Присъда по дело №906/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 21
Дата: 28 октомври 2021 г.
Съдия: Виолета Магдалинчева
Дело: 20211000600906
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 11 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. София, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Карамфила Тодорова

Виолета Магдалинчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
и прокурора Апелативна прокуратура - София Павел Емилов Панов (АП-
София)
като разгледа докладваното от Виолета Магдалинчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211000600906 по описа за 2021 година

НА ОСНОВАНИЕ чл. 334, т. 2, вр. с чл. 336, ал. 1 т. 1 от НПК
ОТМЕНЯ присъда от 22.04.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
4178/2020 г. на СГС, НО, 24 състав, в частта, в която подсъдимият В.
А. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а,
ал. 5 от НПК и вместо това:

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подс. В. А. К., роден на ******** г., в гр. София,
българин, български гражданин, със средно образование, разведен,
осъждан, с постоянен адрес с. ***, ул. „***“ № *, ет. *, с ЕГН
1
********** за ВИНОВЕН в това, че на 30.05.2019 г., около 09.30 часа,
в къща в с. ***, ул. „***“ № *, ет. * без надлежно разрешително - в
нарушение на чл. 30, вр. чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за наркотичните
вещества и прекурсорите ЗКНВП, вр. Приложение № 1, Списък I
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина “ към чл. 3, т. 1 от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични и в нарушение на Единната конвенция за упойващите
вещества на ООН от 1961 г. и допълненията към нея, държал
високорисково наркотично вещество - коноп, с общо тегло 22.29
грама, на стойност 133.74 лева, както следва:
- 1 /един/ брой стъклен буркан, съдържащ растителна маса -
коноп, с тегло 21.77 грама, със съдържание на активния наркотичен
компонент тетрахидроканабинол 12%, на стойност 130.62 лева;
- 2 /два/ броя сгъвки, съдържащи растителна маса - коноп, с
тегло 0.52 грама, със съдържание на активния наркотичен компонент
тетрахидроканабинол 12%, на стойност 3.12 лева, поради което и на
основание чл. 354а, ал. 3 от НК и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на ЕДНА
година ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА и на ГЛОБА в размер на ДВЕ
ХИЛЯДИ лева, като на ОСНОВАНИЕ чл. 304 от НПК го оправдава по
първоначалното обвинение за това да е държал наркотичните
вещества с цел разпространение и за квалификацията по чл. 354а, ал. 1
от НК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 57 от ЗИНЗС определя първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 68, ал. 1 от НК ПРИВЕЖДА в
изпълнение наказанието от ТРИ години лишаване от СВОБОДА,
определено на подсъдимия по н.о.х.д. № 1378/2019 г. на СГС, НО,
чието изпълнение е било отложено с изпитателен срок от пет години,
като определя първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на това
2
наказание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 59 от НК ПРИСПАДА времето, през
което подсъдимият К. е бил задържан под стража по настоящото дело
и по н.о.х.д. № 1378/2019 г. на СГС, НО.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 189 от НПК ОСЪЖДА подс. В. А. К. (с
установена самоличност) да заплати разноски за експертиза във
въззивното производство в размер на 300.00 (триста) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
Присъдата може да се обжалва и протестира в 15 - дневен срок
от днес пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 22.04.2021 г. по н.о.х.д. № 4178/2020 г. на СГС, НО, 24 състав В. А.
К. е признат за виновен в това, че на 30.05.2019 г., около 09.30 часа, в къща, намираща
се в с. ***, ул. "***" № *, ет. *, без надлежно разрешително и в маловажен случай, е
държал високорискови наркотични вещества - 22.29 гр. коноп на стойност 133.74
лева, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5, вр. с ал. 3 от НК и чл. 54 от НК е
осъден на глоба в размер на хиляда лева, като на основание чл. 304 от НПК е оправдан
по първоначалното обвинение по чл. 354а, ал. 1 от НК - за това да е държал
наркотичните вещества с цел разпространение. С присъдата са отнети в полза на
държавата иззетите по делото наркотични вещества - предмет на престъплението по
чл. 354а от НК, а иззетите като веществени доказателства парични средства в размер на
3 730 лева са върнати на подсъдимия.
С присъдата е приспаднато времето, пред което подс. К. е бил задържан под
стража и спрямо него е прилагана мярка за неотклонение "задържане под стража" и
"домашен арест", като в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК са му
възложени разноските по делото.
Срещу присъдата в срок са депозирани въззивен протест (и допълнение към
него) и въззивна жалба (и допълнение към нея).
В протеста на прокурор от СГП се твърди, че присъдата е незаконосъобразна.
Изразява се несъгласие с извършената от съда преквалификация и с осъждането на
подсъдимия за деяние по чл. 354а, ал. 5 от НК. Смята се, че без основание са
игнорирани показанията на полицейските служители П., С. и С., които под страх от
наказателна отговорност са разказали, че в дома на подсъдимия се е усещала миризма
на марихуана. Като неподкрепено от никакви обективни данни се определя приетото
от съда, че досъдебното производство е водено тенденциозно и в ущърб на
подсъдимия, а също и това, че подсъдимият е държал марихуаната с медицинска цел -
за лечение на мигрена. Поискана в протеста е отмяна на първоинстанционната присъда
и осъждането на подс. К. по обвинението, за което е бил предаден на съд, а именно
това по член 354а, ал. 1 от НК.
В депозираната въззивна жалба от а.Д. - упълномощен защитник на
подсъдимия, също е наведено твърдение за незаконосъобразност на присъдата. Смята
се, че подсъдимият е следвало да бъде изцяло оправдан, а аргументът - липса на
умисъл и съзнание, че в дома му има наркотично вещество. Твърди се, че по-голямата
част от процесния наркотик не е била открита в жилището на подсъдимия при
претърсване от януари на 2019 г., когато там са намерени и иззети други наркотични
вещества, за чието неправомерно държане с разпространителска цел К. е бил признат
за виновен и осъден по н.о.х.д. № 1378/2019 на СГС.
С въззивните протест и жалба не е поискано събиране на доказателства пред тази
инстанция.
По служебен почин въззивният съд е преценил, че вярното решаване на делото
налага събиране на такива и е изискал приключеното н.о.х.д. № 1378/2019 по описа на
СГС, НО, назначил е съдебно почеркова експертиза на подписа на свидетеля К. К. в
протокола му за разпит от досъдебното производство, а също така е приел информация
от 08 РПУ подаван ли е през пролетта на 2019 година сигнал за извършено
престъпление от подсъдимия К. или негови близки срещу свидетеля К..
В хода на пренията пред САС прокурорът поддържа протеста и отправеното с
него искане за осъждане на подсъдимия за престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК.
1
Предвид факта, че процесното деяние е извършено в изпитателния срок на предходна
условна санкция за същото по вид престъпление, смята, че случаят не може да бъде
квалифициран като маловажен. Присъщата на престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК
разпространителска цел прокурорът извежда от показанията на свидетеля К., от
количеството иззето от дома на подсъдимия наркотично вещество и от факта, че се
касае за няколко самостоятелни обекта с марихуана.
Защитникът на подсъдимия - адвокат Ю. С., смята тезата на прокурора за
необоснована. Споделя изводите на първия съд за необективност и пристрастност при
воденето на разследването и твърди, че това опорочава и събраните от обвинението
доказателства. Счита, че целта за разпространение отсъства, защото марихуаната е
държана в буркан и по начин, изключващ качественото й съхранение. Твърди, че
марихуаната в буркана е била налична и при предходно претърсване в дома на
подсъдимия, но не е била открита тогава, и към процесната дата К. не е имал съзнание,
че е в къщата. По този пункт пледира за оправдаване поради липса на умисъл. Не
отрича, че подсъдимият употребява марихуана епизодично и с това обяснява
откриването зад фасонката на стената два броя сгъвки. Поради ниската им оценъчна
стойност и незначителното количество счита, че по отношение на тях следва да бъде
приложен член 9, ал. 2 от НК.
Другият защитник на подсъдимия - а.Д., поддържа въззивната жалба и
допълнението към нея и също пледира за изцяло оправдателна присъда. Позовава се на
липсата на умисъл у подсъдимия по отношение на марихуаната, съхранявана в
буркана, на недостоверността на показанията на тримата полицейски служители, които
на досъдебното производство са дали абсолютно идентични показания, и на
негодността на протокола за претърсване. Извън горното смята, че е налице
процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на подсъдимия, тъй като с
последното актуално привличане му е предявено обвинение за държане в спалня в
къща с. *** на наркотични вещества, а конкретизацията на помещението в
обвинителния акт отсъства.
Подсъдимият В. А. К., присъединявайки се казаното от своите защитници, моли
да бъде оправдан.
В последната си дума заявява, че не се счита за виновен.

След като прецени изложените в протеста, жалбата и допълненията към тях
доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
Софийският апелативен съд намери за установено следното:

1. На досъдебното производство не е допуснато процесуално нарушение, което
да е рефлектирало върху правото на защита на подсъдимия до степен, която да
опорочи първоинстанционния акт и да доведе до неговата отмяна. Такова нарушение се
претендира от защитата да е допуснато при последното актуално привличане на К. от
досъдебното производство, където словесно е посочено, че е държал процесния
наркотик на 30.05.2019 г. в спалня, в къща в с. ***, ул. "***" № *, докато в
обвинителния акт конкретизацията на помещението (спалня) отсъства.
Нарушението не е налично.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. с обвинителния акт прокурорът
разгръща в пълнота своята теза и е напълно допустимо, без да се надхвърлят рамките
на предявеното с постановлението по чл. 219 от НПК обвинение, в обвинителния акт
да бъде направена корекция, преквалификация или уточнение. В случая в акта по член
2
235 от НПК обвинението по отношение на подсъдимия К. е било конкретизирано и
напълно ясно формулирано. Освен това и в двата основополагащи акта на досъдебното
производство - постановлението по чл. 219 от НПК и обвинителния акт е посочено, че
той е упражнявал фактическа власт върху забранена субстанция в дома си - къща в с.
