РЕШЕНИЕ
№ 2059
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110209707 по описа за 2024
година
за да се произнесе с решение, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „А.“ ЕООД, ЕИК ***************, със седалище и адрес
на управление гр.*****************, представлявано от управител А. С.Г., срещу
наказателно постановление №********************** г., издадено от Х. Б. М. – Заместник
директор на ТД на НАП-София, с което на основание чл. 53, във връзка с чл. 83 ЗАНН на
дружеството са наложени, както следва:
1. имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за кредитно известие №
**********/ 06.05.2023 г.;
2. имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за кредитно известие №
**********/ 31.03.2023 г.;
3. имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за кредитно известие №
**********/ 24.03.2023 г.;
4. имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за кредитно известие №
**********/ 31.03.2023 г..
за нарушения на чл. 182, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност във връзка с
чл. 124, ал. 5 от същия закон.
В депозираната по делото жалба се сочи, че атакуваното наказателно постановление е
неправилно и незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила и
на материалния закон. В жалбата се сочи, че са били допуснати съществени нарушения на
процедурата по съставяне и връчване на акта за установяване на административно
нарушение. Твърди се, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено,
1
като неправилно и незаконосъобразно, поради липса на вина, както и поради неправилно
възприемане на фактическата обстановка от страна на наказващия орган. В жалбата се
изтъква също, че при съставянето на наказателното постановление е допуснато нарушение
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като твърдяното нарушение и обстоятелствата, при които
то е извършено, не са били достатъчно пълно описани. С оглед на гореизложеното се прави
искане за отмяна на оспореното наказателно постановление. Претендира се присъждане на
разноски.
Жалбоподателят не се явява, търсен e на адреса на управление на дружеството, при
което е установено, че на същия адрес такова дружество липсва повече от една година. С
оглед на гореизложеното делото е разгледано при условията на чл. 61, ал. 4 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган – Заместник-директор на ТД на НАП-София,
редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирана е писмена защита,
съдържаща доводи за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно
и правилно. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Претендира юрисконсултско такова.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
обжалвания акт, намери за установено от фактическа страна следното:
„А.“ ЕООД е юридическо лице, регистрирано на територията на Р България, със
седалище и адрес на управление гр. **************, с ЕИК ****************.
Дружеството е лице, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност.
1. На 06.05.2022 г. „Б.“ ЕООД с ЕИК *************** издава представено по делото
кредитно известие № **************** с данъчна основа - 3576,07 лв. и дължим от
жалбоподателя данък върху добавената стойност в размер на 715,22 лв., във връзка с
върната от санкционираното дружество стока, закупена по фактури: № **********/
08.11.2021г.; № **********/ 08.11.2021г.; № **********/ 08.11.2021г.; № **********/
08.11.2021г.; № **********/ 08.11.2021г.; № **********/ 08.11.2021г.; № **********/
08.11.2021г.; № **********/ 08.11.2021г.; № **********/ 08.11.2021г.; № **********/
29.11.2021г.; № **********/ 29.11.2021г.
2. На 31.03.2023 г. „Б.“ ЕООД с ЕИК ******************** издава представено по
делото кредитно известие № ********** с данъчна основа - 3612,37 лв. и дължим от
жалбоподателя данък върху добавената стойност в размер на 722,47 лв., във връзка с
върната от санкционираното дружество стока, закупена по фактури: № **********/
02.11.2022г.; № **********/ 02.11.2022г.; № **********/ 02.11.2022г.; № **********/
02.11.2022г.; № **********/ 02.11.2022г.; № **********/ 02.11,2022г.; № **********/
02.11.2022г.; № **********/ 02.11.2022г.; № **********/ 02.11.2022г.; № **********/
02.11.2022г.; № **********/ 02.11.2022г.; № **********/ 02.11.2022г.; № **********/
02.11.2022г.; № **********/ 02.11.2022г.; № **********/ 14.11.2022г.; № **********/
31.11.2022г.; № **********/ 30.11.2022г.; № **********/ 30.11.2022г.
3. На 24.03.2023 г. „Б.“ ЕООД с ЕИК ****************** издава представено по
делото кредитно известие № ********** с данъчна основа - 1959,78 лв. и дължим от
жалбоподателя данък върху добавената стойност в размер на 391,96 лв., във връзка с
върната от санкционираното дружество стока, закупена по фактури: № **********/
23.11.2022г.; № **********/ 23.11.2022г.; № **********/ 23.11.2022г.; № **********/
23.11.2022г.; № **********/ 23.11.2022г.; № **********/ 23.11.2022г.; № **********/
23.11.2022г.; № **********/ 30.11.2022г.
4. На 31.03.2023 г. „Б.“ ЕООД с ЕИК ************************ издава представено
по делото кредитно известие № ********** с данъчна основа - 2727,92 лв. и дължим от
жалбоподателя данък върху добавената стойност в размер на 545,59 лв., във връзка с
2
върната от санкционираното дружество стока, закупена по фактури: № **********/
14.11.2022г.; № **********/ 14.11.2022г.; № **********/ 14.11.2022г.; № **********/
14.11.2022г.; № **********/ 14.11.2022г.; № **********/ 14.11.2022г.; № **********/
14.11.2022г.; № **********/ 14.11.2022г.; № **********/ 14.11.2022г.; № **********/
14.11.2022г..; № **********/ 14.11.2022г.; № **********/ 30.11.2022г.; № **********/
30.11.2022г.
Свидетелят И. П. В., ЕГН ******************, заемал длъжността „инспектор по
приходите“ в Пловдивската териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
На свидетеля В. било възложено извършването на проверка на дружеството „А.“ ЕООД,
поради което той изискал от жалбоподателя предоставянето на документи. След като се
запознал с представените от дружеството документи, В. констатирал несъответствие в
счетоводната отчетност на санкционираното дружество, а именно:
1. Жалбоподателят не бил отразил кредитното известие № **********, издадено от „Б.“
ЕООД с ЕИК *****************, в дневника за покупки в законоустановения срок –
01.06.2022 година до 14.06.2022 година включително, за данъчен период месец май 2022
година. Горното довело до определяне на декларирания от жалбоподателя резултат - „ДДС
за внасяне“ за съответния данъчен период в по-малък размер с ДДС по кредитното известие -
715,22 лв. Санкционираното дружество ползвало право на данъчен кредит по смисъла на чл.
72, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност за фактурите, във връзка с които е
издадено кредитното известие.
2. Жалбоподателят не бил отразил кредитното известие № **********, издадено от „Б.“
ЕООД с ЕИК *****************, в дневника за покупки в законоустановения срок –
01.04.2022 година до 14.04.2022 година включително, за данъчен период месец март 2022
година. Горното довело до определяне на декларирания от жалбоподателя резултат - „ДДС
за внасяне“ за съответния данъчен период в по-малък размер с ДДС по кредитното известие -
722,47 лв. Санкционираното дружество ползвало право на данъчен кредит по смисъла на чл.
72, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност за фактурите, във връзка с които е
издадено кредитното известие.
3. Жалбоподателят не бил отразил кредитното известие № **********, издадено от „Б.“
ЕООД с ЕИК ***********************, в дневника за покупки в законоустановения срок –
01.04.2023 година до 14.04.2023 година включително, за данъчен период месец март 2023
година. Горното довело до определяне на декларирания от жалбоподателя резултат - „ДДС
за внасяне“ за съответния данъчен период в по-малък размер с ДДС по кредитното известие -
391,96 лв. Санкционираното дружество ползвало право на данъчен кредит по смисъла на чл.
72, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност за фактурите, във връзка с които е
издадено кредитното известие.
