Р Е Ш Е Н И Е
№ 260014
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 16.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав,
в открито съдебно заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА ПЛОЩАКОВА
при секретаря Ваня Казакова,
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 676 по описа за 2019 г., намери за установено следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба, постъпила първоначално в ОС - Плевен
на 06.12.2018 год., подадена от „Юробанк България“ АД против Д.А.В. и С.М.В..
Производството пред ОС - Плевен е прекратено с определение от 01.07.2019 год.
на Апелативен съд – Велико Търново и делото е изпратено по подсъдност на съда
по настоящия адрес на ответниците - ОС – Пловдив, пред който е образувано под
номер 676/2019 год. В хода на делото, на 11.11.2023 год. ответницата С.М.В. е
починала и с определение от 07.12.2023 год. е заличена като страна, като на
основание чл. 227 ГПК на нейно място са конституирани наследниците й по закон Д.А.В.
и А.Д.В..
С
исковата молба са предявени осъдителни искове за присъждане на парични суми на
договорно основание.
Исковите
претенции се основават на следните фактически
обстоятелства:
Твърди
се, че на 09.05.2007 год. между „Юробанк България“ АД /с предишни наименования
„Българска пощенска банка“ и „Юробанк И Еф Джи България“/ от една страна, в
качеството на кредитор и Д.А.В. и С.М.В., от друга страна, в качеството на
кредитополучатели, е сключен договор за банков кредит, по силата на който
банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 50 000
евро. Същият бил отпуснат целево - 19 000 евро са за придобиване на
недвижим имот в **, а остатъкът от 31 000 евро е бил предвиден за други
разплащания. Кредитът бил усвоен на 11.05.2007 год., еднократно и в пълен
размер, чрез заверяване на заемната сметка, открита на името на В..
Кредитът
подлежал на издължаване чрез 192 равни месечни вноски в първоначален размер на
419,54 евро, който подлежи на изменение в случай на промяна на лихвения
процент. Договорената лихва била формирана от базов лихвен процент /БЛП/, който
към момента на сключването на договора бил 6% плюс договорна надбавка от 0,5
пункта. Постигнато било съгласие при просрочие на дължимите вноски или при
предсрочна изискуемост кредитополучателите да дължат лихва в размер на
договорната лихва, увеличена с 10 пункта.
С
договор за цесия банката прехвърлила вземанията си, произтичащи от договора за
кредит, на „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, с който били предоговорени някои от
условията на договора.
С
последващ договор за цесия, сключен на 05.03.2014 год., банката придобила
обратно вземанията по договора за кредит. Сключено било допълнително
споразумение от 07.10.2014 год., в което били констатирани текущите задължения,
кредиторът упражнил правото да преоформи сумата на съществуващи просрочия
/главница, лихва, такси/ чрез натрупването им към непогасената главница;
въведен бил период на облекчено погасяване; лихвата била определена в размер на
действащия РЛП Прайм /към този момент в размер на 4,55%/ плюс надбавка от 2,24
пункта; в периода на облекчено погасяване вноската била фиксирана в размер на
300 евро.
Поради
забава в плащанията на три вноски с падежи съответно 10.11.2015 год.,
10.12.2015 год. и 10.01.2016 год., на основание чл. 18, ал. 2 от договора
банката направила изявление за трансформацията на кредита в предсрочно
изискуем. Изявленията на банката били връчени на кредитополучателите чрез
нотариус и им били връчени на 18.10.2016 год. След връчването на изявлението
били извършени частични плащания, с които били погасени най-старите погасителни
вноски.
Предвид
изложеното ищецът моли съда да
постанови решение, с което осъди ответниците при условията на солидарна
отговорност да заплатят на „Юробанк България“ АД следните суми:
- Сумата 47 513,64 евро главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаването на исковата молба - 06.12.2018 год.;
- Сумата 1 584,30 евро
договорна възнаградителна лихва за периода от 10.06.2017 год. до
13.06.2018 год., дължима на основание чл. 5 от допълнително споразумение от
07.10.2014 год.;
- Сумата 8 008,33 евро мораторна лихва
за периода от 10.06.2017 год. до 13.06.2018 год. – този иск първоначално е
предявен за сумата 1 380,53 евро, но с протоколно определение от 17.04.2025
год. е допуснато изменение на размера на тази искова претенция на основание чл.
