№ 139
гр. Кърджали, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500103 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 39/21.02.2022 г. по гр. д. № 623/2020 г. по описа на
Районен съд – Момчилград е отхвърлен предявеният от „Т. 93” ЕООД,
ЕИК *********** срещу „ГГМ Б.” ООД, ЕИК ********** иск за
заплащане на сумата от 1 588,66 лева, представляваща стойността на
колбасорезачка GGM G, модел ААМН 300, SN:75AAMH**********,
обективирана в електронна фактура № **********/04.03.2021 г., както
и за заплащане на сумата от 112,10 лева, представляваща мораторна
лихва върху главницата от 1 588, 66 лева, считано от 25.03.2021 г. до
03.12.2021 г., както и законната лихва върху главницата от 1 588,66
лева, считано от 04.12.2021 г. до окончателното плащане, на
основание чл. 193, ал. 1 във вр. с чл. 195, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
С решението е осъден „Т. 93” ЕООД, ЕИК *********** да заплати на
„ГГМ Б.” ООД, ЕИК ********** сумата от 600 лева, представляваща
разноски по делото.
1
Недоволен от решението е останал ищецът в
първоинстанционното производство „Т. 93” ЕООД, ЕИК ***********.
С въззивна жалба вх. № 569/15.03.2022 г., подадена от управителя на
дружеството, решението се обжалва като неправилно. Изразява се
становище, че след като първоинстанционният съд е приел наличието
на хипотезата на чл. 197 ЗЗД, то е следвало да обсъди коя от
разпоредбите на предл. 1 или предл. 2 на чл. 197 ЗЗД е приложима.
Ищецът счита, че в случая е приложима тригодишната давност за
предявяване на иска, тъй като продавачът съзнателно е премълчал
недостатъка на машината при продажбата. Сочи се, че свидетелските
показания установили, че ответникът е убедил ищеца за липса на
недостатъци на машината, че същата е изправна и преминала
изпитания предварително преди нейната продажба. Това доказвало
съзнателни действия на продавача при продажбата на машината с
недостатъци. По изложените съображения жалбодателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното и да постанови
друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира за
присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден писмен отговор от
въззиваемата страна „ГГМ Б.” ООД, ЕИК **********.
В открито съдебно заседание жалбодателят „Т. 93” ЕООД, ЕИК
***********, не изпраща представител. Постъпила е молба, с която
жалбата се поддържа. Представя се списък по чл. 80 от ГПК.
В открито съдебно заседание ответникът „ГГМ Б." ООД, с ЕИК
**********, се представлява от адв. Л. Б., който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Моли обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно.
Въззивният съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства при и по повод подадената жалба, приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от процесуално
2
легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
първоинстанционното решение, обжалвано изцяло, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявени за разглеждане са обективно съединени искове по чл.
195 във вр. с чл. 193 ЗЗД - за връщане цената на продадена вещ с
недостатъци, за които купувачът незабавно е уведомил продавача при
забелязването им, по чл. 86 ЗЗД - за присъждане на обезщетение за
забавено изпълнение в размер на законната лихва, както и искане за
присъждане на законна лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата си молба, ищцовото дружеството „Т. 93“ ЕООД
твърди, че между него и ответното дружество „ГГМ Б.” ООД, ЕИК
********** в началото на м. февруари 2021 г. възникнали договорни
отношения, свързани с доставка на няколко продукта: техника и
части за техника на обща стойност 3309,68 лева с ДДС, които били
описани в електронна фактура № **********/04.03.2021 г., приложена
като доказателство по делото. Към проформа – фактура №
**********/02.03.2021г. , издадена от ответното дружество били
приложени гаранционните условия на доставените продукти. На
02.03.2021 г. по проформа - фактурата било извършено авансово
плащане на сумата от 1 000 лева, а на 08.03.2021 г. била преведена
останалата парична сума, представляваща покупна цена на
продуктите. Един от продуктите бил колбасорезачка „GGM G“, модел
„ААМН 300“, „SN:75AAMH**********“ на стойност 1588,66 лева с
ДДС. По повод доставката между купувача и продавача била
осъществена електронна комуникация, разпечатки от която били
приложени по делото. От електронната кореспонденция се
3
установило, че на 23.03.2021 г. машината била доставена в гр. С. и
тествана на същото място от купувача. Констатирало се, че има
технически производствен дефект, водещ до невъзможност машината
да функционира по предназначение - режела неравномерно
продуктите от месо, като отделно и ги разкъсвала. Като купувач,
ищцовото дружество направило рекламация пред ответника, който от
своя страна, изпратил сервизната фирма “Л. Г.” ЕООД, с която
работел. Проблемът бил установен и описан в приложения
констативен протокол от 25.03.2021 г. като „неравномерно рязане на
продуктите” и посочена предполагаема причина за това -
„транспортен или производствен дефект, изразяващ се в изкривяване
на корпуса на продукта”.
На 07.04.2021 г. от дружеството доставчик бил изпратен на
дружеството купувач формуляр с указания за връщане на продукта. В
периода от 08.04.2021 г. до 12.04.2021 г. между продавача и купувача
била водена електронна кореспонденция за връщане на посоченият
продукт, видно от представените извлечения от тази кореспонденция,
включително и снимки на машината, в т.ч.и нейното опаковане в
кашон и указания на продавача за начина на връщане, опаковането и
т.н. Машината била върната на ответника. Купувачът предявил искане
за замяна на машината с друг продукт или възстановяване на
стойността на машината, платена на продавача, до 18.06.2021 г.
Представени били копия на рекламации от 27.05.2021 г. и от
16.06.2021 г., както и отговор от продавача, в който се предлагало
възстановяване до 80 % от стойността на машината. На дружеството
купувач било изпратено техническо становище от продавача, в което
били посочени условията, при които трябва да работи машината,
както и уведомление, че машината ще бъде изпратена на купувача на
25.06.2021 г. От дружеството продавач било приложено копие на
електронна кореспонденция, в която било описано, че машината, с
направена рекламация на 18.05.2021 г., била проверена в Германия и
4
не било установено да има проблем. Заключението било, че машината
работи според спецификациите си и следва да бъде върната на
купувача. На 23.06.2021 г. машината била върната на купувача
(дружеството-ищец), като получаването й било отказано от последния.
В срока по чл.131 ал.1 от ГПК, ответникът „ГГМ Б.” ООД, ЕИК
**********, чрез представител по пълномощие е подал писмен
отговор, в който оспорва иска като недопустим, алтернативно - като
неоснователен. Направил е възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 197, ал. 1 от ЗЗД. Сочи, че след направената
рекламация, е бил изпратен сервизен екип от „Л. Г.” ООД, който е
съставил констативен протокол на 25.03.2021г., като е описал
установеният проблем и причината за това. Смята, че това не
представлява недостатък, който да намалява цената на продукта, или
пък годността на същия да бъде ползван за обикновена употреба или
за употреба, съгласно договора, защото се касаело за изкривен корпус
на колбасорезачката. Въпреки това, продавачът, съобразявайки се с
претенциите на купувача, на 23.06.2021 г. изпратил изправна
колбасорезачка, която купувачът без каквато и да е причина или
основание отказал да получил. Моли искът да се отхвърли като
погасен по давност.
С оглед въведените от ищеца твърдения и оспорвания на
ответника, първоинстанционният съд е извършил правилен анализ на
представените от страните доказателства и е приел за установени
фактически обстоятелства в рамките на събраната доказателствена
съвкупност, които се припокриват с изложените от ищеца и ответника.
Доколкото във въззивното производство не са представени нови
доказателства, настоящият състав въприема изцяло фактическите
изводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК
препраща към тях.
Предвид данните по делото, че купувачът на процесната машина
е уведомил ответника продавач незабавно след забелязването на
недостатък при въвеждането й в експлоатация /на 25.03.2021 г./, като
по този начин е запазил правата си по чл. 195 ЗЗД, единственият
въпрос, повдигнат от жалбодателя във въззивната жалба се свежда до
5
това, дали е приложим тригодишният давностен срок по чл. 197 ЗЗД
за предявяване на иска съобразно поддържаното твърдение, че
продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, или е приложим
краткият шестмесечен срок така, както е приел първоинстанционният
съд във връзка със своевременно въведеното възражение от ответника
в тази насока.
Според трайната практика на ВС и ВКС, преди да реши спора
дали вземането на ищеца е погасено по давност, съгласно чл.197 ЗЗД
съдът е длъжен да изясни обстоятелствата за прилагане на единия или
другия давностен срок /р. № 698/80 г., І-во г.о. ВС/. Давностният срок
за погасяване на вземанията по договор за продажба на вещи по чл.
197 ЗЗД започва да тече от предаването на вещта и е независим от
гаранционния срок за продажба на същата вещ, предвиден в договор
между страните или нормативни документи. Гаранционната
отговорност за недостатъци действа успоредно със законната, те не си
влияят и не се изключват взаимно. Купувачът може да избира между
тях, но не може да търси едновременно удовлетворяване на правата си
въз основа на двете отговорности – ТР № 88/84 г. По делото няма
данни ищецът да е използвал и да е удовлетворил правата си въз
основа на гаранционната отговорност, за да не може да ги търси по
правилата на законната. С исковата молба по настоящото дело се
претендира законната отговорност на продавача за недостатъци, чрез
връщане на платената за вещта цена на основание чл.195 ЗЗД. Твърди
се, че продавачът съзнателно е премълчал недостатъка. Знанието и
респ. съзнателното премълчаване на недостатъка от продавача не се
презумират, а следва да се докажат от ищеца, който ги твърди /р. по
гр.д. № 113/2002 г. на пето г.о. на ВКС/. В тежест на ищеца, при
условията на пълно и главно доказване е установяването на
обстоятелството, че продавачът на вещта при доставката й, е знаел за
нейния недостатък, но въпреки това е извършил продажбата и е
получил съответно цената на вещта. Такива доказателства
категорично не са представени от ищеца и събрани по делото.
Напротив, установява се, че става въпрос за извършена продажба по
6
интернет на движима вещ, при обичайни условия и уговорки между
страните. При въвеждане в експлоатация на машината, от купувача е
констатиран дефект, за който е уведомил незабавно продавача. От
последния са предприети действия, свързани с рекламацията на
машината. Нищо от установеното във връзка с това не навежда на
извод, продавачът да е знаел, че машината е дефектна, но въпреки това
да е извършил продажбата. В тази връзка събраните по делото
свидетелски показания са интерпретирани превратно във въззивната
жалба. Соченото от св. Д. – консултант-мениджър по продажбите в
ответното дружество, че в офиса липсват лица с технически познания,
а свидетелят и колегите му само извършват продажбите, и че ползват
външни фирми за сервизна дейност, по никакъв начин не могат да
вменят извършването на съзнателни действия за продажба на машини
с недостатъци. Въз основа на факта за изразена готовност от страна на
продавача за заплащане на 80% от цената на вещта, се прави
произволен извод, че по този начин се преследват единствено
паричните средства от продажбата и запазване на 20% разлика в
цената. Св. А. сочи в показанията си, че в по-късен момент, от страна
на продавача е предложено връщане на цената изцяло, което
опровергава едно такова заключение. Несъстоятелни са и доводите за
изнудване на купувача, който да бъде поставен без изход при
установяване на технически проблем на стоката. Напротив, по делото
са събрани доказателства, от които е видно, че е била изчерпана
цялата процедура по установяване на твърдяния от купувача
недостатък, и в крайна сметка след като по етапния ред, от
производителя на машината в страната на произход Германия, дефект
не е бил констатиран, същата е била върната в България, и машината е
била изпратена на купувача, който е отказал да я приеме. Или, поради
липса на каквито и да е доказателства, за да се направи извод, че
продавачът е продал машина с недостатък, за който е знаел и
съзнателно е премълчал, следва да се приеме, че в случая е приложим
7
шестмесечния давностен срок за предявяване на иска по чл. 195 ЗЗД,
който е започнал да тече от датата на доставката 23.03.2021 г. и е
изтекъл на 23.09.2021 г., и тъй като същият е предявен след
изтичането му – на 06.12.2021 г., искът, както и съединеният такъв за
мораторна лихва, ведно с искането за присъждане на законна лихва
върху присъдената главница, са погасени по давност и следва да се
отхвърлят, до какъвто правилен извод е достигнал
първоинстанционният съд.
По изложените съображения въззивната жалба е
неоснователна, а първоинстанционното решение следва да се
потвърди като правилно.
С оглед изхода на делото, на въззиваемата страна се следват
разноски, но тъй като такива не са поискани и не са представени
доказателства, че са направени, не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 39/21.02.2022 г., постановено по
гр.д. № 623/2021 г. по описа на Районен съд - Момчилград.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8