Определение по дело №1905/2019 на Районен съд - Разград

            О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е 4833                                  

                                    27.11.2019г., гр.Разград

 

                             В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд                                                                        състав

на двадесет и седми ноември                          две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№ 1905 по описа за 2019г.

       

           Производството е по реда на чл.140 ГПК.

            Депозирана е искова молба от С.А.Т. и Р.А.К., които твърдят, че са собственици на имотите по наследство от общият им наследодател - Руска Русева Минчева, съгласно сключен договор за доброволна делба от 28.03.2018г. До края на стопанската 2017/2018г. ответното дружество е обработвало и ползвало следните собствени на ищците, ниви в землището на с.Топчии: на Р.К. - имоти №№023014, 088028 и 070023,  с обща площ 27.229 декара и на С.Т. - имоти №№073077, 088065 и 069037, с обща площ 28.074 декара.

            Земята се е ползвала от ответника на основание сключен договор за аренда от 31.08.2001г и анекс към него от 19.09.2008г. Съгласно посочените договори арендната вноска е уговорена първо на 35лв/дка, а през 2008г е увеличена е още 15.00 лв/дка или е станала 50.00лв., считано от 01.10.2008г. Според ищците, от 2008 до 2017г. Снежана Т. и общия им наследодател Руска Минчева са получавали по 50лв/дка. Към настоящият момент ответника  не им е заплатил част от дължимите арендни плащания за стопанските 2016/2017 и 2017/2018 години. Дължими по отношение на С.Т. са плащания по 35лв/дка за 28.074 дка. за две стопански години или 1965.18 лева и по отношение на Р.К. /лично и като правоприемник на Руска Минчева/ по 35 лв/дка за 27.229дка. за една стопанска година или 953.02 лева , а за двамата общо 2918.20 лева.

          „АРГОС“ ЕООД е в забава на горните плащания, въпреки отправените покани до него. Последната е със заверка на съдържанието изпратена с услугата “Телепоща” на Български пощи ЕАД и е получена от представител на ответника м.Юни 2019г.

            На основание чл.410 ГПК  ищците са депозирали заявление по чл.410 ГПК за су0мата от 2918.20 лева плюс 300.00 лева адв.хонорар плюс 58.40 лева държавна такса или общо 3276.60 лева. Образувано е ч.гр.д. №1226/19г. на РPC, като е издадена заповед за изпълнение №2799/25.06.19г., която е връчена на длъжника. В законоустановеният срок е постъпило възражение от представител на последният, че сумата не се дължи, поради което ищците са предявили настоящите искове по чл.422 ГПК. Молят съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на С.А.Т. /лично и като правоприемник на Руска Русева Минчева/ арендни плащания по 35лв/дка за 28.074 дка. за две стопански години или 1965.18 лева и на Р.А.К. /лично и като правоприемник на Руска Русева Минчева/ по 35лв/дка за 27.229дка. арендно плащане за една стопанска година или 953.02 лева. Претендира разноските и в двете производства.Представя писмени доказателства - договор за аренда, анекс, договор за доброволна делба, покана. Има искане за прилагане на ч.гр.д. №1226/19 на РPC и за назначаване на ССЕ.

           Ответникът “Аргос“ЕООД оспорва исковете, като твърди че е платил.

Не е вярно твърдението на ищците, че с Договор за аренда от 31.08.201г. са уговорили рента в размер на 35.00лв/дка. предоставена площ. Уговорената рента е в размер на 35.00лв/дка. за целия срок на действие договора от 7 години, а за стопанската 2001/2002г. е уговорено арендно плащане в размер па 10лв/дка. С последващ анекс от 19.09.2008г. е увеличен размера па арендното плащане от 10лв/дк. на 15лв/дка. предоставена площ за всяка стопанска година. Това е действителната воля па страните, а не такава, каквато сочат в исковата си молба ищците.

           След подписването на горепосочения анекс с ищците не са подписвали последващо споразумение, с което да изменят размера на договореното арендно плащане, пито е налице изменение на договора направено при условията на чл.16, ал.5 от Закона за арендата в земеделието/ЗАрЗ/. Поради това и съгласно нормата на чл.20”а”, ал.1 от ЗЗД сключеният между страните по делото договор и анекса към него имат силата па закон за тези, които са ги сключили.

          Съгласно т.18 от договора за аренда, арендното плащане е дължимо до 31.01. на годината, следваща приключването на стопанската година, т.е. за стопанската 2016/ 2017г. плащането се дължи до 31.01.2018г., а за стопанската 2017/2018г. плащането се дължи до 31.01.2019г.

         Съгласно разпоредбата на т.19 от договора за аренда всички последващи изменения в договора следва да се направят в писмена форма, която е форма за валидност.

         Ответникът твърди, че е изплатил цялата дължима рента на ищците преди завеждане на заявлението по чл.410 от ГПК и подаване на исковата молба, поради което с поведението си не е ставал причина за завеждане на производството.

          По отношение на ищеца С.Т. ответникът е извършил

следните плащания: 1.на 12.11.2018г. с  платежно нареждане за кредитен превод на „Токуда Банк”АД е заплатена сумата от 454.70лв., от които 421.11лв.- рента за стопанската 2016/2017г. и лихва за забавено плащане в размер па 33.59 лева; 2. на 12.11.2018г. с Платежно нареждане за кредитен превод на „Токуда Банк” АД е заплатена сума в размер на 421.11лв рента за стопанската 2017/2018г.

           По отношение на Р.А.К. е извършил следните плащания: 1. на 04.06.2018г. с РКО е заплатил дължима рента за стопанската 2016/2017г. в размер на 1367.85 лева, като е посочено, че плащането се извършва на Р.

К. в качеството му на наследник на Руска Русева Минчева; 2.на 12.11.2018г. с платежно нареждане за кредитен превод на „Токуда Банк” АД е заплатена сума в размер па 408.40лв. рента за стопанската 2017/2018г.

         Представя доказателства:РКО от 04.06.2018г, платежни нареждания от 12.11.2018г.-3бр.. Противопоставя се единствено на формулираната в т.3.2 задача от исковата молба, тъй като е неотносима към предмета на делото.

            Всеки от ищците е предявил  установителен иск по чл.422 ГПК във вр. с чл.8 ал.1 ЗАЗ вр. с чл.18 от договора за аренда и т.II от анекса, който е процесуално допустим.

            Исковата молба е редовна. От сочените в исковата молба факти, съдът счита, че ищците претендират права като собственици, наследници на Руска Русева Минчева, починала на 12.02.18г.. Договорът и анекса са сключени от ищцата и от Руска Русева Минчева.

             При устанозвителния иск доказателствената тежест е на ищеца, който  следва да докаже, че е има основание за претендира арендното плащане, а именно: че е налице валидно сключен договор за аренда, собствеността върху имотите, смъртта на арендодателя. С оглед факта, че ответникът оспорва задължението следва да се назначава ССЕ.

           Ответникът следва да доказва, че е платил претендираната рента в пълен обем или наличието на основание, което да го освобождава от това задължение.

           По изложените съображения, съдът

 

                                              О П Р Е Д Е Л И :

 

          ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.

          НАЗНАЧАВА по делото съдебно.счетоводна експертиза с вещо лице Красимир А., при възнаграждение в размер на 250лв., платимо от ищците в едноседмичен срок, което след като се запознае с материалите по делото и счетоводството на ответника да отговори на въпросите: 1. „АРГОС“ ЕООД заплатило ли е рента за имоти №№023014, 088028, 070023, 073077, 088065 и 069037 на двамата ищци или на техния наследодател Руска Русева Минчева за стопанските  2016/2017г. и 2017/2018г., ако да в какъв размер и по какъв начин /в брой, по банкова сметка, ***/? Какъв е бил размера на платените ренти от „АРГОС“ ЕООД за посочените ниви на двамата ищци или на техния наследодател Руска Русева Минчева за 2014/2015г. и 2016/2017г. стопански години?

          Вещото лице да се призове след внасянето на депозита.

          НАСРОЧВА съдебно заседание за 19.12.2019г. от 10ч. Да се призоват страните, като им се връчи и препис от определението, а на ищеца и от отговора.  

          Определението не подлежи на обжалване.

                                

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: