Решение по дело №1681/2019 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			16.10.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	11.10.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

       1.

Сашка Вукадинова

        2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		1681		2019

 

                                дело №                          по описа за                              г.

 

Т.В.Ж., ЕГН **********,***, чрез адв. Ю. Д., със съдебен адрес ***, е предявил срещу „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. с чл.439 от ГПК. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите, представляващи задължение към ответното дружество към 02.08.2019 г., в размер на 11 984, 72 лева, от които 6 375, 49 лева - главница и 5 609, 23 лева лихва, дължими за периода 2010-2012 г. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че е абонат на ответното дружество с абонатен № 300138696039. По повод на неизплатени от него задължения към дружеството електрозахранването било прекъснато. На 02.08.2019 г. му била издадена справка от ответното дружество, че задълженията му са в размер на 11 984, 72 лева, от които 6 375, 49 лева - главница и 5 609, 23 лева - лихва. Според ищеца задълженията са за периода 2010 - 2012 г. До настоящия момент от ответното дружество не са предприемали действия за събиране на тези задължения.

Ищецът твърди, че не дължи тези суми поради изтекла погасителна давност, тъй като вземането е за периодични плащания, давността за които е тригодишна.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който твърди недопустимост на иска поради липсата на заведено изпълнително производство.

Дължимите суми са за реално използвано количество електрическа енергия в имота на ищеца за период от м.06.2008 г. до м.03.2019 г., като общият размер на главницата е 6375, 49 лева, и неустойка за забавено плащане в размер на 5565, 92 лв. за период от 19.06.2008 г. до 29.08.2019 г., съгласно приложеното към отговора извлечение от клиентската информационна система по партида с клиентски № 30013869039. Твърди се липса на изтичане на погасителната давност за вземането за неустойка, съгласно разпоредбата на чл.114, ал.4 ЗЗД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

От приложеното към отговора неоспорено от ищеца извлечение от клиентската информационна система на „ЧЕЗ Електро България" АД по партида с клиентски № 30013869039 се установява, че дължимите от ищеца суми за електроенергия са с падежи в периода 18.06.2008 г. – 16.03.2018 г. и са с общ размер 6375, 49 лева; неустойка за забавено плащане е начислявана от падежа на всяка дължима сума по издадена фактура до 29.08.2019 г. и възлиза общо на 5565, 92 лв.

Между страните не е спорно, че за събирането на процесното вземане не е образувано изпълнително производство.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК вр. с чл.439 от ГПК. Предвид изложените в исковата молба и отговора обстоятелства е видно, че ответното дружество претендира посочените вземания и за ищеца е налице правен интерес от съдебно установяване недължимостта на вземането на ответната страна, поради което искът е допустим. Давността погасява само правото на иск, не и субективното материално право, което остава да съществува и може да бъде изпълнено доброволно. С разпоредбата на чл.118 ЗЗД не се отрича възможността длъжникът да изпълни доброволно задължението си и след изтичането на давността, което обаче изключва противното разрешение - за допустимост на принудителното изпълнение /в този смисъл - Решение № 28 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4899/2014 г., IV г. о., ГК/. С позоваването на дължимостта на вземането съгласно счетоводните си записвания ответникът изисква с извънпроцесуално средство изпълнение от страна на ищеца.

На следващо място, предмет на предявения отрицателен установителен иск /предвид направеното от ищеца правопогасяващо възражение/ е съществуването на вземането на ответника не като материално право, а в смисъла, в който понятието е употребено в чл.110 ЗЗД: има се предвид погасяване на правото на иск, тоест правото да се иска от съда защита на нарушено субективно материално право /Решение № 445 от 2.06.2003 г. на ВКС по гр. д. № 2471/2002 г., V гр. о./.

При отрицателен установителен иск в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и неговия размер, а в тежест на ищеца е да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи или други възражения срещу правото на ответника. Ищецът е изложил твърдения за погасяване на вземанията по давност.

Между страните не е спорно съществуването на незаплатени от ищеца суми за ползвана електроенергия за периода 18.06.2008 г. – 16.03.2018 г., върху които е начислена и неустойка за забавено плащане в размер на 5565, 92 лв.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК, вземанията на електроснабдителните дружества са периодични плащания по смисъла на чл.116, б. «в» ЗЗД и за тях се прилага тригодишна погасителна давност.

Следователно вземанията на ответника за суми за потребена, но незаплатена електроенергия, дължими за периода от 18.06.2008 г. до 17.06.2016 г., в общ размер на 6375, 15 лв., са погасени по давност до 17.06.2019 г., предвид липсата на предприети действия за принудителното им събиране. По давност е погасено и вземането за неустойка поради неплащането на посочените суми в размер общо на 5565, 87 лв.; макар началният срок за неговата изискуемост да е различен (чл.114, ал.4 ЗЗД), то се явява акцесорно по отношение на главното вземане за заплащане на ползваната електроенергия и е приложима разпоредбата на чл.119 от ЗЗД /в този смисъл - Решение № 285 от 6.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о., ГК; в цитираното в отговора Решение № 292 от 16.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 292/2009 г., II т. о., ТК също се сочи, че приложимата по отношение на процесното вземане давност е изтекла преди завеждане на делото, което има за последица неоснователност на предявения за него иск; в съответствие с изричната норма на чл.119 ЗЗД е и изводът, че погасена следва да се счита също дължимата върху това вземане неустойка за забава/.

Не е изтекла погасителната давност за вземането по фактура № *********/20.02.2018 г. с падеж 16.03.2018 г., в размер на 0, 34 лв., и за неустойка поради неплащането му в размер на 0, 05 лв.

По тези съображения предявеният отрицателен установителен иск за признаване за установено, че вземанията за главница и лихва /неустойка за забава/, не се дължат като погасени по давност, е частично основателен - за незаплатена електроенергия, дължими за периода от 18.06.2008 г. до 17.06.2016 г., в общ размер на 6375, 15 лв., и за неустойка поради неплащането на посочените суми в размер общо на 5565, 87 лв. За разликата до 6375, 49 лева за незаплатена електроенергия и до 5 609, 23 лева за неустойка поради неплащането искът следва да се отхвърли.

При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат разноските, направени от ищеца по водене на делото /в общ размер на 1370 лв.: за внесена държавна такса – 480 лв., и за адвокатско възнаграждение в размер на 890 лв. – неоснователно е възражението за прекомерност предвид съответствието на уговореното възнаграждение с фактическата и правна сложност на делото/ съразмерно с уважената част от иска в размер на 1356 лв.

Предвид направеното искане и на основание чл.78, ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение /определено в размер на 300 лв. съгласно чл.25, ал.1 от НБПП/ съразмерно с отхвърлената част от иска, в размер на 3 лв.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, че Т.В.Ж., ЕГН **********, не дължи сумите, представляващи задължение към ответното дружество към 02.08.2019 г.: за незаплатена електроенергия, дължими за периода от 18.06.2008 г. до 17.06.2016 г., в общ размер на 6375, 15 лв., и за лихва за забава /неустойка за забава/ поради неплащането на посочените суми в размер общо на 5565, 87 лв.; ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че вземанията за главница и лихва /неустойка за забава/ не се дължат като погасени по давност, за разликата до 6375, 49 лева за незаплатена електроенергия и до 5 609, 23 лева за лихва /неустойка за забава/.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, да заплати на Т.В.Ж., ЕГН **********, сумата 1356 лв. - разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Т.В.Ж., ЕГН **********, да заплати на „ЧЕЗ Електро България" АД, ЕИК *********, сумата 3 лв. - разноски по водене на делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд – Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

                                      

РАЙОНЕН СЪДИЯ: