№ 3507
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка И.а
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно
гражданско дело № 20211100509737 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20124993/26.05.2021 г., постановено по гр. д. № 65286/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 178 състав, е допуснато извършването
на съдебна делба на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
предназначение жилище, представляващ апартамент с идентификатор
68134.4082.290.1.13, с административен адрес: гр. София, район „*******, бул. „*******,
апартамент № 13, на 1 нИ., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.4082.290 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с
площ на обекта по документ за собственост от 125,84 /сто двадесет и пет цяло и осемдесет и
четири стотни/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж – имот с идентификатор 68134.4082.290.1.14, под обекта – имот с идентификатор
68134.4082.290.1.9, над обекта – имот с идентификатор 68134.4082.290.1.17, с прилежащи
части: избено помещение № 26 /двадесет и шест/ и 0,866 % /нула цяло и осемстотин
шестдесет и шест хилядни върху сто/ идеални части от общите части на сградата,
придобит въз основа на Договор за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.
117 ЗТСУ, с peг. № 174, том 1/82, съгласно който имотът е описан като апартамент № 13,
находящ се в гр. София, ж. к. „*******, в жилищна сграда – блок № ******* /пети/ етаж с
площ 125,84 /сто двадесет и пет цяло и осемдесет и четири стотни/ квадратни метра,
състоящ се от три стаи, кухня, трапезария и сервизни помещения, при съседи: стълбище,
бул. „Ленин“, двор, С.И.П., заедно с избено помещение № 26 /двадесет и шест/, без указана
площ по документ за собственост, при съседи: коридор, двор, С.И М.Ж., заедно с 0,866 %
/нула цяло осемстотин шестдесет и шест хиляди върху сто/ идеални части от общите части
на сградата и правото на строеж върху мястото – квартал 26 /двадесет и шест/, югоизточен
район, между следните съделители: Н. С. М., Н. П. М., С. Д. Т. – Б.а и Х. Х. Б., при
следните квоти: 6/8 ид. ч. – за Н. С. М. и Н. П. М. в режим на съпружеска имуществена
общност, 1/8 ид. ч. – за С. Д. Т. – Б.а, 1/8 ид. ч. – за Х. Х. Б..
Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, е депозирана въззивна жалба от ответниците – съделители С. Д. Т. – Б.а и Х. Х. Б.,
1
действащ лично и със съгласието на своята майка С. Д. Т. – Б.а, подадена чрез
пълномощника адвокат И. С.. В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното решение, поради постановяване на същото при съществени
нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Твърди се, че необсъдени от съда са
останали доводите и съображенията на жалбоподателите, своевременно наведени в отговора
на исковата молба. Посочва се, че при правилно разпределение на доказателствената тежест
по делото, ищците – съделители не са конкретизирали квотите в съсобствеността, при които
следва да се допусне исканата съдебна делба, нито са доказали конкретно притежаваните от
всеки от тях дялове в съсобствеността на процесния недвижим имот. Последните не били
ангажирали доказателства, легитимиращи С. Д. Т. – Б.а като ответник по делото, както и
доказателства за смъртта на праводателката им Д.Т. М., в каквато насока им били дадени
изрични указания от първоинстанционния съд. По делото не била доказана идентичността
на имота, описан в исковата молба, и този, описан в приложените към нея писмени
доказателства. Не бил доказан фактът на съществуваща към момента на депозиране на
сезиращата СРС искова молба и към момента на приключване на съдебното дирене пред
СРС съществуваща съпружеска имуществена общност между ищците – съделители. При
тези съображения молят съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго
решение, с което да отхвърли предявения иск за делба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от
ищците – съделители Н. С. М. и Н. П. М., чрез пълномощника адвокат В. И.. Сочи се
правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. По делото били
безспорно установени кръгът на съсобствениците на процесния имот и обемът на
притежаваните от тях права в съсобствеността. Твърди се бланкетност на релевираните във
въззивната жалба оплаквания, с оглед на което се моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение – да се потвърди. Претендират се разноски пред
въззивната инстанция съгласно представен в проведеното на 11.03.2022 г. открито съдебно
заседание списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В проведеното на 11.03.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция, жалбоподателите С. Д. Т. – Б.а и Х. Х. Б., редовно призовани, не се явяват и не
се представляват. С молба от 04.03.2022 г. пълномощникът им – адвокат И. С., е отправил
искане към съда делото да се гледа в негово отсъствие. Заявил е, че поддържа въззивната
жалба по изложените в нея съображения и моли за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на друго решение, с което да се отхвърли предявеният иск.
