№ 4683
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100511874 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 15556 от 13.08.2024 г. по гр.д. № 63537/2023 г. Софийски
районен съд, 45 състав признал за установено в отношенията между страните
по предявените от М. И. К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Майкъл 65 –
М. И. К.“, ЕИК *********, и Е. Г. К., ЕГН **********, срещу „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК, че М. И. К., действащ като ЕТ „Майкъл 65 –
М. И. К.“, и Е. Г. К. не дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата
951.18 евро - главница, сумата 76.24 евро, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 07.06.2010 г. до 04.01.2011 г., сумата 44.42 евро,
представляваща лихва за забава за периода от 05.07.2010 г. до 25.01.2011 г.,
ведно със законната лихва от 26.01.2011 г. до окончателното плащане, сумата
от 41.93 лв., представляваща разноски за държавна такса, и сумата от 202 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3399/2011 г. по описа на СРС, 67 състав, въз
основа на който е образувано изп.д. № 936/2011 г. по описа на ЧСИ Н.К., с
район на действие СГС, поради обстоятелството, че вземанията са погасени
1
по давност. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата 187.22 лв.; На основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът е осъден да заплати разноски в размер на 800 лв. – на ищеца
К., и в размер на 1 000 лв. – на ищцата К..
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, който го обжалва изцяло с оплаквания за неправилност -
неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът
неправилно приел, че процесното вземане е погасено по давност, като
тълкувал превратно разпоредбата на чл. 456 ГПК. Тъй като с молбата за
образуване на изп.д. № 20117890400936 по описа на ЧСИ Н.К., peг. № 789 на
КЧСИ, взискателят направил възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, което не било
оттеглено впоследствие при заменянето му с новия взискател – цесионера
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, то взискателят можел да се ползва от извършените
от съдебния изпълнител действия по изп. д. № 20117890400613 и №
20117890400790, и двете по описа на ЧСИ Н.К., които също били годни да
прекъснат давността и за вземанията, предмет на изп.д. № 20117890400936.
Според чл. 457, ал. 1 ГПК, присъединеният взискател имал същите права в
изпълнителното производство, каквито има и първоначалният, като последица
от присъединяването било, че може да се ползва от извършените
изпълнителни действия, а това важало и за изпълнителните действия, които
ще се извършат за в бъдеще. С молбата за образуване на изп.д. №
20117890400936 взискателят направил възлагане по чл. 18 ЗЧСИ,
включително и искане за присъединяване. Освен това били обединени две
изпълнителни производства, като по този начин на длъжника били спестени
разноски. Това било направено на принципа за процесуална икономия и по
аналогия от възможността за служебно обединяване на искови производства
от съда по арг. от чл. 213 ГПК. В случая следвало да се отчетат извършените
по изп. д. № 20117890400613 и изп.д. № 20117890400790 изпълнителни
действия срещу длъжници, с които срокът на погасителната давност бил
прекъсван. По първото дело били налагани запори и възбрана, а по второто
били удържани суми в периода 2011 г. – 20.05.2019 г., на която дата
задължението по изп.д. № 20117890400790 било погасено изцяло.
Впоследствие удръжките от длъжниците продължили по процесното изп.д. №
20117890400936 в периода от м. 06.2019 г. до м. 08.2020 г., а след това
взискателят депозирал молби с искане за прилагане на конкретни
2
изпълнителни способи, с което била прекъсвана както давността, така и срока
на перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД се било
присъединило като взискател с вземанията си по изпълнителен лист, като по
арг. от 457, ал. 2 ГПК всяко изпълнително действие, независимо кой взискател
го е поискал, водело до прекъсване на давността по отношение на всички
присъединени кредитори. Освен това съгласно т. 3 от Тълкувателно решение
№ 2 от 04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, погасителната
давност се прекъсвала от изпълнително действие, извършено по изпълнително
дело, по което е настъпила перемпция, т.е. дори да се приеме, че в хода на
изпълнителното производство е настъпила перемпция в даден момент, същата
била без правно значение за прекъсване на давността. Давност не била текла и
в периода 13.03.2020 г. – 14.05.2020 г. по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на
последиците и § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г.).
Давностен срок не течал и докато трае съдебният процес относно вземането –
чл. 115, б. „ж“ ЗЗД. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и
вместо това постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави евентуално възражение
за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззиваемите страни М. И. К., в качеството му на ЕТ „Майкъл 65 – М.
И. К.“, и Е. Г. К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорват жалбата и
молят съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Претендират
разноски за въззивното производство. Правят евентуално възражение за
прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
3
С исковата молба съдът е сезиран със субективно активно и обективно
кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищците не дължат
солидарно на ответника сумата 951.18 евро - главница, сумата 76.24 евро -
възнаградителна лихва за периода от 07.06.2010 г. до 04.01.2011 г., сумата
44.42 евро - лихва за забава за периода от 05.07.2010 г. до 25.01.2011 г., ведно
със законната лихва от 26.01.2011 г. до окончателното плащане, поради
погасяване по давност на вземанията. Твърди се, че за сумите е издаден
изпълнителен лист от 28.04.2011 г. по гр.д. № 3399/2011 г. на СРС, 67 състав
въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. Въз основа на
изпълнителния лист първоначалният взискател „Райфайзенбанк България“
ЕАД инициирал образуването на изп.д. № 20117890400936 по описа на ЧСИ
Н.К., рег. № 789 на КЧСИ, а след цедиране на вземанията „Еос Матрикс“
ЕООД било конституирано като взискател по молба от 18.09.2019 г.
Атакуваното решение е валидно, но частично недопустимо. С искове за
сумата от 41.93 лв., представляващи разноски за държавна такса, и сумата от
202 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение първостепенният
съд не е бил сезиран, поради което решението в тази части е недопустимо и
следва да бъде обезсилено. Отделно от това, видно от отбелязванията на гърба
на изпълнителния лист, сумите за разноски са били погасени чрез плащане,
поради което дори установителни искове по чл. 439 ГПК за тези суми да бяха
предявени, същите биха били недопустими поради липса на правен интерес.
В останалата му част първоинстанционното решение е допустимо, а като
краен резултат – правилно по следните съображения:
По отношение на вземане, за което е налице издадена заповед за
изпълнение, влязла в сила в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК - поради
неподаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, е
приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Същата предвижда, че ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога 5 години. Това важи за всички съдебно установени вземания, вкл. за
лихвите. В този смисъл е и трайната практика на ВКС (решение № 118 от
07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., ІІІ ГО, решение № 37 от 24.02.2021 г. по
гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО, решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д.
№ 1722/2021 г., ІV ГО, решение № 50295 от 23.01.2023 г. по гр. д. № 1030/2022
4
г., ІV ГО и др.) - давността за вземанията по влязла в сила заповед за
изпълнение в хипотезата на чл. 416, ал. 1, пр. 1 ГПК е петгодишна и започва
да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Чл. 116 ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника (б. „а”), с предявяване на иск или възражение или на
искане за почване на помирително производство (б. „б”), и с предприемане на
действия за принудително изпълнение (б. „в”). Прекъсване на погасителната
давност може да настъпи само когато тя е започнала да тече, но все още не е
изтекла.
Според чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години.
Съгласно Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, под
„съдебен процес” по смисъла на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД следва да се разбира
не само исковия, но и изпълнителния процес, поради което погасителна
давност не тече и докато трае изпълнителният процес относно вземането.
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд е
обявено за изгубило сила. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023
г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Според т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В хипотезата на чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ:
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
5
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на
всяко действие за принудително изпълнение. За разлика от исковия процес, в
изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е
удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи).
Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването на изпълнителното
производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните
правнорелевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител
ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще
направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по
право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие.
Съгласно разясненията, дадени с т. 3 на Тълкувателно решение № 2 от
04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК на ВКС, погасителната давност се
прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по
което е настъпила перемпция. В мотивите към т. 3 е посочено, че перемцията
и давността са различни правни институти, с различни правни последици.
Давността е институт на материалното право, установен в интерес на правната
6
сигурност с цел да стимулира кредитора да не бездейства и своевременно да
упражнява субективните си права, да иска принудително изпълнение на
своите притезания, както и да поддържа висящността на изпълнителния
процес със своята активност. Прекратяването на делото на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК не прегражда възможността да се иска
принудително изпълнение, не засяга приключилите изпълнителни способи, не
настъпва докато посочен изпълнителен способ бива реализиран, не се
съотнася към основанието по чл. 116, б. „в“ ЗЗД, не следва да се приравнява с
прекратяване на дело, заведено по иск пред съд и следва да се отличава от
обективната невъзможност за извършване на изпълнителни действия,
дължаща се на липса на имуществени права на длъжника - чл. 433, ал. 1, т.
5 ГПК. От друга страна, перемцията е процесуален институт, при който
санкцията засяга конкретното процесуално правоотношение, но не и
субективното право на кредитора да иска принудително изпълнение, нито
кореспондиращото правомощие на съдебния изпълнител като орган на
принудително изпълнение, който от своя страна дължи подчинение на
изпълнителния лист. Ето защо, ново писмено искане по делото, отправено от
кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново
процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е
задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до
изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в
негово държане. Посочено е, че за давността и нейното прекъсване водещо
значение има искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори и да не
се осъществи чрез изпълнителното действие в рамките на искания
изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се
отдава на причини, независещи от кредитора. Активността на взискателя е
достатъчна за прекъсване на давността, дори и по перемирано дело, защото
той не може да извърши сам изпълнителното действие. Образуването на
изпълнително дело е задължение на съдебния изпълнител, чието изпълнение
или неизпълнение не е обуславящо за материалноправния ефект от действието
на кредитора. За прекъсването на погасителната давност определящо е
условието в материалноправната уредба, но е необходимо да се съобразяват и
императивните предпоставки за редовност на сезиращото искане, т.е. молбата
на кредитора за изпълнение да е редовна, като се съобразява възможността за
възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Ето защо, молба в която е посочен начинът на
7
изпълнение, включително и когато първоначалната й нередовност е
поправена, води до прекъсване на давността.
В случая по делото се установява, че въз основа на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК по гр.д. № 3399/2011 г. на СРС, 67 състав в полза
на заявителя „Райфайзенбанк България“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от
28.04.2011 г., съгласно който М. И. К., ЕГН **********, действащ като ЕТ
„Майкъл 65 – М. И. К.“, ЕИК *********, и Е. Г. К., ЕГН **********, са
осъдени да му заплатят солидарно сумата 951.18 евро - главница, сумата 76.24
евро - възнаградителна лихва за периода от 07.06.2010 г. до 04.01.2011 г.,
сумата 44.42 евро - лихва за забава за периода от 05.07.2010 г. до 25.01.2011 г.,
ведно със законната лихва от 26.01.2011 г. до окончателното плащане, както и
разноски.
Въз основа на изпълнителния лист, по молба на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД от 07.11.2011 г. е образувано изп.д. № 20117890400936 по
описа на ЧСИ Н.К., рег. № 789 на КЧСИ. С молбата е поискано от ЧСИ на
основание чл. 426 ГПК да образува изпълнително дело, като е извършено и
възлагане по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В титулната част на молбата е поискано
присъединяване към изп.д. № 613/2011 г., по което няма произнасяне от
съдебния изпълнител. Тъй като към момента на образуване на
изпълнителното дело приложимо е било Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд, от 07.11.2011 г. давността е прекъсната и е спряла
да тече.