***, на улица "***" № *. Подсъдимият следователно е бил наясно с това какво твърди
обвинението и срещу какви факти следва да организира защитата си.

2. Пълната проверка на първоинстаниционната присъда, включително и въз
основа на събраните пред тази инстанция доказателства, установи следното от
фактическа страна:

Подсъдимият В. А. К. е психично здрав и няма вродени или придобити
интелектуални разстройства. У него няма оформен синдром на зависимост към
наркотични вещества със съответния комплекс от промени на физиологично,
когнитивно и поведенческо ниво. По време на инкриминираното деяние е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
С одобрено от съда споразумение по н.о.х.д. № 1378/2019 на СГС подсъдимият
В. А. К. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл. 354а, ал. 1 от НК и
по чл. 339, ал. 1 от НК, за деяния, осъществени на 15.01.2019 г., като се е съгласил да
му бъде наложено общо наказание в размер на три години лишаване от свобода, чието
изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от три години. Определението, с
което е одобрено споразумението, е влязло в сила от 04.04.2019 г. От съдържимата в
справката за съдимост на подсъдимия информация и от изисканото за послужване
приключено н.о.х.д. № 1378/2019 на СГС е видно, че с одобреното от съда
споразумение подсъдимият е наказан, освен за държане на оръжие, и за това, че на
горната дата (15.01.2019 г.) е държал в дома си - къща в с. ***, ул. "***" № *, ет. *, без
надлежно разрешително с цел разпространение високо рисково наркотично вещество -
коноп.
В участък „Панчарево“ при 08 РУ-СДВР била получена информация, че след
излизането от следствения арест на 04.04.2019 г., където бил задържан във връзка с
горното дело, подсъдимият съхранява в дома си и разпространява наркотични
вещества.
Във връзка с подадения сигнал на 30.05.2019 г. полицейските служители А. С.,
Б. С. и Й. П. били изпратени да проверят дома на подсъдимия в с. ***, ул. „***“ № *,
ет. *. При влизане в жилището полицаите усетили специфична миризма на марихуана и
видели на масата в едно от помещенията немалка сума пари.
На място била извикана група за оглед, която в присъствието на поемните лица
М. А. и С. Й., извършила претърсване и изземване. Резултатът от следственото
действие бил обективиран в протокол от 30.05.2019 г., одобрен в производство по чл.
161, ал. 2 от НПК от съдия от съответния първоинстанционен съд (л. 13-14 от д.п.). По
време на претърсването зад фасонка на стената, намираща се зад вратата на спалнята,
били намерени и иззети 2 броя топчета с растителна маса, в килер в къщата бил
намерен и иззет 1 брой стъклен буркан, съдържащ растителна маса, а също така и
банкноти в български левове на обща стойност 3 730 лева.
Според заключението на назначената физикохимична експертиза намерената по
време на претърсването растителна маса представлява коноп с нетно тегло от 21.77
грама (веществото в буркана) и 0.52 грама (останалото). Според експерта всички
обекти представляват коноп с процентно съдържание на наркотичния компонент
тетрахидроканабинол 12%.
3
Според заключението на оценителната експертиза общата стойност на иззетите
наркотични вещества е 133.74 лева, от които 130.62 лева - веществото в буркана и 3.12
лева останалото.

3. Горепосочените фактически констатации въззивният съд изведе въз основа на
събраните пред него доказателства и въз основа на доказателствената маса, която
градският съд е събрал и проверил лично. В последната се включват доказателствени
източници от различен вид, както следва: гласни - обяснения на подсъдимия В.К.
(частично), показания на свидетелите А. Р., Д. М., Й. К., П. А., Й. П., включително и
частично прочетените по реда на член 281, ал. 5 от НПК - л. 34 от д.п., С. П., Б. С., А.
С., К. К. (частично, включително и изцяло прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 от
НПК - л. 34 от д.п.), С. Й. и М. А., експертизи - съдебно психиатрична експертиза на
подсъдимия на вещите лица К. и Г. (л. 62-67 от д.п.), оценителна експертиза на в.л. Б.
М. (л. 71 от д.п.), физико-химична експертиза на в.л. С. (л. 54-55 от д.п.), писмени -
справка за съдимост на подсъдимия (л. 14-17 от с.д.), протокол за претърсване и
изземване от 30.05.2019 г. (л. 13-14 от д.п.), документи за назначаване на подсъдимия
на работа и за предоставяне на парични средства (л. 142-158 от д.п.), фотоалбуми (л.
163-164 и л. 191 - 194 от д.п.), допуснатите и събрани пред въззивния съд такива -
изисканото за послужване н.о.х.д. №1378/2019 на СГС, писмо с рег. № 338300-5898/08
на 08 СДВР (л. 43 от въззивното дело), справка от 08 РУ СДВР (л. 46 от въззивното
дело), заключение на графическата експертиза на вещото лице Г.М..