В проведеното на 11.03.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция, въззиваемият Н. С. М., редовно призван, се явява лично и с адвокат В. И..
Оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира разноски по делото.
В проведеното на 11.03.2022 г. открито съдебно заседание пред въззивната
инстанция, въззиваемата Н. П. М., редовно призвана, не се явява лично, представлява се от
адвокат В. И.. Оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира разноски по делото.
Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, след като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 34 ЗС – първа фаза
по допускане на съдебна делба.
В исковата молба се твърди, че между ищците – Н. С. М. и Н. П. М., и ответниците
– С. Д. Т. – Б.а и Х. Х. Б. , съществува съсобственост върху следния недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище: апартамент с
идентификатор 68134.4082.290.1.13, с административен адрес: гр. София, район „*******,
бул. „*******, на едно нИ., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор 68134.4082.290 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град София, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с
площ на обекта по документ за собственост от 125,84 кв. м., при съседи: самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор 68134.4082.290.1.14, под обекта –
имот с идентификатор 68134.4082.290.1.9, над обекта – имот с идентификатор
68134.4082.290.1.17, с прилежащи части: избено помещение № 26 и 0,866 % идеални части
от общите части на сградата, придобит въз основа на Договор за покупко – продажба на
2
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, с peг. № 174, том 1/82, съгласно който имотът е
описан като Апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, в жилищна сграда –
блок № ******* /пети/ етаж, с площ от 125,84 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня,
трапезария и сервизни помещения, при съседи: стълбище, бул. „Ленин“, двор, С.И.П.,
заедно с избено помещение № 26, без указана площ по документ за собственост, при съседи:
коридор, двор, С.И М.Ж., заедно с 0,866 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото – квартал 26, югоизточен район, при следните квоти: ¾
идеални части за ищците и ¼ идеални части за ответниците. Твърди се, че ищците са
придобили ¾ идеални части от гореописания недвижим имот в режим на съпружеска
имуществена общност /СИО/ въз основа на Нотариален акт № 30, том I, рег. № 988, дело №
27/11.06.2009 г. на нотариус с рег. № 266 на НК. Предвид така изложеното молят съда да
постанови решение, с което да допусне съдебна делба на процесния имот при посочените
квоти.
С уточнителна молба от 21.11.2019 г., в изпълнение на дадени от СРС указания,
ищците са конкретизирали квотите в съсобствеността, като са посочили, че те са: 6/8
идеални части – за Н. С. М. и Н. П. М. в режим на СИО, 1/8 идеална част – за ответницата С.
Д. Т. – Б.а, и 1/8 идеална част – за ответника Х. Х. Б.. Със същата молба е приложен като
писмено доказателство по делото заверен препис от Акт за сключен граждански брак между
Н. С. М. и Н. П. М. от 29.10.1989 г.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответниците С. Д. Т. – Б.а и Х. Х. Б. /непълнолетен, действащ лично и със
съгласието на своята майка – другата ответница/, с който се оспорва предявеният иск като
недопустим и неоснователен. Посочва се, че неспазени били формалните изисквания на чл.
341, ал. 1, т. 1 ГПК за представяне на удостоверение за смърт на наследодателя Д.Т. М.. По
делото не били ангажирани доказателства, от които да се установява пасивната процесуална
легитимация на С. Д. Т. – Б.а. От съдържанието на исковата молба не се установявало
основанието, от което ищците извличали своето право на собственост върху процесния
имот, както и обема на притежаваните от тях дялове от съсобствеността върху този имот.
Твърди се, че с Нотариално завещание от 09.06.2009 г., вписано в Служба по вписванията с
рег. № 1363, том I, акт 49, Д.Т. М. е завещала на Н. С. М. и Н. П. М. цялото свое движимо и
недвижимо имущество. Във връзка с извършеното универсално завещателно разпореждане
ответникът Х. Х. Б. бил инициирал гр. д. № 10622/2015 г. по описа на Софийски градски
съд. С влязло в сила решение от 20.10.2017 г. по цитираното дело, на основание чл. 30, ал. 1
ЗН, била възстановена запазената част на Х. Х. Б. от наследството на починалата Д.Т. М. и
намалено с 1/2 направеното от нея универсално завещателно разпореждане в полза на
ищците по настоящото дело. С оглед така изложеното и на основание чл. 341, ал. 2 ГПК
молят в делбената маса да бъдат включени и други имоти – 8 бр. поземлени имоти
/индивидуализирани в отговора на исковата молба/, съсобствени между ищците и Х. Х. Б.. В
условията на евентуалност предявяват насрещен иск с предмет съдебна делба на посочените
8 бр. поземлени имоти.
