Присъда по дело №867/2024 на Районен съд - Хасково

МОТИВИ към Присъда рег. № 21 от 25.03.2025 г. на Районен съд – Хасково,
постановена по н.о.х.д. № 867 по описа за 2024 година.

Районна прокуратура – Хасково са внесли срещу подсъдимия Г. Щ. Й.
обвинителен акт, с който на същия му е предявено обвинение за извършено
престъпление по 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс
за това, че на 30.03.2023 г. в с. Стамболово, обл. Хасково, управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „****, модел „***“ с рег. № ***,
след употреба на наркотични вещества - марихуана (коноп, канабис), като
деянието е извършено повторно.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково представителят на
Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа
обвинението във вида, в който е предявено и счита, че деянието било
несъмнено установено и доказано от събраните по делото доказателства.
Предлага съдът, след като признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение, да му определи наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1
година и 6 месеца, при първоначален „общ“ режим, както и кумулативно
предвиденото наказание „глоба“ в размер на 800лв. Моли, също така на
подсъдимия да бъде наложено и наказание „Лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 2 години, като се приспадне времето, през което същият е
бил лишен от това си право, считано от 30.03.2023 г.
Защитникът на подсъдимия Г. Щ. Й. – адв. В. Ч. от АК – Хасково
пледира за невиновност на неговия подзащитен при наличните доказателства,
събрани от първоинстанционния съд. Счита, че действително, колкото и да
било лесно доказването на престъплението, за което неговият подзащитен бил
предаден на съд, то това не изключвало необходимостта от прецизност за
събиране на всички доказателства и безспорност на обвинението. На първо
място, за да прецени налице ли е съставомерност на деянието и вината на
подсъдимия, съдът следвало в детайли да съпостави разпоредбите на Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата за наличие на
алкохол и/или наркотичнивещества или техните аналози с документите,
изготвени и приети като доказателства от досъдебното производство. Счита,
че при детайлно разглеждане, щели да се установят съществени нарушения
във връзка с процедурата по установяване употребата на наркотични и
упойващи вещества, като излага конкретни съображения в тази насока. При
условията на евентуалност, застъпва, че при определяне на наказанието,
следвало да бъде съобразявана продължителността на процесуалните
действия, както на досъдебна, така и в съдебна фаза и забраната за утежняване
положението на подсъдимия при новото разглеждане на делото относно
лишаване от правоуправление на МПС. Относно определяне на основното
наказание, за което подсъдимият бил предаден на съд, а именно наказание
1

„Лишаване от свобода“, счита, че, с оглед изминалия период от време и
предвид изтеклия период на предходното осъждане, то и наказанието в размер
на 1/една/ година и 6/ шест/ месеца, при ефективно изтърпяване, също не
удовлетворявало принципа на личната и генерална превенция и се явявал
прекалено тежко. Счита, че размерът на наказанието, следва да бъде намален.
Моли, ако се приеме безспорната му вина и съпричастност към
инкриминираното деяние, за което е предаден на съд, на подсъдимия да бъде
наложено адекватно наказание, а именно наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 година или по-малко, при ефективно изтърпяване и наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8 или 10 месеца, който
размер бил в духа на закона. Наказанието „глоба“ следвало да бъде
определено в долния минимум.
Подсъдимият Г. Щ. Й., редовно призован, не се явява, за да заяви
становище по повдигнатото му обвинение, нито да упражни правото си на
лична защита и да му бъде дадено му право на последна дума, като
производството по делото протече в негово отсъствие.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните,
намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Г. Щ. Й. е роден на ********************
Видно от приложената по делото Справка за съдимост, рег. №
23043005000154293, издадена от Районен съд – Хасково на 03.04.2023 г.
подсъдимият Г. Щ.Й. е осъждан: с Присъда №16.В.444/2005 г. на Градски съд -
С. У. на „лишаване от свобода“ за срок от 4 години, квалифицирано по
Наказателния кодекс на Република България по чл. 354а, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от
НК, изтърпяно на 25.03.2008 г. и с Определение № 212/30.10.2018 г. по НОХД
№1448 /2018 г. по описа на Районен съд- Хасково, с което на същата дата му е
наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изтърпяване, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложен с 3-годишен
изпитателен срок, както и кумулативните наказания „глоба“ в размер на 400
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. От
събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че по
отношение на него има данни за криминални регистрации, както и за контакти
с лица от криминалния контингент. В подадената декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние сочи, че не получава доходи от
трудова или друга сред изброените дейности, не притежава недвижимо
имущество, нито регистрирани на свое име моторни превозни средства.
Според данните в приложената справка за водач/нарушител от региона,
издадена от Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково, подсъдимият Г. Щ. Й.
има издадено на негово име свидетелство за управление на МПС и се води на
отчет в ОД на МВР - Кърджали, но със статус на СУМПС в БДС: отнет/иззет
като последните години има налагани наказания за нарушаване правилата за
движение по пътищата, включително по чл. 5, ал., 3, т. 1 от Закона за
2

