О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ ……..04.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на двадесет
и първи април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно
частно гражданско дело № 813 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 130 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба
на Т.К.Т. срещу Решение № 2365 от 20.01.2020г. постановено по гр.д. № 8995/2019г.
по описа на ВРС, XIV-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, имаща характер
на определение, с което на основание чл.
130 от ГПК е върната исковата му молба и прекратено образуваното въз основа
на нея производство по отношение на предявения от частния жалбоподател срещу
„Български пощи“ ЕАД иск за осъждане на ответника да администрира преписката по
жалба на Т. от 07.08.2018г. до ЕСПЧ, гр. Страсбург, Франция с оглед приемане от
последния, че шестмесечния срок за подаването й е спазен.
В частната жалба са наведени оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на определението. Изложени са доводи, че предявените
искове са както за осъждане на ответника да обезщети всички вреди, произтекли
от недоставяне на писмовна пратка № 000046СР006551386BG до ЕСПЧ, довело до неразглеждане на
жалбата му срещу окончателно решение на ВКС подадена пред Европейския съд и
след като последния отказва кореспонденция с Т., за осъждане на ответника да
предприеме необходимите действия, така че ЕСПЧ да приеме вярната дата на
депозиране на жалбата, а именно, датата на пощенското клеймо – 07.08.2017г.
Така, частният жалбоподател ще има възможност да предяви искане пред по-горна
съдебна инстанция на ЕСПЧ, която да постанови допустимост на жалбата и тя да
бъде допусната до разглеждане по същество. Счита също, че определението е
постановено в нарушение на чл. 146 и чл. 235 от ГПК, поради което моли същото
да се отмени, а делото бъде върнато на първоинстанционния
съд за разглеждане от друг съдебен състав.
В отговор на жалбата, „Български
пощи“ ЕАД оспорва доводите в нея. Излага подробни съображения обосноваващи
неоснователност на жалбата, която моли да се остави без уважение. Твърди, че
въпреки изплатеното на частния жалбоподател обезщетение по рекламация за
неполучено известие за доставяне, постановеното от ЕСПЧ Решение по дело „Т.
срещу България по жалба № 65622/17“, внесена за разглеждане на 01.09.2017г.
доказва получаването на пратката, изпратена от ищеца на 07.08.2017г., срещу
което е получил системен бон с баркод 1003 0014 3820
8 с надлежно поставено пощенско клеймо от същата дата.
При служебна проверка, съдът
констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу
обжалваем акт –
решение, в частта, имаща характер на определение, което попада в
хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, от страна с правен интерес от
обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
Производството пред ВРС е
образувано по повод предявени от Т.К.Т. срещу „Български пощи“ ЕАД осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. I и II вр.
чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 85, ал. 1 от ЗПУ за осъждане на ответника да му
заплати обезщетение за неизпълнение на поетите по договор за доставяне на писмовни пратки до ЕСПЧ, Страсбург задължения от
07.08.2017г. в размер на 824.80 лв.
/съобразно допуснато изменение в размера в хода на п.с.з. от 20.12.2019г./ –
пощенски и транспортни разходи, както и сумата от 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, под формата на
преживян стрес и притеснения от неразглеждане на жалбата му от ЕСПЧ, както и за
осъждане на ответника да предприеме
необходимите действия по придвижване на преписката по жалбата му, така че
ЕСПЧ да приеме, че шестмесечния срок съгласно Правилника му е спазен с оглед
вярната дата на депозиране на жалбата, а именно, датата на пощенското клеймо –
07.08.2017г. /съобразно изменение в петитума на иска,
допуснато с определение от 20.12.2019г./.
Исковата молба, пояснена и в
съдебно заседание, е основана на фактически твърдения, както следва: на
07.08.2017г. между страните е сключен договор за универсална пощенска услуга
при ОУ на договора с потребителите на пощенски услуги, извършвани от „Български
пощи“ ЕАД, по силата на който ищецът, като потребител на пощенска услуга предал
на пощенския оператор Централна поща – София пощенска писмовна
пратка, адресирана до Европейския съд по правата на човека, Страсбург, Франция
с баркод № СР006551386 BG, а ответникът, като оператор на
пощенски услуги, поел задължение да приеме, пренесе и достави пратката до
адресата й. За предаването на пратката, на ищеца е издаден разплащателен бон
00143820 POST1003
за препоръчана пощенска услуга, с поставено официално удостоверяващо пратката датно клеймо 07.08.2017г. Ищецът поискал и попълнил и
известие за доставяне, с дата на подаване 07.08.2017г. до получателя ЕСПЧ, с
графи за попълване на датата на получаване и за клеймото на приемащата Пощенска
станция, Франция, като доказателство за доставяне на пратката на получателя
срещу подпис в служебната разносна книга. Поради неполучено попълнено известие
за доставяне, ищецът подал рекламация вх. № Т834/12.10.2017г. в Софийска
централна пощенска станция. На 22.02.2018г. бил уведомен от ответника, че
подадената на 07.08.2017г пратка е доставена, като Пощенската администрация на
Франция не може да удостовери доставката на пратката и дава съгласие за плащане
на обезщетение. На основание т. 63 от ОУ на „Български пощи“ ЕАД на ищеца е
преведено обезщетение в размер на 178.91 лв. До този момент обаче не е получил надлежно
оформено известие за доставяне. Същевременно получил Решение № 65622 от
01.09.2017г. на ЕСПЧ по дело „Т. срещу България“, съгласно което жалбата няма
да бъде разгледана, като изпратена след изтичане на шестмесечния срок от постановяване
на решението по гр.д. № 499/2016г. на ВКС на основание чл. 47, 6а от Правилника
на съда, от което за ищеца произтекли вреди. С предявения иск се надява ЕСПЧ да
приеме за спазен срока по чл. 47, т. 6а от Правилника му и да допусне до
разглеждане жалбата му от 07.08.2017г. На 14.06.2018г. и на 12.10.2018г. в
Пощенска станция – Варна предал други писмовни пратки
по същото направление, по които също не е получил редовно оформени известия за
доставяне. От виновното неизпълнение на задължението за редовно удостоверяване връчването
на пратката от оператора на пощенски услуги, вследствие на което Европейският
съд неправилно е приел неспазване на шестмесечния срок за подаване на жалбата,
ищецът е понесъл вреди /реални загуби, преживяни
стрес и притеснения/, чиято репарация претендира от неизправния ответник. Наред
с това, навел твърдения, че не може да му се вмени вина за пропуснат
шестмесечен срок за подаване на жалба, доколкото пропускането му се дължи на
виновно поведение на пощенския оператор по предвижване на пратката му до ЕСПЧ.
В този смисъл отправил искане за положително произнасяне по кумулативно
предявените искове.
В хода на делото ищецът представил в
превод от английски език препис на Решение на ЕСПЧ по дело „Т. срещу България“
по жалба № 65622/17 /л. 96 и л. 76 от делото/, внесена за разглеждане на 01.09.2017г.,
видно от съдържанието на което, жалбата е обявена за недопустима. Посочено е,
че решението е окончателно и не подлежи на обжалване, вкл. пред комитет, камара
и Голяма камара на съда. На ищеца е указано, че във връзка с тази жалба
Секретариатът на Съда няма да продължи по-нататъшна кореспонденция с него.
В отговор на исковата молба, както
и в писмено становище, „Български пощи“ ЕАД оспорило предявените искове с
доводи, че не са налице елементите от фактическия състав на деликта
за ангажиране на отговорността му на тази плоскост. Възразил, че от
представеното решение на ЕСПЧ се установява доставянето на пратката по силата
на договора от 07.08.2017г., а известия за доставяне от чужда пощенска станция
се доставят по реда на непрепоръчаните пратки, за които съгласно чл. 87, т. 1
от ЗПУ операторът не носи отговорност. Релевирал
възражение, че съгласно чл. 87, ал. 3 от ЗПУ вр. чл.
26, т. 1.6 от Всемирната пощенска конвенция /Обн. ДВ
бр. 3/13.01.2015г./, при отговорност, при определяне на обезщетението, не се
вземат под внимание непреките загуби, пропуснати ползи и морални щети. В тази
връзка обосновал неоснователност на претенциите за неимуществени вреди за
понесени притеснения и опасения от изхода на жалбата му до ЕСПЧ.
При тези фактически твърдения и
формулирано искане за защита, в обжалваното решение ВРС квалифицирал исковете
на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД. Поради
недоказан фактически състав на деликтната отговорност
отхвърлил исковете за парични обезщетения, а по иска за реално изпълнение –
прекратил производството като недопустимо с мотив, че дружеството ответник няма
правомощията на ЕСПЧ.
Съставът на ВОС, за да се
произнесе, съобрази следното:
ВРС е бил сезиран с искове за
обезщетение от неизпълнение на договорно задължение съединени с иск за реално
изпълнение за осъждане на ответника – оператор на пощенски услуги, да
предприеме действия, въз основа на които адресата на пощенската пратка – ЕСПЧ
да приеме, че депозираната от ищеца по пощата на -07.08.2017г. жалба до този
съд е подадена в шестмесечен срок.
По твърдения на ищеца и
установеното по делото, жалбата до ЕСПЧ е изпратена от него чрез „Български
пощи“ ЕАД на 07.08.2017г. Ответникът – оператор на пощенски услуги не е
изправен по задължението си да удостовери доставянето на жалбата на адресата й,
но е налице произнасяне на ЕСПЧ по дело „Т. срещу България“ по жалба внесена за
разглеждане на 01.09.2017г., която с окончателно решение е оставена без
разглеждане като недопустима, поради неспазен шестмесен
срок. С предявеният иск за осъждане на ответника да придвижи преписката по
пощенската пратка на ищеца от 2017г., последният цели да „се възстанови“ този
шестмесечен срок, а като последица – ЕСПЧ да приеме жалбата му от 2017г. за
процесуално допустима.
Така формулиран, предявеният иск е
процесуално недопустим. Той
не може да бъде подведен под нито един от описаните като възможни, варианти за
съдействие от съда за ангажиране отговорността на пощенския оператор съгласно
Глава IX от
ЗПУ. Липсват твърдения, както и нормативно установено задължение на пощенския
оператор, по силата на договора за пощенски услуги да обезпечи процесуална
допустимост, в частност срочност на пощенската
пратка, в случая жалба срещу решение на местен съд. По признание на ищеца,
същият е снабден със системен бон с баркод 1003 0014
3820 8 с надлежно поставено пощенско клеймо от датата на приемане на пратката –
07.08.2017г. Именно последния е доказателство за момента на депозиране на
жалбата чрез пощенската станция, а ответникът, в качеството му на оператор на
пощенски услуги при липса на спор по делото, че жалбата е депозирана именно на
този ден, не разполага с компетентности на ЕСПЧ нито по силата на сключения
между страните договор, нито по силата на закон. Операторът на пощенски услуги,
като страна по договор с ищеца - жалбоподател не може нито да повлияе на
изключителното правомощие за преценка срочността на
жалбата, нито да предизвика ревизиране на окончателно произнасяне по нея на
ЕСПЧ.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от
друга страна, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има
право на първо място да иска реално изпълнение. Кредиторът има право да получи
реално изпълнение независимо от естеството на неговото притезание,
той е свободен да избере дали да претендира реално изпълнение, или обезщетение
за неизпълнението, но ако избере да претендира обезщетение, длъжникът може
съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗЗД да наложи реалното изпълнение, доколкото
интересът на кредитора да го получи не е отпаднал. Тези правила са израз на
основния принцип на гражданското право, че договорите трябва да се спазват.
Правото на кредитора да получи реално изпълнение може да бъде ограничено
единствено от невъзможността задължението да бъде изпълнено принудително със
средствата на изпълнителния процес. Затова са недопустими искове за реално
изпълнение на задълженията на работника по трудово правоотношение, искове за
реално изпълнение на съпружески задължения, както недопустим е и иска за реално
изпълнение на задължение на пощенски оператор да удостовери дата на предаване
на пощенска пратка пред ЕСПЧ, при което този съд да приеме, че шестмесечният
срок от постановяване на решението на местния съд съгласно правилника на съда е
спазен. Такова задължение няма как да се изпълни принудително със средствата на
ИП, уредени в ГПК.
Следва да се посочи, че съгласно
чл. 35, т. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, Съдът
може да разглежда даден случай само след изчерпване на всички вътрешноправни
средства за защита в съответствие с общопризнатите норми на международното
право и в срок от шест месеца от датата на постановяване на
окончателното решение на националната инстанция. Съгласно чл. 6, б. (а) и (б) от Правилника на ЕСПЧ за дата на
подаване на жалбата за целите на чл. 35 § 1 от Конвенцията се счита датата, на
която формулярът на жалба, отговарящ на всички изисквания на разпоредбата, бъде
изпратен до Съда. За дата на изпращане се счита датата на пощенското клеймо. Ако
реши, че това е оправдано, Съдът може да приеме друга дата за дата на подаване.
Т.е. преценката за срочност на жалбата е изключително
и автономно правомощие на Съда и никое трето лице, та дори и оператор на
пощенски услуги не може да изземва същото. В случая окончателното решение на
ВКС, II ГО
по гр.д. № 499/2016г. е постановено на 06.02.2017г., а срокът по чл. 35, т. 1
от Конвенцията е изтекъл на 06.08.2017г. Ищецът твърди, че жалбата е подадена
по пощата на 07.08.2017г., поради което е извън изискуемия срок по Конвенцията
и „Български пощи“ ЕАД не може да промени обективния факт с действия или
бездействия.
В заключение, предявеният иск за
реално изпълнение е процесуално недопустим, като исковата молба в тази подлежи
на връщане на основание чл. 130 от ГПК. Решението, в обжалваната част,
обхващаща преценката за допустимост е правилно, а частната жалба –
неоснователна. Същата следва да се остави без уважение.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба на Т.К.Т. срещу Решение № 2365 от 20.01.2020г. постановено по гр.д. №
8995/2019г. по описа на ВРС, XIV-ти
състав, В ЧАСТТА МУ, имаща характер
на определение, с което на основание чл.
130 от ГПК е върната исковата му молба и прекратено образуваното въз основа
на нея производство по отношение на предявения от частния жалбоподател срещу
„Български пощи“ ЕАД иск за осъждане на ответника да администрира преписката по
жалба на Т. до ЕСПЧ, гр. Страсбург,
Франция от 07.08.2017г., така че този съд да приеме, че шестмесечният срок за
подаването й е спазен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок, който за
страните започва да тече от получаване на съобщението за постановяването му при
условията на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.