№ 47
гр. Пловдив, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно
търговско дело № 20225001000770 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 314 от 11.10.2022 година, постановено по т. дело №
291/2022 година по описа на Окръжен съд – П., е признато за установено в
отношенията между страните по делото, че ответникът „И.Р.С.“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление село П.Е. ****, община А.,
обл. П., ул. „К.“ №**, представлявано от управителя М.Н.М. дължи на ищеца
„П.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С.
****, район К., кв. „В.“, ул. „Н.м.“ №**, представлявано от управителя Г.С.Д.,
сумата 38 500 лева, частична претенция от сумата 50 000 лв., дължима по
запис на заповед, издаден от „И.Р.С.“ ЕООД на 29.10.2018 год., с падеж
30.06.2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в съда -
16.12.2021 год. до окончателното плащане, за което вземане в полза на „П.Б.“
ЕООД е издадена заповед № 1138 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК от 17.12.2021 год. по ч.гр.д. № 2718 по
1
описа на Районен съд - А., втори гр. състав за 2021 год.
Осъдено е „И.Р.С.“ ЕООД, ЕИК ********, да заплати на „ П.Б.“
ЕООД, ЕИК **********, сумата 1 920 лева разноски, направени от заявителя
„П.Б.“ ЕООД в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 2718/2021 по
описа на Районен съд - А..
Осъдено е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ И.Р.С.“ ЕООД, ЕИК
********, да заплати на „П.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, сумата 2 470 лв.
разноски, направени в хода на исковия процес по т.д. № 291 / 2022 год. по
описа на ОС - П., за заплащане на дължимата държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Така постановеното решение е обжалвано с въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство „И.Р.С.“ ЕООД, ЕИК
********, представлявано от управителя М.М. с оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност. Твърди се, че въпреки своевременно направеното от
жалбоподателя възражение, че сумата не се дължи, съдът не е изследвал
наличието на каузално правоотношение между страните. Безспорно било, че
между страните е имало договорни отношения, по които са извършвани
престации, а записът на заповед служел като обезпечение на вземането на
кредитора „П.Б.“ ЕООД. Първоинстанционното решение било постановено в
противоречие с ТР № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС. Искането е да се
отмени първоинстанционното решение на ОС – П. със законните последици.
Срещу въззивната жалба е подаден писмен отговор от „П.Б.“ ЕООД,
представлявано от адвокат Б. Щ., с изразено становище за нейната
неоснователност, респ. за правилност и обоснованост на обжалваното
решение. Посочено е, че вземането му от жалбоподателя произтича от
валиден запис на заповед с настъпил падеж, по който няма плащания. Не били
въведени в процеса от никоя от страните твърдения за наличие на каузални
правоотношения, които да бъдат установявани, поради което единственото
възражение в бланкетната въззивна жалба било неоснователно. Искането е за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение на „П.Б.“ ЕООД за въззивното
производство.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания.
Апелативният съд, като се запозна със събраните по делото
2
доказателства и доводите на страните намира, че въззивната жалба е
процесуално допустима. Тя е подадена от лице, имащо право на въззивно
обжалване, а именно от ответника в първоинстанционното производство
срещу решението, с което е уважен предявеният срещу него установителен
иск по чл. 422 от ГПК. При подаване на въззивната жалба е спазен
предвиденият в чл. 259 от ГПК двуседмичен срок. Съобщението за
изготвеното решение е връчено на „И.Р.С.“ ЕООД на 21.10.2022 година,
а въззивната жалба е изпратена по куриер на 03.11.2022 година.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Пред Окръжен съд – П. по т. дело № 291/2022 година е предявен иск с
правно основание чл. 422 от ГПК. Искът е предявен от „П.Б.“ ЕООД против
„И.Р.С.“ ЕООД. Искането е да се приеме за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането на ищеца в размер на 38 500 лева,
претендирано като частично от общо 50 000 лева, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК по ч.гр. дело №
2718/2021 година по описа на Районен съд – А., а именно – 16.12.2021
година до окончателното изплащане на сумата и да се присъдят на ищеца
направените разноски в заповедното и в исковото производство.
Твърди се, че ответникът дължи на ищеца посочената сума по запис
на заповед от 29.10.2018 година. С този запис на заповед „И.Р.С.“ ЕООД се
задължило безусловно и неотменимо да заплати без протест, без предявяване
и без разноски на „П.Б.“ ЕООД или на негова заповед сумата от 50 000 лева
с падеж 30.06.2019 година, с място на плащане град С., кв. „В.“, ул. „Н.м."**.
Задължението не било изпълнено нито на падежа, нито към момента на
предявяване на иска.
По заявление на „П.Б.“ ЕООД по чл. 417, т. 10 от ГПК, подадено на
16.12.2021 година, било образувано заповедно производство – ч.гр. дело №
2718/2021 година по описа на Районен съд – А.. По това дело били издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на записа на
заповед № 1138/17.12.2021 година, както и изпълнителен лист частично за
сумата от 38 500 лева съобразно искането на ищеца, ведно със законната
лихва от 16.12.2021 година и разноски за заповедното производство в размер
на 1920 лева .
Ответникът подал в срока по чл. 414 от ГПК възражение срещу
3
заповедта за изпълнение, поради което ищецът предявява установителен
иск по чл. 422 от ГПК с искане да се приеме за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането му по издадената въз основа на
записа на заповед заповед за изпълнение . Претендира присъждане на
разноските, направени в исковото производство, както и на тези, направени в
заповедното производство.
Ответникът „И.Р.С.“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в
двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК, той не се е явил и в проведеното от
първоинстанционния съд открито съдебно заседание и не е направил каквито
и да било възражения по предявения срещу него иск. Във възражението по чл.
414 от ГПК / стр. 18 от приложеното като доказателство по делото заповедно
производство – ч.гр. дело № 2718/2021 година на РС – А./ е посочено само, че
не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
Съдът намира, че става дума за редовен от външна страна запис на
заповед / стр. 7 от ч.гр. дело № 2718/2021 година на РС – А./, съдържащ
всички необходими реквизити по чл. 535 от ТЗ, с настъпил падеж на
задължението, поето от издателя „И.Р.С.“ ЕООД, да заплати безусловно и
неотменимо, без протест и без предявяване, сумата от общо 50 000 лева на
дата 30.06.2019 година на поемателя „П.Б.“ ЕООД или на негова заповед. До
тези изводи е достигнал и първоинстанционният съд, като в подадената
въззивна жалба не са изложени доводи за тяхната неправилност или
необоснованост. Не са оспорени твърденията на ищеца за липса на плащане
по записа на заповед както към датата на падежа, така и до момента на
предявяване на иска.
Редовният от външна страна запис на заповед и липсата на
възражения, въведени в процеса от ответника в преклузивния срок за това – с
отговора на исковата молба, включително такова за наличие на каузални
правоотношения между страните, които процесният запис на заповед да
обезпечава, са достатъчни за уважаване на предявения иск по чл. 422 от ГПК.
Доводите на жалбоподателя, че подаденото от него възражение по чл.
414 от ГПК срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК
задължава съда да изследва наличието на каузално правоотношение между
страните и че липсата на произнасяне по този въпрос е в противоречие с
материалния закон и със задължителната съдебна практика – Тълкувателно
4
решение 4/2014 по тълкувателно дело № 4/2013 година на ОСГТК на ВКС,
са неоснователни.
По делото нито една от двете страни не поддържа доводи за наличие
на каузално правоотношение. За ищеца -поемател по записа на заповед не
съществува задължение да сочи основанието на поетото от издателя
задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на
каузално правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед.
Той претендира вземането си на основание на абстрактната правна сделка –
записа на заповед и го доказва с редовния от външна страна менителничен
ефект. Такова е задължителното за съдилищата разрешение, дадено с т. 17 на
ТР 4 по тълкувателно дело 4/2013 година на ОСГТК на ВКС. С цитираното
тълкувателно решение е прието, че за поемателя по записа на заповед липсва
правен интерес и не съществува задължение в производството по чл. 422 от
ГПК да сочи и да доказва връзката между абстрактната правна сделка и
конкретно каузално правоотношение. Такъв интерес и доказателствена
тежест ищецът по иска по чл. 422 от ГПК би имал само с цел преодоляване
защитата на ответника, ако ответникът твърди и доказва различни от
действителните каузални правоотношения, във връзка с които е издаден
записа на заповед. По този въпрос съдебната практика на ВКС е
непротиворечива / решение № 13/28.07.2017 година по т. дело № 2642/2015
година на І т.о., решение № 50138/13.01.2023 година по т. дело № 537/2022
година на ІІ т.о. и др./, съобразена със задължителните указания, дадени в
ТР 4/2014 по ТД 4/2013 година на ОСГТК на ВКС.
В случай като настоящия, при който ответникът не е упражнил правото
си на защита и не е въвел по делото възражения, включително такива,
свързани с наличието на каузално правоотношение, ищецът в производството
по чл. 422 от ГПК носи тежестта да установи само наличието на редовен от
външна страна запис на заповед, което в случая е сторено.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 от
ГПК е основателен, а постановеното от първоинстанционния съд решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, жалбоподателят
„И.Р.С.“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ответника „П.Б.“ ЕООД
разноски за въззивното производство в размер на 3800 лева – договорено и
5
заплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 314 от 11.10.2022 година,
постановено по т. дело № 291/2022 година по описа на Окръжен съд – П..
ОСЪЖДА „И.Р.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление село П.Е. ****, община А., обл. П., ул. „К.“ №**, да заплати на
„П.Б.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. С.
****, район К., кв. „В.“, ул. „Н.м.“ №**, направените разноски във въззивното
производство в размер на 3800 лева заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6