движението по пътищата.
На 30.03.2023 г., за времето от 06:00 часа до 20:00 часа полицейските
служители в лицето на свидетелите З. Т. И. на длъжност „****“ при РУ на
МВР - Хасково, ПУ-Стамболово и Н. Х.Х., към онзи момент на длъжност
„****“ в РУ на МВР – Хасково, ПУ - Стамболово, били на работа, като в с.
Стамболово, общ. Хасково, на път III-5074, били изградили установъчен
пункт.
В около 10:50 часа на 30.03.2023 г., спрели за проверка лек автомобил,
марка „****“, модел „**“ с рег .№ ****. Установили самоличността на водача,
а именно подс. Г. Щ. Й. На място, подсъдимият бил тестван за употреба на
алкохол с техническо средство „****“ с фабр. № **, като резултатът не отчел
такава. След това подсъдимият бил отведен в сградата на РУ на МВР -
Хасково, където бил съставен и предявен Протокол за извършване на проверка
за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а след това бил
изпробван от свид. Н. Х. Х., в приствие на свид. З. Т. И. с техническо средство
- „***** за наличие на наркотични вещества в слюнката му. Бил отчетен
положителен резултат - наличие на наркотични вещества - марихуана (коноп,
канабис) в организма на подсъдимия Г. Щ. Й., след което му бил издаден и
връчен срещу подпис Талон за медицинско изследване сер. № 110953 за
явяване в „Спешно отделение“ при „МБАЛ – Хасково АД“, град Хасково.
Полицейските служители – Н. Х.Х. и З. Т. И. отвели подсъдимия до лечебното
заведение, където същият бил медицински освидетелстван, но отказал да даде
кръвна проба за изследване, което било отразено в протокола за медицинско
изследване и вземане на зоби за употреба на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози с отбелязване от дежурния лекар.
С оглед констатациите в хода на извършената проверка, на дата
30.03.2023 г., срещу подс. Г. Щ. Й., в негово присъствие, бил съставен от свид.
Н. Х.Х. Акт за установяване на административно нарушение серия АД, с №
496323/30.03.2023 г., за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение
по пътищата. След предявяването му, актът за установяване на
административно нарушение бил подписан от подсъдимия без да впише
обяснения или възражения в предвидената за това графа, отбелязвайки, че
няма такива, а екземпляр от акта му бил връчен на датата на неговото
съставяне, според отразеното в приложената разписка. Било отнето СУМПС с
№********* със ЗППАМ № 23-1970-000082/30.03.2023 г., като подс. Г. Щ. Й.
бил задържан по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок до 24 часа.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен начин
от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от
приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от
НПК, писмени материали, съдържащи се в досъдебното производство:
протоколи, справка за съдимост и бюлетини за съдимост, справки за водач, акт
за установяване на административно нарушение, както и от събраните гласни
3

