените искове да се уважат с извод за
основателност.
В отговор, ЧСИ Н.Г. оспорва жалбата и развитите в нея доводи за неправилност на
решението. Оспорва допустимостта на исковете поради липса на правен интерес от
предявяването им – след като ищецът разполага с изпълнителен лист за процесната сума,
намалена със заплатените в хода на изпълнителното производство негови лични публични
задължения, то претендирането й отново в исковото производство е недопустимо. Оспорил
на следващо място осъществяването на фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. последно от
ЗЗД, доколкото събраната по изп.д. сума не е получена от ЧСИ, още по-малко на отпаднало
основание. Процесната сума е постъпила и до настоящия момент се намира в специалната
сметка на СИ по чл. 24 от ЗЧСИ. Когато сумите по изп.д. са постъпили по сметка на СИ в
съответната банка, те принадлежат на длъжника и имат характер на депозитни суми,
вземане на длъжника към съответната банка, но без възможност за извършване на
разпоредителни действия с тях. Съгласно изричната разпоредба на чл. 455, ал. 2 от ГПК с
тези суми на длъжника се разпорежда СИ чрез платежни нареждания. Не е налице и
отпадане на основанието за събиране на сумата, като приключването на изп.д. поради
изпълнение не води до отпадане на основанието за събиране на сумите по изпълнителния
лист, който не е обезсилен. Изпълнителното дело приключва поради удовлетворяване на
взискателите и изчерпване предмета на изпълнителното производство. За основателността
на иска по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД основанието следва да е отпаднало с обратна сила.
След извършване на разпределение на събраните по делото суми и приключване на изп.
производство, остатъкът се връща на този от солидарните длъжници, който последен е
извършил плащане или от чието имущество е реализиран остатъкът. СИ няма правомощие
сам да преценява на кого от длъжниците да върне останалата след пълното погасяване на
задължението сума, нито да се намесва във вътрешните отношения на солидарните
длъжници, всеки от които отговаря пред кредитора с цялото си имущество. В случай, че
изпълнилият чужд дълг солидарен длъжник направи изрично искане да встъпи в правата на
взискателя до размера на платеното от него, СИ следва да постанови акт, с който уважава
или отхвърля искането. При липса на направено искане от ищеца да встъпи в правата на
взискателя на основание чл. 429, ал. 1 от ГПК, правилно ВРС е отхвърлил предявения иск.
СИ не отказва да върне сумата, която е останала след приключване на изпълнението, но тя
може да бъде възстановена на солидарния длъжник само ако той се суброгира в правата на
3
взискателя. В противен случай СИ следва да върне остатъка на този от длъжниците, от чието
имущество тя е събрана съобразно поредността на постъпилите по изпълнителното дело
суми. А искане за възстановяване на останалата сума от длъжника Борислав Я. не е
постъпило въпреки, че същия е уведомен за размера на остатъка от получената от проданта
на собствения му имот цена. Това е основание за задържане на остатъка по специалната
сметка на ЧСИ до предприемане на съответни действия от страна на длъжниците за
законосъобразното й възстановяване. Отправил искане в тази връзка решението като
правилно да се потвърди.
В писмен отговор ЗК „Лев Инс“ АД оспорил жалбата и доводите, на които същата е
основана и отправил искане за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно постановено.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 18.10.2021г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото по
телефона.
ОБЯВЯВА на страните, че правната квалификация на предявените искове е по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, пр. III и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5