Р Е Ш Е Н И Е № 69
26.06.2020г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 750 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена
от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт В. Л., против А.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***.
Ищецът твърди, че на 01.07.2017г. бил сключен договор за
цесия и заместване в дълг между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“
ЕООД /с предишно наименование „Провидент Файненшъл България“ ООД/, по силата на
който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/10.08.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и А.М.М.,
било прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски. На 01.03.2019г. било подписано Приложение 1 към
Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между
„Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземанията“ ООД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, по силата на което „Изи Асет
Мениджмънт“ АД прехвърлило в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/10.08.2016г., сключен между „Провидент Файненшъл България“ ООД и А.М.М.,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви, такси, комисионни и други разноски. Излага се, че ищцовото дружество
било упълномощено с изрично пълномощно да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне на дължимото по процесния договор, както от изпълнителният директор
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, така и от управителят на „Провидент Файненшъл
България“ ООД. В тази връзка били изпратени уведомителни писма за извършената
цесия от 07.03.2019г. и 18.11.2019г., които обаче се върнали в цялост. Релевира
доводи, че уведомяването по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД било с цел избягване на двойно
плащане, като при установяване в настоящото производство, че задължението на
ответника не е погасено, ищецът отправя искане да се приеме, че получаването на
уведомлението за извършената цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове.
В исковата молба се твърди, че на
10.08.2016г. А.М.М. в качеството на кредитополучател е сключила договор за
потребителски паричен кредит № ********* с „Провидент Файненшъл България“ ООД
при спазване разпоредбите на ЗПК и на основание договорните разпоредби, които
били неразделна част от договора за потребителски кредит. Сочи се, че
подписвайки договорните разпоредби, кредитополучателят удостоверил, че преди
сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр,
описващ вида на кредита, както и че от страна на „Провидент Файненшъл България“
ООД му бил предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно
условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които
кредитополучателят се съгласил с факта на подписване на договора за кредит,
като подписвайки същият, кредитополучателят потвърдил, че е прочел договора
преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му било
акт на неговата свободна воля. Излага се, че при условията на договора за
потребителски кредит, кредитодателят се задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 1300 лева,
като сумата била предоставена в брой от кредитен консултант по местоживеене на кредитополучателя,
като получаването на сумата се потвърждавало с подписване на договора за
кредит. Между
страните по договора за потребителски кредит била уговорена договорна лихва с
фиксиран размер за целия срок на договора от 256,43 лева. Общата стойност на
кредита – главница и лихва, бил в размер на 1556,43 лева, който се заплащал на
60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 25,94 лева, като
първата погасителна вноска била платима на 19.08.2016г., а последната била с
падеж 06.10.2017г. Твърди се, че с подписване на договора
кредитополучателят се съгласил да заплати такса за оценка на кредитното досие в
размер на 65,00 лева, платима при подписване на договора, но страните
постигнали съгласие въпросното задължение също да бъде разсрочено на 60 броя
равни вноски в размер на 1,08 лева, които били платими на падежните дати на
погасителните вноски. Била уговорена и допълнителна услуга „Кредит у дома“,
дължима за предоставяне на кредита по местоживеене на кредитополучателя, в
размер на 332,66 лева и била разделена на 60 броя равни месечни вноски, всяка в
размер на 5,54 лева, които били платими на падежните дати на погасителните
вноски. Излага се, че останалата част от таксата „Кредит у дома“, която била в
размер на 776,21 лева била свързана с разходите на кредитодателя за събиране на
седмичните вноски в дома на кредитополучателя и били дължими през срока на
кредита, като също били включени в седмичните вноски и също били разделени на
60 броя равни вноски, всяка в размер на 12,94 лева. Излага се, че съобразно
чл.26 от Договора за потребителски кредит, ответницата можела да се откаже от
услугата „Кредит у дома“, като подаде за това писмено уведомление до кредитора,
но дължала 30% от таксата за предоставяне на кредита в брой по местоживеенето ѝ.
Релевира се, че подписвайки договора за
кредит, кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да
я върне заедно с начислените лихви и такси в сроковете, указани в договора,
посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на
определен от кредитополучателя кредитен консултант по местоживеене на
кредитополучателя. Сочи се, че крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 06.10.2017г. /датата на последната погасителна
вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора за кредит не били
обявени за предсрочно изискуеми. На кредитополучателя били начислени от страна
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството на кредитодател,
обезщетение за забава върху дължимите суми в размер на законната лихва за
забава за периода от 17.02.2017г. до датата на входиране на задължението в
съда, в общ размер на 179,12 лева. Ищецът излага, че ответникът не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем, като до момента била платена сумата от 1199,00
лева, с която били погасени както следва: такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя: 146,84
лева, такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя: 349,38 лева, такса за оценка на досие: 28,08
лева, договорна лихва: 168,73 лева и главница: 505,97 лева. Предвид това за
ищцовото дружество възникнало правен интерес от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу длъжника А.М.М.
като кредитополучател по договора за потребителски кредит № *********, сключен
на 10.08.2016г. да заплати: главница – 794,03 лева, договорна лихва – 87,70
лева, такса за оценка на досие – 36,92 лева, такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя – 185,82
лева, такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя – 426,82 лева и обезщетение за забава в
размер на 179,12 лева или сумата в общ размер на 1710,41 лева. Съдът бил уважил
претенцията и по образувано ч.гр.д.№ 643/2019г. по описа на Районен съд –
Средец била издадена заповед за изпълнение, но тъй като длъжникът не бил
намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта била
връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, като длъжникът не се бил явил в съда, за
да получи книжата по делото, което от своя страна обуславяло правния интерес за
подаване на исковата молба. Отправя искане да се постанови съдебен акт, по
силата на който да се признае за установено по отношение на длъжника А.М.М., че
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД следните суми: 794,03 лева –
представляваща главница по договор за кредит; 87,70 лева – представляваща договорна
лихва за периода от 17.02.2017г. до 06.10.2017г.; 36,92 лева – представляваща
такса за оценка на досие за периода от 10.02.2017г. до 06.10.2017г.; 185,82
лева – представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за периода на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода от 17.02.2017г. до
06.10.2017г.; 426,82 лева – представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 24.02.2017г. до 06.10.2017г.; 179,12 лева – представляваща
обезщетение за забава за периода от 17.02.2017г. до датата на подаване на
заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от дата на
входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноските, сторени в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1
от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника А.М.М., чрез особения
представител адв.А.М., в който релевира, че счита претенцията за недопустима,
неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер. Излага, че
двете уведомителни писма не трябвало да се считат за връчени на М., тъй като
фактически това не се било случило, като връчването на особен представител,
назначен на основание чл.47, ал.6 от ГПК не произвеждало действие спрямо
ответницата. Твърди, че сключеният договор включвал в себе си различни такси и
услуги, чието заплащане било отделно от сумата получена като кредит и лихва,
която трябвало да се заплати върху нея, като така договорените условия
нарушавали Закона за потребителския кредит, тъй като общата дължима сума била в
размер на 2 730,29 лева и годишният процент на разходите се явявал в
размер на 60,20 % от стойността на получения кредит и надвишавал петкратния
размер на законната лихва от 10%, установена от ПМС № 426/2014г. и се нарушавал
чл.19, ал.4 от ЗПК. Отправя искане за оставяне на исковата молба без уважение.
С молба постъпила в съда на 26.05.2020г.,
представена преди проведеното в настоящото производство открито съдебно
заседание, ищецът „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, чрез пълномощника
юрисконсулт Е. Р. , заявява, че поддържа исковата молба и оспорва отговора на
исковата молба, като в тази връзка релевира подробни съображения по същество на
спора.
В открито съдебно заседание, особеният
представител на ответника адв.А.М. поддържа предявения отговор на исковата
молба, като заявява, че счита претенцията на ищеца е недоказана, необоснована и
неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Районен съд – Средец, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съобразно нормата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Договор за потребителски
кредит № ********* от 10.08.2016г. се установява, че „Провидент Файненшъл България“ ООД
/понастоящем с наименование „Файненшъл България“ ООД/ е предоставило на А.М.М.
заем в размер на 1300 лева, като страните са уговорили такса за оценка на досие
в размер на 65 лева, общ размер на фиксирана лихва в размер на 256,43 лева,
представляваща 31,82 % годишно, като ГПР се равнява на 48,00 % или общо 321,49
лева, такса за услуга „кредит у дома“ в размер на 1108,86 лева, посочен е общия
размер на дължимата сума по кредита – 2730,29 лева, срок на договора – 60
седмици, размер на седмично плащане с изключение на последното – 45,51 лева и
размер на последно плащане – 45,20 лева, като първото седмично плащане било
дължимо на дата 19.08.2016г. В доказателствената съвкупност е приобщен
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредит с параметрите на договора от 10.08.2016г., като същият е подписан от
ответницата, както и формуляр за кандидатстване за кредит, попълнен от М. на
10.08.2016г. По делото са представени Договор за цесия и заместване в дълг от
01.07.2017г., сключен между „Проведнет Файнешъл България“ ООД и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на
вземания“ ООД, Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, Допълнително споразумение към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключено на
01.11.2017г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“
ООД, Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД от „Файненшъл България“ ЕООД, с която се потвърждава извършената цесия от
01.07.2017г. между „Файненшъл България“ ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
вземането към М. по процесния договор, Приложение № 1 от 01.03.2019г., видно от
което „Изи Асет Мениджмънт“ АД прехвърля на „Агенция за събиране на вземания“
ООД вземането към М. по процесния договор, пълномощно от „Файненшъл България“ ЕООД,
с което се упълномощава „Изи Асет Мениджмънт“ АД да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането, пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт“
АД упълномощава „Агенция за събиране на вземания“ ООД да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането от името на „Файненшъл България“ ЕООД,
пълномощно, с което „Изи Асет Мениджмънт“ АД упълномощава „Агенция за събиране
на вземания“ АД да уведоми от името на „Изи Асет Мениджмънт“ АД всички длъжници
на цедирани вземания, съобразно Рамковия договор от 16.11.2010г., уведомление
за извършено прехвърляне на вземания от „Файненшъл България“ ЕООД чрез „Агенция
за събиране на вземания“ ООД от 07.03.2019г. и уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания от „Изи Асет Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране
на вземания“ ООД от 07.03.2019г., двете изпратени с известие за доставяне,
видно от което пратката не е получена от адресата М., изпратено е повторно
уведомително писмо и уведомление за извършена цесия от цесионерите, чрез цедент,
като от представената товарителница се установява, че отново не са получени от
ответницата.
В настоящото
производство е допусната Съдебно – счетоводна експертиза, от чието заключение
се установява, че задължението на ответницата по процесния договор е главница –
794,03 лева, такса оценка на досие – 36,92 лева, договорна лихва – 87,70 лева и
такса кредит у дома – 612,64 лева или общо 1531,29 лева, като е направена
подробна разбивка на първоначално дължимото, платеното и дължимия остатък.
Съответно е посочен и размера на направените плащания от ответницата по
договора – 1199,00 лева, от която сума са погасени 505,97 лева от главницата,
168,73 лева от лихвата, 28,08 лева за таксата за оценка на риска и 496,22 лева
за таксата за услуга „Кредит у дома“. В заключението е прието, че размерът на
лихвата за забава по договора за потребителски кредит от 17.02.2017г. до датата
на подаване на исковата молба в съда 04.12.2019г. е в размер на 225,19 лева, а
от 17.02.2017г. до дата 28.05.2020г. – датата на приключване на съдебното
дирене – размерът на лихвата за забава е 257,41 лева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявени са искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 от ГПК с материално правно основание
чл.9 от ЗПП във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр.
с чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 643/2019г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 1437/01.10.2019г. по чл.410 от ГПК срещу
длъжника А.М.М., за вземанията, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е
приета за редовно връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване
на претендираната в заповедното производство сума в едномесечен срок от
съобщаването. Искът е предявен в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4
от ГПК по отношение на всички вземания, предмет на заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид това е налице правен интерес от
предявения в настоящото
производство иск по чл.422 от ГПК, което от своя страна обуславя неговата
допустимост.
Основателността на исковата претенция е обусловена от
установяването при условията на пълно и главно доказване на следните
материалноправни прeдпоставки: 1. наличие на валидно възникване на
твърдяното облигационно правоотношение; 2. изпълнени на задължението за
предоставяне на заемната сума; 3. изискуемост на претендираните вземания; 4. сключването на
договорите за прехвърляне на вземания, с които са прехвърлени претендираните
вземания и фактът на уведомяването на ответника за извършеното прехвърляне на
вземането за главница по договора за кредит.
В настоящото производство не е спорно
наличието на облигационно отношение по договор за потребителски кредит №
*********/10.08.2016г. между ответницата и ищцовото дружество, в качеството му
на цедент на прехвърлените му вземания последователно от „Изи Асет Мениджмънт“
АД и „Файненъшъл България“ ООД. От представените по делото договори за
прехвърляне на вземания, ведно с приложения към тях, се установи, че процесните
вземания са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, като относно
факта на уведомяването на длъжницата за извършената цесия, доколкото препис от
исковата молба, ведно с приложения към нея – включително и уведомителните писма
за прехвърлянията на вземанията, са връчени на особения представител, който я
представлява в настоящото производство, следва да се презумира,
че е уведомена за цесията, съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД. Още повече,
че уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за
цесия, а има значение при изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника
/и на трети лица/, който може валидно и с погасителен ефект да плати на
предишния кредитор преди уведомяването. В настоящия случай няма данни по делото
са извършени плащания към предишния кредитор след подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК, с което се претендират процесните суми, като такива оплаквания
не са и правени.
Не е спорно и обстоятелството, че М. е
получила отпусната в заем сума в размер на 1300 лева. Липсват по делото
ангажирани доказателства, че ответникът е погасил изцяло претендираната
главница, като от приобщеното в настоящото производство заключение на Съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че дължимия остатък от главницата е в
размер на 794,03 лева.
От съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит става ясно, че същият е сключен за срок от 60 седмици,
считано от 19.08.2016г., като същият е изтекъл на 06.10.2017г., което обуславя
неговата изискуемост.
Спорен в настоящото производство е
въпросът за дължимостта на вземанията за годишния процент на разходите, както и
за услугата „кредит у дома“.
Сключеният от М. договор за
потребителски кредит, намира своята правна регламентация в Закона за
потребителския кредит. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на
чл.9 от ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на
заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане
срещу задължение на длъжника – потребител да върне предоставената парична сума.
Условие за неговата действителност е писмената форма – чл.10, ал.1 от ЗПК. При
преценката дали потребителският договор поражда правни последици е от
съществено значение установяване на обстоятелството дали същият е действителен,
като в тази връзка следва да се имат предвид разпоредбите на глава VI от ЗПК –
„Недействителност на договора за потребителски кредит, поради неравноправни
клаузи“, според които всяка клауза в договора за потребителски кредит с
фиксиран лихвен процент, която определя обезщетение за кредитора по – голямо от
посоченото в чл.32, ал.4, е нищожна, а когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1 – 9, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Нормите на ЗПК, уреждащи материята за неравноправните
клаузи, съдържанието на договора за потребителски кредит и неговата
недействителност са повелителни. В тази връзка е налице и възражение от страна
на особения представител на ответника, че уговорените такси и услуги в договора
са в противоречие с със ЗПК, като същите нарушават чл.19, ал.4 от ЗПК.
От събраните по делото доказателства
се установява, че нормативно определеното съдържание на договора е налице.
Относно доводите на особения
представител във връзка с размера на уговорената договорна лихва и годишния
процент на разходите съдът намира следното. Константната практика на съдилищата, която настоящият
състав споделя, приема, че няма пречка страните по договор да уговарят
заплащане на възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Максималният
размер на договорната лихва е винаги ограничен от чл.9 от ЗЗД, съгласно който
страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се считат
сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, какъвто е настоящия случай, тъй
като едната страна по сделката е потребител. Съобразно нормата на 19, ал.4 от
ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по – висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определени с
постановление на Министерски съвет на Република България. Доколкото от
настоящия договор се установява, че уговорения между страните по него годишен
процент на разходите е в размер на 48,00 %, то същия не надвишава предвидения в
ЗПК размер, което обуславя законосъобразност на неговото начисляване. Ето защо претенцията за договорна лихва и
такса за оценка на досие е основателна.
Относно претенцията за обезщетение за забава на
договорното задължение за главница за периода от 17.02.2017г. до датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда в размер на 179,12 лева, същата
е основателна, с оглед акцесорния ѝ характер спрямо вземането за
главница, което е дължимо и по отношение на което се установи, че не е
изпълнено в уговорените срокове и е настъпила изискуемостта на кредита. Видно
от заключението на приетата в настоящото производство експертиза, се
установява, че обезщетението за забава не е изчислено за претендирания период,
като не е поставяна и такава задача на вещото лице. Доколкото обаче се касае за
пресмятане, след направено изчисление от съда в Calculator.bg, се установи, че размера на лихвата
за забава върху главницата за периода от 17.02.2017г. до 26.09.2019г. е в
размер на 209,97 лева, но тъй като се претендира сумата от 179,12 лева,
исковата претенция ще бъде уважена в предявения размер.
По отношение на уговореното възнаграждение за такса за
услуга „кредит у дома“ в размер на 1108,86 лева, от които се претендират общо
612,64 лева, от които 185,82
лева – представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за периода на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода от 17.02.2017г. до
06.10.2017г.; 426,82 лева – представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за
периода от 24.02.2017г. до 06.10.2017г., съдът намира следното. Нормата на чл.10а, ал.1 от ЗПК
предвижда, че кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като в ал.2
от същата разпоредба е посочено, че кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисионни, свързани с усвояването и управлението на кредита.
Въпросната услуга, по същността си касае усвояването на кредита, поради което
уговорката за заплащане на услуга е в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. С уговорката за въпросното допълнителното възнаграждение се заобикаля и
нормативните ограничения относно размера на ГПР, който не следва да надвишава
пет пъти размера на законната лихва, съобразно разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК. Принципът на добросъвестност и справедливостта при договарянето изискват
потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
за хипотетично ползване на такава. Предвид това е налице неравноправна клауза в
договора за потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за допълнителни услуги в размер на 1108,86 лева за
такса „Кредит у дома“. Ето защо исковата претенция за тези вземания е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
С оглед гореизложените съображения, ответникът дължи
връщане единствено на главницата по договора за кредит в размер от 794,03 лева,
от която следва да се приспадне платеното по таксата за услугата кредит у дома
в размер на 496,22 лева /видно от заключението на СЧЕ/, съобразно чл.23 от ЗПК,
т.е. сумата от 297,81 лева, 87,70 лева – договорна лихва за периода от
17.02.2017г. до 06.10.2017г., 36,92 лева – такса за оценка на досие за периода
от 10.02.2017г. до 06.10.2017г., обезщетение за забава за периода от 17.02.2017г.
до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 26.09.2019г., в
размер на 179,12 лева, както и законна лихва върху главницата считано от
подаването на заявлението по чл.410 от ГПК в съда на 27.09.2019г. до
окончателното ѝ изплащане. В
останалата част исковата претенция за главница за разликата над 297,81 лева до
претендирания размер от 794,03 лева, както и исковата претенция за такса услуга
„Кредит у дома“ в общ размер на 612,64 лева, от които 185,82 лева –
представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за периода на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 17.02.2017г. до 06.10.2017г.;
426,82 лева – представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от 24.02.2017г.
до 06.10.2017г., следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни.
Относно
разноските:
При този изход на спора на
разноски имат право и двете страни. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право на разноски пропорционално на уважената част от исковете. Същият е
доказал заплащането на държавна такса в размер на 115,79 лева, депозит за особен
представител в размер на 200,00 лева и депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 150 лева. Претендира на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП
да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в
размер на 100 лева. Общият размер на разноските за исковото производство
възлизат на 565,79 лева, като по съразмерност следва да му бъдат присъдени 198,99
лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в общ
размер на 84,21 лева, от които 34,21 лева за държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение, като следва да му се присъдят по съразмерност 29.62
лева. На ответницата не следва да се присъждат разноски, тъй като такива не са
направени от нейна страна.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.М.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт В. Л., сумата от 297,81 лева, /двеста
деветдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща главница
по Договор
за потребителски кредит № *********/10.08.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на
27.09.2019г. до окончателното ѝ изплащане, сумата от 87,70 лева /осемдесет
и седем лева и седемдесет стотинки/ – договорна лихва за периода от
17.02.2017г. до 06.10.2017г., сумата от 36,92
лева /тридесет и шест лева и деветдесет и две стотинки/ – такса за оценка
на досие за периода от 10.02.2017г. до 06.10.2017г., сумата от 179,12 лева /сто седемдесет и девет
лева и дванадесет стотинки/ - обезщетение за забава върху главницата за периода
от 17.02.2017г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
1437/01.10.2019г. по ч.гр.д.№ 643/2019г., по описа на Районен съд – Средец, III гр.състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
признаване за установено по отношение на А.М.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи
на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от пълномощника юрисконсулт В. Л.,
следните суми, претендирани по Договор за потребителски кредит №
*********/10.08.2016г. - исковата
претенция за главница за разликата над 297,81 лева до претендирания размер от
794,03 лева, както и исковата претенция за сумата от 185,82 лева –
представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за периода на кредита в брой по
местоживеене на кредитополучателя за периода от 17.02.2017г. до 06.10.2017г. и
сумата от 426,82 лева – представляваща такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя за периода от
24.02.2017г. до 06.10.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 1437/01.10.2019г. по ч.гр.д.№ 643/2019г., по описа на Районен
съд – Средец, III гр.състав.
ОСЪЖДА А.М.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“Д-р Петър Дертлиев“, № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4,
представлявано от пълномощника юрисконсулт В. Л., сумата от 198,99 лева /сто
деветдесет и осем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща
съдебно деловодни разноски по съразмерност за исковото производство и сумата от
29.62 лева /двадесет
и девет лева и шейсет и две стотинки/, представляваща съдебно
деловодни разноски по съразмерност за заповедното производство, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:……………….....