Самостоятелният доказателствен анализ, извършен от тази инстанция, доведе до
следните изводи:
Показанията на свидетелите Й. П., А. С. и Б. С. въззивният съд приема за
достоверни. Те са информативни по отношение на времето, място и повода за
извършване на проверка в дома на подсъдимия. Достатъчно конкретни са и по
отношение на вида, мястото и характеристиките на намереното наркотично вещество.
Не се установява заинтересованост у свидетелите от неблагоприятен за подсъдимия
изход на делото - полицаите са били на мястото по повод изпълнение на конкретните
си служебни задължения и във връзка с конкретен сигнал срещу К.. Изявленията им са
във взаимна връзка едни с други и с останалите доказателства по делото, включително
с протокола за претърсване и изземване и с обясненията на подсъдимия, който не
отрича, че на процесната дата в дома му е открит наркотик с характеристиките,
посочени от обвинението.
Въззивният съд се разграничава от приетото от първия, че показанията на
полицейските служители П., С. и С. в частите, в които са твърдели, че в дома на
подсъдимия е миришело на марихуана, са недостоверни. За да направи този извод,
градският съд се е позовал на показанията на поемните лица Й. и А., които са отрекли в
жилището да е миришело на марихуана. Въззивният съд няма как да се съгласи с тази
аргументация. На първо място, полицейските служители са изразили субективното си
възприятие за миризма на марихуана при влизане в жилището. Касае се за преценка,
която има и обективна основа в намерената при претърсването марихуана в жилището.
Тази преценка (доколкото въобще подлежи на проверка за истинност) не може да бъде
счетена за недостоверна по изложения от СГС аргумент първо, защото поемните лица
са дошли значително време след полицаите в къщата и второ, защото опитните правила
са ясни - с времето веществата във въздуха и миризмите се разсейват. Мирисът освен
това е свойство на веществата да отделят дъх, улавян от обонянието, благодарение на
рецепторните клетки, разположени в носовата кухина, които при различните хора са с
различна острота.
Извод за недостоверност в разказа на полицаите не може да бъде изведен и от
4
начина, по който са снети показанията им на досъдебното производство. Градският съд
е приел, че казаното от първия разпитан от разследващ орган свидетел е копирано
механично върху протоколите на следващите двама, като се е позовал на "дословно
еднаквите им показания" на досъдебното производство. Вярно е, че показанията на
свидетелите П., С. и С. на досъдебното производство са изключително близки по
съдържание, което обаче е обяснимо с факта, че заедно са посетили адреса на
подсъдимия и са възприели сходни факти. Прочитът на показанията на полицаите от
досъдебното производство не установява и твърдяната от СГС еднаквост (в смисъла на
пълно сходство) на отразеното в трите протокола за техния разпит, което да постави
под съмнение автентичността им. Не бива да се забравя, че от досъдебното
производство чрез използване на процесуалната техника по член 281 от НПК са
приобщени, при това частично, само показанията на свидетеля П., т.е. няма основа за
сравнение между неговите и на другите двама полицаи показания от предсъдебната
фаза, които не са били прочетени по искане на страните или по служебен почин. От
друга страна, от решително за делото значение е това, че под страх от наказателна
отговорност при разпита пред съда полицаите разказват за обстоятелствата по
проверката по начин, който не оставя съмнение в достоверността на изявленията им.
Конкретно иззетите на процесната дата вещи и пари от дома на подсъдимия в с.
*** въззивният съд изведе от протокола за претърсване от 30.05.2019 г. От външна
страна протоколът има всички реквизити, изискуеми от процесуалния закон, при
следственото действие са участвали две поемни лица, а в 24-часов срок протоколът е
представен и одобрен от съдия при СГС. По убеждение на САС показанията на
поемните лица Й. и А. не биха могли да компрометират този протокол. Макар да
твърдят, че не са видели точното място, на което е намерен буркана с наркотичното
вещество в дома на подсъдимия и да не споменават за откритите по време на
претърсването топчета с растителна маса, свидетелите не отричат, че са присъствали на
действието, че са видели разхвърляното помещение с "вехтории", че са им "убили
целия ден", че са подписали протокола и са се запознали със съдържанието му. В
обясненията си подсъдимият също не отрича, че на процесната дата в дома му е открит
и иззет наркотик във вида и с характеристиките, посочени в обвинителния акт.
Съвкупният анализ на тези доказателства формира окончателното становище за
годността на протокола за претърсване и изземване, поради което доказателствени
изводи бяха формирани и върху него.
Подобно на първия въззивният съд приема синхрон в обясненията на
подсъдимия и показанията на свидетелите Р., М., А., С. П. и К. в частта им, в която се
коментира кражба на устройство за издърпване на товари – лебедка. Всеки от
свидетелите в зависимост от езиковия си опит, култура и информираност по случая
дава сведение за това, че в първите месеци на 2019 г. принадлежащото на подсъдимия
устройство е станало предмет на кражба, а съмненията за посегателството са били
насочени към свидетеля К. К., срещу когото от името на подсъдимия е била подадена
жалба. Досежно тези обстоятелства показанията на изброените свидетели са напълно
еднопосочни. Те влизат в синхрон и с обясненията на подсъдимия К., а и с изисканата и
получена от въззивния съд информация от 08 РУ СДВР (писмо и справка на л. 43 и л.
46 от въззивното дело). Ето защо тази инстанция, подобно на първата, им се довери
изцяло.
Кражбата на лебедката само привидно стои встрани от главния факт.
Позитивното съществуване на горното обстоятелство е от значение за делото, тъй като
обосновава твърденията на защитата за недостоверност на показанията на свидетеля
К.. Последният на досъдебното производство основно и единствено е подкрепял тезата
на обвинението за държане и разпространение на наркотични вещества от подсъдимия,
5
включително и след освобождаването му от следствения арест през месец април на
2019 г. Показанията на свидетеля К. от досъдебното производство (л. 35 от д.п.) са
станали част от доказателствения материал след тяхното прочитане в съдебно
заседание на 21.04.2021 г. и след като в съдебна фаза свидетелят е отрекъл да се е
снабдявал от подсъдимия с наркотици или да е виждал той да разпространява такива на
други лица. С основание градският съд не е дал вяра на прочетените показания на
свидетеля К. от досъдебното производство. Тези показания са твърде общи, не
конкретизират дати, на които свидетелят или други лица са се снабдявали с наркотик
от подсъдимия, сумата, за която това е ставало, нито начина, по който марихуаната е
била опакована. Основната част на тези показания се отнасят за края на 2018 г., т.е. за
период, предхождащ процесния. Като отчете тези обстоятелства, факта, че през месец
април на 2019 г. подсъдимият вече е бил осъден за държане с цел разпространение на
наркотични вещества, отричането на показанията на свидетеля К. в съдебната фаза и
факта, че под давление на подсъдимия той е бил разследван за кражба, въззивният съд
прие, че не може да цени като достоверни показанията на К. от досъдебното
производство. Назначената и приета от апелативния съд експертиза, която установи, че
подписът на К. в протокола за разпит от досъдебното производство е положен от него -
факт, отречен от свидетеля пред първия съд - само затвърждава извода на тази
инстанция, че показанията на свидетеля не са достоверни и въз основа на тях
обвинителната теза не може да бъде убедително защитена.
Съдът се довери на обясненията на подсъдимия К. в частите, в които твърди, че
в дома му е извършено претърсване и че при това действие са открити наркотици в
буркан в килер и зад фасонка на стената. В тази част обясненията намират подкрепа в
протокола за претърсване и в показанията на свидетелите Й. П., С. и С.. Въззивният
съд обаче не може да приеме за достоверно изявлението на подсъдимия, че намереното
в килера наркотично вещество е неоткрита при претърсването от месец януари
марихуана, за която той не е имал съзнание, че се намира там. Това твърдение на
подсъдимия без съмнение е с отношение към главния факт, тъй като престъплението
по чл. 354а от НК, за което е предаден на съд, е умишлено, т.е. изисква се доказването,
че деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е искал (целял) тяхното настъпване.
За да оцени като недостоверно казаното от К. в тази част, въззивният съд
прецени, че обясненията на подсъдимия, освен доказателствено средство, са и средство
за защита и изхождат от лице, което е заинтересовано процесът за него да приключи по
удовлетворяващ го начин. Извън това принципно положение обаче обясненията на
подсъдимия се опровергават от показанията на полицейските служители Й. П., С. и С.,
които са извършили проверката на адреса. От разпита им е видно, че при влизането в
жилището са установили остра, характерна миризма на марихуана - разпознаваема от
тях, поради многократно извършваните преди този случай проверки за наркотици.
Доколкото с времето миризмата има свойството да се разсейва, показанията на
полицейските служители идват да покажат, че в дома на подсъдимия непосредствено
преди проверката, а не назад във времето, е ползвана/пушена/държана марихуана.
Показанията на свидетелите Й. П., С. и С. освен това опровергават тезата на
подсъдимия, че бурканът с марихуана не е бил открит в килера при предходното
претърсване на жилището през месец януари на същата година. Свидетелите Й. П. и Б.
С. са участвали в претърсването на жилището и в двата случая - процесния и този от
месец януари на 2019 г., и при разпита пред градския съд са категорични, че при
първото претърсване, въпреки че и тогава, и на процесната дата е бил "пълен с
боклуци", килерът също е бил обект на щателна проверка и в него наркотик не е
намиран. Твърденията на тези свидетели намират потвърждение и в изисканото за
6
послужване н.о.х.д. № 1378/2019 на СГС, от което е видно, че по това дело през месец
януари 2019 г. действително е извършвано претърсване на къщата на подсъдимия и
при действието е участвал свидетелят по настоящото Й. П.. От показанията на
свидетелката С. - видяла първа марихуаната в буркана в килера - пък е изводимо, че на
процесната дата наркотикът е бил оставен на лесно достъпно и видимо място, т.е.
откриването му при претърсването през месец януари на 2019 г. е било напълно
възможно, ако той е бил там. Макар и без решително значение за доказателствените му
изводи съдът обръща внимание и на още едно обстоятелство - процентът на
активнодействащият компонент на марихуаната, иззета при претърсването на
15.01.2019 г. от дома на подсъдимия, е различен от процента на активнодействащият
компонент на марихуаната, иззета на процесната дата, който обаче по отношение на
всички намерени на тази дата наркотични вещества е еднакъв - 12 %.
Апелативният съд не възприема твърденията на защитата, споделени и от
първоинстанционния съд, за тенценциозност на воденото срещу В.К. разследване на
досъдебното производство. Твърдението не е обосновано с посочване на конкретните
действия на прокуратурата и разследващите органи, посредством които сочената
тенденциозност се е проявила. Ако се приеме, че такава обосновка се съдържа в
твърдението на защитата, че на досъдебното производство показанията на
полицейските служители са дословно възпроизведени едни от други чрез компютърни
техники /"copy - paste"/ и че К. е бил привлечен към отговорност за престъпление по
чл. 354а, ал. 1 от НК без достатъчна доказателствена обезпеченост, въззивният съд не
намира основание въз основа на тези доводи да изведе фактическа обстановка,
различна от приетата по-горе.
Начинът, по който са снети показанията на полицейските служители С., С. и Й.
П. на досъдебното производство, не поставя под съмнение истинността на изреченото
от тях пред съда. В съдебната фаза - централна за наказателния процес по силата на чл.
7 от НПК - тримата полицаи са разпитани изключително подробно в присъствието на
страните и показанията им не само се потвърждават от другите доказателства и са в
синхрон едни с други, а се отличават и с изключителна конкретика и яснота. Ако на
досъдебното производство, при снемане показанията на тези свидетели, разследващият
орган не е изпълнил задълженията си за изготвяне на протокол, в който
да отрази действителния разказ на свидетелите, а механично е пренесъл
казаното от единия свидетел в протокола за разпит на останалите, това е основание за
търсене на дисциплинарна или друг вид отговорност от този орган, но не е повод да се
приеме неистинност на показанията на полицаите, дадени пред съда.
Тенденциозност в начина, по който е водено разследването, въззивният съд не
съзира и поради това, че К. е бил привлечен към наказателна отговорност за
престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК - държане с разпространителска цел на
наркотични вещества, преди по делото да бъде разпитан свидетел, който да потвърди,
че той действително е разпространявал такива вещества. Повдигането на обвинение за
престъпление от общ характер е в прерогативите на държавния обвинител (арг. чл. 46
НПК). При взимане на това решение последният се води от закона и от вътрешно
убеждение, дефинирано посредством своите обективни (доказателствени) и субективни
(вътрешни) особености, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Оценката на доказателствения материал, направена от
прокурора, за да повдигне обвинение по чл. 354а, ал. 1 от НК, е суверенна, а тя,
доколкото е била основана на факта на намиране на марихуана в дома на подсъдимия
К. и на предварителната информация за това, че той се занимава с разпространение на
наркотични вещества, няма как да обоснове твърдяната от защитата предубеденост.
Твърденията за предубеденост на защитата не са намерили външен израз и в
7
отправено от тях искане за отвод, било на разследващия орган, било на прокурора. В
конкретния случай въззивният съд също не установи съществуването на факти, които
да поставят под съмнение обективността и безпристрастността на воденото
разследване, като указват на пряка или косвена заинтересованост от разследващите
органи или прокурора. Без наличието на такива конкретни обстоятелства, чрез които
да се прояви пристрастността на тези субекти, не може да се презюмира неправилно
осъществяване на процесуалните им функции.
Въззивният съд кредитира заключенията на всички допуснати, назначени и
изслушани експертизи, включително назначената и приета от него графическа
експертиза. Експертизите са от различен вид - оценителна, съдебно-психиатрична
физико-химическа, графическа, приети са без възражение от страните, изготвени са от
лица със специална правоспособност и имат значение за главния факт.
Правилно градският съд се е доверил на писмените доказателства и
доказателствени средства. На процесуалната годност на по-важните от тях въззивният
съд акцентира по - горе при обследване на конкретното обвинение, поради което не се
налага повторния им анализ и тук.

4. При възприетите за несъмнени фактически положения от правна страна
въззивният съд установи, че от обективна и субективна страна поведението на
подсъдимия В.К. осъществява състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК.
От обективна страна на 30.05.2019 г., около 09.30 часа, в къща, намираща се в с.
***, ул. "***" № *, ет. * подсъдимият К. е държал разпределени в няколко
самостоятелни обекта високорискови наркотични вещества, а именно 22.29 грама
коноп, на стойност 133.74 лева. НК не съдържа легална дефиниция за държане, поради
което съдът следва да ползва достиженията на гражданско правната теория, тъй като
независимо, че се касае за различни правни отрасли, законодателят е вложил един и
същ смисъл и съдържание в еднаквите понятия. Ето защо и в наказателно правен, и във
вещно правен аспект държането представлява упражняване на фактическа власт,
господство върху вещта и включва в себе си възможността за извършване на
разпоредителни /фактически или юридически/ действия с нея. Като използва тази
изходна основа и несъмнено установеното обстоятелство, че подсъдимият е съхранявал
наркотика в жилище, което е обитавал и ползвал като свое, и като отчете обективната
му възможност да осъществява фактическа власт върху него, САС, както и първият съд
прие, че изпълнителното деяние на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК в негово
лице е установено.