214 ГПК;
- Сумата 106,52 евро такси за периода от 09.07.2017 год. до
13.06.2018 год.;
- Сумата 34,17 евро застраховки по договора за периода от 04.05.2018 год. до
13.06.2018 год.;
- Сумата 612,58 лева разноски по кредита за подновяване на
учредена ипотека и връчване на нотариални покани за предсрочна изискуемост за
периода от 09.07.2017 год. до 13.06.2018 год.
С
уточняваща молба от 28.12.2023 год., постъпила след конституирането на
наследниците на починалата С.В., е посочено, че по отношение на наследника А.Д.В.
се претендира ½ от задължението по кредита, тъй като същият наследява
права и задължения от наследодателя си при квота ½, но с последваща
молба от 16.01.2024 год. е посочено, че на първо място ищецът претендира
вземанията по процесния договор срещу наследниците на С.М.В. при условията на
солидарна отговорност, а в случай, че претенцията не се уважи по този начин, то
при условията на разделност да се осъди всеки от Д.В. и А.В. да заплатят
задълженията, възникнали в тежест на С.В., при квоти ½.
Претендират
се сторените по настоящото дело разноски.
Първоначалните
ответници Д.В. и С.В. в подадения писмен отговор заявяват, че считат исковете
за неоснователни. Изразените от първоначалните ответници становища впоследствие
се поддържат и новоконституирания ответник А.В..
Изрично
е заявено, че не се оспорват договора
за кредит и допълнителните споразумения към него; усвояването на заемната сума
и получаването на нотариалните покани, съдържащи изявление на банката за предсрочна
изискуемост.
Но се
оспорва към датата на изявлението на банката за предсрочна изискуемост и на
връчването на изявленията й да са били налице обективните предпоставки за
обявяването на тази изискуемост, а именно виновно неизпълнение на описаните три
погасителни вноски; правото да се трансформира кредита в предсрочно изискуем не
било и надлежно упражнено, доколкото в изявлението си банката не е посочила
размерите на просрочените вземания и конкретните разпоредби от договора и ОУ,
които предвиждат предсрочна изискуемост.
Към
датата на подписването на допълнителното споразумение от 07.10.2014 год.
кредитната институция не е била кредитор на ответниците, тъй като не им е било
връчено уведомлението за цесията. Поради това и допълнителното споразумение от
тази дата нямало правно действие. Към датата на подаването на исковата молба
банката нямала материалната легитимация на кредитор.
Към
споразумението от 2014 год. ответниците не са подписвали погасителен план, в
който да се конкретизират вноските по размер и да е уточнено съотношението на
главница и лихва при формирането им. Погасителни планове не са били подписвани
и при сключването на допълнителните споразумения с „Българиън Ритейл Сървисиз“
АД. Възразява се срещу извършваните с допълнителните споразумения капитализиране
на просрочени лихви, като са развити конкретни доводи в тази насока. Ако
капитализирането не бе взето предвид, посочените от банката вноски не биха били
просрочени.
Въведени
са възражения за нищожност на клаузи от договора като противоречащи на норми от
ЗЗП.
Твърди
се, че след получаването на нотариалната покана е била проведена среща със
служител на банката и е било постигнато съгласие за „връщане на кредитната
експозиция в редовност с изчистването на натрупаните просрочия“. Така, на
30.01.2017 год. за погасяване на задълженията по кредита била внесена сумата 8
314 евро, чрез която са погасени посочените в исковата молба и в нотариалната
покана вноски, а впоследствие са извършване и други плащания.
Във
връзка с допуснатото изменение на размера на иска за мораторна лихва за забава
/наказателна лихва/, е формулирано възражение за погасяване на увеличената част
от иска по давност.
Настоява
се предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
При
условията на евентуалност, ако съдът счете исковите претенции за изцяло или
частично основателни, са въведени възражения за прихващане с насрещни вземания
на ответниците за сумата в общ размер на 20 000 евро. Възраженията за
прихващане не са приети за съвместно разглеждане в рамките на настоящото
производство.
В допълнителната искова молба ищецът
развива съображения, поради които оспорва възраженията на ответниците за
неоснователност на исковете. В договора и споразуменията към него липсвали
неравноправни клаузи. Преоформянето на просрочията в редовен дълг било
следствие на взаимно съгласие на страните, изразено в допълнителните
споразумения и било наложено от финансовите затруднения на длъжниците.
Оспорват
се доводите на ответниците за това, че споразумението от 2014 год. нямало
действие, тъй като със самото споразумение същите били уведомени за цесията.
Законът не предвиждал форма на валидност на уведомлението. Освен това правните
последици на уведомлението били релевантни единствено досежно изпълнението на
длъжника на надлежния кредитор и не рефлектирали върху волята на страните по
цесията да се обвърже приобретателя със събирането на вземането.
В отговора на допълнителната искова молба са развити
съображения предимно във връзка с преюдициалния характер на висящото към онзи
момент /23.04.2019 год./ гр.д. № 16460/2018 год. по описа на РС - Пловдив и
местната подсъдност на спора.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, като разгледа събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията
на страните, намира за установено следното:
Въз основа
на становищата на страните с доклада по делото като безспорни между тях са очертани следните факти и обстоятелства:
сключването на договора за кредит и на допълнителните споразумения към него;
усвояването на заемната сума; получаването на изявленията на банката за
предсрочна изискуемост; факта на отнасяне към главницата на просрочени
задължения.
Производството
по настоящото дело е било спряно до приключването с влязло в сила съдебно
решение на преюдициалния спор по гр.д. № 16460/2018 год. на РС – Пловдив,
развило се между същите страни. С влязлото в сила решение по това дело исковете
по чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 10 и т. 12 ЗЗП на кредитополучателите В. против
„Юробанк България“ АД за прогласяване на нищожността на чл. 3, ал. 3 от
договора за кредит /със следното
съдържание: „при просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при
предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на
сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на
издължаване на кредита, съгласно ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10
пункта“/, са отхвърлени като неоснователни.
С
влязлото в сила решение в останалата си част исковете на В. са уважени, като са
прогласени като нищожни като неравноправни на основание чл. 146, ал. 1, във вр.
с чл. 143 ЗЗП следните клаузи:
Клаузата на чл. 5, ал. 3 от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот от 09.05.2007 г., със следното съдържание: „В случай, че по време на действието на
настоящия договор банката промени базовия лихвен процент на БПБ АД
за жилищни кредити в евро, размерът на погасителните вноски се променя
автоматично, в съответствие с промяната, за което кредитополучателят с
подписване на договора дава своето неотменяемо и безусловно съгласие“;
Клаузата на чл. 4, ал. 2 от
Допълнително споразумение от 07.10.2014 г. към Договор за кредит за покупка на
недвижим имот от 09.05.2007 г., със следното съдържание: „след изтичане на периода на облекчено
погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на
облекчено погасяване лихва, за което с подписване на настоящото допълнително
споразумение кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие,
оправомощава и възлага на банката“;
Клаузата на чл. 10 от Допълнително
споразумение от 07.10.2014 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот
от 09.05.2007 г., със следното съдържание: „с
подписването на настоящото допълнително споразумение към договора за жилищен
кредит банката и кредитополучателят декларират, че нямат претенции един към
друг, произтичащи от или свързани с договора за жилищен кредит, включително и
относно начина на формиране и изчисляване на дължимите от кредитополучателя
погасителни вноски и тяхното заплащане от момента на сключване на договора за
жилищен кредит, с изключение на задълженията на кредитополучателя, уговорени с
договора за жилищен кредит, всички допълнителни споразумения и анекси към него,
включително, но не само, за заплащане на погасителните вноски“ и
Клаузата на чл. 12 от Допълнително
споразумение от 07.10.2014 г. към Договор за кредит за покупка на недвижим имот
от 09.05.2007 г., със следното съдържание:
„кредитополучателят заплаща на банката месечна такса за администриране на
просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни
погасителни вноски по кредита на падеж съгласно чл. 7 от Договора за кредит, в
размер определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата
Тарифа на банката. Таксата по настоящата точка служи за покриване на
административните разходи на банката, свързани с извършваните от последната
действия по събиране на изискуемите просрочени плащания по договора за кредит и
настоящото допълнително споразумение (включително, но не само – телефонни
обаждания, изпращане на напомнителни писма и др.) и се дължи до пълното им
погасяване“.
