№ 272
гр. Варна, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ , в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Даниела Михайлова
мл.с. Гинка Т. И.а
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
в присъствието на прокурора И. П. С.
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20243100601141 по описа за 2024 година
Предмет на въззивното производство е присъда № 76, постановена на
28.03.2024 г. по НОХД № 490/2023 г. по описа на РС - Варна, тридесет и седми
състав, с която подсъдимият И. И. Ш. е признат за виновен за извършено
престъпление чл. 195, ал. 1, т. 3, и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
за това че в периода 27.07.2022 г. - 05.08.2022 г., в гр. Варна, в условията на
продължавано престъпление, чрез разрушаване на прегради здраво направени
за защита на имот - срязване на проволки и използване на неустановено
техническо средство, отнел чужди движими вещи: На 27.07.2022 г. от стойка
за велосипеди на бул. „Осми приморски полк“ № 43, отнел велосипед марка
„Shimano“, на стойност 153.00 лева, от владението на А.Ш.И., без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои; На 03.08.2022 г. от
стълб за улично осветление пред ресторант „Капитан Кук“ на Морска гара,
отнел велосипед марка „Sprint“, модел „Maverick Lady“ 27,5 преден фар и
поставка за бутилка, на обща стойност 935.58 лева, от владението на М.М., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои; На 05.08.2022 г.
от стълб за улично осветление на бул. „Вл. Варненчик“ № 3, отнел велосипед
марка „Cross“ с преден кош, на обща стойност 109,40 лева, от владението на
1
Д. И.в М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои,всичко на обща стойност 1197.98 (хиляда сто деветдесет и седем лева
и деветдесет и осем стотинки). Наложено му е наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, изпълнението на което, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК, е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане
на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 НПК е осъден да заплати по сметка на ОД на
МВР - Варна, сумата от 630,16 лв.разноски по делото.
Производството пред въззивната инстанция е образувано по въззивна
жалба от адв. И. И., защитник на И. И. Ш., с която се иска подсъдимият да
бъде оправдан, алтернативно с изменение на присъдата в частта на размера на
наказанието, то да се намали.
В съдебно заседание защитата поддържа изложеното в допълнителните
мотиви към жалбата и моли за оправдаване на подзащитния му. Подсъдимият
не се явява, производството за него е задочно, при условията на чл. 269 от
НПК.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокурор от Окръжна
прокуратура - Варна, като изтъква, че жалбата за неоснователна, предлага на
съда да потвърди присъдата.
Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и
тези, изложени в съдебно заседание и след проверка на правилността на
атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното
изменение или отмяна.
От фактическа страна, първоинстанционният съд, в съответствие с всички
релевантни доказателства, е приел за установено по безспорен начин
следното:
На 27.07.2022 г. около 09:55 ч. подсъдимият се намирал в гр. Варна, на
бул. „Осми Приморски полк“, в близост до сградата на Община - Варна. По
същото време, св.А.Ш.И., карал собствения си велосипед марка „Shimano“, с
бяла рамка, с шест скорости и решил да паркира велосипеда си встрани от
сградата на Община – Варна. Заключил го с проволка за стойка, предназначена
за това и влязъл в сградата на Общината. Около 10:25 ч. подсъдимия Ш.
пресякъл булеварда посока от центъра на гр.Варна към Община – Варна.
Видял велосипеда на И. и решил да го открадне,като с неустановено
техническо средство срязал проволката, качил се на велосипеда и се отдалечил
2
с него в неизвестна посока. Впоследствие се разпоредил с велосипеда по
неустановен по делото начин. Действията на подсъдимия били заснети от
монтирана на сградата на Община - Варна камера за видео наблюдение. Около
10:35 ч. св.И. след като излязъл от Общината, видял че велосипеда му е
откраднат и съобщил за това в полицията.
На 03.08.2022 г. около 19:00 ч. подсъдимият Ш. се намирал около Морска
гара - гр.Варна. По това време св.М.М. и двете му деца били на същото място
за да посетят ресторант „Капитан Кук“ - Морска гара - Варна, а до там отишли
с три велосипеда велосипеда, единият от които бил марка „Sprint“, модел
„Maverick Lady“ 27,5 преден фар и поставка за бутилка. М. заключил и трите
велосипеда за стълб на улично осветление пред ресторанта с една обща
проволка, след което влязал в заведението заедно с децата си да вечерят.
Около 19:07 ч. същата вечер Ш. отишъл при трите велосипеда, решил да
открадне най-големия от тях. Отново използвал неустановено техническо
средство, с което срязал проволката и откраднал велосипед марка „Sprint“,
модел „Maverick Lady“ 27,5 преден фар и поставка за бутилка, а проволката
оставил върху другите два велосипеда. Ш. се качил на велосипеда и го
подкарал в неизвестна посока, впоследствие се разпоредил с него по
неустановен по делото начин. Действията на подсъдимия били заснети от
охранителна камера на Пристанище - Варна. Около 20:00 ч. св.М. отишъл при
велосипедите и като видял, че единият от тях липсва подал сигнал в
полицията за извършена кражба на велосипеда.
На 05.08.2022 г. подсъдимият бил около Централна поща в гр.Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 3. По същото време около 07:50ч. св. Д. И.в М.
отишъл до пощата със собствения си велосипед марка „Cross“ с преден кош,
който заключил с проволка за стълб на уличното осветление намиращ се на
бул. „Владислав Варненчик“ № 3. Същият ден в неустановен час Ш. се
приближил до велосипеда на М. и срязал с неустановено техническо средство
проволката, качил се на велосипеда и се отдалечил от мястото. Впоследствие
Ш. се разпоредил с велосипеда по неустановен по делото начин. Около 15:00
ч. на 05.08.2022 г. св.М. отишъл до мястото, където бил заключил велосипеда
си и видял, че липсва.
В производството пред настоящата инстанция, искания за събиране на
нови доказателства не са направени, като ВОС приема за установена
фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд.
Обстоятелствата, относими към предмета на доказване, по категоричен начин
3
се установяват чрез приобщените и събрани доказателства и доказателствени
средства и при спазване принципите за разкриване на обективната истина и
взимане на решението по вътрешно убеждение. Съдът ги е проверил и ценил
поотделно и в тяхната съвкупност, за да стигне до извода си, като въззивната
инстанция не установи възможност да бъдат направени изводи, различни от
тези на първоинстанционния съд.
Както фактическите, така и правните констатации на РС - Варна, се
споделят изцяло от настоящия съдебен състав като законосъобразни.
Въззивната инстанция възприема напълно доводите на първоинстанционния,
че подс. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от
НК.
От обективна страна, безспорно е установено, че инкриминираните
движими вещи са отнети от подсъдимия без съгласието на техните
собственици, като доказателствена основа за този извод са показанията на
свидетелите Д. М., М.М., Али И., М.А., Р.Н., съдебно видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза по ДП № 1090/2022 г. на Първо РУ при
ОД МВР – Варна. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че са
доказани също и квалифициращите престъплението признаци по чл. 195, ал.1,
т.3 НК - разрушаване на преграда, здраво направена за защита на лица и имот
и по чл. 195, ал.1, т.4, пр.2 НК – за извършването на кражбата е използвано
техническо средство, за което е установено, че чрез него са били срязани
проволките, с които са били защитени велосипедите, предмет на кражбите.
Проволката, по своята същност е предназначена да изключи достъпа на трети
лица до конкретните вещи. При срязването им подсъдимия, е разрушил
защитаващата собствеността преграда, защото като е нарушена нейната
цялост, тя е станала негодна за употреба по предназначение. Без съмнение
деянията са извършени виновно, при наличието на всички елементи на
фактическия състав на престъплението, осъзнавани и желани от подсъдимия,
включително и последващото разпореждане с отнетите вещи.
Законосъобразно ВРС е обосновал наличието на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26 от НК, при консататция за извършени три отделни деяния,
които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление
против собствеността, извършени са през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и еднородност на вината, и обективно и
субективно всяко деяние след първото е продължение на предшестващите.
4
При определяне на размера на наказанието Районен съд - Варна, е отчел
като смекчаващи отговорността на подсъдимия чистото съдебно минало и
ниската стойност на предмета на престъплението, а като отегчаващо
обстоятелство е отчел невъзстановяването на вредите. ВОС не споделя
единствено възприетото от първоинстанционния съд становище, че
невъзстановяването на вредите е отегчаващо вината обстоятелство.
Възстановяването на вредите от кражбата, и по-конкретно, връщането или
заместването на откраднатата вещ може да бъде основание за прилагането на
привилегирования състав на чл. 197 НК, но липсата на такива действия не
могат да доведат до налагане на по-тежко наказание на подсъдимия. Както
правилно е посочил първостепенния съд, липсата на самопризнание,
демонстрирано разкаяние, съжаление или критичност към извършеното
деяние са факти, които не могат да отегчават наказателно правното положение
на подсъдимия, тъй като изискването на разкаяние е равносилно на
задължение за признаване на престъплението. Също така възстановяване на
вредата, под каквато и да е форма- връщане, заместване, парична
равностойност, ако има такава ще се отчете като смекчаващо обстоятелство,
но обратното-нейната липса не може да се отчита като отегчаващо.
Определеното от ВРС наказание „Лишаване от свобода“ за срок от една
година, изпълнението на което, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено с
изпитателен срок от три години е достатъчно за оказване на предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие, както върху самия подсъдим,
който през този период да коригира поведението си към зачитане на приетите
и охранявани от закона норми на обществено поведение, така и върху
останалите членове на обществото. Следва да се отбележи, че не са налице
множество или някое изключително по естеството си смекчаващо
отговорността обстоятелство, което да обоснове приложението на чл. 55, ал. 1
от НК. Първоинстанционният съд е определил достатъчно снизходително по
размер наказание и допълнителното му намаляване не би способствало за
постигане на целите най-вече на индивидуалната превенция.
Неоснователни се явяват доводите на защитата за непълнота и неяснота
на назначените по досъдебното производство съдебно-оценителна и съдебно-
видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза. По отношение на
съдебно-оценителна експертиза – защитата твърди, че вещото лице не е успял
да отговори на въпроса, каква база е ползвана за изчисляване на стойността на
5
инкриминиратните вещи. Аргументиран отговор за това се съдържа в
протокола от открито съдебно заседание от 13.03.2024 г., , като е посочено че
стойността на инкриминираните вещи е определена въз основа на разпитите
на свидетелите и цените, които вещото лице е намерило в мрежата, а тъй като
на някои велосипеди не е установена марката и точната дата на закупуване,
вещото лице е използвало средна дата на закупуване за изчисление на
амортизацията и затова и методиката и крайните изводи по СОЕ не могат да
търпят упрек. По отношение на съдебно-видеотехническа и лицево-
идентификационната експертиза се твърди, че остава съмнение дали на
кадрите е именно подсъдимият Ш.. Това възражение на защитата за
неоснователно, защото вещото лице подробно е описал материалите, които са
прегледани от видеозаписите на охранителните камери. Извършено е
сравнително изследване със сравнителния материал, установени са сходства
във външни анатомични признаци на лицето, направено е сравнителното
изследване и има достатъчно на брой съвпадения в съпътстващите признаци.
Поради тези съвпадения, вещото лице е дал заключение, че заснетото лице на
двата видеозаписа е идентичен с подсъдимият Ш..
Поради изложеното, въззивната инстанция споделя извода на Районен
съд – Варна, че изготвените експертизи следва да бъдат изцяло кредитирани
като дадени обективно, компетентни и пълни и неоспорени от страните.
Възраженията на защитата, че свидетелите не са посочили кога точно са
отнети вещите и че не са представени документи за собственост по отношение
на отнетите вещи настоящата съдебна инстанция приема също за
неоснователни. Свидетелите И., М. и М. са посочили конкретно на кои дати са
били отнети от владението им инкриминираните вещи, като те са
индивидуализирани по марка и външни белези и непредставянето на
документи за собственост на вещите не е съществена празнота в
идентификацията на вещите, още повече че пострадалите не разполагат с тях.
При извършената проверка, въззивният съд не констатира съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяна на постановената присъда и
връщане на делото за ново разглеждане, като присъдата следва да се потвърди
и затова и на основание чл. 338 от НПК съдът,
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 76, постановена на 28.03.2024 г. по НОХД
№ 490/2023 г. по описа на РС - Варна, тридесет и седми състав.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7