Р Е Ш Е Н И Е
№ 428 / 8.7.2020г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
Пазарджик, V състав, в открито заседание на осми юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Георги Видев
при секретаря А. М.,
като разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 308 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на Н.Г.С.
против Заповед № 340з- 48/12.02.2020 г.
на началника на РУ Септември при ОДМВР - Пазарджик, с която на жалбоподателя в
качеството му на държаван служител, младши инспектор, младши автоконтрольор, е
наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три
месеца.
Жалбоподателят – Н.Г.С. – претендира
отмяна на обжалваната заповед с твърдението, че е постановена в нарушение на
материалния закон и целта на закона, както и при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и неспазване на установената форма.
Поддържа жалбата си чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно
заседание . Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – началника
на Районно управление – Септември при Областна дирекция на МВР – Пазарджик – не
се явява и не изпраща представител в проведеното съдебно заседание. Не взема
становище по правния спор.
Жалбата е допустима,
като подадена в законоустановения срок от лице - полицейски служител, по
отношение на който за констатирано дисциплинарно нарушение е наложено съответно
дисциплинарно наказание.
Мотив за налагането на
мярката е обстоятелството, че докато е бил на смяна, през която е следвало да
изпълнява задачи по провеждане на специализирана полицейска операция за времето
от 00.00 ч. до 06.09 ч. на 22.12.2019 г. е стоял на предната шофьорска седалка
на служебния автомобил, като през цялото време не е слизал от автомобила, за да
извърши каквито и да е действия по проверка на лица и автомобили, с което е
проявил небрежност в служебната дейност, като не е изпълнявал в пълна степен
поставените му задачи.
Като правни основания за
налагането на наказанието са посочени разпоредбите на чл. 204, т. 4, чл. 194,
ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 от Закона за
министерството на вътрешните работи, които предвиждат следното:
Чл. 204. Наказанията се
налагат със заповеди от:
4. (изм. – ДВ, бр. 14 от
2015 г.) служители на висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по
чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.
Чл. 194. (2)
Дисциплинарните нарушения са:
2. неизпълнение на
служебните задължения;
Чл. 197. (1)
Дисциплинарните наказания са:
2. писмено
предупреждение;
Чл. 199. (1)
Дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" се налага за:
3. небрежност в
служебната дейност, забавено или лошо изпълнение на заповед;
Налице е съответствие
между фактическите и правните основания за издаване на заповедта но независимо
от това по делото се установи, че не са налице предпоставките за налагане на
дисциплинарно наказание.
Основните доказателства,
събрани в дисциплинарното производство, с които се обосновава дисциплинарното
обвинение са записи от видеокамерата на служебния автомобил, при прегледа на
които проверяващите служители са констатирали, че жалбоподателят и колегата му В.Р.,
които са изпълнявали съвместен наряд, в процесния интервал от време "стоят
отпуснати, неподвижно и на тъмно на предните седалки без да изпълняват
служебните си задължения". Видно от ежедневната форма за отчет е, че в
процесния интервал от време от 00.00 ч. до 06.09 ч. двамата служители не са
извършвали проверки на автомобили и лица, каквито са осъществили през
предишните часове на наряда им, който е започнал в 19:00 ч. на предишния ден.
От друга страна, по
делото бяха събрани гласни доказателства, а именно – показанията на служителя В.Р.,
който е бил другият полицейски служител в наряда. Видно от тях е, че на
процесната дата времето е било студено, духал е вятър и не е имало голям
трафик. Двамата служители са посещавали определените им райони, като след
почивката им за хранене - 30 минути след полунощ са били в района на Карабунар,
Бошуля и Виноградец. Имало е само определени минаващи коли, които са им били
известни от предишни дежурства - коли, които карат закуски, разнасят хляб и
други, които посещават борсите. Не са засекли други външни коли. Според
свидетеля Р. те са проверявали автомобили и докладвали ако забележат криминално
проявени лица, като в случая специално са следели и за посегателства върху
електропроводи и кабели по шахтите. Но в процесния интервал от време не е имало
движение и лица, поради което според него не е имало проблем да стоят вътре в
автомобила.