4. Жалбоподателят не бил отразил кредитното известие № **********, издадено от „Б.“
ЕООД с ЕИК ******************* в дневника за покупки в законоустановения срок –
01.04.2023 година до 14.04.2023 година включително, за данъчен период месец март 2023
година. Горното довело до определяне на декларирания от жалбоподателя резултат - „ДДС
за внасяне“ за съответния данъчен период в по-малък размер с ДДС по кредитното известие -
545,59 лв. Санкционираното дружество ползвало право на данъчен кредит по смисъла на чл.
72, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност за фактурите, във връзка с които е
издадено кредитното известие.
С оглед на така установената фактическа обстановка, на 03.11.2023 г. свидетелят И. В. –
на длъжност „инспектор по приходите“ в Пловдивската териториална дирекция на
Националната агенция за приходите, съставил акт за установяване на административно
нарушение № F742690/ 03.11.2023 г., с който повдигнал против „А.“ ЕООД
административнонаказателно обвинение за извършени нарушения на чл. 182, ал. 1 от Закона
за данъка върху добавената стойност във връзка с чл. 124, ал. 5 от същия закон. Актът за
3
установяване на административно нарушение е бил надлежно предявен и връчен на
03.11.2023 г. на управителя на санкционираното дружество – А. С. Г.. Жалбоподателят не се
е възползвал от правото си по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН - да представи писмени възражения пред
административнонаказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на 28.12.2023
година Х. Б. М. - Заместник-директор на ТД на НАП-София, издал наказателно
постановление № ******************************* г., с което на основание чл. 53, във
връзка с чл. 83 ЗАНН наложил на дружеството горепосочените санкции в размер от по 1000
лева за всяко от четирите нарушения по чл. 182, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност във връзка с чл. 124, ал. 5 от същия закон.
Горната фактическа обстановка настоящият съдебен състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетеля И. П. В., както и писмените доказателства, приобщени по реда на
чл. 283 НПК – наказателно постановление №
******************************************** г. и приложение към него справки-
декларации за данък върху добавената стойност, кредитни известия, фактури и декларация
от „Б.“ ЕООД.
Съдът изцяло кредитира събраните по делото доказателства – същите са логични,
еднопосочни, последователни и взаимнокореспондиращи си. Свидетелят И. П. В.,
извършил проверката на санкционираното дружество, пред съда възпроизвежда
обстоятелствата на извършената проверка и констатациите от същата. Показанията му са
относими към изясняване на обстоятелствата по съставяне на АУАН, въз основа на който е
издадено обжалваното наказателно постановление. Заявеното от него в хода на съдебното
заседание изцяло се подкрепя от наличните по делото доказателства. Следва също така да
бъде посочено, че дружеството поначало не оспорва съществуването на издадените
кредитни известия и относимите към тях фактури, а отправя възражения единствено във
връзка със съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Предвид извода за
безпротиворечива доказателствена съвкупност и по аргумент от противното от разпоредбата
на чл. 305 ал. 3 НПК, съдът намира, че не дължи да излага по-детайлен доказателствен
анализ.
Въз основа на така установените факти, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, срещу подлежащ на съдебен
контрол акт – наказателно постановление, и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, с оглед на
което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
При извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила, относно
компетентността на длъжностните лица, съставили и издали акта за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление, настоящият съдебен състав,
намира, че правилата за компетентност са спазени. Съгласно чл. 193 ал. 2 ЗДДС актовете за
установени нарушения на разпоредбите на ЗДДС се съставят от органите по приходите, а
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. В процесния случай
актът за установяване на административно нарушение е съставен от свидетеля И. П. В.,
който е заемал длъжност „инспектор по приходите“ в Национална агенция за приходите при
Териториална дирекция гр. Пловдив и съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП има качеството „орган
по приходите“. Атакуваното наказателно постановление е издадено от Христо Борисов
Марков – Заместник-директор на ТД на НАП-София, оправомощен със заповед на
изпълнителния директор на НАП.