На 29.11.2011 г. на длъжниците са връчени покани за доброволно
изпълнение ведно със заповедта за изпълнение, като с изтичане на срока за
възражения по реда на чл. 414 ГПК заповедта е влязла в сила. Съдебният
изпълнител е извършвал справки, но същински изпълнителни действия не са
извършвани, нито от взискателя са сочени изпълнителни способи. Съгласно
протокол от 19.03.2012 г., длъжникът М. К. поискал разсрочване на
задължението си, като се задължил от подписването на протокола да внася
ежемесечно не по-малко от 50 лв. Такива суми не са постъпвали по
изпълнителното дело. Протоколът действително представлява признание на
вземането, както е приел и районният съд, но няма ефект на прекъсване на
давността, тъй като, както беше посочено, същата е спряла да тече от
образуване на изпълнителното дело. Същевременно признанието на вземането
8
не съставлява искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия
по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поради това с изтичане на срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК на 07.11.2013 г. изпълнителното производство е прекратено
по силата на закона, без за това да е необходим нарочен акт на съдебния
изпълнител, и от 08.11.2013 г. е започнал да тече нов 5-годишен давностен
срок, който не е бил прекъсван нито с изпълнителни действия, нито с искания
на взискателя за извършване на такива, и е изтекъл на 08.11.2018 г. Едва на
18.03.2019 г. частният правоприемник на взискателя – „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, е поискал конституирането му по реда на чл. 429 ГПК, и това е
направено с разпореждане на ЧСИ от 19.03.2019 г.
След изтичане на давностния срок, в периода м. 06.2019 г. – м. 08. 2020 г.
длъжникът К. е извършил частични плащания в общ размер 383.34 лв., с които
са били погасени разноските по изпълнителния лист в размер на 243.93 лв. и
част от законната лихва. Тези частични плащания обаче нямат ефекта на
прекъсване на погасителната давност в хипотезата на чл. 116, б. „а“ ЗЗД, тъй
като, както беше посочено, давността може да бъде прекъсната само ако все
още не е изтекла. Дори да се приеме, че става дума за отказ от давност, то той
касае само частичните плащания, не и останалите вземания по изпълнителния
лист. По същата причина – давността може да бъде прекъсната само ако все
още не е изтекла, не биха могли да имат прекъсващ давността ефект исканията
на новоконституирания взискател за извършване на изпълнителни действия с
молби от 2022 г. и 2023 г.
Доводите в жалбата, че давността била прекъсвана с изпълнителни
действия по други две изпълнителни дела са неоснователни. Както е посочено
и в цитираното от въззивника решение № 48 от 17.09.2018 г. по гр.д.
№ 76/2018 г. на ВКС, ІV ГО, разпоредбата на чл. 456 ГПК не предвижда
възможност за присъединяване на изпълнителни дела, а само възможност на
взискател по едно изпълнително производство да се присъедини към друго
такова. Това обаче не води до обединяване на отделните изпълнителни
производства, които продължават да съществуват самостоятелно. В случая
към момента на образуването на производствата по изп.д. № 20117890400613,
изп.д. № 20117890400790 и изп.д. № 20117890400936 взискателят е бил един и
същ – „Райфайзенбанк България“ ЕАД, поради което не са били налице
предпоставките по чл. 456 ГПК за присъединяване на взискател от едно
изпълнително производство към друго такова. Съществувала е възможност за
9
образуване на едно изпълнително производство по трите молби, което обаче
не е направено. Разпоредби в процесуалния закон за съединяване на дела по
искане на страна или служебно не се съдържат
относно изпълнителното производство, а разпоредбата на чл. 213 ГПК е в
частта относно исковия процес. Въпреки това съдебният изпълнител може по
искане на взискателя да съедини изпълнителни дела, висящи пред него и при
пълен идентитет на страните по тях, но няма процесуално задължение да
направи това. В случая това не е направено от съдебния изпълнител, поради
което извършените по изп. д. № 20117890400613 и изп.д. № 20117890400790
действия са ирелевантни за настъпването на перемпция и погасяването по
давност на вземанията – предмет на изп.д. № 20117890400936.
Предвид погасяването на вземанията по давност още на 08.11.2018 г.,
ирелевантно за спора е както спирането на давностни срокове по силата на чл.
3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците и § 13 от ПЗР на Закона за
здравето (обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г.), така и спирането на течението на срока
докато трае съдебният процес относно вземането съгласно чл. 115, б. „ж“ ЗЗД.
Доводите в жалбата са неоснователни, а крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено в допустимите му части.
Предвид частичното обезсилване поради произнасяне от СРС по
непредявен иск по чл. 439 ГПК за разноски по изпълнителния лист в размер на
243.93 лв., решението следва да бъде отменено в частта, с която на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС държавна
такса за разликата над 177.46 лв.
При този изход, разноски за настоящата инстанция се следват на
въззиваемите. Съгласно удостовереното в представените два договора за
правна защита и съдействие от 20.05.2025 г., въззиваемият К. е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., а въззиваемата К. – в размер
на 1 000 лв. Възражението на въззивника за прекомерност на заплатените
възнаграждения по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за основателно.
Съгласно задължителното за националните съдилища решение от
25.01.2024 г. на СЕС по дело C‑438/22, съдът не е обвързан от минималните
10
размери по Наредба № 1/2004 г. на ВАС и следва да откаже прилагането й,
вкл. когато присъжда възнаграждение по реда на чл. 38 ЗА, тъй като същата
нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС. Последователна е
практиката на ВКС с оглед цитираното задължително решение на СЕС, че
посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да
служат единствено като ориентир, те не обвързват съда и подлежат на
преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразяват вида
на спора, материалния интерес, количеството извършена работа, и най-вече -
фактическата и/или правна сложност на делото.
В случая въззивният съд, съобразявайки вида на спора, материалния
интерес и извършеното от адвоката, както и че в настоящата инстанция делото
не е било усложнено от фактическа и/или правна страна, намира за
справедливи възнаграждения в размер на по 200 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 15556 от 13.08.2024 г., постановено по гр.д.
№ 63537/2023 г. на Софийски районен съд, 45 състав в частта, с която по
предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК е признато за установено,
че М. И. К., ЕГН **********, действащ като ЕТ „Майкъл 65 – М. И. К.“, ЕИК
*********, и Е. Г. К., ЕГН **********, не дължат солидарно на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 41.93 лв., представляващи
разноски за държавна такса, и сумата от 202 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист
по гр.д. № 3399/2011 г. по описа на СРС, 67 състав, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 15556 от 13.08.2024 г., постановено по гр.д. №
63537/2023 г. на Софийски районен съд, 45 състав в частта, с която на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,е
осъдено да заплати по сметка на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД разноски над
сумата от 177.46 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15556 от 13.08.2024 г., постановено по
гр.д. № 63537/2023 г. на Софийски районен съд, 45 състав в останалата част,
с която е признато за установено по предявените отрицателни установителни
11
искове с правно основание чл. 439 ГПК, че М. И. К., ЕГН **********,
действащ като ЕТ „Майкъл 65 – М. И. К.“, ЕИК *********, и Е. Г. К., ЕГН
**********, не дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата 951.18 евро - главница, сумата 76.24 евро, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 07.06.2010 г. до 04.01.2011 г., сумата
44.42 евро, представляваща лихва за забава за периода от 05.07.2010 г. до
25.01.2011 г., ведно със законната лихва от 26.01.2011 г. до окончателното
плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 3399/2011 г.
по описа на СРС, 67 състав, въз основа на който е образувано изп.д. №
936/2011 г. по описа на ЧСИ Н.К., с район на действие СГС.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“- 4, ул. „Бизнес Парк София“
№ 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, да заплати на М. И. К., ЕГН **********, действащ
като ЕТ „Майкъл 65 – М. И. К.“, ЕИК *********, на основание чл. 78 ГПК
сумата 200 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост“- 4, ул. „Бизнес Парк София“
№ 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, да заплати на Е. Г. К., ЕГН **********, на основание
чл. 78 ГПК сумата 200 лв., представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване,
съгласно чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12