При тези събрани
доказателства, съдът намира, че по делото не е установено, че жалбоподателят е
допуснал вмененото му нарушение. Действително, ясно е, че в процесния интервал
от около 6 часа служителят е бил вътре в автомобила. През определени части от
това време той е управлявал същия, за да се премества патрула между
определените му точки на контрол. През това време не са извършвани и
документирани проверки на автомобили и лица. Причината затова според свидетеля Р.
е, че не е имало движение на такива с изключение само на няколко коли,
извършващи доставки. Съдът кредитира показанията на този служител, тъй като те
са логични и кореспондират със събраните писмени доказателства.
При това положение
възниква въпросът следвало ли е жалбоподателят да излиза навън и да проверява
малкото познати автомобили, които извършват доставки и очевидно водачите им не
нарушават правилата за движение и обществения ред. Съгласно плана за провеждане
на специализираната полицейска операция: "За проверените МПС /съответно
водачи и пътници/ ежедневно да се изготвя Докладна записка от всеки етап, като
особено внимание да се обръща на проверките за времето от 00.00 ч. до 06.00
ч.". Тоест жалбоподателят и колегата му от една страна са имали
задължението да извършват проверки в този интервал от време но от друга -
поради студеното време и късния час с изключение на малкото познати автомобили
и техните водачи не е имало кого да проверяват .
При тази фактическа
обстановка според съда жалбоподателят не е нарушил служебните си задължения.
Несъмнено служителите от патрула имат оперативната самостоятелност да
преценяват кого да проверяват, стига с проверките да се изпълняват поставените
им задачи. Безспорно е, че жалбоподателят и колегата му са били на определените
с плана места и са наблюдавали движението по пътя и други обстоятелства,
свързани с обществения ред. Очевидно е, че липсата на обекти, които да бъдат
проверявани освобождава жалбоподателят от задължението му да ги проверява.
Обстоятелството, че не е проверил познатите му автомобили и водачи не следва да
се възприема като нарушение, тъй като с него той е упражнил правото си на преценка,
че доколкото съответните лица не извършват нарушения то не е необходимо същите
да бъдат проверявани.
От друга страна следва
да се посочи, че дисциплинарната, както и всяка друга отговорност не следва да
се тълкува разширително, а строго лимитативно, като същата се използва за
санкциониране на нарушения, които са доказани по несъмнен начин. В случая от
ответника не са представени доказателства, че жалбоподателят е имал
задължението да извърши определен брой проверки през процесните 6 часа и че
задължително е следвало да документира поне една такава проверка, за да се
приеме, че е изпълнил служебните си задължения. По отношение на него не са били
поставени и изисквания през част от времето да изпълнява служебните си
задължения извън служебния автомобил, нито че следва в автомобила да е имало
осветление или че не следва да седи отпуснат на седалката. Безспорно е, че
жалбоподателят не е бил в спящо положение. Такива твърдения няма в обжалваната
заповед, а и това категорично беше уставено от разпитания свидетел. Очевидно е
също, че за да бъде наблюдавано през нощта случващото се извън автомобила не е
необходимо самите проверяващи да бъдат осветени нито е необходимо тялото им да
бъде в изпънато положение.
Предвид всичко
гореизложено, следва извода, че независимо, че в процесния интервал от време
жалбоподателят не е излизал от автомобила и не е извършвал конкретни проверки
на автомобили и лица, то от това не следва, че не е изпълнил служебните си
задължения и не е извършвал съответния контрол на движението по пътищата и по
охрана на обществения ред. Следователно по делото не се установи, че той е
извършил дисциплинарно нарушение и съответно не са били налице предопоставките,
за да му бъде наложено дисциплинарно наказание.
С оглед изхода на делото е
основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му се присъдят
700 лв., платени за адвокатско възнаграждение и 10 лв., внесена държавна такса
за образуване на делото.
Затова Административен
съд, гр. Пазарджик
Р Е Ш И:
Отменя
Заповед №
340з- 48/12.02.2020 г. на началника на Районно управление Септември при ОДМВР -
Пазарджик, с която на Н.Г.С. в качеството му на държавен служител – младши
инспектор, младши автоконтрольор, е наложено дисциплинарно наказание „писмено
предупреждение“ за срок от три месеца.
Осъжда Районно управление Септември при ОДМВР - Пазарджик да
заплати на Н.Г.С. разноски по делото в размер на 710 лв. (седемстотин и десет
лева).
Решението не подлежи на
обжалване.
Съдия: /П/