4
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на
наказателно постановление са спазени и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Както актът за установяване на административно нарушение, така и изготвянето
впоследствие наказателно постановление, притежават съдържанието по чл. 42, ал. 1 и чл. 57,
ал. 1 ЗАНН, като в тях при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които то е било извършено, както и посочване на нарушените
нормативни разпоредби. При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение, също и при издаването на обжалваното наказателно постановление, не са
допуснати неясноти, поради което и възраженията на жалбоподателя в тази посоко, съдът
приема за неоснователни. В акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление е ясно посочено, като са цитирани и относимите разпоредби
от ЗДДС, че санкционираното дружество е следвало да отрази получените от него кредитни
известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени, което то не е
сторено.
От събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал безспорно и
несъмнено се доказва, че санкционираното дружество, регистрирано по Закона за данъка
върху добавената стойност, не е отразило получените кредитни известия в дневника за
покупки. Предвид гореизложеното от обективна страна е налице нарушение на чл. 124, ал. 5
ЗДДС.
По отношение на възраженията на санкционираното дружество, направени в
постъпилата жалба, относно липсата на вина, следва да бъде посочено, че отговорността на
юридическите лица е обективна и безвиновна, ангажира се за неизпълнение на задълженията
им към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност – чл. 83, ал. 1
ЗАНН, с оглед на което не се налага обсъждане на субективна съставомерност на
извършените нарушения. За ангажиране на административнонаказтелната отговорност на
санкционираното дружество е достатъчно да е налице нарушение от обективна страна.
Настоящият съдебен състав намира, че наказващия орган, прилагайки чл. 182, ал. 1 от
Закона за данъка върху добавената стойност, правилно е определил и санкционната
разпоредба. Съобразно чл. 182, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, което не отрази получен
данъчен документ в отчетните регистри за съответния данъчен период, поради което
определи резултат за периода данък за внасяне в по-малък размер, се наказва с глоба – за
физическите лица, които не са търговци, или с имуществена санкция – за юридическите лица
и едноличните търговци в размер на неначисления данък или на посочения данък в
неотразения документ, но не по-малко от 1000 лева. В процесния случай по отношение на
санкционираното дружество е наложена имуществена санкция в минималния предвиден от
закона размер, а именно 1000 лв., като тя е наложена по отношение на всяко едно от
извършените от жалбоподателя нарушения. Съдът счита, че така наложените санкции са
правилно индивидуализирани и не са налице основания за тяхното изменение.
На следващо място, съдът намира, че извършените нарушения не представляват
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като по обективните си характеристики
не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с аналогични нарушения
от същия вид.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление е правилно –
законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с изискванията на материалния
закон и при съобразяване с процесуалните правила. Не се констатираха основания за
отмяната или изменението му, поради което то следва да бъде потвърдено
При този изход на делото, право на разноски на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН,
има наказващият орган, каквато претенция е заявена с депозираната писмена защита. Като
взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да заплати на въззиваемата
5
страна за процесуално представителство следва да бъде в минималния размер, предвиден в
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а именно 80, 00 лева.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 114 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № ****************** г.,
издадено от Х. Б. М. – Заместник- директор на ТД на НАП-София, с което на основание чл.
53, във връзка с чл. 83 ЗАНН на жалбоподателя – „А.“ ЕООД са наложени, както следва:
1. имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за кредитно известие №
**********/ 06.05.2023 г.;
2. имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за кредитно известие №
**********/ 31.03.2023 г.;
3. имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за кредитно известие №
**********/ 24.03.2023 г.;
4. имуществена санкция в размер на 1000 лв. (хиляда лева), за кредитно известие №
**********/ 31.03.2023 г.,
за нарушения на чл. 182, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност във
връзка с чл. 124, ал. 5 от същия закон.
ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ******************** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП
СОФИЯ, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, сумата от 80,00 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК на
касационните основания, предвидени в НПК – пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6