Според
чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за всички съдилища в РБ. На
това основание настоящият съд следва да го зачете.
Поради
това установено по делото е, че
клаузата на чл. 3, ал. 3 от договора за кредит не е нищожна като противоречаща
на ЗЗП, а клаузите на останалите посочени разпоредби са нищожни като
противоречащи на закона.
Какво се
установява от събраните по делото доказателства по спорните между страните въпроси:
По
силата на процесния договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 20687, сключен на 09.05.2007 год. в ** от Д.В.
и С.В., в качеството им на кредитополучатели и „Българска пощенска банка“ АД, с
настоящо наименование „Юробанк България“ АД, банката е предоставила на
кредитополучателите кредит в размер на 50 000 евро, от които 19 000
евро за закупуване на етаж от двуетажна сграда, находяща се в **, а останалата
част – 31 000 евро – за други разплащания.
Договорената
възнаградителна лихва е в размер на
сбора от базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в евро, валиден
за съответния период плюс договорна надбавка от 0,5 пункта. Договорена е и
годишна такса за управление в размер
на 0,1% върху размера на непогасената главница. Според чл. 3, ал. 3 от договора
за кредит при просрочие на дължимите погасителни
вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи
лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за
съответния период на издължаване на кредита, съгласно ал. 1, плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
В чл. 6 и чл. 7 е предвидено, че кредитът се погасява на равни
/анюитетни/ месечни вноски, всяка в размер на 419,54 евро, погасителните вноски
се изплащат ежемесечно, но падежът на всяка вноска не е посочен в договора
/предвиденото празно пространство е останало непопълнено/.
Според чл. 18 от договора при непогасяване на която и да е вноска
по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по договора,
банката може да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Според
ал. 2 при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска; изискуемостта
настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.
Не се
спори, че кредитът е усвоен на 11.05.2007 год., като заемната сума е преведена
по заемната сметка на кредитополучателите на посочената дата. Крайният срок за
погасяването на кредита е 192 месеца /16 години/, считано от датата на
откриването на заемната сметка. Издължаването на кредита започва с първа
вноска, чийто падеж на настъпва на 11.06.2007 год., т.е. срокът на договора е
до 11.06.2023 год.
Кредитът
е обезпечен с договорна ипотека върху недвижимия имот, чието придобиване се
финансира.
Към
процесния договор за кредит от страна на кредитополучателите са подписани
няколко допълнителни споразумения – от 23.06.2009 год.; 28.06.2010 год.;
22.06.2011 год.; 16.07.2012 год.; 29.03.2013 год., 21.11.2013 год., 29.11.2013
год. Насрещна страна – кредитор по посочените споразумения, подписани в периода
от 2009 год. до 2013 год., е „Българиън ритейл сървисиз“ АД. В подкрепа на
изложеното в исковата молба твърдение, че банката е прехвърлила с договор за
цесия вземанията си спрямо Д. и С. В., е представен договор за цесия, сключен на
03.10.2007 год. между „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, в качеството на цесионер
и „Българска пощенска банка“ АД, от друга страна, в качеството на цедент. От
списъка към договора за цесия, в който са описани подробно вземанията, предмет
на споразуманието, е видно, че предмет на прехвърлителната сделка са и
вземанията на банката спрямо Д. и С. В. /л. 52/. Не са представени
уведомленията, с които кредитополучателите са уведомени за цесията, но от
факта, че след 03.10.2007 год. са договаряли за промяна в условията на договора
с „Българиън ритейл сървисиз“ АД, действащ в качеството на кредитор по договора
за кредит, следва логичния извод, че кредитополучателите са знаели, че лицето,
с което договарят, е придобило вземанията спрямо тях, произтичащи от кредитната
сделка.
По
силата на допълнителни споразумения, сключени на 23.06.2009 год., на 28.06.2010
год., на 22.06.2011 год., на 16.07.2012 год., на 29.03.2013 год. и на
21.11.2013 год. между кредитополучателите от една страна и „Бългериън ритейл
сървисиз“ АД, от друга страна, в качеството на кредитор, клаузи от кредитния
договор за променяни, без да се променя крайния срок за издължаване на кредита.
На
05.03.2014 год. „Бългериън ритейл сървисиз“ АД е прехвърлило обратно вземанията
по процесния договор за кредит на първоначалния кредитор „Юробанк България“ АД
/имената на В. са включени в списъка към договора за цесия на л. 58/. И двете
страни по договора за цесия са се задължили да уведомят своевременно
кредитополучателите и солидарните длъжници за прехвърлянето на вземанията
спрямо тях. Не се представя писмено уведомление от страните по цесията, с което
В. да са уведомени изрично за обратното изкупуване на вземанията от страна на
„Юробанк България“ АД. Но съдът приема за неоснователни възраженията на
ответниците, свързани с липсата на писмено уведомяване за обратното придобиване
на вземанията. Договорът за цесия поражда транслативния си ефект от момента на
подписването му от страните по него. Уведомяването на длъжника стабилизира
ефекта от цесията. То е от значение за плащанията, извършени от длъжника на
стария кредитор, преди да е бил уведомен за неговата промяна – тези плащания,
макар и направени на некредитор, биха освободили длъжника от отговорност. В
случая плащания от кредитополучателите в полза на стария кредитор – цедент след
датата на цесията не се твърди да са извършвани, поради което е без конкретно
правно значение дали кредитополучателите са получили изрично писмено
уведомление за цесията, след като фактът на новата промяна на кредитора
очевидно е достигнал до тяхното знание – сключеното след цесията споразумение с
ответниците във връзка с кредитния договор е подписано именно от „Юробанк
България“ АД, действащ в качеството на кредитор.
На
07.10.2014 год., след обратното изкупуване на вземанията от банката, между Д. и
С. В. и „Юробанк България“ АД е сключено допълнително
споразумение към договора за кредит, което е и последното допълнително
споразумение между страните. С него кредитополучателите са декларирали, че са
налице просрочени задължения спрямо кредитора за главница, лихва, такси и
застраховки в конкретно посочени в абсолютна стойност размери. Постигнато е
съгласие ако кредитополучателите внесе сума в размер на 350 евро, че ще ползват
шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, след което към дълга се
натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва.
Тази именно клауза за капитализация на лихва по чл. 4, ал. 2 е прогласена с влязлото
в сила решение по преюдициалния спор за нищожна.
В чл. 4,
ал. 3 и чл. 5 от допълнителното споразумение е определен нов начин на
определяне на възнаградителната лихва: в периода на облекчено погасяване се
начислява годишна лихва в размер на действащия РЛП Прайм /който към момента на
подписването на споразумението е бил 4,55%/ плюс договорна надбавка от 2,24
пункта. Посочено е, че в периода на облекчено погасяване кредитополучателят
погасява дълга на равни месечни погасителни вноски в размер на 300 евро на
месец съгласно погасителен план, а след изтичането на периода на облекчено
погасяване се начислява лихва, формирана от РФЛ Прайм, актуална за съответния
период, плюс надбавка от 4,25 пункта, като кредитополучателите погасяват дълга
на равни месечни вноски, съгласно погасителния план.
Размерът
на погасителната вноска според новия начин на формиране на лихвата не е посочен
в допълнителното споразумение, както е било сторено в чл. 6, ал. 1 от първоначалния
договор. Не е представен и подписан от страните погасителен план, към който план
препращат текстовете на чл. 5 и на чл. 7 от споразумението. Към молба на ищеца,
постъпила на 07.10.2022 год. /л. 71-76 от делото/ е представен документ,
наречен „актуален погасителен план“. В него са посочени размерите на
погасителните вноски за период от 06.11.2007 год. до 08.10.2028 год. и е
обобщено, че общият размер на вноските по главница е 50 701,12 евро; за лихви –
58 283,79 евро, а таксите са в общ размер на 767,85 евро. Но погасителният план
не е подписан нито от представител на кредитора, нито от представител на
кредитополучателите.
Така,
представеният от ищеца погасителен план не материализира изявление на страните
по договора, той е частен диспозитивен документ без автор, който няма каквато и
да е доказателствена стойност. Поради това възражението на ответната страна,
формулирано още в отговора на исковата молба, че кредитополучателите не са се
съгласявали с погасителен план към споразумението от 07.10.2014 год., в който
да са конкретизирани по размер вноските с оглед приложимия нов лихвен процент,
разпределението във всяка вноска на лихва и главница и падежа за изплащането
им, се явява основателно.
В чл. 7 от
допълнителното споразумение е предвидено, че кредитополучателят се задължава да
погасява дълга съгласно съответния погасителен план, считано от датата на
падежа на месеца, следващ месеца, в който е изготвен погасителния план /липсват
данни по делото за датата на изготвянето на погасителен план/. Като второ
изречение в разпоредбата е включен текст, според който с подписването на
допълнителното споразумение кредитополучателят декларира, че е уведомен, че
неполучаването на погасителен план по чл. 4, ал. 3, чл. 5 и чл. 6, ал. 2 не го
освобождава от задълженията му за плащане на погасителните вноски по дълга в
сроковете и размерите, определени в съответния погасителен план.
Съдът
приема, че това изречение от чл. 7 не е годно да произведе правно действие.
Договорът и всяко споразумение, което го изменя, следва да съдържа взаимно
съгласие на страните досежно условията на сделката, в съответствие с чл. 20а,
ал. 2 ЗЗД. След като страните не са определили размерите на погасителните
вноски след изтичането на периода на облекчено погасяване и техния падеж в
споразумението, а са постигнали съгласие, да препратят към погасителен план, то
това съгласие има силата на закон за тези, които са сключили споразумението –
чл. 20а, ал. 1 ЗЗД. Те са приели, че трябва, необходимо, наложително и
задължително е да създадат погасителен план, в който съществени клаузи на
договора – размер на вноски и падеж, да бъдат изрично определени. Декларация от
кредитополучателя, че и без погасителен план има задължение да плаща
погасителни вноски, неопределени никъде по размер и падеж, не може да освободи
страните от задължението да подпишат предвидения от самите тях в споразумението
погасителен план.
Със
споразумението остатъчният срок на договора е увеличен от 104 на 168 месеца,
считано от 10.09.2014 год., т.е. с още 64 месеца или още с 5 години и 4 месеца.
Следователно крайният срок на договора е продължен до есента на 2028 година - до
11.09.2028 година, ако се брои считано от посочената дата на откриване на
заемната сметка - 11.05.2007 год., до
11.10.2028 год., ако се брои считано от падежа на първата погасителна вноска, или
до 08.10.2028 год., според данните в неподписания погасителен план.
На
14.10.2016 год. банката е изпратила нотариални покани до Д. и С. В., в които е
посочила, че към м. 10.2016 год. са допуснали просрочие на вноски за договорни
лихви и главница с падежи 10.11.2015 год., 10.12.2015 год. и 10.01.2016 год.
Поради това и на основание чл. 18, ал. 2 от договора за кредит, на 10.01.2016
год. вземанията на банката били обявени за предсрочно изискуеми.
Кредитополучателите са поканени да заплатят на банката сумата в общ размер на
55 558,39 евро, включваща главница в размер на 51 820,63 евро /по-висока от
първоначално отпуснатата главница, несъмнено поради допусканата капитализация
въз основа на нищожни клаузи/, договорни лихви, такси и застраховки. Действия
по връчване на поканата са предприети няколко месеца по-късно, като поканите са
връчени на всеки от кредитополучателите на 18.10.2016 година от нотариус с
район на действие РС – Плевен.
Основен
въпрос по делото е дали в патримониума на банката се е породило потестативното
право с едностранно изявление да трансформира кредита в предсрочно изискуем.
На първо
място, във връзка с предсрочната изискуемост, следва да се посочи, че договорът
за кредит, подписан през 2007 год., предвижда настъпването на т.нар. автоматична предсрочна изискуемост – при
неиздължаване на три последователни месечни
погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща
в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като
изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на
страните.
Като подписана преди приемането на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
год. на ОСГТК на ВКС, клаузата на чл. 18, ал. 2 от договора не е съобразена с
т. 18 от това тълкувателно решение, което е задължително за съдилищата, в
съответствие с чл. 130, ал. 2 ЗСВл.
Според т. 18 от посоченото тълкувателно решение вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при
настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2
от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено
преди сезирането на съда, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.
Следователно, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично,
дори това да е предвидено в договора, а само ако банката е упражнила
потестативното си право да трансформира кредита в предсрочно изискуем и е
уведомила писмено за това длъжника преди да инициира съдебно производство
относно вземането. Съобразявайки се с така възприетите от ВКС постановки,
банката е направила изявление за предсрочна изискуемост и надлежно е връчила
същото на кредитополучателите лично. Изявлението принципно би могло да породи
правен ефект.
При наличие на надлежно лично връчено на кредитополучателя писмено
изявление на банката, въпросът се
концентрира единствено около това дали са били налице предвидените в договора
предпоставки, които да породят правото на банката да отнеме на кредитополучателите
преимуществото на срока и да трансформира кредита в предсрочно изискуем.
Чл. 18,
ал. 2 от договора предвижда, че правото на банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем възниква при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък
от кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на падежа на
последната вноска.
Следователно, за да се породи правото на банката да обяви кредита
за предсрочно изискуем, следва на първо място ясно да са определи размерите и
падежите на погасителните вноски и на второ място, кредитополучателят да не е
заплатил три последователни вноски в уговорените срокове и размери.
В случая не е налице първата предпоставка, пораждаща правото на
трансформация на кредита в предсрочно изискуем. Предвид неизготвянето и
неподписването на погасителен план, не са ясно определени размерите и падежите
на погасителните вноски. Тази яснота не е създадена в текста на допълнителното
споразумение от 2014 год. Поради това липсата на погасителен план не може да
бъде преодоляна чрез тълкуване на волята, която да се извлече от текста на
споразумението. След като е допуснат пропуск да се определи кога и колко трябва
да бъде внасяно от кредитополучателите, те не биха могли да бъдат в
неизпълнение. За да е налице неизпълнение, трябва да е допуснато нарушение на
конкретна клауза в договора, предвиждаща конкретно задължение за плащане на
вноска в предварително точно определен размер и на ясно посочен падеж. Не би
могло да се приеме, че кредитополучателят е допуснал забава в плащането на три
последователни месечни погасителни вноски, след като за този кредитополучател
не е създадена яснота колко и кога да плати. Липсва договорно задължение за
заплащане на вноски в конкретен размер на датите 10.11.2015 год., 190.12.2015 год.
и 10.01.2016 год. Поради това и неплащането на суми на тези дати по никакъв
начин не може да се определи като неизпълнение.
Ето защо, съдът приема, че кредитополучателите не са в
неизпълнение. Те не са нарушили договора, невнасяйки три поредни погасителни
вноски. Поради това за банката не се е породило потестативното право да трансформира
кредита в предсрочно изискуем. Кредиторът не може да изисква периодично
изпълнение чрез месечни вноски, след като по взаимно съгласие тези вноски не са
определени. При липса на договореност за погасяване на кредита чрез конкретни
вноски, определени по размер и падеж, банката може да изисква цялостно
изпълнение на задълженията едва при настъпването на окончателния падеж – през
есента на 2028 год. Според чл. 84, ал. 1 ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. При
липса на погасителен план, кредитополучателите не са в забава преди есента на
2028 год. Този момент не е настъпил нито към момента на подаването на исковата
молба, нито към момента на приключването на устните състезания /чл. 235, ал. 3 ГПК/.
При липса на погасителен план, преди настъпването на окончателния
падеж кредиторът не може да търси плащане на вземанията си, тъй като същите не
са изискуеми.
Горното води до извода, че предявените осъдителни искове са
преждевременно предявени и като такива са неоснователни. Същите подлежат на
отхвърляне.
В сходна
насока е формирана съдебна практика, в т.ч. решение на АС – Пловдив № 136/15.04.2020 год. по в.т.д. № 681/2019
год.
По въпроса за разноските:
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода от делото, в полза на ответниците
следва да се присъдят и направените по настоящото дело разноски. За разноските
си ответната страна представя списък по чл. 80 ГПК, според който разноските са
в размер на 600 лв. депозити за експертизи и 9000 лв. изплатено в брой адвокатско възнаграждение.
Разноските за експертизи са реално внесени и подлежат на присъждане в цялост.
Ищцовата страна прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. При определянето на дължимия размер на адвокатското
възнаграждение съдът отчита продължителността на развитието на производството,
образувано през м. 12.2018 год.; обстоятелството, че по делото са проведени
множество съдебни заседания; че са допуснати и изслушани основна и допълнителна
експертиза с множество въпроси към тях; че делото, независимо от конкретното
основание за произнасянето на съда по основателността на исковете, е с
фактическа сложност, породена от една страна от факта, че правоотношенията
между страните са се развивали в продължение на 18 години, в рамките на които
са извършвани множество предоговаряния, в т.ч. и смяна на кредитори, че по
кредита са извършвани множество плащания; че в хода на производството е следвало
да се съберат и доказателства във връзка с обявената по съдебен ред нищожост на
клаузи от договора; че е настъпило правоприемство в хода на делото и пр.
Съобразявайки цената на исковете, както и броя на обективно съединените искове
/6/, съдът приема, че размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да
се определи на 9177 лв. по исковете спрямо всеки един от двамата ответници.
Поради това договореното възнаграждение в общ размер на 9000 лв. не е
прекомерно и не следва да бъде редуцирано. Ето защо в полза на ответниците ще
се присъдят всички сторени от тях разноски в общ размер на 9600 лв.
Водим от
гореизложеното, Окръжен съд – Пловдив
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове, предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
„Околовръстен път“ № 260, против ответниците: 1./ Д.А.В., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, участващ в производството лично и като
наследник по закон на починалата в хода на делото ответница С.М.В., ЕГН **********,
и 2./ А.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, конституиран като ответник по делото
в качеството му на наследник по закон на починалата в хода на делото ответница С.М.В.,
ЕГН **********, същите да бъдат осъдени солидарно
да заплатят на банката следните суми, дължими по силата на договор № HL 20687 за банков кредит за покупка на недвижим
имот, сключен на 09.05.2007 год. и допълнителните споразумения към него,
последното от които, подписано на 07.10.2014 год., както следва:
- Сумата 47 513,64 евро главница, ведно със законната лихва, считано от датата
на подаването на исковата молба - 06.12.2018 год.;
- Сумата 1 584,30 евро
договорна възнаградителна лихва за периода от 10.06.2017 год. до
13.06.2018 год., дължима на основание чл. 5 от допълнително споразумение от
07.10.2014 год.;
- Сумата 8 008,33 евро мораторна лихва за периода от 10.06.2017 год. до 13.06.2018 год.;
- Сумата 106,52 евро такси за периода от 09.07.2017 год. до
13.06.2018 год.;
- Сумата 34,17 евро застраховки по договора за периода от 04.05.2018 год. до
13.06.2018 год.;
- Сумата 612,58 лева разноски по кредита за подновяване на
учредена ипотека и връчване на нотариални покани за предсрочна изискуемост за
периода от 09.07.2017 год. до 13.06.2018 год.
О С Ъ Ж Д А на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260 да заплати на ответниците Д.А.В., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и
настоящ адрес ***, и А.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер на 9 600 лева разноски по делото.
Решението е неокончателно и подлежи на въззивно обжалване с въззивна
жалба пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: …………………………………………