Р Е
Ш Е Н
И Е №223
гр.
Русе, 17.06.2019
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Русенският окръжен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на 4 юни две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: АНЕТА Г.
Членове: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА
НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА
при
секретаря ТОДОРКА НЕДЕВА, като разгледа докладваното от съдията ЧЕРКЕЗОВА В.
гр. дело № 318 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Я.Г.Ц.
и М.Г.Т., чрез пълномощника си адв. Л.П. от АК - В.Търново, са обжалвали Решение № 271/13.12.2018г. на Беленския
районен съд, постановено по гр. д. № 390/2018г., в частта, с която е отхвърлен
искът им срещу земеделския производител А.С.С. с
правно основание чл. 233 от ЗЗД.
Излагат
оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение в атакуваната
част и искат отмяната му в тази част и постановяване на решение, с което ответникът
бъде осъден да върне държането на процесните недвижими имоти – земеделски земи.
Ответникът
по в.жалба, чрез особения си представител адв. А.Н. ***,
оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава, а решението да
се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Въззивният
съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването
страна в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество, тя е основателна.
Предмет
на делото са иск с правно основание чл.232
ал.2 от ЗЗД и иск по чл. 233 ал.1 от ЗЗД.
Решението
в необжалваната част - относно първия иск, е влязло в сила.
Предмет
на настоящата въззивна проверка е произнасянето на първоинстанционния съд по
втория иск.
Окръжният съд не споделя изложените
съображения, че искът с правно основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД следва да се
отхвърли, тъй като изявлението на наемодателите, че считат договора за
развален, не е достигнало до наемателя и следователно не са настъпили правните
последици от развалянето му, съответно и не е налице основание да се иска връщане
на наетите земеделски земи.
Доводите
относно несъответствие на връчването на съобщението на разпоредби на ЗННД и ГПК
са основателни. Те касаят обаче момента преди депозиране на исковата молба пред
районния съд. Считано от тогава, с оглед вида на предявените искове, и конкретно
– по чл.233ал.1 от ЗЗД, следва да се приеме, че ищците са направили
волеизявление до ответника за връщане на държането на наетите земеделски земи. Независимо,
че последният се представлява по делото от особен представител, връчването на
него се счита за редовно. Съгласно Решение № 198/18.01.2019г. по т.д. №
193/2018г. на ВКС, ТК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, връчването на
книжата по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчването
правни последици.
По изложените съображения въззивната инстанция
намира, че атакуваното решение следва
да бъде отменено в обжалваната част и вместо него се постанови ново, с което се
уважи предявеният иск по чл. 233 ал.1 от ЗЗД.
С
оглед изхода от делото, на жалбоподателите се дължат направените от тях във
въззивното производство разноски, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК
- 80 лева д.т. за въззивна жалба и 300 лева –платено възнаграждение за особен
представител.
Мотивиран
така, Окръжният съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ
Решение № 271/13.12.2018г. на Беленския районен съд, постановено по гр. д. №
390/2018 г., в частта, с която е отхвърлен искът на Я.Г.Ц. и М.Г.Т. срещу А.С.С. с правно основание чл. 233 ал.1 от ЗЗД и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.С.С., ЕГН **********,***, ДА ВЪРНЕ ДЪРЖАНЕТО на земеделски
земи, собственост на Я.Г.Ц. и М.Г.Т., предмет на договор за наем на земеделски
земи от 11.09.2009г., вх.рег.№ 35/17.09.2009г., вписан по д № 136, том 15, дв.вх.регистър 7265 при Служба по вписванията при РС-Бяла и договор за наем на земеделски
земи от 07.05.2013г., вх.рег.№ 3140/08.05.2013г., вписан под № 138, дв.вх.регистър 3064 при Служба по вписванията при РС-Бяла.
ОСЪЖДА
А.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Г.Ц., ЕГН
**********,***, и М.Г.Т., ЕГН **********,*** / съд.адрес *** – адв.Л.П. / деловодните разноски за въззивното производство
- сумата от 80 лева - д.т. за въззивна жалба и сумата от 300 лева –платено
възнаграждение за особен представител.
В
необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: