Р Е
Ш Е Н
И Е
№ III-41 16.04.2021г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на шестнадесети март две хиляди и двадесет и първа година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСЕН ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ:1. ЙОРДАНКА МАЙСКА
2. РАДОСТИНА ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от съдия Майска
въззивно гражданско дело № 281 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. В. С., гражданска на Руската Федерация, родена на *** ***, СССР, с постоянен адрес: град М., ** – ми квартал юго – запада, Корпус 1, ап.***, и И.В.И., гражданска на Руската Федерация, родена на
*** година в гр. Х., УССР, с
постоянен адрес град М., ул. „Ш. п.“ блок **,
ап.**, заявена чрез пълномощника адв.Диана Вълчева от
БАК с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Любен Каравелов № 5, вх.В, ет.1 против Решение №
260596/05.11.2020г. по гр.д. № 3421/2019г. по описа на РС-Бургас.
С обжалваното решение са отхвърлени предявените от
въззивниците искове по чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД, ЕИК *********, че ищците като собственици на самостоятелни обекти съответно с
идентификатор № 81178.5.430.2.12 за Н.С. и СОС с идентификатор № 81178.5.430.2.6 на И.И., всяка
от двете е собственик и на
по 0,618 % ид. части от следния обект:
външен открит басейн с площ 594, 88 кв.м., изграден и находящ се във вътрешния
двор на курортно селище в местност А., град Ч., община С.,
област Бургас, ситуиран между сгради 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10, построени
в поземлен имот с идентификатор № 81178.5.430
по КККР на град Черноморец, община Созопол, област Бургас; а така също Н.С. като собственик
на самостоятелен обект в същата сграда – жилище, апартамент с идентификатор
81178.5.430.2.13, е собственик на 0,269 % идеални части от същия обект; съответно
И.И. като собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 81178.5.430.2.7
по КККР притежава 0,269 % идеални части от външния басейн.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно, в
противоречие с материалния закон и с твърдение, че крайните изводи на съда са
необосновани. Посочва се, че с придобиването на собственост върху самостоятелни
обекти в комплекса, ищците са придобили и правото на собственост върху общите
части на комплекса, които включват зелени площи, площадки, басейн, а като е
приел обратното съдът е постановил незаконосъобразно решение.
Моли се, първоинстанционното решение да бъде отменено,
като бъде постановено ново такова по същество, с което
предявените от въззивниците-ищци искови претенции бъдат уважени. Не са сторени доказателствени искания. Не се сочат доказателства за
събиране. Претендират се разноски за двете инстанции.
В срока по
чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемата „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД, ЕИК *********, заявен чрез упълномощения процесуален представител адв.Н.Байдаков от САК,
в който последната се намира неоснователна и се моли като такава да бъде
оставена без уважение. Изложени са подробни съображения съпроводени с преглед и
анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства в подкрепа
на изводите на съда по същество на спора, че
не са налице предпоставките за уважаване на претенциите.
Моли се, за потвърждаване на обжалваното решение като
правилно, като и отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна. Не ангажира нови доказателства, няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване
съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежно упълномощен
представител легитимирано лице, което има правен интерес от обжалване, и
съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл.
261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е
процесуално допустима.
С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по
субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искове по чл.124,
ал.1 от ГПК, предявени от Н.С. и И.И. за приемане за установено по отношение на ответника „БГ ЕСТЕЙТС
ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД, ЕИК *********, че ищците като собственици на самостоятелни обекти съответно с
идентификатор № 81178.5.430.2.12 за Н.С. и СОС с идентификатор № 81178.5.430.2.6 на И.И., всяка
от двете е собственик и на
0,618 % ид. части от следния обект: външен открит басейн с площ 594, 88
кв.м., изграден и находящ се във вътрешния двор на курортно селище в местност А.,
град Ч.,
община С., област
Бургас, ситуиран между сгради 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10, построени в
поземлен имот с идентификатор № 81178.5.430
по КККР на град Черноморец, община Созопол, област Бургас; а така също Н.С. като собственик
на самостоятелен обект в същата сграда – жилище, апартамент с идентификатор
81178.5.430.2.13, е собственик на 0,269 % идеални части от същия обект; съответно
И.И. като собственик на самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 81178.5.430.2.7
по КККР притежава 0,269 % идеални части от външния басейн.
В исковата молба се сочи че, ответното дружество е собственик на поземления имот с
идентификатор 81178.5.430 по КККР на гр.Черноморец, общ. Созопол, обл. Бургас,
в който е изградено курортното селище, във вътрешния двор на което са
разположени зони за
отдих, градини, зелени площи, детски площадки, паркинг и др., вкл. и голям външен басейн и кръгъл детски басейн, които не са отворени за
обществено ползване, нямат самостоятелно значение, а обслужват комплекса и са
част от архитектурния проект на целия комплекс, като басейнът е основен акцент.
В изградения комплекс всяка от двете ищци за придобили в собственост с
покупко-продажби по два самостоятелни обекта, посочени по-горе. Сочат, че като собственици на самостоятелни обекти в сграда, притежават в
собственост съответните идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж, с правото да ползват всички общи части. Позовават
се и на сключен между ищцата И.И. и ответното
дружество Договор за управление и поддръжка от 20.05.2013г., с който ответникът
е поел задължение за управление и техническа поддръжка на общите части на
комплекса, включително и на
съоръженията в комплекса, служещи за общо ползване - зелени площи, градина,
басейни, паркинг и др. В същото време в нотариална покана, отправена до друго
дружество и изходяща от ответника е посочено, че последният като инвеститор е
изключителен собственик на всички съоръжения, в т.ч. басейн, ограда, напоителна
система и др., построени върху поземления имот с идентификатор 81178.5.430 по
КККР на гр.Черноморец, общ. Созопол, обл. Бургас и обща площ от 13 246 кв.м. .
Навежда се, че ответното дружество се счита за собственик на терена и всички
изградени в него съоражения и ограничава правото на достъп до тях, с което им
пречи да осъществяват пълноценно и в пълен обем правото си на собственост върху
съответната идеална част от общите части, каквато по своето предназначение съгласно
чл.38, ал.1 от ЗС представлява външния басейн, в т.ч. върху терена, част от
който е външния басейн, като прилежаща към комплекса обща част. Оспорват
правото на собственост на ответното дружество върху басейна, като считат, че въпреки че ответникът е собственик на земята, ответното дружество не е изключителен собственик на
басейна, тъй като според тях той е обща част на сградата. Ищците считат, че с придобиването
на собственост в комплекса на самостоятелни обекти, са придобили право на
собственост и върху общите части на комплекса, които включват зелените площи,
площадки, басейн, поради следва да имат достъп до тези общи части и имат право
да ги ползват.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от
ответното дружество, с който са изложени възражения за допустимост на
претенцията поради липса на правен интерес и неоснователност. Сочи се, че
ищците като собственици на самостоятелни обекти притежават право на собственост
върху общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, но
не и върху идеални части от правото на собственост върху земята. Така ищците
като суперфициарни собственици на обекти в сграда на режим на етажна
собственост съобразно чл. 64 от ЗС имат
право да ползват земята доколкото това е необходимо за ползване на постройката според нейното предназначение. Твърди се, че собственик
на поземления имот е ответника, който не е продавал ид.части от земята. С
нормата на чл. 64 и нормата на чл. 92 от ЗС ответникът обосновава извода, че е
носител на правото на собственост по отношение на имота, като в тази връзка се
посочва, че басейнът представлява
техническо съоръжение, което като приращение към терена е придобито от неговия
собственик. Допълва, че басейнът не е
споменаван в нотариалните актове са покупко-продажба на ищците, няма отношение
към самостоятелните обекти на правото на собственост, достъпът до тях и
ползването им по предназначение. Твърди, че не е ограничаван по никакъв начин
достъпът на собствениците на самостоятелни обекти до съораженията в комплекса.
Сочи и разпоредбата на чл.22 от Конституцията на РБ и чл.29, ал.1 от ЗС чужденци и чуждестранни юридически лица
да придобиват право на собственост върху земя , освен ако това право се
основава на международен договор, ратифициран по реда на чл.22, ал.2 от Конституцията на РБ, какъвто не е сключен с Руската Федерация.
Видно от приетите по делото писмени доказателства ищцата Н.С. е собственик на основание договор за покупко-
продажба, сключен с Нотариален акт № **, том *, дело № ***/20** г., вписан с
акт № ***, том **, дело ****/11.09.**** г. на СВ при БРС на два самостоятелни
обекта с идентификатори № 81178.5.430.2.12 ведно с 2,137% ид.ч. от общите части
на сградата и 0,618% ид.ч. от правото на строеж и СОС с идентификатор №
81178.5.430.2.13, с 0936% ид.ч. от общите части на сградата и 0,269%ид.ч. от
правото на строеж. Ищцата И.И. е собственик по силата на Нотариален акт за
покупко-продажба №**, том *, дело ***/20** г., вписан с акт № **, том **, дело ****/25.06.****
г. на СВ при БРС ни на други самостоятелни обекта с идентификатори: № 81178.5.430.2.6
ведно с 2,134% ид.ч. от общите части на сградата и 0,618% ид.ч. от правото на
строеж и на СОС с идентификатор № 81178.5.430.2.7, с ведно с 0,936 % ид.ч. от
общите части на сградата и 0,269 % ид.ч. от правото на строеж върху терена.
Ответното дружество е собственик съгласно представени нотариални актове и
справка по лице на АВ/вж.л.93-л.226 по гр.д. № 3421/19г на БРС/ на основание
покупко-продажба на отделни ПИ и последващото им обединяване на ПИ с идентификатор № 81178.5.430, целият на
площ от 13244кв.м. в м.А., землище на гр.Черноморец, общ.Бургас.
Съгласно обстоятелствена част и заключение на приетата по делото СТЕ
процесният външен открит басейн, представлява самостоятелна
конструкция, отделена от построените в комплекса сгради и е отделна
самостоятелна част от строителството в комплекса, като е построен в десети
подетап от строителството на комплекса. Експертизата
е установила, че самостоятелните обекти в комплекса, могат да се ползват и без
достъп до басейна и достъпа до техните имоти не зависи по никакъв начин от
достъпа до басейна, като достъпа до басейна се осъществява чрез изградени
пешеходни алеи, като около басейна няма ограждения поради което вещото лице е
приело, че достъпът до него е свободен.
По
делото са събрани и гласни доказателства. Така от показанията на сочения от
ищците св.Ф. Д./представител на дружество, което има собственост в комплекса,
която по негови твърдения в предходен период е имала ангажимент по поддръжката
на комплекса, без басейна и което към момента е ищец по друго дело за
собственост на рецепция в комплекса/ се установява, че комплекса е с
контролиран достъп, до басейна имат достъп само собственици, наематели и
ползватели на обекти в комплекса. Този свидетел твърди, че управляващите към
момента две фирми ограничават достъпа до басейна като заключвали шезлонгите. От
показанията на сочената от ответника св.С. Г./управител на дружество,
стопанисващо комплекса от м.октомври 2016г. по договор с ответника по делото/,
се установява, че комплекса е с контролиран достъп, за да не се допускат външни
лица, но достъпът на собственици и ползватели на обекти или техни приятели и
роднини в комплекса до басейна не е бил ограничаван с изключение на едно
денонощие, когато е правена профилактика на помпените инсталации. Свидетелката
твърди, че няма такса за ежедневно ползване на басейна, няма такса за поддръжка
на басейна. Св.Г. твърди, че двете ищци и техни приятели ползват басейна, включително
децата на ищцата И. и тяхната детегледачка.
Не е спорно по делото, че процесният басейн с площ 594,
88 кв.м. е изграден
в съответствие с разрешение за строеж № 161/11.08.2009 г. и проект, одобрен на
10.08.2009 г. от гл. арх. на Община Созопол, че е открит и с достъп от дворната площ, както и че е ситуиран между сгради 1, 2, 3, 4, 5, 6,
7, 8, 9 и 10 в комплекса/вж.скица на л.11 от гр.д. № 3421/19г на БРС/,
изградени в ПИ с идентификатор № 81178.5.430.
При така установената фактическа обстановка съдът намира
от правна страна следното:
На основание чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част,
а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на
обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на
събраните пред РС доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че
обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната
от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е
пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед
разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща
своята към нея. В допълнение следва да се посочи следното:
Предявеният
иск е за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците като
собственици на по два самостоятелни обекта апартаменти в една от сградите на
комплекса в режим на етажна собственост именувана в нотариалните актове като
бл.В са собственици и на посочените по-горе проценти/ид.части от външен
открит басейн с площ 594, 88 кв.м., изграден и находящ се във вътрешния двор на
курортно селище в местност А., град Черноморец,
община Созопол, област Бургас, ситуиран между сгради 1, 2, 3, 4, 5, 6,
7, 8, 9 и 10, построени в поземлен имот с идентификатор № 81178.5.430 по КККР на град Черноморец, община
Созопол, област Бургас. Съдът намира, че настоящото производство е допустимо, доколкото и ответника оспорва правото на
собственост на ищците съобразно т. 2 от
Тълкувателно решение № 8/2012 от 27 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 8/2012 година, ВКС,
ОСГТК, както правилно е посочено в обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав намира,
че в конкретния случай с оглед наведените в исковата молба твърдения спорно е
по делото дали процесния басейн представлява обща част за сграда в режим на
етажна собственост, в която ищците притежават отделни самостоятелни обекти.
Цитираната от въззивниците ищци съдебна практика е неотносима, тъй като касае
въпроси дали и в кои случаи басейн може да бъде самостоятелен обект на право на
собственост.
Не е спорно по делото, че ищците
са придобири чрез покупко-продажба по два апартамента в една от десетте сгради
в режим на етажна собственост в комплекса, ведно със съответните проценти/ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж. Ответното дружество е
собственик на поземления имот, върху който са построени сградите в комплекса.
Ищците не са придобивали право на собственост върху терена чрез
покупко-продажба. Целият комплекс е изграден върху един поземлен имот и е с
контролиран достъп, поради което отговаря на разпоредбата на §1,
т.3 от ДР на ЗУЕС за комплекс от затворен тип. В
комплекса строителството е извършвано на множество етапи, съобразно основното
заключение на СТЕ, като в него са изградени ресторант, СПА център, подземен
паркинг, барбекю, зони за отдих, зелени площи, детски площадки, а като акцент
между десетте сгради е изграден процесния басейн. Обитателите на отделните
сгради достигат до басейна по изградени пешеходни алеи. С горното правилно БРС е
приел, че процесният басейн не попада в хипотезата на чл.38 ЗС, а ищците имат правата на суперфициарни
собственици, и като такива могат съобразно съгласно чл.
64 от ЗС да се ползват от земята само доколкото това е необходимо за
използването на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с
който му е отстъпено правото, е постановено друго, но това право не е предмет
на предявения установителен иск собственост. Както е отбелязало вещото лице по
СТЕ самостоятелните обекти в комплекса, могат да се
ползват и без достъп до басейна и достъпа до техните имоти не зависи по никакъв
начин от достъпа до басейна, който пък представлява
самостоятелна конструкция, отделена от построените в комплекса сгради. В
актовете, с които ищците са придобили собственост на апартаментите не е
предвидено да са придобили и част от терена, съобразно разпоредбата на чл.22,
ал.2 от Конституцията на РБ.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и сторено искане от въззиваемата страна, в полза на последната
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева, съобразно представен договор за правна защита и съдействие ведно
с преводен банков документ с извършено отбелязване за извършено плащане.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260596/05.11.2020г.
по гр.д. № 3421/2019г. по описа на РС-Бургас
ОСЪЖДА Н. В. С., гражданска на Руската Федерация, родена на *** ***,
СССР, с постоянен адрес:гр.М. юго – запада, Корпус *,
ап.***, и И.В.И., гражданска на Руската
Федерация, родена на *** година в гр. Х.,
УССР, с постоянен адрес: град
М., ул. „Ш. п.“ блок **, ап.**, с посочен съдебен
адресат адв.Диана Вълчева от БАК и посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Любен
Каравелов № 5, вх.В, ет.1, да заплатят
на „БГ ЕСТЕЙТС ДИВЕЛОПМЪНТС“ ЕАД, ЕИК
*********, направените по делото пред
настоящата инстанция разноски, в размер на 1800лв/хиляда и осемстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.