С протоколно определение от 16.11.2020 г. СРС е оставил без уважение направеното
с отговора на исковата молба искане за включване на други имоти в делбената маса с оглед
твърденията на ответниците – съделители, че тези имоти са съсобствени на част от страните
по делото /на ищците – съделители и Х. Х. Б./. Със същото определение, на основание чл.
211, ал. 2 ГПК, СРС е отделил предявения насрещен иск за делба за разглеждане в отделно
съдебно производство.
С определение № *********/14.01.2021 г., на основание чл. 253 ГПК, СРС е отменил
определението си от 16.11.2020 г. за отделяне на насрещния иск по реда на чл. 211, ал. 2
ГПК и е прекратил производството по делото в частта досежно насрещния иск поради
оттегляне на иска, направено на ответниците – съделители по реда на чл. 232 ГПК с молба
от 13.01.2021 г.
Съгласно приетия по делото като писмено доказателство Договор за покупко –
продажба на жилище, сключен на 27.12.1981 г. по реда на чл. 117 ЗТСУ, с рег. № 174, том
I/1982 г., МВР – гр. София е прехвърлило в полза на Х. А. М. собствеността върху
новопостроено жилище № 13, находящо се в гр. София, ж. к. „*******, в жилищна сграда –
блок № ******* /пети/ етаж, с площ от 125,84 кв. м., състоящо се от три стаи, кухня,
трапезария и сервизни помещения, при съседи: стълбище, бул. „Ленин“, двор, С.И.П.,
заедно с избено помещение № 26, без указана площ по документ за собственост, при съседи:
коридор, двор, С.И М.Ж., заедно с 0,866 % идеални части от общите части на сградата и
3
правото на строеж върху мястото – квартал 26, югоизточен район, срещу насрещно
задължение за заплащане на продажна цена в размер на 22 027 лева.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 844/15.07.2015 г., издадено от
Столична община – район „*******, Х. А. М. е починал на 13.06.2008 г., като той е оставил
за свои наследници по закон следните лица: Х. Д. Б. – внук /син на починалата на 04.03.2006
г. негова дъщеря – Т. Х.а Б.а/ и Д.Т. М. – съпруга.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 1112/13.11.2008 г., издадено от
Столична община – район „*******, Х. Д. Б. е починал на 23.10.2008 г., като той е оставил
за свои наследници по закон следните лица: Х. Х. Б. – син, и С. Д. Т. – Б.а – съпруга.
По делото е представено Нотариално завещание от 09.06.2009 г., вписано в Служба
по вписванията с рег. № 1363, том I, акт № 49, съгласно което Д.Т. М. завещава цялото
движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си, в полза на
Н. С. М. и Н. П. М., в знак на благодарност и признателност към тях за вниманието и
грижите, които са полагали и полагат за нея.
С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка № 30, том I, рег. № 988, дело № 27/2009 г., подписан на 11.06.2009 г., Д.Т. М. е
прехвърлила на Н. С. М. и Н. П. М. собствените си ¾ идеални части от следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, апартамент с идентификатор
68134.4082.290.1.13, с административен адрес: гр. София, район „*******, бул. „*******,
апартамент 13, на 1 нИ., който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.4082.290 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на град София, одобрени със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на ИД на АГКК, с
площ на обекта по документ за собственост от 125,84 кв. м., при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор 68134.4082.290.1.14, под обекта –
имот с идентификатор 68134.4082.290.1.9, над обекта – имот с идентификатор
68134.4082.290.1.17, с прилежащи части: избено помещение № 26 и 0,866 % идеални части
от общите части на сградата, придобит въз основа на Договор за покупко – продажба на
жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ, с peг. № 174, том 1/82, съгласно който имотът е
описан, като апартамент № 13, находящ се в гр. София, ж. к. „*******, в жилищна сграда –
блок № ******* /пети/ етаж с площ 125,84 кв. м., състоящ се от три стаи, кухня, трапезария
и сервизни помещения, при съседи: стълбище, бул. „Ленин“, двор, С.И.П., заедно с избено
помещение № 26, без указана площ по документ за собственост, при съседи: коридор, двор,
С.И М.Ж., заедно с 0,866 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж
върху мястото – квартал 26, югоизточен район, срещу гледането и издръжката, които е
получавала до този момент от приобретателите и срещу задължението последните да поемат
гледането и издръжката за в бъдеще. Прехвърлителката си е запазила пожизнено и
безвъзмездно правото на ползване на описания имот.
По делото е представено Удостоверение за граждански брак № 058501/29.10.1989 г.,
сключен на посочената дата между Н. С. М. и Н. П. М..
Съгласно препис – извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община – район
„******* въз основа на акт за смърт № 0678/29.05.2015 г., се установява, че Д.Т. М. е
починала на 28.05.2015 г. Видно от Удостоверение за наследници изх. № 769/29.06.2015 г.,
тя е оставила за свой единствен наследник по закон ответника Х. Х. Б. – неин правнук.
С решение от 20.10.2017 г., постановено по гр. д. 10622/2015 г. по описа на СГС, I-6
състав, е отхвърлен предявеният от Х. Х. Б., действащ лично и чрез своята майка С. Д. Т. –
Б.а, срещу Н. С. М. и Н. П. М. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на
договора за прехвърляне на 3/4 идеални части от процесния имот срещу задължение за
гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 30, том I, рег. № 988, дело № 27/2009
г. Решението на СГС е потвърдено в тази част с решение № 2429/19.10.2018 г. по в. гр. д. №
6390/2017 г. по описа на САС. Спорът между страните е окончателно решен с Определение
№ 659/01.10.2019 г. по гр. д. № 930/2019 г. по описа на ВКС, с което не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение.
С решение № 20055920/01.03.2021 г., постановено по гр. д. № 7810/2021 г. по описа
на СРС, III ГО, 92 състав, на основание чл. 61, ал. 1 ЗН, е допуснато приемането по опис на
наследството, оставено от Х. Д. Б., от наследника му Х. Х. Б., вкл. на ¼ идеална част от
правото на собственост върху процесния имот.
По делото е постъпило становище изх. № СС/Д-С-М/14-001/23.04.2021 г. от Дирекция
„Социално подпомагане“ – район „*******, изискано от СРС, на основание чл. 15, ал. 6 от
4
Закона за закрила на детето, съгласно което допускането на делба на процесния недвижим
имот няма да накърни интересите на непълнолетния към този момент Х. Х. Б., конституиран
в качеството на страна по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК,
изхожда от легитимирани страни, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.
При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.
Предмет на конститутивния иск за делба е потестативното право да се иска от
съсобственик прекратяване на съсобствеността върху определено имущество. В първата
фаза на съдебната делба се установяват съществуването, съдържанието, страните и обектите
на делбата, като в доказателствената тежест на съделителя – ищец, е да установи наличието
на посочените обстоятелства. В тежест на съделителя – ответник е да докаже
обстоятелствата, на които основава своите възражения – по арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
Съгласно нормата на чл. 344 ГПК, с решението, с което се допуска делба, съдът се
произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася
и по въпроса кой от съделителите ги държи. Делба се допуска само на съсобствени – арг. чл.
34, ал. 1 ЗС, и на сънаследствени имоти – арг. чл. 69, ал. 1 ЗН, като размерът на частите на
съделителите в делбата се определя от обема на правото им на собственост в имота.
При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно разпоредбата на чл.
154 ГПК и при изпълнение на задълженията си, посочени в чл. 146 ГПК, СРС е обсъдил
събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за
установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради
което въззивният съд следва да разгледа доводите на жалбоподателите във връзка с неговата
правилност.
Относно въведеното с въззивната жалба възражение във връзка с идентичността на
имота, описан в исковата молба, с този, описан в събраните по делото писмени
доказателства, въззивният съд намира следното:
Пред първоинстанционния съд не са релевирани възражения досежно идентичността
на делбения имот. Възражението се прави за първи път с въззивната жалба.
Съгласно константната съдебна практика / Решение 672/07.03.2011 г. по гр. д. №
1584/ 2009 г. на ВКС, I ГО, и др./ индивидуализацията на недвижимите имоти се
осъществява по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и
всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за установяване на
това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към
различни периоди от време с различна индивидуализация, е достатъчно те да съвпадат по
местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените
предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност,
достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното право на
собственост. Идентификацията на подлежащия на делба недвижим имот се установява с
всички предвидени по закон доказателствени средства, като се изхожда от спецификата на
конкретния случай.
В процесния случай идентичността на имота, посочен в исковата молба, и този,
посочен в писмените доказателства по делото, се установява по категоричен начин и
произтича от идентичното местонахождение, начин на ползване, предназначение, площ и
прилежащи части на описания имот в Договор за покупко – продажба на жилище, сключен
на 27.12.1981 г. по реда на чл. 117 ЗТСУ, и имота, описан в Нотариален акт за прехвърляне
5
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 30, том I, рег. № 988, дело №
27/2009 г. /с който ищците – съделители се легитимират като съсобственици и в който се
съдържа изрична констатация за идентичност на прехвърления с НА имот и имота,
придобит въз основа на Договора за покупко – продажба на жилище, сключен по реда на чл.
117 ЗТСУ, с peг. № 174, том 1/82 г./, Схема на самостоятелен обект в сграда № 15-
1008417/06.11.2019 г., и във влязлото в сила съдебно решение от 20.10.2017 г. по гр. д.
10622/2015 г. на СГС, I-6 състав . Описанието на делбения имот, дадено в Договор за
покупко – продажба на жилище, сключен на 27.12.1981 г. по реда на чл. 117 ЗТСУ –
жилище № 13, находящо се в гр. София, ж. к. „*******, в жилищна сграда – блок №
******* /пети/ етаж, с площ от 125,84 кв. м., състоящо се от три стаи, кухня,
трапезария и сервизни помещения, при съседи: стълбище, бул. „Ленин“, двор, С.И.П.,
заедно с избено помещение № 26, без указана площ по документ за собственост, при
съседи: коридор, двор, С.И М.Ж., заедно с 0,866 % идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж върху мястото – квартал 26, югоизточен район,
съпоставено с цитирания нотариален акт, представената схема и с предмета на гр. д. №
10622/2015 г. на СГС, изцяло съответства по отношение на местонахождение и
административен адрес – жилищен квартал /“*******/, блок /11/, етаж /5/, номер на
апартамент /13/, площ /125,84 кв. м./, предназначение на имота /жилищно/ и прилежащите
му части /избено помещение № 26 и 0,866 идеални части от общите части на сградата/.
Единственото отклонение в индивидуализацията касае промяната в начина на
индивидуализиране на входа на жилищната сграда – вместо вх. А, актуалната
индивидуализация на имота включва означение на същия като вх. 1. Така констатираното
разминаване е незначително, в случая то очевидно отразява поредността на входа, като
същият е първи по ред, независимо дали ще бъде буквено или цифрено означен като такъв.
Предвид така изложеното въззивният съдебен състав счита за безспорно установена по
делото идентичността на имота по Договор за покупко-продажба от 1981 г., сключен по
реда на чл. 117 ЗТСУ, и всички писмени доказателства по делото.
Така релевираното оплакване е изцяло бланкетно и необосновано, доколкото видно
от материалите по делото е, че между страните е било водено друго исково производство –
гр. д. № 10622/2015 г. на СГС, в чийто предмет е бил включен иск с правна квалификация
чл. 87, ал. 3 ЗЗД, предявен от ответника – съделител Х. Х. Б., действащ лично и чрез своята
майка С. Т. – Б.а, срещу ищците – съделители Н. С. М. и Н. П. М., за разваляне на договора
за прехвърляне на 3/4 идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда с предназначение жилище, апартамент с идентификатор 68134.4082.290.1.13, с
административен адрес: гр. София, район „*******, бул. „*******, апартамент 13, в рамките
на което исково съдебно производство не е имало спор по въпроса, че придобитият от Д.Т.
М. – наследодател на ответника – съделител Х. Х. Б. /ищец в производството по гр. д. №
10622/2015 г./ и същевременно праводател на ищците – съделители /ответници в
производството по гр. д. № 10622/2015 г./, недвижим имот, представляващ апартамент № 13,
находящ се в гр. София, район „*******, бул. „*******, е идентичен с имота, описан в
Договора за покупко – продажба на жилище, сключен на 27.12.1981 г. по реда на чл. 117
ЗТСУ, с рег. № 174, том I/1982. В същия смисъл видно от изявлението на ответника –
съделител Х. Х. Б., действащ лично и чрез своята майка С. Т. – Б.а, обективирано в
представено по делото заявление за приемане на наследство по опис вх. №
22002777/09.02.2021 г., е, че последният легитимира себе си като собственик на ¼ идеална
част именно от недвижим имот, представляващ апартамент с идентификатор
68134.4082.290.1.13, с административен адрес: гр. София, район „*******, бул. „*******,
апартамент № 13.
