Р Е Ш Е Н И Е
188/11.6.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд,
петнадесети състав
На двадесет и шести май две хиляди и
двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл.Недялкова
Секретар: Цв.К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 2252 по описа за 2019г.
За да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19 – 0869 - 003246/01.10.2019г. на Началник група при ОДМВР -
Шумен, сектор ПП с което на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.3 б.а от ЗДвП на И.Я.И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 150 лева, за нарушение на чл.102 т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, като излага
доводите си за това в жалбата.Оспорва по същество вмененото му нарушение
Излага, че З.Д.В. не е управлявал
автомобила. В съдебно заседание, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител –
адв. Д. С. от ВАК. Депозира писмени бележки. Моли да бъдат присъдени направените разноски.
Процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата като неоснователна. Моли НП да бъде потвърдено като излага доводите си
за това. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лева.
От събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира
за установено следното:
По делото е представен АУАН серия GA № 112203 от 06.09.2019г. съставен срещу жалбоподателя за това, че на 06.09.2019г. в
15.10 часа в гр.Шумен, ул. «1300 години
България», в парк «Шуменско плато» до «Гроба на курсистите» в посока стария
град като ползвател на л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № Н 5756 ВТ, собственост
на Я.Я., е предоставил управлението на МПС на неправоспособния З.Д.В. с ЕГН **********.
Актосъставителят Р.Н. е приел, че с
действията си нарушителят виновно е нарушил
чл.102 т.1 от ЗДвП. От показанията на актосъставителя се установява, че същият е съставил АУАН в
качеството си на мл.автоконтрольор при ОДМВР-Шумен, без да е очевидец, по данни
на св. И.Г.И. – полицейски инспектор в
сектор ПП при ОДМВР – Шумен, който бил очевидец на извършване на нарушението.
Във връзка с провеждано мероприятие в парк „Шуменско плато“ и предприемане
на мерки за регулиране на движението, на 06.09.2019г. св. И.Г.И., в качеството си на полицейски инспектор в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, бил позициониран на
пътното платно до «Гроба на курсистите». Около 15.10 часа л.а. «Фолксваген
Голф» с рег. № Н 5756 ВТ се движел по пътното платно в посока Крепостта, т.е.
към мястото където бил св. И.И.. Участъкът от пътя бил прав и св. И. имал пряка
и непосредствена видимост към приближаващия се автомобил. На около 30-40 метра
преди местоположението на св. И., автомобилът спрял. Водъчът и пътникът до него
слезли, отишли зад автомобила и отворили вратата на багажника.След което се
върнали и влезли в автомобила като разменили местата си. Лицето, което преди
това управлявало МПС седнало на предна дясна седалка, а на мястото на водачът
седнало лицето, което преди това било пътник в автомобила и предприело
управления на автомобила в посока св. И.. Виждайки действията на
лицата, св. И. спрял МПС за проверка. Констатирал, че лицето, което в този
момент седяло на предна дясна седалка и което преди това управлявало
автомобила, е неправоспособно да управлява МПС, поради което поискал съдействие
от екип на сектор ПП. На место пристигнали свидетелите Н.А.Н. и Р.Н.Н. – мл. автоконтрольори в
сектор ПП при ОДМВР - Шумен. Последните заварили л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № Н 5756 ВТ спрян до «Гроба на Курсистите».
Там били и жалбоподателя, св. З.Д.В. и св. И.И.. Били уведомени от колегата си
св. И. за възприетите от него действия на жалбоподателя и св. З.В.. Пред
служителите на сектор «Пътна полиция»
жалбоподателят заявил, че той е управлявал автомобила. На база на предоставената
информация от св. И.И., проведените разговори със жалбоподателя и св. З.В., св. Н.А.Н. съставил Акт
серия GA
№ 86594 срещу З.Д.В. за
нарушение на чл.150 от ЗДвП, а св. Р.Н.Н. съставил процесния АУАН срещу жалбоподателя за нарушение на чл.102 т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта
срещу св.В., последния нито писмено, нито устно възразил пред контролните
органи, че не е управлявал лекия автомобил. Не е депозирал възражения и в законоустановения срок. Не е обжалвал и
издаденото му НП, с което му е било наложено наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП, за
нарушение на чл.150 от ЗДвП.
В съставения срещу жалбоподателя АУАН серия GA № 112203 от 06.09.2019г. не са отразени възражения. Жалб. И.И. не се е възползвал
от правото си да депозира такива и в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа
на съставения акт, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, с което на основание чл.177 ал.1 т.3
б.а от ЗДвП на И.Я.И., ЕГН ********** *** е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение на чл.102 т.1 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното: В хода на
административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им
компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното
производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално
изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на
жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на
чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененитео във вина на жалбоподателя нарушения са
индивидуализирани в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
Производството
е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се
установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и
извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на
доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на
чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Административно
– наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.177
ал.1 т.3 б.а от ЗДвП, за нарушение на чл.102 т.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.
102 т. 1 от ЗДвП забранява на водача, собственика или упълномощения ползвател
на МПС да го предоставя на лице, което не е правоспособен водач или не
притежава съответното свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която се отнася моторното превозно средство. С оглед регламентирана в чл. 102,
т. 1 от ЗДвП забрана се налага извода, че лицата, които могат да бъдат субект
на нарушението са водача, собственика
или упълномощения ползвател и същите са длъжни предварително да се уверят, че
предоставят управлението на правоспособен водач, който има валидно СУМПС за
управление в Република България. Жалбоподателят
не е собственик на л.а.
«Фолксваген Голф» с рег. № Н 5756 ВТ и
няма доказателства да е упълномощен ползвател, поради което в конкретният
случай има качеството на водач на лекия автомобил и като такъв е субект на
нарушението.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а не се спори и между
страните, че на процесната дата в посочения пътен участък л.а. «Фолксваген Голф» с рег. № Н 5756 ВТ е бил
спрян за проверка от св. И.И.. Безспорно е също така, че към момента на спиране
автомобилът е бил управляван от жалбоподателя, а св. З.В. е седял на предна
дясна седалка. Безспорно е и обстоятелство, че св. З.В. не е правоспособен водач на МПС.
Спорно се явява обстоятелството дали жалбоподателят и св. З.В. са разменили
местата преди да бъдат спрени за проверка от св. И.И., т.е. факта на управление
на лекия автомобил от неправоспособния В..
Св. И.И. е категоричен, че е възприел действията на
лицата, имал е пряка и непосредствена видимост към автомобила, тъй като пътния
участък е бил прав.Също така посочва, че при извършване на проверката и
съставяне на акта на св. В., последният
не е отричал, че е управлявал автомобила, което кореспондира с показанията на Н.А.Н. и Р.Н.Н..
Кореспондира и с показанията на св. З.В.,
който в съдебно заседание посочи, че пред контролните органи не бил заявявал,
че не бил карал, нямал и устни възражения по съставения акт, като причина
посочва, че не счел за нужно да
възразява пред полицаите или да им обяснява.
От страна на жалбоподателя се излагат твърдения, че
автомобилът не е бил управляван от св. З.В.. Разпитан в качеството на свидетел В.
потвърждава версията на жалбоподателя. При преценка показанията на св. З.В., съдът намира, че има индиция за неговата. Св.
В. също е бил санкциониран, също така е в приятелски отношения с жалбоподателя,
поради
което показанията му съдът преценява, съпоставайки ги с останалите събрани по делото доказателства.Показанията св. В. в частта, че участъка от пътя, по който са се движили преди
да бъдат спрени за проверка е бил прав и същият е възприел св. И. И.на пътното
платно, преди според св. В. да спрат автомобила за да вземат от багажника вода,
кореспондират с показанията на св. И. И.и доказват факта, че св. И.И. е имал
пряка видимост по отношение на автомобила
и е имал възможност да възприеме действията на лицата. Доказват се
твърденията на св. И.И., че и двете лица са слезли от автомобила и са отишли в
задната му част и са отворили багажника. Разминаване в показанията на св. И.И.
и св. З.В. има само относно обстоятелството, че водачите са се разменили.
По отношение авторството на деянието, вменено на жалбоподателя, съдът
намира, че е налице пряко доказателство,
а именно показанията на св. И.И., който е
очевидец и пресъздава това, което е възприел
непосредствено. Показания на
свидетеля са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти
и обстоятелства във връзка с възприетите от него действия на жалбоподателя и
св. З.В.. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на този свидетел, или да сочат на наличието
на мотив да набеди жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Съдът не намира причина, поради която да
не ги кредитира.
Показанията на св.З.В. в съдебно заседание, че не е управлявал автомобила,
не съответстват на действията му, поради което съдът намира същите за
недостоверни. Нито при извършване на проверката, нито в хода на административното
производство е направил възражения в тази насока. Не е обжалвал и издаденото НП, с което му е било
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на
чл.150 от ЗДвП. Опровергават се и от показанията на св. И.И., които съдът
кредитира поради изложените по – горе причини.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и
обстоятелства, които биха обосновали
становището на съда за различни
констатации от тези отразени в акта, а оттам и
за различни правни изводи от тези
на административно наказващия орган, поради което НП следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъбразно. Жалбоподателят е осъществир състава на вмененото му нарушение
както от обективна, така и от субективна страна. За административните нарушения
не се изисква умисъл, достатъчно е да са извършени непредпазливо.
Административно - наказващият орган правилно е
ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя. Наказанието
е определено в предвидените от закона рамки. Съдът не констатира смекчаващи
отговорността обстоятелства, които биха обосновани намаляване размера на
наказанието.
Процесуалният представител на АНО е
направил искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което предвид изхода на
делото се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН. Размерът
на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата
по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В настоящия случай процесуалният
представител на АНО – гл. юрисконсулт С.е осъществила процесуално представителство в три открити съдебни заседания, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение над
минималния размер, а именно 100 лева.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19 – 0869 - 003246/01.10.2019г. на Началник
група при ОДМВР - Шумен, сектор ПП с
което на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.177 ал.1 т.3 б.а от ЗДвП на И.Я.И., ЕГН ********** *** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 150 лева, за нарушение на чл.102
т.1 от ЗДвП
ОСЪЖДА И.Я.И., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на
100.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Районен съдия: