Решение по дело №233/2019 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 23
Дата: 17 март 2020 г. (в сила от 17 март 2020 г.)
Съдия: Мирослав Николов Митев
Дело: 20193500600233
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 23                              17. 03. 2020 година                                 град Търговище

 

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд - Търговище                                                 Наказателно отделение

На двадесет и девети януари                                                две хиляди и двадесета година

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ

Й.И.

                                                                   

                                 

Секретар: Ирина Василева

Прокурор: Драгомир Сяров

Като разгледа докладваното от съдия  МИТЕВ  ВАНД № 233 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и  сл. от НПК.

            Образувано е по жалба на адв. Й.К. *** – защитник на С.И.С., с ЕГН **********,***, срещу  решение № 242 от 22. 10. 2019 год., постановено по АНД № 845 / 2019 год. на Районен съд - Търговище. Считайки същото за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон, моли за отмяната му и признаване на обвиняемия за невинен. Жалбата, на същите основания, се поддържа в с.з.

            Вторият обвиняем по делото М.Д.М. – редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата.

            Представителя на Окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, пледира се за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

            Съдът, след преценка на материалите по делото,  констатира следното:

            Жалбата  е НЕОСНОВАТЕЛНА.

            АХД № 845/19 год. по описа на РС - Търговище е образувано  срещу С.И.С. и М.Д.М.,***, въз основа на внесено от Районна прокуратура - Търговище постановление по чл. 375 от НПК – за извършено престъпление по чл. 131, пал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2  НК –  за това, че на 17. 07. 2018 год. в гр. Търговище, в съучастие като съизвършители, по хулигански подбуди, причинили лека телесна повреда на Н.Д.ПЕТРОВ от гр. Търговище, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето.                  

            Съдът освободил С. и М., предвид наличие на законовите предпоставки за това, от наказателна отговорност и им наложил наказание „глоба” в размер на по 1000 лева, на осн. чл. 78а1 ал. 1 от НК.

            За да постанови решението си първоинстанционният съд е извел следната фактическа обстановка:

            Обвиняемите С. и М. били приятели. И двамата не били осъждани. Обв. М. бил реабилитиран, считано от 20. 11. 2007 год. На 17. 07. 2018 год. в гр. Търговище двамата били заедно. Около 17 часа пътували в л.а. „Шевролет“ с № Т … ВТ управляван от обв. С., в посока дома на обв. М.,***. При движението им по бул.“Сюрен“, в районна срещу бензиностанция „Йоана“ обв. С., без да подаде светлинен сигнал,намалил и спрял в платното за движение, преди пресечката за бл. 52-54, където възнамерявал да слезе обв. М.. По същото време и на същото място, но в насрещното платно за движение преминавал св. Петров, управлявайки  л.а. „Фолксваген Голф“ с № Т … СТ. Петров  бил с малолетното си дете - 2-годишно, което взел от детска ясла. Поради посоката си на движение свидетелят подал ляв мигач, с намерение да пресече насрещната пътна лента, в която бил автомобилът с двамата обвиняеми, но понеже обв. С. не указвал какво е движението му и каква маневра желае да предприеме, св. Петров подал звуков сигнал и вдигнал в страни двете си ръце показвайки, че не разбира дали обв. С. е спрял за престой или ще продължи движението си. След това като видял, че автомобилът с обвиняемите продължил да стои, той предприел маневрата си - завой наляво - с навлизане в насрещната пътна лента и се насочил към обичайното си място за паркиране пред блока, където по това време се били събрали множество негови съседи - свидетелите - Христова, Ангелова и  Стойнева. Паркирайки св. Петров излязъл и взел на ръце детето си.

            Междувременно двамата обвиняеми безпричинно, подразнени от поведението на св. Петров, решили да му потърсят сметка. Бързо го последвали, с вече формираната обща цел да си разправян физически с него, пренебрегвайки обстоятелството, че в този час на деня улиците и площадките пред входовете на блоковете в квартала били пълни с хора и деца, без да се съобразяват с нормите защитаващи правото на лична неприкосновеност и в демонстрация на неуважение, незачитане и пренебрежение на правилата за нормално общуване, морал и добри нрави.

            В момента, когато Петров бил вече с детето на ръце до автомобила си двамата обвиняеми спрели, слезли и се отправили заплашително към него. Обв. С. с язвителен тон го попитал дали се прави на мъж и го напсувал, а обв. М.М. подвиквал защо им бил подсвирквал на пътя. До като осъзнае какво се случва свидетелят бил ударен с юмрук от обв. С. в лявата част на лицето, около долната челюст, като това станало въпреки, че в този момент държал детето си в ръце. В своя защита свидетелят също замахнал с лявата си ръка и нанесъл удар в лицето на обв. С.. В това време посочените свидетелки /съседки на пострадалия/ видели описаната ситуация, макар че не чули какви реплики си били разменили мъжете. Това ги притеснило, а след като видели ударът, който бил нанесен спрямо Петров пред очите на детето му те скочили от пейката и бързо се приближили. Опитали да успокоят ситуацията, макар че били уплашени и възмутени, но успели само да вземат детето и да се оттеглят с него на безопасно разстояние. Тогава двамата обвиняеми станали още по-агресивни и едновременно нападнали свидетеля с удари с юмруци и ритници по цялото му тяло. Така го свлекли на земята, като продължили да нанасят едновременно удари. После обв. С. се отдръпнал и се качил в автомобила си и се оттеглил в неизвестна посока, а обв. М. останал настрани. Междувременно св. Стойкова, която също била очевидка на случилото се, подала сигнал на 112 и на произшествието пристигнал дежурен екип на МВР - Търговище в състав от свидетелите Г. И. и Т. Тончев. На тях присъстващите разказали за видяното, а всеобщо било усещането за смут, възмущение и недоумение от случилото се.

            В хода на разследване била назначена съдебномедицинска експертиза, от заключението на която било установено, че в резултат на нанесения побой Петров получил охлузвания с ивичест и петнист характер по двете ръце, в лявата поясна област и кръвонасядания по лявото бедро, като така установените увреждания са в резултата от действия на твърди, тъпи предмети и добре отговарят да са получени от нанесени удари с юмруци и ритници. С тези наранявания на пострадалия били причинени болка и страдание неопасно за живота, които обосновават признаците на причинена телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК.

            Обв. С. представил СМУ и въз основа, и на останалите доказателства по делото била назначена и СМЕ за нараняванията получени от него. Заключението сочело, че обв. имал болки при отваряне и затваряне на устата, в областта на лявата долночелюстна става, като при прегледа не били констатирани видими травматични увреждания по лицето като отоци, охлузвания или кръвонасядания.

            До така описаната фактическа обстановка първостепенният съд достигнал след анализ на събраните гласни доказателства по делото – тези на свидетелите  Ангелова, Христова, Стоева и Стойкова. В мотивите към присъдата е отбелязано, че освен като очевидци, показанията на тези свидетели са ясни, последователни, категорични и кореспондиращи помежду си. Възпроизвеждат по един и същ начин станалото между пострадалият и обвиняемите. Всички твърдели, че пострадалият е бил нападнат и удрян с юмруци и ритници от обвиняемите. Показанията на трите кореспондирали и с описаните в СМЕ увреждания и евентуалния механизъм на причиняване.

            Въззивната инстанция изцяло кредитира приетото от първостепенният съд. На лице са достатъчно и изобилни доказателства, доказващи авторството на деянието, което по своята същност съставлява причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Телесната повреда е в хипотезата на чл. 130, ал. 2 НК – причиняване от две лица  на болка и страдание, без разстройство на здравето. Касае се за деяние по чл. 131, ал. 1, т. 12, във връзка с чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК.

            Правилни и законосъобразни са и последващите действия на ТРС – предвид наличие на необходимите предпоставки за това, обвиняемите, в частност жалбоподателя, е освободен от наказателна отговорност с приложение на чл. 78а, ал. 1 НК и му е наложено наказание по административен ред – ГЛОБА. Размера на глобата е в минималния, предвиден от закона – 1000 лева. Правилно и законосъобразно в тежест на обвиняемите са присъдени направените на ДП разноски.

            Въз основа на всичко изложено до тук въззивната инстанция намира, че жалбата на обв. С. се явява неоснователна, а решението на РС – Търговище правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

            При цялостната проверка на процесното решение съдът не констатира обстоятелства, които да водят до неговата отмяна или изменение, поради което и на основание чл. 338 от НПК

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

             ПОТВЪРЖДАВА   решение   № 242 от 22. 10. 2019 год. постановено по АНД № 845 по описа на Районен съд - Търговище за 2019 год. в обжалваната му част като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.