В заключение въззивният съд намира за неоснователни и изцяло бланкетни
възраженията на жалбоподателите, касаещи идентичността на делбения имот. Актуалното
състояние на имота се установява от представената по делото схема, съгласно която същият
представлява самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище – апартамент с
идентификатор 68134.4082.290.1.13, с административен адрес: гр. София, район „*******,
бул. „*******, апартамент № 13, на 1 нИ., който самостоятелен обект се намира в сграда №
1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4082.290 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. на ИД
на АГКК, с площ на обекта по документ за собственост от 125,84 /сто двадесет и пет цяло и
осемдесет и четири стотни/ квадратни метра, при съседни самостоятелни обекти в сградата:
на същия етаж – имот с идентификатор 68134.4082.290.1.14, под обекта – имот с
идентификатор 68134.4082.290.1.9, над обекта – имот с идентификатор 68134.4082.290.1.17,
6
с прилежащи части: избено помещение № 26 /двадесет и шест/ и 0,866 % /нула цяло и
осемстотин шестдесет и шест хилядни върху сто/ идеални части от общите части на
сградата.
По иска за делба и квотите на съделителите в съсобствеността:
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания и относно неизпълнена от ищците –
съделители доказателствена тежест за установяване на квотите от съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК, в решението си за допускане на съдебна
делба съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки съделител. Съгласно трайната съдебна практика на
Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 46/28.02.2014 г. по гр. д. №
4870/2013 г. по описа на ВКС, I ГО, Решение № 167/24.06.2013 г. по гр. д. № 1889/2012 г. по
описа на ВКС, I ГО, Решение № 98/20.10.2020 г. по гр. д. № 663/2020 г. по описа на ВКС, I
ГО, и др., съдът е длъжен да определи действителните квоти на съделителите съобразно
закона и правата на страните, независимо дали е направен довод за техния размер и
независимо от конкретните твърдения на страните, и при тези квоти да допусне делбата.
Поради така изложеното въззивният съд намира за изцяло неоснователни доводите на
ответниците – съделители за неизпълнена доказателствена тежест на ищците – съделители
относно установяване на квотите на всеки от тях в съсобствеността. В допълнение следва да
се отбележи, че изложените в тази насока съображения не кореспондират и с процесуалното
поведение на ищците, които в изпълнение на изричните указания на СРС за конкретизиране
на квотите в съсобствеността, са депозирали молба с вх. № 5194643 от 21.11.2019 г., с която
са уточнили следните квоти: за ищците 6/8 ид. ч. в режим на СИО, за Х. Х. Б. – 1/8 ид. ч., за
С. Т. – Б.а – 1/8 ид. ч..
Относно действителните квоти в съсобствеността, въззивният съдебен състав намира
изложените в обжалваното решение мотиви за определяне дяловете на съделителите са
законосъобразни, постановени при правилно приложение на материалния закон /Семеен
кодекс от 1968 г. /отм./, Семеен кодекс от 1985 г. /отм./, Семеен кодекс от 2009 г. и ЗНасл./,
и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на Софийски районен съд в тази част на
решението, които стават част и от правните съображения на настоящата съдебна инстанция.
За пълнота следва да отбележи следното:
При съвкупен анализ на неоспорените по делото писмени доказателства се
установява, че делбеният недвижим имот е придобит от Х. А. М. по силата на Договор за
покупко – продажба на жилище, сключен на 27.12.1981 г. по реда на чл. 117 ЗТСУ, с рег. №
174, том I/1982 г. Не е спорно по делото, че към датата на сключване на този договор,
приобретателят Х. А. М. се е намирал в граждански брак с Д.Т. М., поради което и при
съобразяване разпоредбата на чл. 13 от действащия към този момент Семейния кодекс
/Обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г./, процесният имот е придобит в
съпружеска общност.
Видно от Удостоверение за наследници изх. № 844/15.07.2015 г., издадено от
Столична община – район „*******, Х. А. М. е починал на 13.06.2008 г., като той е оставил
за свои наследници по закон следните лица: Х. Д. Б. – внук /син на починалата на 04.03.2006
г. негова дъщеря – Т. Х.а Б.а/ и наследник по право на заместване на починалата си майка
съгласно чл. 10, ал. 1 ЗНасл., и Д.Т. М. – преживяла съпруга. Със смъртта на Х. А. М.
съпружеската общност върху процесния имот е прекратена, като с оглед разпоредбата на чл.
27 от действащия към този момент Семейния кодекс / Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г./
същата се трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове на съпрузите,
следователно вследствие прекратяването на СИО Д.Т. М. е станала изключителен
собственик на ½ ид. ч. от апартамент № 13. По отношение на притежаваната от Х. А. М. ½
ид. ч. приложение намират правилата за наследяване, регламентирани в чл. 5, ал. 1 ЗНасл.,
като неговият низходящ и преживялата му съпруга са наследили равни части от неговото
имущество, както следва: Х. Д. Б. е наследил ½ от неговата ½ или общо ¼ ид. ч. от спорния
имот, и Д.Т. М. също е наследила ½ от неговата ½ или общо ¼ ид. ч. Така Д.Т. М. е
получила ¼ по наследство и ½ с прекратяване на СИО, поради което същата е титуляр
на ¾ ид. ч. от процесния имот.
Съгласно Удостоверение за наследници изх. № 1112/13.11.2008 г., издадено от
Столична община – район „*******, Х. Д. Б. е починал на 23.10.2008 г., като той е оставил
за свои наследници по закон следните лица: Х. Х. Б. – син, и С. Д. Т. – Б.а – съпруга. Със
смъртта на Х. Д. Б. притежаваната от него ¼ ид. ч. от делбения имот, с оглед правилата за
наследяване, регламентирани в нормата на чл. 5, ал. 1 ЗНасл., е наследена при равни квоти
7
от неговите низходящ и преживяла съпруга, както следва: Х. Х. Б. е наследил ½ от
неговата ¼ или общо 1/8 ид. ч. от делбения имот, и С. Д. Т. – Б.а е наследила ½ от
неговата ¼ или общо 1/8 ид. ч. от делбения имот.
От представения по делото Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка № 30, том I, рег. № 988, дело № 27/2009 г., подписан на
11.06.2009 г., се установява, че Д.Т. М. се е разпоредила изцяло с притежаваните от нея ¾
ид. ч. от делбения имот в полза на ищците – съделители Н. С. М. и Н. П. М., срещу
гледането и издръжката, които е получавала до този момент от приобретателите и срещу
задължението последните да поемат гледането и издръжката за в бъдеще, като си е
запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на описания имот. Видно от
ангажираното по делото Удостоверение за граждански брак № 058501/29.10.1989 г., е, че
към датата на сключване на този договор приобретателите Н. С. М. и Н. П. М. са се
намирали в граждански брак, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
действащия към този момент Семеен кодекс от 1985 г., прехвърлените ¾ ид. ч. от делбения
имот са придобити в режим на съпружеска имуществена общност от Н. С. М. и Н. П.
М.. По делото не се твърди и не се установява бракът между последните да е прекратен.
От доказателствата по делото се установява, че с Решение от 27.10.2017 г. по гр. д. №
10622/2015 г. на СГС, I-6 състав, е отхвърлен предявен от Х. Х. Б., действащ лично и чрез
своята майка С. Д. Т. – Б.а, срещу Н. С. М. и Н. П. М. иск с правно основание чл. 87, ал. 3
ЗЗД за разваляне на Договора за прехвърляне на ¾ ид. ч. от процесния имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в Нотариален акт № 30, том I, рег. № 988,
дело № 27/2009 г. Решението на СГС е потвърдено в тази част с решение № 2429/19.10.2018
г. по в. гр. д. № 6390/2017 г. на САС. Спорът между страните е окончателно решен с
Определение № 659/01.10.2019 г. по гр. д. № 930/2019 г. на ВКС, с което не е допуснато
касационно обжалване на въззивното решение. Поради така изложеното придобитите с
процесната сделка права на ищците – съделители не са отпаднали с оглед инициираното
производство по чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
При горните мотиви, въззивният съд приема, че всеки от ответниците – съделители
Х. Х. Б. и С. Д. Т. – Б.а притежава по 1/8 ид. ч. от делбения имот, придобита по наследяване
от починалия им наследодател Х. Д. Б., а ищците – съделители Н. С. М. и Н. П. М.
притежават в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/ останалите 6/8 ид. ч. от
делбения имот, придобити от последните по време на брака им чрез прехвърлителна сделка,
обективирана в Нотариален акт № 30, том I, рег. № 988, дело № 27/2009 г. Притежаваните от
съделителите дялове в делбеното имущество се установяват по безспорен начин от
събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, поради което
релевираните в тази насока оплаквания във въззивната жалба въззивният съд намира за
неоснователни.
