№ 1528
гр. Варна , 24.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на трети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20203100502563 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на ОД на МВР Варна срещу решение
№ 3289 от 20.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 20178 по описа за 2019 г. на Районен съд -
Варна, 35 -ти състав, с което е осъдена да заплати на Ж. Н. С. , сумата от 1164.02 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден /нощен/ труд за
периода от 01.12.2016 г.- 30.11.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на депозиране на исковата молба 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, на
основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, и сумата от 200 лева лева, присъдена като дължими разноски в
производството.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.
Излага се, че съгласно чл. 141 , ал.1 т.1 от ЗМВР, ищецът е държавен служител и съобразно
нормата на ал. 2 от същата норма служебното правоотношение се регламентира само от
този закон. Препращането към КТ е изрично и затова, нормите на КТ не се прилагат
субсидирано извън лимитативно изброените случаи. Според жалбоподателя, отчитането на
извънредния труд при работа на смени въвежда специален ред, което прави недопустима
аналогията с другите държавни служители в гражданските ведомства. Счита, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г. в
сила от 01.07.2007 г. е неприложима са служебното правоотношение с този ищец. Като
служител на МВР, брутното му трудово възнаграждение следва да се формира от месечното
и допълнителните възнаграждения, а според разпоредбата на чл. 178 от ЗМВР допълнителни
възнаграждения се дължат за изпълнение на специфични служебни дейности за извънреден
труд. Според жалбоподателя правната уредба на извънредния труд се съдържа в Наредба №
8121 з – 776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Следва анализ за
съответствие между приложения закон и Директива № 2003/88/ЕО на ЕП и СЕ от 04.11.2003
г. допълнителни възнаграждения се дължат по силата на разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР.
1
Изброява редица привилегии на служителите на МВР, предвидени в ЗМВР, различни от
предвидените в КТ за всички останали служители и по аргумент за противното счита, че КТ
е неприложим. С горепосочените доводи жалбоподателят мотивира възражение за
неправилност на обжалваното решение поради неправилно приложение на материалния
закон.
Решението се оспорва и по съображения за неправилно подвеждане на фактите към
материално правните норми, като се твърде, че извънреден труд би бил налице, ако
служителите работят извън нормативно определеното време, каквато не е настоящата
хипотеза. Жалбоподателят счита, че установената по-голяма продължителност на работното
време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална
продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това
различие се дължи и е обусловено от вменените с разпоредбата на чл.2, ал.2 ЗМВР функции
на служителите от МВР.
Навеждат се и доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в
ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за
прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на
заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът
потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото
и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете
нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата по-
висока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано
посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен
от ответника.
Според жалбоподателя, съдът не е изследвал въпроса дали изплатеният извънреден
труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Счита, че дори и при
прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да
обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143.
Моли да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В условията на евентуалност, е
отправено искане за отхвърляне на иска за периода от 01.01.2018 г. – 17.07.2018 г. , поради
липсата на нормативна уредба, която да урежда преизчисляването на нощен към дневен
труд, като се ползва заключението по ССчЕ прието като доказателство в
първоинстанционното производство.
Претендира присъждане на разноски .
В отговор от насрещната страна, се оспорва основателността на жалбата, като се
излагат съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с
подробни възражения, основани на твърдения за правилно приложен материален закон
според правилата определени в ЗНА. Всъдебно заседание въззиваемият се представлява от
пр. представител, който поддържа отговора и претендира за присъждане разноски в размер
на 380 лева.
Съдът преди постановяване на съдебен акт по същество, констатира редовност на
жалбата според изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, допустимост на същата като
подадена от активно легитимираната страна, обосновала правен интерес от обжалване и в
срока по чл. 259, ал.1 от ГПК. Решението на първоинстанциония съд е валидно и допустимо.
От мотивите на обжалвания съдебен акт, в частта на установените релевантни факти, съдът
приема, че същите са подробни и съответстващи на събраните по делото доказателства. По
отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1
2
изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до преценката правилно ли е приложен
материалния закон.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното: Предявени
са обективно съединени искове, с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т.
2 ЗМВР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Не е спорно, че в релевирания период ищецът е назначен
на длъжност “стажант” в ОД на МВР – Варна, считано от 20.12.2012 г. В периода от
01.12.2016 г. до 30.11.2019 г. е заемал длъжност „старши полицай в група „Общинска
полиция“ на сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ в ОД на МВР - Варна, считано от 01.12.2015 год. до настоящия
момент.
Не е спорно и от заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстнационното
производство съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал и въззиваемата
страна не е оспорила с жалбата, се установява, че за периода от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г.
ищецът е положил и му е заплатен извънреден труд от 4618 часа. В този период е получил
възнаграждение в размер на 1152.40 лв. (за 165 часа), а стойността на дължимото
допълнително възнаграждение, при преобразуване на нощните часове с коефицент 1.143, за
процесния период е общо 1164.02 лв. Спорният въпрос в първоинстанционното
производство се е състоял в това, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд
в дневни и съответно заплащане на така определения извънреден труд, чрез преобразуваните
часове труд. Първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ЗМВР,
като е приле, че статутът на държавните служители в МВР се урежда от Закона за
Министерство на вътрешните работи, който в чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР предвижда, че на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
Според нормата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън работното време, режимът на дежурства, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешинте работи. При
определяне на материално правните норми, регламентираши процесните отношения, съдът е
установил, че от 01.12.2016 г. до 30.11.2019 г., е действала Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016
г., в сила от 02.08.2016 г. издадената от министъра на вътрешните работи в изпълнение на
законово вмененото му задължение с разпоредбата на чл. 187, ал. 9 ЗМВР. В чл. 3, ал. 3 от
Наредбата е предвидено, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. В Наредбата липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на
часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба
№ 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 регламентира, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч.
за отчетния период се умножава по 0.143. Според първоинстанционния съд, липсата на
излична правна норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Съдът е приел, че при наличие на такава непълнота
в специалната уредба касаеща служителите в МВР следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007 г.).
От правна страна, въззивнят съд споделя и мотивите на първоинстнациониня:
При правилно разпределение на доказателствената тежест, първоинстанционния съд е
обосновал от правна страна основателност на претенцията. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в ЗМВР допълнителни
3
възнаграждения е и месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според
нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В
процесния период действаща е Наредба №8121з-776/29.07.2016г. на министъра на
вътрешните работи. Тя урежда реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР на
Според разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредбата, при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
В Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична норма относно преобразуване на
часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма обаче не следва
да се тълкува като забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове
нощен труд в дневен. Съдът приема, че е налице празнота в правната уредба относно реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство и на
времето за отдих и почивките на държавните служители. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в чл.9, ал.2 от която е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. В противен случай би се поставил държавният служител в
служебно правоотношение с МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудови правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
Относно размера на претенцията: Основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1.143, е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407,
действала в предходен момент, а след отпадане действието й, при констатираната липса на
специална уредба за служителите в М. – субсидиарно приложимата Наредба за структурата
и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2 от нея. От заключението на ССчЕ се
установява, че размера на претенцията е основателен за сумата от 1164.02 лева както и
акцесорната претенция за лихва от датата на предявяване на исковата молба.
В частта за разноските, са изложени мотиви, които напълно съответстват на
доказателствата за извършен разход, съответен на необходимостта от разноски, поради
което в тази част, въззивният съд, възоснова на разпоредбата на чл.272 от ГПК не следва да
излага самостоятелни мотиви.
С оглед изхода от спора, разгледан от въззивния съд, в тежест на въззивника следва
да бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство. От
представения списък се установява, че въззиваневия е бил представляван от адвокат и
размера на платеното адвокатско възнаграждение е 380 лева.
Мотивиран от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3289 от 20.07.2020 г., постановено по гр.д.№ 20178
по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, 35 -ти състав
4
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – Варна, с адрес гр.Варна, ул. „Цар Калоян“
№ 2 да заплати на Ж. Н. С. с ЕГН********** сумата 380 лева, представляваща разноски
направени във въззивното производство, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5