№ 13
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ваня Н. Иванова
Ивайло П. Георгиев
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20221800500334 по описа за 2022 година
С Решение № 15/17.02.2022г., постановено по гр.дело № 407 по описа
на РС - гр. Пирдоп за 2021 г., е признато за установено, на основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл.500, ал. 1, т. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД, че Е. Й. С. дължи на
„ЗАД Б. В. И. Г.“ АД сумата 788,20 лв., представляваща вземане,
произтичащо от неизпълнение на регресна претенция по щета №
471020202001030, по която са обезщетени имуществените вреди, нанесени на
Г.Ф.С.. - собственик на увреден при ПТП, настъпило на 08.02.2020г., лек
автомобил „Фиат Пунто П.“, с рег. № ЕН***ВН, при налична за виновния
водач, отклонил се от проверка за алкохол, застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № BG/03/120000183034 от
08.01.2020г. на „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД, ведно със законната лихва от
предявяването на заявлението по чл. 410 ГПК (14.10.2020г.) до окончателното
изплащане на сумата, което вземане е предмет на издадена Заповед за
изпълнение № 27/15.01.2021г. по ч.гр.д. № 419/2020г. по описа на РС-Пирдоп.
Настоящото производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Е. Й. С. срещу
горното решение. Жалбоподателят счита решението за неправилно и
необосновано. Акцентира върху извода на районния съд, че отказът му за
даване на проба на алкохол в дома му не може да бъде приравнен към отказ,
направен на място . Подчертава, че ищецът изтъкнал като основание за
претендираното от него право да получи от виновния водач платеното
застрахователно обезщетение обстоятелството, че водачът при настъпване на
ПТП е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други
упойващи вещества, като в деня на ПТП е отказал проверка за употреба на
алкохол по установения ред. Квалифицира тази негова претенция по чл. 500,
1
ал. 1, т. 1 от КЗ. Намира, че така заявеното основание не е налице, като до
същия извод е стигнал и ПРС, поради което е следвало да отхвърли така
предявения иск. Твърди, че въпреки това съдът се бил произнесъл по друго,
незаявено регресно основание, а именно: „виновно отклоняване от проверка
за алкохол”. Оспорва и мотивите на ПРС, че напускането на
местопроизшествието от негова страна може и следва да се счете, че
представлява случай на „отклонение от проверка за алкохол“. Счита, че от
нито едно от събраните по делото доказателства не може да се направи извод,
че е бил употребил алкохол към момента на ПТП или че виновно се е
отклонил от проверка за употреба на алкохол. Подчертава, че, наистина, е
отказал да даде проба за алкохол, но след 2 часа след настъпването на ПТП.
Акцентира върху факта, че срещу него било издадено наказателно
постановление, като административнонаказващият орган установил, че не е
налице основание да му бъде наложено наказние за употреба на алкохол.
Оспорва изводите на съда относно това, дали е бил длъжен да остане на
местопроизшествието. Сочи, че такова задължение за него не е възникнало,
тъй като между водачите не е имало разногласия относно обстоятелствата по
настъпване на ПТП. В тази насока се позовава на извънпроцесуалното
поведение на водача С., както и на двустранно подписания без възражения
протокол за ПТП. Прави извод, че по делото не била заявена, а и не се
доказва, друга хипотеза, освен тази по чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ. Твърди, че
нито е употребил алкохол към момента на настъпване на ПТП, нито се е
отклонил виновно от извършване на проверка за употреба на алкохол.
Намира, че според практиката на ВКС, само фактът на напускане на ПТП не
може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка
за алкохол, а само при наличие на данни за предприети мерки за извършване
на проверка за алкохол на участник в ПТП, от която той виновно да се
отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието за регресна
отговорност на застрахования. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от „ЗАД Б. В. И. Г.“
АД, което оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Счита, че в жалбата превратно се тълкуват фактите и неправилно се
анализират доказателствата. Позовава се на заключението по САТЕ, което не
е било оспорено от страните нито относно пазарната стойност за щетите, нито
относно причинно- следствена им връзка с процесното ПТП. Намира, че
единственият обоснован извод е, че са налице предпоставките на чл. 500, ал.
1. т. 1 от КЗ, обуславящи регресната отговорност на застрахования водач.
Споделя изводите на ПРС, че С. е нарушил разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, като, след причиненото от него ПТП, не е слязъл да установи
последиците от произшествието, а също така е нарушил и разпоредбата на чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от същия закон. Счита, че напускането на
местопроизшествието от страна на Е. Й. С. представлява случай на
„отклонение от проверка за алкохол“, а всяко друго тълкуване на фактите би
довело до възможност за злоупотреба с права от водачи, които евентуално са
употребили алкохол, тъй като с напускане на мястото на произшествието,
биха осуетили възможността, застрахователят да упражни спрямо тях правото
си на регрес. Прави извод, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, и моли съда да го потвърди. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява и не се представлява. От процесуалния му представител е постъпила
2
молба, с която поддържа жалбата и оспорва отговора. Възпроизвежда
доводите от исковата молба.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемото
застрахователно дружество не се представлява. От процесуалния му
представител е постъпила молба, с която поддържа отговора на жалбата, и
моли съда да я отхвърли, като потвърди обжалваното решение. Претендира
разноски.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните по делото доказателства, е описана вярно и пълно в
обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в
настоящия съдебен акт.
В производството пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно,
доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е
подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е
ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е недопустимо. Наистина, то е постановено при наличие на
положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск, но предявеният такъв е с правна квалификация чл. 500, ал. 1,
т. 1, предл. второ от КЗ, а районният съд се е произнесъл по иск с правна
квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. трето от КЗ. Индивидуализиращите
белези на всеки иск са основанието, петитумът и страните. В случая, като
фактическо основание на претендираната регресна отговорност, ищецът е
изтъкнал, че ответникът е отказал да се подложи на проверка за алкохол по
установения ред. Това основание е било разгледано от районния съд, но,
освен това, той се е произнесъл и по незаявено от ищеца основание, а именно
– виновно отклонение на виновния водач от проверка за алкохол. Това
различно основание, обаче, обуславя различен иск (независимо от същия
петитум и същите страни), какъвто ищецът не е предявявял. Няма и данни за
предприето от ищеца изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, нито за
заявяване на евентуално основание на исковата претенция, редом с
първоначалното такова. Поради това настоящият съдебен състав намира, че
районният съд се е произнесъл по непредявен иск, с оглед на което и на
основание чл. 270, ал. 3 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде
обезсилено, а делото – върнато на Пирдопския районен съд за произнасяне по
действително предявения иск с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1,
предложение второ от Кодекса за застраховането.
3
ІІІ. По същество
С оглед обезсилване на решението, въззивната инстанция не дължи
произнасяне по съществото на спора.
ІV. По разноските
С оглед изхода на делото и направено в този смисъл искане, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски в
настоящото производство, каквито се установяват в размер на 25 лв. –
държавна такса и 600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Обезсилването на първоинстанционното решение обуславя и различна
отговорност за разноските в производството пред районния съд, каквито
следва да бъдат присъдени в полза на ответника. Такива се установяват в
размер на 400 лв. съгласно договора за правна защита и съдействие на л. 47 от
първоинстанционното дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 15/17.02.2022г., постановено по гр.дело №
407 по описа на РС - гр. Пирдоп за 2021 г, и ВРЪЩА делото на този съд за
произнасяне по действително предявения иск с правна квалификация чл. 500,
ал. 1, т. 1, предл. второ от КЗ.
ОСЪЖДА „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД с ЕИК **** да заплати на Е. Й. С. с
ЕГН ********** разноски във въззивното производство в размер на 625 лв.
ОСЪЖДА „ЗАД Б. В. И. Г.“ АД с ЕИК **** да заплати на Е. Й. С. с
ЕГН ********** разноски в първоинстанционното производство в размер на
400 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4