доказателства, включително и чрез приобщаване по съответния ред на
събраните такива в хода на досъдебното производство, а именно обясненията
на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, приобщени по
реда на чл. 279 НПК, показанията на свидетелите З. Т. И. и Н. Х. Х., дадени в
хода на съдебното следствие, както и приобщените от досъдебното
производство, чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и 2
НПК. Необходимо, най – напред, както е изтъквано и в във всички останали
случаи, е да се има предвид, че обясненията на подсъдимия в наказателния
процес, освен средство за защита, са основно гласно доказателство и следва да
се ценят наред с всички останали. В тази връзка, съдът дава вяра на
изложеното в обясненията на подсъдимия относно факта на управление на
моторно превозно средство от негова страна при спирането му за проверка.
Обясненията на подсъдимия в тази част се възприемат като правдиви и
еднопосочни с ангажираните гласни доказателства на изброените по – горе
свидетели, които също се кредитират с доверие. и конкретно от изложеното от
свидетелите З. Т. И. и Н. Х. Х., които са били органите на РУ на МВР –
Хасково, ПУ – Стамболово, спрели превозното средство и водача за
извършване на проверка. Техните показания, събрани в условията на
непосредственост, са последователни и логически обосновани, дадени са от
очевидци на разигралите се събития, за които липсва каквато и да е индиция за
предубеденост или заинтерисованост от изхода на делото, които да налагат по
– критичен прочит на изложеното от тях, извън обичайния, правен от съда в
контекста на дължимия анализ на достоверността на всички събрани
доказателства поотделно и в съвкупност. Поради това, съдът им дава вяра
изцяло при обосноваване на фактическите изводи по делото относно
процесния факт, включен в предмета на изследване като обективен признак от
състава на престъпление, свързан управление на моторно превозно средство
от страна на подсъдимия на инкриминираната дата. Изложеното важи
съответно и относно действията, предприети от тях при спирането на водача
за проверка, за предхождащото и последващото поведение на подсъдимия,
както и за предприетите от тях действия по проверка на водача за употреба на
алкохол и отвеждането му в сградата на РУ на МВР – Хасково за тестване за
употреба на наркотични вещества и след това - в Спешно отделение на
„МБАЛ – Хасково АД“, град Хасково. Показанията им в тази част като
логични, и еднопосочни, следва да се приемат за достоверни.
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата
фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи относно
съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че
подсъдимият Г. Щ. Й.в е осъществил деяние, което да бъде субсумирано под
състава на престъпление по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от
Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
За да бъде осъществен съставът на престъпление, предвиден в основния
4

състав на цитираната разпоредба, за което на подсъдимия е било повдигнато
обвинението, е необходимо деецът да управлява моторно превозно средство
след употреба на наркотично вещество.
Като елемент от състава на престъплението в закона не е посочена точно
определена величина за съдържанието на наркотичното вещество, очертаващи
наказателната му отговорност, по цитираната разпоредба, а релевантно е
установеното вещество да попада сред тези, които се квалифицират като
наркотични. Следователно, точното определяне на съдържанието не е само по
себе си от съществено значение за характера на отговорността на дееца, но
самият факт на употреба на наркотично вещество следва да се установи по
несъмнен начин само с предвидените от закона средства. Това са способите и
средствата по НПК – чрез гласни и писмени доказателства, респ. със
заключение на вещо лице, когато се налагат специални знание по въпроси от
науката, техниката и изкуството, с каквито съдът не разполага. Без каквото и
да е съмнение е, че надлежният ред за събиране на доказателства, съобразно
изложеното по - горе за установяване употребата на наркотично вещество е
този по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване на употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози и в случая специалните
правила са съобразени от страна на контролните органи по начин да не се
стигне до накърняване правото на подсъдимия на справедлив процес от гледна
точка принципите на НПК и съобразно разпределението на доказателствената
тежест в наказателния процес. По делото е доказано по несъмнен начин, че
подсъдимият е дал положителна проба на наркотично вещество – марихуана
/коноп, канабис/. Факт, който се потвърждава недвусмислено от
интерпретацията на отчетените параметри от изследването с техническо
средство „*****“ с фабр. № ****, чиято годност не е поставяна под съмнение
от участващите в наказателното производство субекти в процеса – прокурорът
или подсъдимия, респ. неговия защитник чрез отправяне на възражения, а и
доказателствените средства на свой ред консолидират горния извод. Не се
оспорва и самата употреба на наркотично вещество от страна на подсъдимия,
установено с резултата от направения тест, а възприемането на същия от съда
принципно бе предпоставено от волята на подсъдимия да не бъде давана
проба за химическо изследване, предвид поведението му след съставяне на
талона за медицинско изследване, който документ не е оспорен от него, от
една страна, а от друга, налице е надлежно изявление на дежурен лекар в
МБАЛ – Хасково, обективирано в съставения и приобщен като писмено
доказателство Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотично вещества или техни аналози за
отказ на подсъдимия да даде кръв и урина за изследване. Следователно, не е
налице колебание у съда относно факта на употреба от страна на подсъдимия
на наркотични вещества и нейното установяване, като не е налице пропуск в
документиране на процедурата със средствата и способите за доказване по
НПК и не е допуснато нарушение на правата на обвиняемия/подсъдимия, нито
внася съмнение в обвинителната теза със съответните последици от това при
5

