РЕШЕНИЕ
№ 1456
гр. Пловдив, 30.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20215330102720 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от С. Л. А., ЕГН ********** против Р. Д. Д.,
ЕГН **********, с която е предявен установителен иск с правно основание по чл. 422,
ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 286 ЗЗД, вр. с чл. 36 ЗАдв.
Ищецът твърди страните да са сключили договор за правна защита и
съдействие от 11.04.2018 г., с основание и предмет защита пред ПАС по т.д. №
145/2018 г. срещу уговорено възнаграждение от 4000 лева, по който имало неплатен
остатък от 3000 лева, дължим до 30.06.2018 г. За него ищецът се снабдил със заповед
по чл. 410 ГПК № 261318/29.10.200 г. по ч.гр.д. № 14170/20 г. на ПРС, срещу която в
срок постъпило възражение за недължимост, поради което се породил правен интерес
от предявяване на настоящия иск. Моли за уважаването му, ведно със законната
лихва от постъпване на заявлението в съда – 28.10.2020 г. до окончателното
погасяване. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
иска. Признава сключването на договора, но твърди да е платил пълната договорена
сума. В представения договор били правени поправки, за целите на настоящото
производство, без знанието на ответника. Оспорва документа като неверен. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
1
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч.гр.д., вземането по настоящото производство
съответства на това по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е
подадено в срок, а искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в
месечния по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на разглеждане по
същество.
По същество:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК – като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: страните са сключили
договор за правна защита и съдействие от 11.04.2018 г., с основание и предмет защита
пред ПАС по т.д. № 145/2018 г. срещу уговорено възнаграждение от 4000 лева /вж.
Определение по чл. 140 ГПК № 7525/26.09.2021 г. – л.22-23/.
В оригинала на договора /л.4 ч.гр.д./ е посочено: „договорено възнаграждение
4000 лева – четири хиляди, от които 1000 лева, заплатени в брой, остатъка от 3000 лева
ще се заплати до 30.VI.2018 г.“, в графа платен доход е посочено, че по договора е
платена сумата от 1000 /поправена от 4000 лв./, след което е посочено словом /хиляда/
в скоби, след което зачертана дума, която видно е била „четири“, после „хиляда лева“ в
брой.
Тоест – видно е, че първоначално написаната сума като платена - с цифра 4000
лева е поправена на 1000; думата „четири“ е зачертана, като допълнително е изписана
думата „хиляда“, сложена в скоби, при което е получен резултат – „(хиляда) хиляда
лева“.
Поправките са явни, като според заключението на СПЕ, всички думи в
договора са изписани със сходна химикална паста и има наслоявания в пунктове 3 и 4
от договора химична паста един върху друг.
При преценка на горните факти, твърдения и оспорвания на страните, и като
взе предвид установени съществени поправки в документа, от който се черпят права,
както и съобразно чл. 178, ал. 2 ГПК, съдът счита, че искът е неоснователен и
недоказан. Първоначалното вписване за договорено възнаграждение от 4000 лева
/цифри и думи/, отразено да е платено в брой, е било допълнено с „от 1000,
заплатени…, остатъка от 3000 лева ще се заплати до 30.VI.2018 г.“. Горното и предвид
смисловото разположение на думите в документа. Явна е и извършената поправка на
платената сума както цифром, така и с добавено изражение словом, при което се е
получило и наслояване, преповтаряне на думата хиляда. Тези поправки и наслоявания,
2
съдът приема да опровергават категорично твърдението на ищеца, че вписаното
възнаграждение е уговорено да се плаща на две вноски, както и същото да не е било
платено изначално. Този документ е обективирал постигнатите между страните
уговорки относно размера на хонорара, а ищецът е декларирал и получаване на сумата.
С подписа си, ответникът е изразил своето съгласие. Относно самите поправки обаче –
липсва негова воля за обвързаност и съгласие с вписаните промени в
първоначалния документ. За да имаше обвързваща за него сила в тези оспорени
части, документът следваше да съдържа напр. негов подпис около, до, над поправките
и зачертаванията, за да се приеме, че е изразил собствената си воля и съгласие за
промяна в първоначалните уговорки. Такова съгласие, воля няма обективирани, нито е
налице друго доказателство в процеса, от което да се изведе, че първоначалните
условия между страните са променени и отговарят на поправения договор, за да се
приеме, че ответникът дължи търсения остатък от възнаграждението.
Ищецът е този, който носеше док. тежест да установи валидността на
договора, предвид направените от ответника оспорвания, вкл. относно верността и док.
стойност на документа. Същият обаче заема изцяло пасивна позиция и не въвежда
нито твърдения за причините, наложили установените допълвания и поправки, нито
конкретни възражения във връзка с ОИМ. Следва да се има предвид, че съдът в
заповедното производство не дължи извършване на никаква проверка на документа,
предвид вида на производството – по чл. 410 ГПК, а не чл. 417 ГПК, при което
съответните факти и обстоятелства подлежат на доказване изцяло в настоящия процес.
Както се посочи, ищецът не провежда пълно и главно такова на претенцията си.
Същият следваше да установи на какво се дължат поправките, по каква причина са
изпълнени и кога. В този смисъл следва да се има предвид заключението на СПЕ,
според което всички думи са изписани със сходна, но не еднаква химикална паста.
Това създава съмнение относно времевия отрязък, в който са правени поправките, в
каквато връзка има възражения в ОИМ. Което от своя страна означава също, че не се
установява тези поправки да са правени към момента на сключване на самия договор, в
присъствието на ответника, който да е дал съгласието си за промяна в параметрите на
правоотношението, полагайки подписа си.
Тъй като не се установява обща воля на страните за разсрочено плащане на
уговореното възнаграждение, като напротив – първоначалното отразяване за пълно
погасяване именно на уговорения хонорар от 4000 лева е заличено с думи, поправено с
първа цифра и вписана доп. дума /хиляда/, която смислово преповтаря вече наличната
такава, съдът приема, че документът не удостоверява твърденията на ищеца, не
обективира съгласие на ответника за поправките и допълванията. Същевременно
доказва /като разписка/ пълно плащане в брой на сумата от 4000 лева, като не се вземат
предвид поправките, за които ответникът не е дал съгласието си, нито е потвърдил
пряко или конклудентно.
3
Съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК съдът не е обвързан от документ, в който има
зачерквания, изтривания, поправки и недостатъци. Процесните поправки и допълвания
касаят съществени елементи на правоотношението по поръчка – начин на плащане на
уговорена сума, респ. – погасяването й. Като елементи на договора, по тях следваше да
се докаже съвпадение на насрещните волеизявления, което не е сторено. Ищецът не
обосновава причини за наличието им, нито доказва изразена воля на ответника за
обвързване, включващо поправките и допълванията. При изрично оспорване и
установени недостатъци в документа, липсата на доказаност на воля на задължената да
плати страна с поправките, води до единствения извод, че такава не е била изразявана,
съответно, че документът с поправки не я обвързва. Поради това ищецът не може да
черпи изгодни за себе си последици от поправките в представения договор, т.к. те не
обвързват и не се ползват с док. сила спрямо ответника.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на
правопораждащите факти. В случая е налице обосновано съмнение в тези факти, при
което съдът приема, че пълно и главно доказване не е проведено и предявеният иск
като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ответника, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане и са представени
доказателства за плащане на 180 лева – депозит СПЕ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от С. Л. А., ЕГН **********
против Р. Д. Д., ЕГН ********** иск за признаване за установена в отношенията между
страните дължимостта на сумата от 3000 лева – представляваща дължим остатък от
възнаграждение по сключен договор за правна защита и съдействие от 11.04.2018 г.,
ведно със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 28.10.2020 г. до
окончателното погасяване, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК №
261318/29.10.200 г. по ч.гр.д. № 14170/20 г. на ПРС.
ОСЪЖДА С. Л. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ******************* да
плати на Р. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.*************** сумата от 180 лева
/сто и осемдесет лева/ - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5