№ 15246
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско
дело № 20231110155637 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на [фирма] срещу [фирма], с която е предявен
установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 853,20 лв., представляващо заплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка, във връзка с която ищецът се е
суброгирал в правата на увреденото лице срещу застрахователя по „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК.
В исковата молба се съдържат твърдения, че на 30.12.2022 г. в ***, на *** е настъпило
пътно-транспортно произшествие, при което застрахован при ищеца по имуществена
застраховка Каско л.а. *** с рег. № **** бил увреден вследствие на противоправно
поведение на водача на л.а. *** с рег. № *** който неправомерно навлязъл в насрещното
платно и предизвикал ПТП и му нанесъл щети. Ищецът поддържа, че вина за
произшествието имат и двамата водачи. В резултат на произшествието били увредени
предната броня и предната решетка в предната част на л.а. *** с рег. № ****. Участниците в
произшествието съставили Двустранен констативен протокол. Пред [фирма] била образувана
щета, извършен е оглед и опис на причинените щети. Бил извършен ремонт на
застрахования по имуществена застраховка автомобил в доверен сервиз, с приемо-
предавателен протокол автомобилът бил приет и въз основа на издадена фактура на
доверения сервиз било заплатено възнаграждение на сервиза в размер на 1656,41 лв.
Управляваният от виновния водач л.а. *** с рег. № *** бил застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ в дружеството на ответника, поради което след като
изплатил застрахователно обезщетение, ищецът счел, че за него са възникнали регерсни
права спрямо застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана
ищецът поканил ответника да му заплати сумата от 1681,41 лв., включваща 25 лв.
ликвидационни разноски, но след като не постъпило изпълнение предявил заявление по чл.
1
410 ГПК. След като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение и
длъжникът подал възражения, за заявителя възникнал правен интерес от предявяване на
настоящия установителен иск. Сочи, че доколкото процесното ПТП е възникнало при
условията на съпричиняване, предявява срещу ответника регресна претенция в намален
размер от 853,20 лв. (съгласно уточнителна молба от 22.02.2024 г.).
В срока по чл. 131 вр. чл. 62, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, подаден
от [фирма]. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по риска
„Гражданската отговорност“ по отношение на л.а. *** с рег. № ****. Оспорва твърдения
механизъм на ПТП, вината и противоправното поведение на водача на л.а. *** с рег. № ***
както и наличието на причинно-следствената връзка между произшествието и настъпилите
вреди. Прави възражение за съпричиняване. Оспорва иска по размер, като твърди, че
стойността на извършените ремонтни дейности е завишена, а претендираната сума не
кореспондира с нанесените щети. Заявява, че са извършени ремонтно-възстановителни
дейности, които не са били необходими и които не са във връзка с процесното произшествие.
В открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2024 г. ищецът се представлява от
адв. П., която поддържа исковата молба и претендира разноски, като представя списък.
Ответникът не изпраща представител. В депозирано становище с вх. №
155689/14.05.2024 г., чрез процесуалния представител юрисконсулт Д., поддържа доводите
си за неоснователност на исковата претенция и претенидира разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приет като доказателство Двустранен констативен протокол за ПТП от
30.12.2022 г., съставен и подписан от водачите Г. В., управлявал л.а. *** с рег. № **** и К.
Д., управлявала л.а. *** с рег. № ****. Обозначени са видими щети на л.а. *** с рег. № ****
в предната дясна част на автомобила, а по л.а. *** с рег. № **** – в задната дясна част на
автомобила.
Като доказателство по делото е приета застрахователна полица *** №
4704220200024659, от която се установява съществуващото правоотношение по
имуществена застраховка на л.а. *** с рег. № ****, сключена между [фирма] и Г. Т. В. –
собственик, със срок на валидност - 09.06.2022 г. – 08.06.2023 г.
По делото е прието като доказателство Заявление до [фирма] за изплащане на
застрахователно обезщетение от 03.01.2023 г., подадено от Г. Т. В. за настъпило увреждане
вследствие на ПТП на застрахования по имуществена застраховка л.а. *** с рег. № ****,
собственост на Г. Т. В., в което се съдържа изявление на заявителя, че след предприемане на
ляв завой между колона от коли се е ударил в автомобил, който се е движил в лентата за
насрещно движение, в резултат от което е посочено нанасянето на вреди на застрахованото
при ищеца МПС в предната дясна част на същото и е поискано обезщетяване чрез
отремонтиране в доверен сервиз.
Приети като писмени доказателства са документите, съставени от застрахователя
[фирма] във връзка с образуваната щета № 470422222200289 и документи, удостоверяващи
извършените дейности по отремонтиране на щетите от сервиза, както и заплащането им от
ищеца. Прието е Възлагателно писмо до автосервиз [фирма], Опис на претенция № 51-
05000- 00024/23 от 03.01.2023 г., в който са изброени увредените детайли: облицовка предна
броня, амортисьор предна броня, предна решетка, спойлер предна броня, лайсна предна
броня – средна долна и десен фар. Приета като доказателство е фактура №
**********/31.01.2023 г., издадена от [фирма] с получател [фирма] по повод договор №
355307/**** за сумата от 1656,41 лв. с ДДС. Приет като доказателство по делото е приемо-
предавателен протокол от 30.01.2023 г., видно от който отремонтираният автомобил е приет
2
без възражения. Приети като доказателства са опис-заключение по претенция, в което
подробно са изброени извършените авторемонтни дейности и тяхната оценка, както и
доклад по щета от 01.02.2023 г., въз основа на който от застрахователя по имуществената
застраховка е взето решение да се изплати на [фирма] сумата от 1656,41 лв. Видно от
приетото като доказателство платежно нареждане, същото е изплатено по банкова сметка на
сервиза на 03.02.2023 г., като това обстоятелство не се оспорва от ответника и е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване.
По делото е приета като доказателство справка от Гаранционен фонд, видно от която
към 30.12.2022 г. моторно превозно средство с рег. № **** /л.а. *** с рег. № ****/ има
активна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена със [фирма] за периода от
13.11.2022 г. до 12.11.2023 г., това обстоятелство не е оспорено от ответника и е прието, че
не се нужда е от доказване с определение на съда от 05.02.2024 г.
Приета като доказателство е и покана по регресна претенция по щета №
470422222200289, адресирана до [фирма] за доброволно изплащане на сумата от 1681,41 лв.,
с включени 25 лв. ликвидационни разноски. Регресната претенция, видно от известието за
доставяне, е получена в дружеството на ответника на 07.04.2023 г.
Прието като доказателство по делото е заключението на съдебно-автотехническа
експертиза, при изготвянето на която вещото лице инж. Й. Й. е работил по представените по
делото писмени доказателства. Съдът намира заключението за обективно дадено и
професионално изготвено. При съобразяване на данните от двустранно-констативния
протокол експертът е посочил, че процесното ПТП е настъпило при движение на л.а. *** с
рег. № ****, чийто водач извършва маневра за завой наляво пред колона от спрели
автомобили на ***, а в същия момент л.а. *** с рег. № **** се движи в платното за
насрещно движение по ***, изпреварвайки колоната от спрели автомобили, където
траекториите на двете превозни средства се пресичат и настъпва удар между тях. Посочено
е, че от техническа гледна точка и от приложените доказателства може да се направи извод,
че причината за настъпване на произшествието е както поведението на водача л.а. *** с рег.
№ ****, който е предприел маневра за ляв завой без да изчака преминаването на л.а. *** с
рег. № *** така и поведението на водача на л.а. *** с рег. № *** който се е движил в
платното за насрещно движение и е изпреварвал колона от автомобили в района на Т –
образно кръстовище. Експертът е посочил, че от описания механизъм, сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в Протокола видими увреждания, щетите по
л.а. *** с рег. № **** се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото
произшествие. Вещото лице е изчислило пазарната стойност на причинените щети,
включително стойността на новите части и сервизния час на официалния вносител, като е
приело, че необходимата сума за възстановяване на л.а. *** с рег. № **** е 1656,41 лв., а
изчислена на база средни пазарни цени с влагане на алтернативни части сумата за
възстановяване е в размер на 1462,46 лв.
По делото е прието и заключение по допуснатата допълнителна съдебно-
автотехническа експертиза, в която вещото лице посочва два варианта на настъпване на
процесното ПТП според показанията на всеки един от двамата водачи. В открито съдебно
заседание вещото лице заявява, че не може да бъде даден еднозначен отговор на въпроса
къде е мястото на удара в кръстовището предвид противоречивите показания на двамата
свидетели, но ако същите се вземат предвид може да се направи еднозначен извод, че и
ударът е можело да бъде предотвратен и от двамата, ако всеки от тях бе изчакал
преминаването на другия.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на посочените в ДКП като
участници в процесното произшествие Г. В. – водач на л.а. *** с рег. № **** и К. Д. – водач
на л.а. *** с рег. № ****.
Свидетелят В. си спомня за произшествието през м. 12.2022 г., в ***, като посочва, че
3
същото се е случило на 30.12.2022 г. следобед при движението му по малък път между блок
№ 63 на *** и детска градина ***. Сочи, че пътят излизал на Т – образно кръстовище на ***,
където направил ляв завой без предимство. Посочва, че имало огромна колона от коли, които
му направили място, за да извърши маневрата, огледал се надясно за преминаващи
автомобили, но такива липсвали и предприел завой наляво, като в този момент настъпило и
процесното ПТП с другия автомобил, който се движил в насрещното. Получило се
застъргване, като свидетелят ударил движещия се в насрещното автомобил в задния десен
калник, а съответно управляваното от него МПС било ударено в предната дясна броня и
фар. Спомня си, че другият автомобил в процесното ПТП бил управляван от лице от женски
пол, с което съставили и протокол за произшествието, идентичен с представения по делото.
Свидетелят Д. също си спомня процесното ПТП. Сочи, че същото се е случило на ***
в *** с посока от *** към центъра на града, движението било натоварено и свидетелката се
движила по булеварда, без да е предприемала маневра изпреварване, видяла другия участник
в процесното ПТП, но не очаквала, че ще изскочи толкова бързо, след което усетила удар в
задна дясна гума. Признава, че представеният по делото протокол за ПТП съдържа неин
подпис, като посочва, че именно тя е начертала схемата с помощ от другия водач. Твърди, че
пътното платно е било с две ленти, двупосочно, като тя се движила в дясна лента в колона от
автомобили без да е правила място за преминаване на другия участник. Сочи, че поради
претенции на другия водач за липса на вина за произшествието, се обадила на тел. 112, за да
повика органите на КАТ, но от там обяснили, че няма свободна кола и трябва да изчакат
около три часа за пристигане на патрул на мястото, поради което и двамата водачи решили
да съставят двустранен констативен протокол за настъпилото ПТП.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411 КЗ за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 853,20 лв., представляваща заплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка на л.а. *** с рег. № **** за вреди, настъпили в резултат на ПТП,
осъществено на 30.12.2022 г. в ***, причинено в условията на съпричиняване с водача на л.а.
*** с рег. № *** застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Регресното право на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ възниква в
момента, в който е удовлетворил застрахования и оттогава вземането му става изискуемо. В
настоящия случай регресното право на ищеца - застраховател по имуществена застраховка
„Каско“, е упражнено срещу застрахователя по риска „Гражданска отговорност“ на
делинквента.
Уважаването на предявения регресен иск по чл. 411 КЗ е обусловено от установяването
на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с
увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди в срока на
застрахователното покритие, както и направени от застрахователя разноски за определяне
размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу
причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са в пряка причинно-
следствена връзка с поведението на виновното и противоправно поведение на делинквента;
и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между делинквента и ответното дружество. По отношение на
наличието на имуществена застраховка между ищеца и собственика на л.а. *** с рег. №
****, както и по съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
„Гражданска отговорност“ между ответника и собственика на л.а. *** с рег. № **** страните
4
не спорят.
При преценка на събраните писмени и гласни доказателства настоящият състав приема
за установено по делото, че на 30.12.2022 г. в *** на застрахования при ищеца л.а. *** с рег.
№ **** са причинени вреди, настъпили в резултат на ПТП осъществено вследствие на
виновното поведение на водача на л.а. *** с рег. № **** и на самия водач на увреденото
МПС. Произшествието се е осъществило на Т-образно кръстовище, образувано от *** и
блокова улица между бл. 63 и ЦДГ ***, като съдът приема за доказан механизма, описан от
вещото лице в заключението по първоначално изслушаната съдебно-автотехническа
експертиза, според който съприкосновението между процесните автомобили настъпва при
извършване на маневра завой наляво от водача на л.а. *** с рег. № **** пред колона от
спрели на *** автомобили, като в същото време л.а. *** с рег. № **** се движи в платното
за насрещно движение на същата улица, изпреварвайки колоната от спрели автомобили, в
този момент траекториите на двете МПС се пресичат и настъпва процесното ПТП. Това е
така, защото от показанията на свидетеля Д. не се установява противното, доколкото съдът
намира същите за неясни в частта, в която лицето обяснява, че се е движило в колона от
автомобили „пълзейки“, но не помни с каква скорост, видяла е другия водач, но не е успяла
да спре навреме, което предполага удар в предната част на управлявания от свидетелката
автомобил и в предна лява страна на застрахованото при ищеца МПС и не кореспондира с
установените щети. Ако в действителност колоната от автомобили, част от която твърди да е
била и свидетелката, се е движила в условията на задръстване, то тази пътна обстановка
предполага движение с много ниска скорост близка до пълен застой, поради което при
възприемане на другия автомобил Д. е следвало да разполага с възможност за спиране.
Предвид, че това не е сторено, следва да се възприеме хипотезата, в която колоната от
автомобили е пропуснала водача на увреденото МПС, но другият участник в процесното
ПТП, който се е намирал в лентата за насрещно движение, не е успял да реагира достатъчно
бързо, за да предотврати процесното ПТП. Още повече, че свидетелката твърди да не е
пропускала водача на увреденото МПС, който пък от своя страна заявява, че при
преминаването си през колоната от автомобили за извършване на ляв завой изобщо не е
видял управлявания от Д. автомобил. В случай, че свидетелката е видяла другия участник,
но не му е дала път, то предвид процесното ПТП, предполага, че водачът на автомобила след
нея е сторил това. От това следва, че автомобилът на свидетелката следва да се е намира
отдясно на увредения и неговият водач няма как да не я е видял при излизане от
междублоковата улица, същият обаче се е движил с несъобразена скорост и не е могъл да
спре, нито е могъл да предприеме маневра, за да предотврати произшествието. При преценка
на събраните доказателства следва да бъде направен извод, че поведението и на двамата
водачи е в причинно-следствена връзка настъпилите вреди, поради което и е налице
основание за реализиране на отговорността за поправянето им.
Съдът приема, че по делото се установява, че водачите и на двата процесни автомобила
са проявили виновно и противоправно поведение, в причинно-следствена връзка с
настъпилите щети по застрахования при ищеца автомобил. От приетия като доказателство
по делото двустранен констативен протокол, събраните гласни доказателства при разпита на
двамата водачи, както и от изслушаното заключение по приетата и кредитирана от съда
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че водачът на л.а. *** с рег. № **** е
предприел изпреварване на колона от автомобили, в условията на тежък трафик, в района на
Т-образно кръстовище. Съгласно чл. 43, т. 4 от ЗДвП изпреварването на моторни превозни
средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено при използване на
пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне
безпрепятствено в напуснатата лента, а според чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП водач, който
изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за
насрещно движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея. Предвид установените по делото данни съдът приема, че водачът Д. е предприела
5
изпреварване на бавно движеща се, почти намираща се в покой, колона от автомобили, през
лентата за насрещно движение, без да се убеди, че няма да създаде опасност за движещите се
в последната МПС, както и без наличието на обективни условия за безпрепятствено
връщане в своята пътна лента за движение, като по този начин е допринесла за настъпването
на процесното ПТП.
Съгласно чл. 37, ал. 1 ЗДвП при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите
се пътни превозни средства. Не се спори по делото, а и от представените и приети по делото
доказателства се установи, че водачът на увредения автомобил е предприел маневра ляв
завой непосредствено преди настъпване на процесното ПТП, като не е пропуснал движещия
се макар и в лентата за насрещно движение л.а. *** с рег. № *** с което свое поведение е
нарушил посочената правна норма. Ето защо следва да се приеме, че вина за настъпване на
процесното ПТП имат и двамата водачи – участници в същото, като те следва да отговарят в
условията на съпричиняване на вредоносния резултат при съотношение от 50% за всеки
един от тях.
Вследствие на произшествието на застрахования по имуществена застраховка „Каско“
л.а. *** с рег. № **** са нанесени щети. За отстраняването на вредите ищецът е изплатил
сумата от 1656,41 лв., съгласно представена фактура от извършилия ремонта сервиз.
Направил е ликвидационни разноски от 25 лв., които са в обичаен размер. Съгласно
заключението на вещото лице пазарната стойност на вредите към датата на ПТП съответства
напълно на изплатения размер. С регресна покана ищецът е поканил ответника да му
заплати сумата от 1681,41 лв., представляваща сбора от определеното застрахователно
обезщетение и сторените разноски за определянето му, но не се твърди и не се установява да
е извършено плащане по регресната претенция.
По делото не се спори и се установява от прието извлечение от регистъра на
Гаранционния фонд, както и от направеното отбелязване в ДКП, че към 30.12.2022 г. *** с
рег. № **** е бил застрахован при [фирма] по застраховка „Гражданска отговорност“.
По отношение на нанесените щети, съдът намира, че същите се установяват по делото
от събраните доказателства. Оплакването на ответника, че част от вредите не са били
нанесени в резултат от произшествието остана недоказано. Само бланкетно е заявено, че не
всички отремонтирани щети били нанесени при процесното произшествие. Изобщо не са
наведени твърдения от страна на ответника кои според него увреждания не са в пряка-
причинно следствена връзка, нито са събрани доказателства, опровергаващи отразените
данни за увреждания, описани в писмените документи, издадени от ищеца. В двустранния
констативен протокол съставен от страните са посочени видимите щети по л.а. *** с рег. №
****, а впоследствие при извършен оглед от застрахователя и преглед в официалния сервиз,
извършил ремонта, същите са подробно описани. А и при преценка на писмените
доказателства по делото, настоящият състав намира, че същите удостоверяват вреди по
предната част на автомобила, които могат да настъпят при установения механизъм, поради
което са в причинно-следствена връзка с него. Този извод не се разколебава от други
установени по делото данни или събрани доказателства.
Несъстоятелни са оплакванията на ответника относно пазарната стойност на вредите,
доколкото същата се установява и от приетото по делото заключение по изслушаната
съдебно-автотехническа експертиза, която ответникът не е оспорил своевременно, въпреки
че е разполагал с процесуалната възможност за това.
При това положение съдът намира, че регресната претенция на [фирма] е доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена изцяло, доколкото установеното
съпричиняване на вредоносния резултат е съобразено от ищеца при предявяване на иска и
претенцията е в размер на 1/2 част от изплатеното обезщетение по сключената имуществена
застраховка „Каско“.
6
Претенцията за ликвидационни разноски е в обичаен размер и следва да бъде уважена.
По отговорността за разноски:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца.
Ищецът е направил съответно искане за присъждането им, както и е представил
доказателства за направата на разноски. Оттук на ищеца ще се присъдят разноски в размер
на 375 лв. – вкл. разноски за заплатена ДТ, заплатен депозит по САТЕ и за разпит на
свидетел за исковото производство и в размер на 385 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство. Съдът намира направеното възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно, доколкото възнаграждението
е определено под минимума съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 7, ал. 7 НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от [фирма], ЕИК: ****, със седалище
и адрес на управление: ****, срещу [фирма] с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ***, иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 411, ал. 1 КЗ, че [фирма],
ДЪЛЖИ на [фирма], сумата в размер на 853,20 лева - представляваща регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470422222200289, образувана по повод
на ПТП от 30.12.2022 г. в *** на ***, в причинна връзка с което са причинени вреди на л.а.
*** с рег. № **** и ликвидационни разноски, ведно със законна лихва за период от
06.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 30839/2023 г. по описа на СРС, 88 състав.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати
на [фирма], ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от общо 375 лв. – разноски в исковото производство и сумата от общо 385 лв. -
разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 30839/2023 г. по описа на СРС, 88
състав.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7