произнасянето от съда, съгласно разпределението на доказателствената
тежест. Доказателствата са категорични и не оставят съмнение, включително
и относно хронологията на разигралите се събития и последователността в
процеса на извършване на теста за установяване употребата на наркотични
вещества.
С оглед изложеното, установен без съмнение в хода на съдебното
следствие, пред първоинстанционния съд, е фактът на употреба от страна на
подсъдимия на наркотично вещество – марихуана /коноп, канабис/,
представляващо високорисково наркотично вещество по смисъла на чл. 3, ал.
1, т. 1 и ал. 2 от ЗКНВП и Приложение № 1 към Списък № 1 „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния
ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина“ към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични.
За да бъде осъществено деянието, криминализирано в цитираната
норма, е необходимо деецът, освен да е употребил наркотично вещество, да е
управлявал моторно превозно средство. Последното налага анализ, кога
всъщност е налице управление на моторно превозно средство, изпълващо със
съдържание основания елемент на изпълнителното деяние на състава на
престъпление по чл. 343б НК, за който подсъдимият е привлечен към
наказателна отговорност.
Според дадените разяснения в Постановление № 1 от 18.01.1983 г. на
Пленума на ВС, съставляващо част от съдебната практика по въпроса, имащо
задължителен за съдилищата характер, понятието „управление“, употребено в
чл. 342, ал. 1 от НК, включва всички действия или бездействия с механизмите
и приборите на превозното средство, както и задължителните указания на
оправомощените лица, когато тези действия или бездействия са свързани с
опасност за настъпване на съставомерни последици, независимо дали
превозното средство или бойната или специалната машина се намира в покой
или в движение. Това тълкуване на понятието „управление” настоящият
съдебен състав счита, че би могло и следва да бъде приложено и по отношение
на изпълнителното деяние, визирано в текста на чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3 от НК.
Това приложение, обаче, следва да е съответно, предвид спецификите от
обективна страна на отделните транспортни престъпления и в частност на
това по чл. 343б от НК. Последното се явява престъпление на просто
извършване, т.е. за да бъде осъществен състава на престъпление не се изисква
настъпването на някакъв престъпен резултат, т.е. липсва предвиждане на
съставомерни последици.
По делото се установи, че той именно подсъдимият Г.Щ.Й. е управлявал
процесния лек автомобил марка „****“, модел „***“ с рег. №**** при
извършване на проверката, наличието на деяние и неговото авторство.
Обстоятелство, което всъщност не бе отречено от него в дадените обяснения,
приобщени в съдебна фаза, а съдът прие за недвусмислено установено и от
6

останалите кредитирани с доверие доказателствени източници, подложени на
съответен анализ откъм достоверност по- горе.
Налице е квалифициращият признак “повторност” по смисъла на 343б,
ал. 4, вр. чл.28, ал.1 от НК, тъй като деянието, извършено от подсъдимия за
посочения период от време е довършено преди да изтече срокът по чл. 30, ал.1
от НК и след анализ на данните за съдимостта му и конкретно осъждането на
последния към датата на извършване на деянието, описано в обвинителния акт
– с Определение № 212/30.10.2018 г. по НОХД №1448 /2018 г. по описа на
Районен съд- Хасково, с което на същата дата му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване, на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложен с 3-годишен изпитателен срок, както и
кумулативните наказания „глоба" в размер на 400 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Цитираното осъждане на подсъдимия,
предхождащо инкриминираната дейност, за която е привлечен към
наказателна отговорност по настоящото дело, обосновава извода, че деянието
следва да се квалифицира като извършено при условията на „повторност” по
чл. 28, ал. 1 от Наказателния кодекс, съответно правилна се явява и дадената в
обвинителния акт квалификация по чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1 от
НК.
От субективна страна, следва да се отбележи, че подсъдимият е бил
наясно относно факта, че на инкриминираната дата поема управлението на
процесния лек автомобил, въпреки че е употребил наркотични вещества,
поради което налице е интелектуалният момент при формиране на умисъла. За
да се отговори на въпроса дали е извършил деянието виновно при условията
на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл следва да
се отчете и наличието на волевия момент.
При определяне вида и размера на наказанието за подсъдимия, след като
деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид: от
една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 4, вр. ал. 3, вр. чл. 28,
ал. 1 от Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на
обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението,
съобразявайки забраната за утежняване на положението му при новото
разглеждане на делото. При индивидуализация на наказанието, съдът
прецени, че са налице факти, които следва да бъдат интерпретирани в
светлината на отегчаващи отговорността обстоятелства, като обремененото
съдебно минало на подсъдимия – същият е осъждан за деяние по чл. 354а, ал.
2 НК, освен за това по чл. 343б, ал. 3 НК, попадащо обаче като елемент от
релевантната правна квалификация, в контекста на регистрирани нарушения
на правилата за движение по пътищата в последните години, макар и не
особено многобройни. Не следва да бъдат пренебрегнати и фактическите
данни за личността на подс. Г. Щ. Й. – за него са събрани данни, които го
характеризират по – скоро в негативен план, в каквато светлина е необходимо
да бъде оценено и процесуалното му поведение, което също следва да се
7

определи като обстоятелство, при преценка степента на отговорността, със
значение на отегчаващо вината и обосноваващо липсата на основание за
приложението на чл. 55 от НК
Предвид изложеното, преценявайки поотделно и в съвкупност
доказателствата от значение за преценката, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието и изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”,
съдът прие за подсъдимия Г. Щ. Й. невъзможност то да бъде определено не
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а при условията на чл. 54 от НК
малко над специалния минимум, съобразявайки срока за водене на
наказателното производство. По този начин предвиденото в закона наказание
“лишаване от свобода” съдът прие да бъде за срок от 1 една година и 2 месеца,
което да се изтърпи при първоначален „общ“ режим. Така определеният
размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да
изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да окаже своето
въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително върху
останалите членове на обществото. Изложеното по – горе се явява и
критерият, по който бе отмерен и размерът на наказанието „глоба“ над
установения специален минимум, като бе съобразено и имущественото
състояние на подсъдимия, а именно 600 лева, а макар да не са събрани
доказателства дали е подновил валидността на издаденото СУМПС, то налице
е виждане в съдебната практика, че няма пречка за налагане и на кумулативно
предвиденото наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, на
основание чл. 343г, вр. чл. 343б, ал.4 ал. 3, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК, каквото по отношение на подсъдимия съдът индивидуализира за срок
от 1 година и 4 месеца.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата по делото.

Председател:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
8

Номер на акта:	21
Дата:	25 март 2025 г. (в сила от 9 април 2025 г.)
Съдия:	Пламен Стоянов Георгиев

Дело:	20245640200867
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 октомври 2024 г.

Присъда по дело №867/2024 на Районен съд - Хасково

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите