Р Е Ш Е Н И Е
№
164
гр.
Перник, 20.08.2021 г.
В
И
М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд-Перник в публично
заседание на тринадесети август през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия:
Слава Г.
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Г. административно дело № 307 по описа за 2021г. на
Административен съд-Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х
от АПК във връзка с чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата.
Образувано е по жалба на
Р.И.Г.,
с адрес: *** против Заповед № 21-1158-000439
от 05.06.2021г., издадена от Д.К., командир на отделение при сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Перник за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП-прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат доводи, че заповедта за прилагане на ПАМ е неправилна.
Моли съдът да отмени оспорената заповед
като незаконосъобразна. Не заявява претенция за разноски.
В съдебно заседание оспорващата се явява лично. Поддържа жалбата и моли да
се отмени оспорената заповед по мотиви,
изложени в нея. Не претендира присъждане на разноски.
Ответникът- Д.К., командир на
отделение при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, редовно призован за
представител изпраща гл. юрисконсулт З.В.. Оспорва жалбата. Пледира жалбата да
се отхвърли като неоснователна.
Административен съд-Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл.
235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144
от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
следното:
По фактите:
На 05.06.2021г. М. В.В. управлявал лек автомобил -„***“, с рег. №
РК***ВС, собственост на Р. Г.. На разклона в Брезник за с. *** в 21.20ч. на 05.06.2021г. е спрян за
проверка от служители в сектор „Пътна полиция“.
При проверката се установява, че водачът е неправоспособен, тъй като няма издавано свидетелство за
управление на моторно превозно средство, както и моторното превозно средство не
е преминало на годишен технически преглед. Това е квалифицирано като административно
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Съставен е АУАН,
серия GА, №248900 от 05.06.2021г.. АУАН е
подписан без възражение и връчен на нарушителя на датата на съставянето му. С
акта са иззети свидетелството за регистрация
№ ********* и два броя регистрационни табели с № РК***ВС.
На 05.06.2021г. е издадена Заповед № 21-1158-000439 от Д.К.- командир
на отделение при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, с която по
отношение на жалбоподателката е приложена принудителна административна мярка
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, за това, че на 05.06.2021г., в гр. Брезник към с. ***
собственото й МПС-„***“, с рег. № РК***ВС се управлява от М. В.-неправоспобен
вобач, непритежаващ СУМПС. Заповедта се позовава и препраща към съставения
АУАН.
От справка за собственост на МПС се
установява, че жалбоподателката е вписана в база данни като собственик на лек
автомобил-„***“,
с рег. № РК***ВС.
От справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната
система на МВР относно правоспособността на водачи на
МПС и наложени им наказания за извършени
от тях нарушения, приложени принудителни административни мерки и съставени
актове за установени административни нарушения се установява, че М. В.В.
не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.
От справка за нарушител/водач, представляваща извлечение от информационната
система на МВР относно правоспособността на водачи на
МПС и наложени им наказания за извършени
от тях нарушения, приложени принудителни административни мерки и съставени
актове за установени административни нарушения се установява, че Р.И.Г. също не
притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство.
По делото е представена и приета Заповед №
313з-328 от 18.02.2020г. на директора на ОД на МВР-Перник, с която на основание
чл. 43, ал. 3, т. 1 и чл. 43, ал. 4 от ЗМВР е заповядано да се прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по реда на Глава шеста
от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОД на
МВР–Перник от съответните длъжностни лица между които в т. 1.8 са командир на отделение при сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник.
От акт за встъпване в
длъжност се установява, че към 05.06.2021г. издателят на процесната заповед заема
длъжност-командир на отделение „Контрол на пътното движение“, при сектор „Пътна
полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник.
В хода на съдебното
производство се събраха гласни доказателства. До разпит се допусна свидетеля В.С.Г..
Същият е познат на жалбоподателката. По устна договорка между двамата, без
пълномощно той управлява лекия автомобил
-„***“, с рег. № РК***ВС. На
процесната дата го оставил пред дома на комшията М. В. без да го заключи като
не знаел, че в жабката има резервни ключове. Показанията му са ирелевантни за
изхода на делото. Предмет на спора е
дали водача е правоспособен, т.е. дали има или е имал свидетелство за
управление на моторно превозно средство и е без всякакво правно значение дали
собственикът на автомобила му е разрешил да го управлява или последният
самоволно го е привел в движение.
При така
установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник
като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на
основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна
процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Доводите в тази връзка са следните:
Предмет на настоящото съдебно производство е
индивидуален административен акт–Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена по реда на глава шеста от ЗДвП.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 2а се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото не е спорно, че Областните дирекции на МВР са
служби за контрол по ЗДвП, а служителите, осъществяващи контролна дейност по
ЗДвП са определени в приложената към преписката Заповед рег. № 313з-328 от 18.02.2020г. на директора на ОД
на МВР-Перник. Компетентността на издателя на заповедта произтича именно
от тази заповед, в която по т. 1.8 е оправомощен издателя на заповедта да
прилага с мотивирани заповеди принудителни административни мерки по реда на глава
шеста от ЗДвП. В оспорваната заповед е
посочена заповедта оправомощаваща нейния издател, като по делото не е спорно, че издателят на заповедта към
дата 05.06.2021г. заема тази длъжност. С оглед на това обжалваната заповед е издадена от териториално и
материално компетентен орган и същата не страда от отменително основание по чл.
146, т. 1 от АПК.
Оспорената в настоящото
производство заповед е в изискуемата от закона форма за действителност. Издадена
е в писмена форма и съдържа фактически и правни основания. Същата е мотивирана.
С оглед на това не се констатира порок по смисъла на
чл. 146, т. 2 от АПК, който да прави същата незаконосъобразна и да доведе до
отмяната й.
В обстоятелствената част на заповедта изрично е посочено, че на посочена
дата и час, М.
В. е управлявал МПС-„***“, с рег. №
РК***ВС, собственост на Р.Г. без да притежава
СУМПС. За така извършеното административно нарушение
от водача М.
В. на нормата на чл. 150
от ЗДвП е съставен акт за установяване на
административно нарушение. Приложена е принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП по отношение собственика на превозното средство-Р.Г. заради това, че на посочената дата,
място и час, собственото й МПС е управлявано от лице непритежаващо свидетелство
за управление на моторно превозно средство. Изложените от органа мотиви са напълно достатъчни и
същите кореспондират с посочените правни основания. По никакъв начин не е засегнато правото на
защита на жалбоподателя, тъй като фактите са точно установени и същите са
подведени под точната правна норма.
Не е основание за отмяна на
оспорваната заповед за прилагане на ПАМ и
това, че в разпоредителната й част не е посочен регистрационния номер на ППС, чиято регистрация
се прекратява. В обстоятелствената част на заповедта е направена пълна индивидуализация
на моторното превозно средство по
отношение, на което се прекратява регистрацията. От съдържанието на заповедта се установява по безспорен и
недвусмислен начин, че е прекратена регистрацията на
лек автомобил „***“,
собственост на
жалбоподателката, притежаващ преди прилагане на
ПАМ рег. № РК***ВС.
Обективираното в жалбата възражение, че в заповедта не е посочено
наименованието на по-горестоящия орган е напълно неоснователно. Записът в
заповедта изцяло отговаря на чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК. В указания срок е депозирана жалба и по
никакъв начин не е нарушено правото й на
защита.
Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав не констатира да са
допуснати нарушения на
административно-производствените правила, които нарушения да са основание за
отмяна на оспорвания административен акт
като незаконосъобразен и които да послужат като
самостоятелно основание за отмяна на заповедта в условията на чл. 146, т. 3 от АПК.
