№………………../ 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, XXXIV състав, в открито
съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Административен съдия: Елена Янакиева
при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията адм.дело №500 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.186, ал.4 ЗДДС, вр.чл.145 от АПК.
Образувано е по жалба на
„ДАНИВЕТ“ЕООД с ЕИК ********, представлявано от П.А.А. срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 55-ФК/15.02.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която на дружеството жалбоподател е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект – кафе аперитив „Гранде кафе“ магазин за
кафе, алкохол и цигари , находящ се в гр.Варна, ул.“Д-р Г.“, стопанисван от „ДАНИВЕТ“
ЕООД и забрана за достъпа до него за
срок от 10 дни.
Жалбоподателят
оспорва формирания в заповедта извод, че при контролна покупка на няколко
продукта от заведението, осъществена на 11.02.2019г. в гореописания обект, не е
издаден фискален касов бон. Оспорва основанието за формиране на този извод,
като уточнява, че цитираната в заповедта служебна бележка от принтер, въз
основа на която проверяващите са формирали извод, че е извършена продажба, не е
доказателство, чиято доказателствена стойност обуславя извод за продажба.
Проверката е извършена на 13.02.2019г., а нарушението, според служителите при
ответника, е извършено на 11.02.2019г., тоест проверявани са само документи,
издаването на заповедта не е провокирано от пряка, лична и непосредствена
констатация за продажба на стоки в обекта. Твърди, че запечатването не би
постигнало целения в закона резултат, дружеството не било санкционирано до този
момент, всички осигурителни и данъчни задължения са внасяни своевременно. Моли
за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ и присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно
уведомено, не се представлява. Представено е писмено становище от процесуален пълномощник-адв.П.М.,
която поддържа жалбата и моли за присъждане на сторените в производството
разноски.
Ответната страна – началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно призован не се явява, не се представлява.
С писмени бележки, чрез пълномощник оспорва жалбата. По съществото на спора
моли оспорената заповед като правилна и законосъобразна да бъде потвърдена с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По
допустимостта на жалбата:
Съдът
установи, че жалбата, подадена срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 55-ФК/15.02.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, е депозирана от активно
легитимирано лице, в законоустановения срок, пред родово и местно компетентен
съд, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на проверка за законосъобразност в
производството е Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 55-ФК/15.02.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, упълномощен със Заповед
№ ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., с която на дружеството жалбоподател е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект – – кафе аперитив „Гранде кафе“, находящ се в
гр.Варна, ул.“Д-р Г.“, стопанисван от „ДАНИВЕТ“ ЕООД и забрана за достъпа до него за срок от 10
дни.
В приетия с преписката Протокол №0279760/13.12.2018г.,
е обективирана проверката, извършена в гореописания търговски обект на същата
дата от служители при ответника. Установено е, че за извършена покупка на 11.12.2018г.
от клиенти на обща стойност 5.90лв., е
платено в брой, като е издадена сметка № 486/11.02.2019г. от нефискален
принтер. За целта е изведен КЛЕН за
същата дата от № 0020975 до № 021006. В протокола и в последствие в заповедта е
формиран извод, че за извършената покупка не е издадена касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта и
регистрирано в НАП фискално устройство или касова бележка от кочан с ръчни
касови бележки, отговарящ на изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006г.
Изискан е и дневен финансов отчет, който освен гореописаните доказателства също
е приет по преписката.
В протокола е описано, че касовата наличност от ФУ е 164.30лв.,като не е
упоменато, че тази констатация се отнася за датата на нарушението- 11.02.2019г.
От събраните по делото доказателства се установи, че е постановено
Наказателно постановление № 416064-Р-473016/06.03.2019г., обжалвано от
жалбоподателя пред ВРС. Няма данни за резултат към настоящия момент.
Гореизложената фактическа установеност е обективирала у ответника извод, че
стопанисващият обекта търговец „ДАНИВЕТ“
ЕООД,
в качеството на задължено лице по чл. 3 от
Наредба Н - 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти, чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита
всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал.1 т.1 от
Наредба Н -18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ. От констатацията е прието, че дружеството не е спазило
реда и начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за продажба.
Освен гореизложените факти и като мотиви, ответника е
посочил в оспорения административен акт, че при продължаване на това нарушение за бюджета и държавата биха
произлезли значителни и труднопоправими вреди, като е допуснал предварително
изпълнение на същата. Посочено в заповедта е, че при определяне
продължителността на мярката е взета предвид тежестта на извършеното нарушение
и последиците от същото, капацитета на търговския обект. В подробен ред е
обяснена дължимата процедура при регистриране на продажби, нейната правна
регламентация, поведението, което търговецът дължи.
Гореизложената фактическа установеност, обосновава следният правен извод на
съда:
От Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г., се
установява, че Изпълнителният директор на НАП е определил Директорите на
Дирекции „Контрол” в ТД на НАП и началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ - запечатване
на обект по чл.186 ЗДДС.
В конкретния случай оспорената заповед е издадена от компетентен орган – началник на отдел „Оперативни дейности“ Варна в ГД `“Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП,
оправомощен да налага принудителни административни мерки със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на от ИД на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба
Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби
на стоки или услуги в или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва
чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен
дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските служби.
Административнонаказателното производство е образувано за нарушение на ЗДДС
свързано с регистриране и отчитане на продажбите, а именно чл. 25, ал.1, т.1 от
Наредба Н-18/2006 г. За този вид нарушения, разпоредбата на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или имуществена санкция.
Отделно, разпоредбата на чл.186 предвижда и налагането на принудителна
административна мярка – "запечатване на обект за срок до един месец",
като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" – неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова
бележка от ФУ при получаване на плащане в брой.
Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл.
21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма,
установени с АПК. Съгласно разпоредбата на чл.
59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да се съдържат фактическите и правните
основания за издаване на акта. А по същество преценката на съда дали е осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ обхваща установяването дали в обекта да
има въведено в експлоатация ФУ и дали от него е издадена касова бележка за
получено плащане в брой при извършена продажба.
В случая според
ответника, при извършена от клиенти два дни преди проверката покупка , е
издадена само служебна бележка от нефискален принтер, а не е издаден касов бон.
Този извод е формиран след проверка по КЛЕН от 11.02.2019г. Не е засичана
касата за този ден, няма и как предвид обстоятелството, че проверката се
провежда два дни след това. Отново поради непроверената на същия ден касова
наличност не е формиран и извод дали касовата наличност превишава сумата по
дневния отчет. Доказателствата, приложени към преписката, с които ответника
подкрепя това свое твърдение са дневен отчет и изведеният КЛЕН, описани в
съставения протокол за извършена проверка. Видно от последния, не е
регистрирана покупка на описаните стоки за сума от 5.90лв.
Възприетите като безспорно установени
факти, въз основа на съвкупния анализ на приетите доказателства, според съда не
мотивират крайния извод на ответника за извършено нарушение, обуславящо
налагането на принудителна административна мярка. Съдът приема, че не е
безспорно доказано по делото извършването от страна на оспорващото дружество на
нарушението, състоящо се в неспазване на реда и начина за издаване на съответен
документ за процесната твърдяна от контролните органи продажба.
Обстоятелството, че при проверката, направена в 10.00ч. на 11.10.2018г. не се
установява издаден касов бон за сумата от 5.50лв., изведен от фискалното
устройство, не обосновава несъмнен и категоричен извод, че е било извършено
плащане.
Съдът съобрази, че съгласно чл.
37, ал. 2 от ДОПК, както и съгласно чл.
36, ал. 2 от АПК жалбоподателя е длъжен при проверката да представи всички
доказателства във връзка с регистрирането и отчитането на продажбите си.
Същевременно съгласно чл. 5
и чл.
37, ал. 1 от ДОПК и съгласно чл. 9,
ал. 2 и чл.
36, ал. 1 от АПК органите по приходите са длъжни служебно (дори когато няма
искане от заинтересованите лица) да изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая, за да може въз основа на обективен анализ и преценка да се
обезпечи задължението (прогласено и за принцип в ДОПК и АПК) на органите да
основават административните актове на действителните факти.
Предвид изложеното и по аргумент от чл.
170, ал. 1 от АПК, доказателствена тежест на ответника е да установи по
делото наличието на предпоставките за издаване на оспорения акт, като установи,
че е подложил на обективен анализ и преценка всички релевантни факти, които се
извличат от събраните служебно и по искане на страните доказателства.
Съдът взе предвид, че протоколите,
съставени от органи по приходите, притежават обвързваща съда доказателствена
сила в съответствие с чл.
179, ал. 1 от ГПК и чл. 50, ал. 1 от ДОПК, ако са
изготвени по реда и във формата по ДОПК.
В конкретния случай производството
за налагане на ПАМ по чл. 186
и чл.
187 ЗДДС не е измежду тези по дял втори
на ДОПК и към него са неприложими общите правила на дял първи от кодекса,
включително правилата за доказването на глава осма. Към производството за
налагане на ПАМ са приложими правилата на гл.
V, раздел I от АПК. / Така Решение № 8397 от 21.06.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 415/2018 г., VIII о., Решение № 2624 от 28.02.2018 г. на ВАС по адм. д. №
7366/2017 г., I о./.
Издавайки оспорената заповед за
налагане на ПАМ, при посочените по-горе обстоятелства и само въз основа на
доказателствата, приобщени към административната преписка, които предвид
горецитираната регламентация нямат обвързваща доказателствена стойност, съдът
формира извод, че ответникът не е доказал в пълнота извършено нарушение, което
сочи на неправилно приложение на материалния закон. Това нарушение представлява
основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна – чл.
168, ал. 1, във вр. с чл.
146, т. 4 от АПК. В тези производства са необходими, но недостатъчни доказателствата
по административната преписка, тъй като, както се установи доказателствената
тежест за реалността на твърдените в заповедта факти е върху ответника, а
съставеният протокол не може да мотивира административната мярка.
Цитираната от ответника служебна
бележка сама по себе е недостатъчно доказателство, за да мотивира
налагането на ПАМ. Без да е извършена проверка на касовата наличност за
съответния ден и само чрез събиране на служебната бележка, не се установява
необходимото за целите на пълното доказване несъответствие между фактическата
касова наличност и тази по фискалното устройство в обекта, а след нея и
безспорното доказване на извършена покупка. Такава бележка може да бъде
изготвена чрез каквото и да е принтиращо устройство, предвид което
доказателствената й стойност е силно разколебана. Тя е частен документ, фактите
по който не се доказват чрез ангажирано от ответника друго доказателство, за да
може съдът да извърши проверка на твърденията му.
Отделно от изложеното, с оглед
ниската стойност на извършената контролна покупка в размер на 5.90лв., съдът
намира, че наложената ПАМ не съответства на целта на закона и на принципа за
съразмерност, установен с разпоредбата на чл. 6 от АПК. Тази мярка следва да се прилага за превенция и преустановяване на
нарушения, а в конкретния случай такова не беше доказано по безспорен и
категоричен начин. /Относимо към тези доводи действително е и Решение №
7434/05.06.2018г., постановено по адм.д.№ 5770/2018г. на ВАС на РБ./
При този изход на спора на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните от него
разноски, които съгласно представен списък по чл.80 от ГПК са общо в размер на 300,00лв.
(триста лева), от които 50лв. за заплатена държавна такса и 250.00лв. заплатен
адвокатски хонорар.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 55-ФК/15.02.2019г. на началник отдел „Оперативни
дейности“ Варна в ГД “Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на „ДАНИВЕТ“ЕООД
с ЕИК ********, представлявано от П.А.А. е наложена принудителна административна мярка-
запечатване на търговски обект – кафе
аперитив „Гранде кафе“, находящ се в гр.Варна, ул.“Д-р Г.“, стопанисван от „ДАНИВЕТ“
ЕООД и забрана за достъпа до него за
срок от 10 дни.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да заплати на „ДАНИВЕТ“ЕООД
с ЕИК ********, представлявано от П.А.А., сумата от 300.00лв./ триста лева/,
представляваща сторените в производството разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: