№ 8977
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110111109 по описа за 2024 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Ищецът ******, ЕИК *****, е предявил срещу ответника ****, ЕИК ******,
осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ, за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата в размер 1246,77 лева, представляваща изплатено от него застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по щета № **********/17.08.2023 г.,
представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало на 16.08.2023 г. в *****, по
вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка *****, с рег. № ******, който не
осигурил достатъчно разстояние при разминаване с насрещно движещия се лек автомобил
марка *****, рег. № *******, застрахован при ищеца и му причинил вреди, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба –
28.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско“, е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: на 16.08.2023 г. в *****,
застрахованият при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“
водач на товарен автомобил марка *****, с рег. № ******, не осигурил достатъчно
дистанция с насрещно движещия се лек автомобил марка *****, с рег. № *******,
застрахован при ищеца по имуществената застраховка, с което му причинил щети. Твърди,
че щетите са на стойност 1246,77 лв., като поддържа, че е изпълнил задължението си за
заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност в полза на
1
застрахования на 04.10.2023 г. Твърди, че ответникът е застраховател на гражданската
отговорност на делинквента, спрямо когото в полза на ищеца възниква регресно вземане за
платеното обезщетение. Ищецът твърди, че е поканил ответника да заплати регресното
вземане, но независимо от получената на 17.09.2023 г. покана, дължимата сума не е платена.
Прави искане съдът да осъди ответника да му заплати описаната сума ведно с лихва от
исковата молба. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Не
възразява за разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва претенциите по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП и
вината на застрахования при него водач. Възразява за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на застрахования при ищеца водач на лека автомобил марка „****“, който
не пропуснал изкачващият се товарен автомобил. Твърди, че е изплатил изцяло на ищеца
исковата сума ведно с ликвидационните разноски. Прави искане предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява за
разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 2 от КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1246,77 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по преписка по щета №
**********/17.08.2023 г., представляващи имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало
на 16.08.2023 г. по междуградски път от *****, към ****, по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарен
автомобил марка *****, с рег. № ******, който не осигурил достатъчно разстояние при
разминаване с насрещно движещия се лек автомобил марка *****, рег. № *******,
застрахован при ищеца и причинил вреди, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на
вземането.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението, както и възражението си за
съпричиняване на вредоносносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца
2
лек автомобил.
Сочените предпоставки за уважаване на иска съдът счита за установени безспорно от
събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 20.04.2024 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че лекият автомобил марка „****“, е бил
застрахован при ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“, автомобилът марка
***** е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“; сумата в размер на 1246,77 лева е платена от застрахователя по
имуществената застраховка в полза на застрахованото лице, като получаването на регресна
покана не се оспорва, а и се установява по делото (л. 58).
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й. Й.,
от констативния протокол за ПТП, подписан между двамата водачи, в който водачът на
автомобил модел *****, застрахован при ответника, е признал , че ПТП е настъпило тъй
като не е оставил достатъчно разстояние при разминаване и ударил автомобила, и след
анализ на показанията на разпитания свидетел – водачът на товарния автомобил, преценени
с оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, се установява следният механизъм на ПТП: на
16.08.2023 г. около 10 часа, при ясно сухо време, с посока на движение от село Столът към
село Боазът, по двупосочен път с по една лента за движение във всяка посока, без стеснения
и препятствия на пътя, при ляв завой, се движел товарен автомобил марка *****, управляван
от свидетеля Д. Б.. По същото време в обратната посока, в лентата за насрещно движение, се
движел лек автомобил марка „****“. Водачът на товарният автомобил марка ***** не
оставил безопасна странична дистанция при извършване на завоя и реализирал удар с
насрещно движещия се лек автомобил марка „****“. Ударът за водача на товарния
автомобил марка ***** е в предна броня, ляв калник и задна джанта, а за лекия автомобил
марка „****“ – в лява странична част, калник, врати, предна лява джанта и праг.
Чрез протокол за ПТП на лист 28, показанията на разпитания свидетел преценени с
оглед разпоредбата на чл. 172 от ГПК, констатациите на САТЕ за механизма и мястото на
удара, се установява, че водачът на товарния автомобил марка ***** с поведението си е
станал причина за настъпване на ПТП.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗДвП при разминаване водачите на насрещно движещите се
пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние
между пътните превозни средства. Водачът на МПС ***** не е осигурил достатъчно
разстояние, както е заявил в двустранния протокол за ПТП, поради което е нарушил
посочената правна норма. От събраните по делото доказателства, в това число показанията
на разпитания свидетел (л. 111 гръб), не се установява по пътя да е било налице препятствие
или стеснение на платното за движение, което да обуславя приложение на правилото на чл.
44, ал. 2 ЗДвП.
С оглед изложеното, поведението на застрахования при ответника водач е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
3
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборена презумпцията за вина по чл. 45 от
ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическият състав на чл. 45
от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на водача на товарния автомобил
***** по отношение на причинените вреди от процесното пътно – транспортно
произшествие.
Предвид наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на водача
на лекия автомобил марка „****“, следва да бъде изследван въпросът дали със своето
поведение той е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното
намаляване на дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е необходимо същото
да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по
правилата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването
на вредите (Така Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО;
Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/. В конкретния случай,
ответникът не е доказал по правилата на чл. 154 от ГПК фактите, на които основава
твърденията си.
Въз основа на уведомление на водач на „****“ до ищеца е образувана преписка по
щета № **********/17.08.2023 г., изготвен е опис на щетите и е определено обезщетение,
което е изплатено на застрахованото лице по сметка с платежно нареждане за кредитен
превод, което обстоятелство не е спорно между страните.
С настъпването на застрахователното събитие, а именно – осъщественото пътно-
транспортно произшествие, при което застрахованият автомобил е претърпял описаните в
Протокол за ПТП повреди, за застрахователят е възникнало задължението да заплати
застрахователно обезщетение в размер на претърпяната от застрахования имуществена вреда
в рамките на предвидената в договора сума, както между страните не е спорно и се
установява, че застрахователят е заплатил сумата, необходима за ремонта на увредените
детайли, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от КЗ ищецът е встъпил в правата на
третото лице срещу причинителя на вредата и неговия застраховател.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 20.04.2024 г., в което е
обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, е отделено
като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответникът е застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, сключена за
товарния автомобил марка *****, с рег. № ******, поради което отговоря за възстановяване
на настъпилите вреди.
От приетите по делото писмени доказателства – опис на щета, както и от заключението
на приетата по делото САТЕ, безспорно се установяват щетите, нанесени на застрахования
при ищеца лек автомобил в следствие на ПТП, като не се установява някой от детайлите да е
4
бил увреден в следствие на въздействия извън ПТП. Според заключението на вещото лице,
на което съдът дава вяра като компетентно изготвено и безпристрастно, увредени вследствие
на ПТП по лекия автомобил „****“ са преден ляв калник, леви врати, заден ляв калник, ляво
огледало, задна лява джанта, както описаните вреди по автомобила с в причинна връзка с
механизма на ПТП. Според заключението стойността на увредените детайли, без предно
ляво уплътнение и шумоизолация, които не са отразени в представения опис на
уврежданията, по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 7006,07 лева,
при търсени от ищеца 1246,77 лева, за която сума искът следва да се уважи. Възражението
на ответника за погасяване на вземането чрез плащане е неоснователно, тъй като по делото
не са представени доказателства и не са направени доказателствени искания за установяване
на този факт, доказването на който е в тежест на ответника.
По така изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на исковата молба в съда –
28.02.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът. Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лева (лист 5 по делото),
200 лева – депозит за вещо лице (л. 82 по делото). Заявил е и претенция за присъждане на
юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
от ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
Ето защо, на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да се присъди общо
сумата от 350 лева – разноски за тази инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в *****, да
заплати на ******, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, на основание
чл. 411 от КЗ, сумата от 1246,77 лева, представляваща изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ по преписка по щета №
5
**********/17.08.2023 г., представляваща имуществена вреда, вследствие на ПТП, станало
на 16.08.2023 г. по междуградски път от *****, към ****, по вина на застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“ водач на товарен
автомобил марка *****, с рег. № ******, който не осигурил достатъчно разстояние при
разминаване с насрещно движещия се лек автомобил марка *****, рег. № *******,
застрахован при ищеца и му причинил вреди, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба – 28.02.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ******, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление в *****, да
заплати на ******, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление в *****, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 350 лева - разноски за тази инстанция.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6