От обективна страна В.К. е държал наркотично вещество, което попада в
категорията на високорисковите и е включено Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от
ЗКНВП „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради
вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и
ветеринарната медицина”. Заключенията на физикохимичната експертиза и протокола
за оценка на наркотични вещества установяват вида на държания наркотик и неговата
стойност, следващи упоменатите вече параметри.
Не е спорно по делото, че подсъдимият не е имал разрешение да упражнява
фактическа власт върху наркотика, поради което е налице и следващият обективен
съставомерен елемент.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал те да настъпят. След като по мотиви, изложени по-горе,
въззивният съд отказа да се довери на обясненията на подсъдимия, че бурканът с
8
наркотици е бил забравен от полицията при предходното претърсване на жилището,
прие, че в съзнанието на К. са били оформени ясни представи, че държи наркотично
вещество, без да притежава надлежно разрешение за това. Аргумент за това е и
мястото, на което е открит част от наркотика (двете сгъвки с растителна маса са
намерени укрити зад фасонка на стената в спалнята), а също и факта, че едва месец
преди процесното деяние той е бил осъждан за държане на наркотик от същия вид при
това съхраняван по начин, по който е била упражнявана фактическа власт и върху по-
голямата част от процесната марихуана - в буркан.
По отношение на целта за разпространение на държаното количество
наркотични вещества, каквото е предявеното с обвинителния акт обвинение,
възприетата за несъмнена фактическа обстановка не оставя разумно съмнение, че с
поведението си подсъдимият не е преследвал такава цел. В тази връзка следва да се
подчертае, че наличието на целта е фактически въпрос, подлежащ на доказване на
плоскостта на оценката на обективните факти. Такива могат да бъдат количеството
наркотично вещество, разпределянето му в самостоятелни дози, упражняване от дееца
на фактическа власт върху измервателни прибори или пособия, които да позволят
отмерването на наркотика, упражняването от дееца на фактическа власт върху вещи,
които да позволят съхранението на наркотика в самостоятелни дози, показания на
свидетели, закупили от дееца забранената субстанция или пък на такива, които са
видели/знаят, че той се занимава с подобна деятелност и пр. В конкретния случай
намереният наркотик е от един вид (марихуана) - забранена субстанция, за която
самият подсъдим твърди да е потребявал регулярно, количеството на наркотика е
малко над 22.9 грама, 21.77 от които са съхранявани насипно в буркан, в дома на
подсъдимия и у него самия или в дома му не са открити измервателни уреди или други
вещи, които да позволят разделянето, респ. съхранението на наркотика на дози.
Изброеното не дава възможност за формиране на възможен, а още по-малко на сигурен
извод, че подсъдимият е държал процесното вещество с намерение да го разпространи.
Целта за разпространение обвинението е обосновавало и с показанията на свидетеля К.,
който единствен на досъдебната фаза е твърдял, че подсъдимият се е занимавал с
нерегламентирана продажба на наркотични вещества. По изложените при анализа на
доказателствата съображения въззивният съд прие, че показанията на свидетеля К. са
компрометирани - в упоменатата част, касаеща процесния период, те са без
информативност и конкретност, свидетелят се е отказал от тях в съдебната фаза, а и с
оглед образуваното срещу него производство за кражба на принадлежаща на
подсъдимия вещ, той очевидно е имал личен мотив от изнасяне на сведения срещу
В.К.. При липсата на други фактически данни, които да свържат подсъдимия с реална
или подготвяна дейност по разпространение на наркотика, САС възприе позицията на
първия съд, че обвинението по чл. 354а, ал. 1 от НК не е доказано. Протестът на
прокурора в тази част следователно се приема за неоснователен.
След като е приел, че извършеното от подсъдимия В.К. реализира признаците от
състава на престъплението по чл. 354а, ал. 3 от НК градският съд е преценил, че е
налице маловажност по смисъла на чл. 354а, ал. 5 от НК, за каквото престъпление е и
признал за виновен подсъдимия.
Апелативния съд изразява несъгласие с позицията на първия и съгласие с
протеста на прокурора в тази му част.
Дали случаят е маловажен се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК,
според която маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от съответния вид. От това съдържание на
9
закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на
вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства (в този
смисъл е ТР № 23/81 г. на ОСНК). Преценката дали едно деяние представлява
маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния
казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на
предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други
обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната
укоримост на извършеното (Решение № 19/2008 г. на ІІ н.о., Решение № 69/2010 г. на ІІ
н.о., Решение № 306/2009 г. на ІІІ н.о.). В настоящия случай количеството марихуана не
е незначително (става въпрос за 22.29 грама), чиято стойност от 130.62 лева също не би
могло да се приеме за пренебрежимо ниска. Количеството и стойността на предмета на
деянието несъмнено са съществени белези при преценката на маловажността на
случая, но в случая от значение са и останалите факти по делото, свързани както с
деянието, така и с личността на дееца. Последните също следва да повлияят върху
преценката за това, че случаят не показва по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпления от този вид. Подсъдимият В.К. е
осъждан към процесната дата. Нещо повече - присъдата по предходната санкция
(одобреното от съд споразумение е със същите последици) е влязла в сила малко
повече от месец преди процесното деяние, което пък е осъществено в условията на
предходна условна санкция. По механизъм и двете деяния са напълно сходни - касае се
за държане на наркотични вещества от един и същи вид в дома на подсъдимия. Тези
обстоятелства могат да се разглеждат и на плоскостта на недобра личностова
характеристика на подсъдимия, който в рамките на изпитателния срок, даден по
дефиниция, за да подейства възпиращо и превъзпитателно на дееца, е извършил деяние
от същия вид като онова, за което вече е бил санкциониран от съд. Ето защо САС прие,
че деянието, извършено от подсъдимия В. А. К., не представлява маловажен случай на
престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК, поради което не би следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК, както е сторил градският съд.

5. За извършеното от подсъдимия В. А. К. престъпление по чл. 354а, ал. 3 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба от 2 000
до 10 000 лева.
При индивидуализация на наказанието за това престъпление въззивният съд
следва да вземе предвид обстоятелствата, които смекчават отговорността на дееца и
онези, които я отегчават. В първата категория се включват: оказаното от дееца
съдействие (той е допуснал полицаите в дома си, дава пред съда обяснения, които,
макар и без характер на пълни самопризнания, спомагат обективната истина в процеса
да бъде установена); неголямото количество наркотично вещество и невисоката му
стойност (близо пет пъти по-ниска от минималната за страната работна заплата);
факта, че се касае за т.нар. "меки" дроги, към които не се формира физическа
зависимост и възрастта на подсъдимия, който към момента на приключване на
производството пред въззивния съд е на 63 години. На другата плоскост остават
обремененото съдебно минало на подсъдимия; факта, че процесното деяние е
извършено в изпитателния срок на предходна условна санкция и това, че предходното
му условно осъждане отново е за деяние като процесното.
При така посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства е видно, че
първите имат значителен превес. Поради тяхната немногобройност, обичайност,
относително неголяма тежест, особено на фона на тежестта на отегчаващите
обстоятелства, чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК не може да бъде приложен. Характеристиките
на изброените вече смекчаващи обстоятелства обаче налагат индивидуализиране на
10
санкцията на подсъдимия в минималния й възможен предел от една година лишаване
от свобода.
Отчитайки вече посочените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, а също и
факта, че подсъдимият няма постоянни трудови доходи, въззивният съд прие, че
кумулативно предвиденото в текста на чл. 354а, ал. 3 от НК наказание глоба също
следва да бъде отмерено на минимума от 2 000 лева.
В конкретния случай са налице основанията на чл. 68, ал. 1 от НК. Процесното
деяние е извършено в изпитателния срок на условното осъждане по н.о.х.д. №
1378/2019 на СГС. Определението, с което е одобрено споразумението по горното
дело, е влязло в сила на 04.04.2019 г., наказанието по него е отмерено на три години
лишаване от свобода с пет годишен изпитателен срок. Отчитайки тези данни и датата
на процесното деяние - 30.05.2019 г., въззивният съд прецени, че настоящото деяние е
извършено в изпитателния срок на коментираната вече присъда. Тъй като се касае за
умишлено престъпление, съдът няма възможност за преценка дали да приведе или не
условното наказание. В хипотеза като процесната то задължително се активизира.
Режимът и на двете наказания следва да бъде определен като строг в
съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС.
На основание чл. 317, вр. с чл. 189 от НПК въззивният съд възложи на
подсъдимия К. сторените в тази инстанция разноски - 300 лева, представляващи
възнаграждение за вещо лице по изготвената графическа експертиза.
По тези съображения въззивният съд отмени оспорената присъда в частта, в
която подсъдимият В.К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.
354а, ал. 5 от НК и при наличие на съответен протест го осъди за престъпление по чл.
354а, ал. 3 от НК, като го оправда за това да е държал наркотичните вещества с
разпространителска цел.
Правилно СГС се е произнесъл по останалите въпроси, визирани в нормата на
чл. 301, ал. 1 от НПК и в частност с тези, свързани с разноските по делото до онзи
момент, които, предвид изхода му, са били възложени в тежест на подс. К., и с
веществените доказателства, част от които - като предметът на престъплението по чл.
354а НК, са отнети в полза на държавата, а другите - като иззетите от дома на
подсъдимия парични средства - са върнати на подсъдимия. В тази част присъдата на
градския съд бе потвърдена.

Така мотивиран САС постанови присъдата си.
11
Съобщи за изтекли лични данни