Материалният закон е приложен
правилно. За да бъде приложена конкретната принудителна административна мярка
по чл. 171, т.2а, б. „а“ от ЗДвП е необходимо да бъде установено наличието на следните обстоятелства: принудителната
административна мярка да се налага по отношение на
собственик на
пътно превозно средство, което моторно превозно средство е управлявано от лице,
за което е налице някое от обстоятелствата: без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс. При наличието на
тези регламентирани предпоставки административният орган е длъжен да приложи
съответната принудителна административна мярка.
В конкретния случай няма спор относно това, че
МПС-„***“ е собственост на жалбоподателката.
В конкретния случай няма спор и
относно това, че водачът-М.В. е неправоспособен водач.
При
спазване на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената
тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които изискват
налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. В тежест на
жалбоподателката е да обори констатациите на органа. До приключване на
съдебното дирене не се ангажираха доказателства свързани с правоспособността на
водача. Събраните гласни доказателства са неотносими към предмета на спора и не
се кредитират. Без всякакво правно значение е дали собственикът на автомобила е
разрешил или не да се управлява неговото
превозното средство от трето лице. В качеството си на собственик на процесното
МПС, жалбоподателката има грижата на
добър стопанин, в чийто обхват са и задълженията нейният автомобил да се
управлява от правоспособен водач и да е под нейн надзор. С оглед на това възражението, че М.В. самоволно без
надлежно нейно позволение е управлявал собствения й автомобил е ирелевантно за
случая.
Въз основа на изложеното по делото е безспорно установено и доказано,
че на 05.06.2021г. М.В. е управлявал
моторно превозно средство, собственост на Р.Г. без да е правоспособен водач. Управляването на
моторно превозно средство от неправоспособен водач е административно нарушение
- чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, а съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е и
основание за прилагане на принудителна
административна мярка "прекратяване на
регистрацията на пътно превозно
средство" по отношение на собственика. Налице са всички изискуеми от закона предпоставки за
издаването на заповедта за ПАМ. Административната мярка е приложена за минимално предвидения в закона срок, за нарушение, което има висока степен на
обществена опасност и е съобразена с постигане на целите й - осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения.
Изложените аргументи в хода по
същество са със социална насоченост и не променят крайния извод за
законосъобразност на атакуваната заповед.
С оглед изложеното, се приема, че са налице материалноправните предпоставки
и административният орган с основание е издал атакуваната заповед, с която на
жалбоподателката е приложена
предвидената в закона административна мярка. Мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП е
принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Чрез нея
просто се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид
административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на
регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично
предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е
приложил мярката.
Приложената принудителна административна мярка е съобразена и с целта,
преследвана от закона, доколкото същата е установена както в обществен интерес,
така и в интерес и на самия жалбоподател. Оспорваната заповед е издадена при спазване принципа на съразмерност
заложен в чл.
6, ал. 1 от АПК, според който административните органи упражняват
правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на
принудителната административна мярка по чл.
171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е постигнала целите на административната принуда,
като не е ограничила правата на жалбоподателката в по–голяма степен от
необходимото. Наложената ПАМ е в законоустановения минимален срок от 6 месеца.
С оглед на това последиците от издадената заповед са съизмерими с преследваната
цел, което означава, че същата е постановена в съответствие с чл.
6, ал. 5 от АПК. Въз основа на изложеното наложената принудителна
административна мярка си поставя и постига законоустановените цели на
административната принуда.
Правилно административният орган е приложил
мярката. Административният акт е издаден при обвързана компетентност, при
правилно изяснени факти за прилагане на принуда и е съобразен с целта на закона.
При установено нарушение на управление
на МПС, без водачът да е правоспособен са възникнали материалноправни
предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП по отношение
на собственика. С оглед на изложеното не се налага отмяна
на акта в условията на чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Поради
изложеното по-горе жалбата срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1158-000439 от 05.06.2021г., издадена от Д.К.- командир на отделение при
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР-Перник ще се
отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
Страната, която има право на разноски не е поискала
присъждане, поради и което не се дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Р.И.Г.,
с адрес: *** против Заповед № 21-1158-000439
от 05.06.2021г., издадена от Д.К., командир на отделение при сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/