№ 11451
гр. С., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110155727 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация С.” ЕАД, чрез юрк. И.,
срещу П. Н. П., Ж. К. Н. и Б. К.а Н., с която са предявени обективно кумулативно и пасивно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в условията на
разделна отговорност – П. Н. П. – 2/4, а Ж. К. Н. и Б. К.а Н. по ¼ от следните суми: 2131,08
лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.09.2024 г. до
изплащане на вземането; 400,18 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода от 15.09.2022 г. до 11.09.2024 г.; 33,65 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и 8,93 лв. - мораторна
лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 11.09.2024г.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците (в качеството им
на наследници на А. Й. Й.) договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане, като в изпълнение на този договор е доставил за периода м.05.2021
г. – м.04.2023 г. на ответниците топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. „Н. 3“, бл. ***, вх. Г, ет. 8, ап. 91, която потребителите не заплатили в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, поради което изпаднали в забава. Ето защо
моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Ж. К. Н. е подал молба, в която е заявил, че цялата
претендирана от ищеца сума е била заплатена, за което е представил платежен документ.
В срока по чл. 131 ГПК останалите ответници не са подали отговор на исковата молба.
Третото лице – помагач „Термокомплект” ООД на страната на ищеца не е взело
становище по спора.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответниците, намира от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно по делото наличието на облигационно отношение между ищеца и
ответниците с източник договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата
на който до процесния топлоснабден имот е доставено твърдяното от ищеца количество
топлинна енергия за исковия период, което възлиза на посочената в исковата молба стойност.
Безспорно е и обстоятелството, че в хода на производството претендираните от ищеца
суми са били изцяло заплатени, поради което с определението от 24.04.2025г., на основание
чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
отношенията между страните обстоятелството, че претендираните от ищеца суми в размер
на 2131,08 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 19.09.2024 г.
до изплащане на вземането; 400,18 лв. - мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.09.2024 г.; 33,65 лв., представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно
със законна лихва от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането; 8,93 лв. - мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 11.09.2024г., както и
държавната такса за образуване на настоящото производство, са били заплатени изцяло в
хода на процеса.
Съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Предвид
изложеното следва да се приеме, че с извършеното в хода на процеса плащане на процесните
суми се погасява съдебно предявеното вземане, поради което исковете следва да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане.
По отношение на разноските:
Ответниците носят отговорност за разноските, като аргументите за това са следните:
По общо правило, установено в разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноските се дължат от
страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Задължението
за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените
от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна. В потвърждение на
това правило е и нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, която разпорежда, че ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца.
В случаите на парични задължения се счита, че длъжникът с поведението си е станал
причина за завеждане на делото, щом не е изплатил дължимата сума. Само ако неплащането
на същата е станало не по негова вина, може да се приеме, че той не е станал причина с
поведението си за завеждане на делото. В разглеждания случай, безспорно е, че към момента
на предявяване на исковете ответниците са имали задължения към ищцовото дружество.
Именно бездействието на ответниците е породило правен интерес у ищеца да предяви
исковете и да потърси вземанията си по предвидения в закона ред. Ответниците са заплатили
изцяло в хода на процеса претендираните главници и лихви, които още преди образуване на
производството са били дължими. Следователно с поведението си ответниците са
предизвикали образуването на делото и въпреки извършеното от тях плащане ищецът не е
отговорен за отхвърлянето на исковете, защото поначало претенциите му са основателни (в
този смисъл Решение № 7432 от 06.11.2013 г. по в.гр. д. № 17471/2011 г. по описа на СГС и
др.).
Тъй като плащанията са били извършени след подаване на исковата молба, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите
2
разноски за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, което съдът определя
в минимален размер от 100 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК *********, гр. С., ул.
„Ястребец” № 23Б, срещу П. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. 3“, бл. ***, вх.
Г, ет. 8, ап. 91, Ж. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Н.Х.“ № 43Д, и Б. К.а Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „Н.Х.“ № 43Д, искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца в
условията на разделна отговорност, при квоти: П. Н. П. – 2/4, а Ж. К. Н. и Б. К.а Н. по ¼ от
следните суми: 2131,08 лв. - главница, представляваща стойност на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Н. 3“, бл.
***, вх. Г, ет. 8, ап. 91, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от
19.09.2024 г. до изплащане на вземането; 400,18 лв. - мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 11.09.2024 г.; 33,65 лв., представляваща цена
на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от 19.09.2024 г. до изплащане на вземането, както и 8,93 лв. -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до
11.09.2024 г., поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА П. Н. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Н. 3“, бл. ***, вх. Г, ет. 8,
ап. 91, Ж. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Н.Х.“ № 43Д, и Б. К.а Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „Н.Х.“ № 43Д, да заплатят на „Топлофикация С.” ЕАД, ЕИК
*********, гр. С., ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от
100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред СРС.
Решението е постановено при участието на ФДР „Термокомплект” ООД, като трето
лице - помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3