Неоснователни са и доводите на жалбоподателите досежно липса на доказателства,
легитимиращи С. Д. Т. – Б.а като ответник – съделител по делото. Както беше отбелязано,
разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК установява задължение за съда с решението по допускане
на съдебна делба да се произнесе по въпросите между кои лица, досежно кои имоти и при
какви квоти се допуска делбата. В първата фаза следва да се изяснят тези въпроси, като се
изследва на какво основание или основания е възникнала съсобствеността, за да се определи
правилно кои са съсобствениците, защото те са задължителни необходими другари в
делбеното производство и за съда съществува служебно задължение да конституира всички
съсобственици. В разглеждания случай качеството ответник – съделител на С. Д. Т. – Б.а се
установи по безспорен начин при съвкупния анализ на събраните доказателствата и
конкретно с оглед качеството на последната на преживяла съпруга на Х. Д. Б. съгласно
Удостоверение за наследници изх. № 1112/13.11.2008 г., който от своя страна се установи, че
е бил наследник по закон на първоначалния приобретател на делбения недвижим имот – Х.
А. М..
Не кореспондират с доказателствата по делото твърденията на жалбоподателите
досежно липса на доказателства по делото за смъртта на праводателката на ищците –
съделители – Д.Т. М.. Такива данни се съдържат в своевременно ангажираните пред СРС
препис – извлечение от акт за смърт, издаден от Столична община – район „******* въз
основа на акт за смърт № 0678/29.05.2015 г., и Удостоверение за наследници изх. №
769/29.06.2015 г., видно от които Д.Т. М. е починала на 28.05.2015 г.
Противно на поддържаното от жалбоподателите, по делото са представени и
доказателства, въз основа на които се установява, че към датата на придобиване на ¾ ид. ч.
8
от делбения имот ищците – съделители са се намирали в граждански брак, респ. посочените
идеални части са придобити от тях в режим на СИО с оглед приложимия материален закон
/Семеен кодекс от 1985 г./. Неотносими към преценката за наличие на СИО относно
процесния имот са посочените във въззивната жалба момент на депозиране на исковата
молба и момент на приключване на съдебното дирене пред СРС, доколкото съпружеската
имуществена общност възниква към момента на осъществяване на съответното придобивно
основание, в случая прехвърлителната сделка от 11.06.2009 г. По делото не се твърди бракът
помежду им да е бил прекратен.
Предвид всичко изложеното, настоящият съдебен състав приема, че между страните
по делото е възникнала съсобственост досежно процесния недвижим имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с предназначение жилище, представляващ апартамент с
идентификатор 68134.4082.290.1.13, с административен адрес: гр. София, район „*******,
бул. „*******, ап. № 13, като в постановения съдебен акт Софийски районен съд правилно,
в пълно съответствие със закона, е установил основанията, въз основа на които е възникнала
съсобствеността върху този имот /за ищците – съделители от правна сделка, а за
ответниците – съделители – от наследяване/ и е определил кръга от лицата, между които
следва да се извърши съдебната делба, както и частта на всеки от съделителите. Поради това
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде изцяло потвърдено
на основание чл. 271, ал. 1 ГПК.
По разноските във въззивното производство:
При този изход на спора, право на разноски имат въззиваемите страни Н. С. М. и Н.
П. М.. Разноски пред въззивната инстанция се дължат на общо основание по реда на чл. 78
ГПК, тъй като същите са във връзка с повдигнат спор за законосъобразността на
постановения от първата инстанция съдебен акт. Специалната разпоредба на чл. 355 ГПК
касае само разноските, направени в първоинстанционното производство по допускане и
извършване на делбата, но не и разноските, направени при въззивно и касационно
обжалване /в този смисъл Определение № 101/18.04.2013г. по гр. д. № 671/2012 г. на ВКС, I
ГО, и др./. В конкретния случай въззиваемите са представили общ списък на разноските по
чл. 80 ГПК, от който е видно, че всеки от тях претендира разноски в размер от 600 лева за
въззивното производство за адвокатско възнаграждение, заплащането на което се установява
от представения по делото договор за правна защита от 11.02.2022 г., съдържащ и разписка
за плащане на претендираната сума.
По обжалваемостта на въззивното решение:
С оглед предмета на делото, въззивното решение подлежи на обжалване пред
Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването
на препис на страните.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Софийски градски съд, II Е въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20124993/26.05.2021 г., постановено по гр. д. №
65286/2019 г. по описа на Софийски районен съд, II Гражданско отделение, 178 състав.
ОСЪЖДА С. Д. Т. – Б.а, ЕГН **********, и Х. Х. Б.а, ЕГН **********, и двамата
със съдебен адрес: гр. София, ул. „******* – адвокат И. С., да заплатят на Н. С. М., ЕГН
**********, и Н. П. М., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, ул.
„******* – адвокат В. И., на основание чл. 273 ГПК, вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от по 600
(шестстотин) лева на всеки един от тях – заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, на основание чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10