Решение по дело №4884/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 264371
Дата: 1 юли 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20211100504884
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              01.07.2021 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и осми юни две хиляди двадесет и първа година , в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ

 

при секретар Д. Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4884 по описа на 2021 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :  

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №4884/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „З.-Д.Е.“ АД ЕИК *******гр.София срещу решение №20054563 от 26.02.2021 г по гр.д.№58809/20 г на СРС , 41 състав ; с което е отхвърлен иска на въззивника с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.411 КЗ да се признае за установено , че  “Д.з.” ЕАД *** ЕИК ******* му дължи сумата от 415,50 лева  регресно вземане на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ за част от заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за заместващ автомобил/ от ПТП на 23.02.2020 г в гр.София , при което е увреден автомобил „Мазда 3“ с рег.№*******, ведно със законната лихва от 01.09.2020 г до окончателното заплащане на сумата , за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.09.2020 г по ч.гр.д.№41658/20 г на СРС , 41 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като разходите за заместващ автомобил са преки вреди от ПТП . Без ПТП нямаше да се наложи ремонт и собственикът щеше да може да го ползва .Според чл.493 КЗ се дължи обезвреда на всички имуществени вреди , а не само тези за ремонт на автомобила .

Въззиваемата страна  е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Изразява съгласие с отхвърлителното решение на СРС.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 10.03.2021 г и е обжалвано в срок на 15.03.2021 г .

 Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

За да отхвърли иска СРС е приел , че страните не спорят за настъпилия деликт и ответникът е заплатил по-голямата част от застрахователното обезщетение по „ГО“ . Сумата от 415,50 лева представлява обезщетение за заплатен наем за 30 дни за заместващ автомобил , но същата не се дължи . Ответникът като застраховател по „ГО“ не е обвързан от предоставените от ищеца преференциални условия по „Каско“ . Разходът за наем на заместващ автомобил не е пряка и непосредствена последица от увреждането , а се дължи на забавата на ремонта повече от 5 работни дни / не е типичен и закономерен резултат от деликта /.

Решението на СРС е неправилно . Видно от възлагателно писмо от 07.04.2020 г ищецът е възложил на „С.М.“ ЕООД да предоставят заместващ автомобил на застрахования по „Каско“. „С.М.“ ЕООД е издало фактура от 21.05.2020 г за наем на автомобил под  наем на стойност 415,50 лева.

На 08.05.2020 г е съставен приемо-предавателен протокол за отремонтиране на автомобил „Мазда 3“ с рег.№*******.

Ответникът е оспорил по основание и размер иска , като счита че не дължи такива вреди и същите са в завишен размер .

Според изслушаната пред СРС САТЕ на вещото лице С. С. дневният наем на заместващ автомобил по средни пазарни цени е 43,03 лева на ден т.е. претендираната сума съответства на 9-10 дни наем.

Според настоящият съд искът е основателен  . Не може да се възприемат мотивите на първоинстанционния съд , че разходите за наем на заместващ автомобил не са пряка и непосредствена вреда от ПТП .  Съгласно чл.493 ал.1 т.2 и т.3 КЗ застрахователят по „ГО“ дължи вредите причинени на чуждо имущество , както и пропуснатите ползи , които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането . В случая е засегнато имуществото на увреденото лице /като съвкупност от права , задължения , фактически състояния и пр./ - ако автомобилът не беше увреден , нямаше да се наложи ремонта му и собственикът му щеше да продължи да го ползва . Самият ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране автомобилът не може да се ползва , което представлява загуба за собственика . В случая ответникът не е оспорил срока за извършване на ремонт , а видно от САТЕ наем е начислен за около 10 дни , което е разумен срок за ремонт на автомобил от оторизиран сервиз . Също според САТЕ заплатения наем за заместващ автомобил съответства на средните пазарни цени.

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и искът да се уважи , както и да се присъдят на ищеца разноски пред СРС и СГС .    

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 20 000 лева по търговско дело настоящото решение не подлежи на обжалване.

 

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение №20054563 от 26.02.2021 г по гр.д.№58809/20 г на СРС , 41 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск на „З.-Д.Е.“ АД ЕИК *******гр.София , че “Д.з.” ЕАД *** ЕИК ******* му дължи на основание  чл.422 ГПК във вр.чл.411 КЗ сумата от 415,50 лева  регресно вземане на застраховател по „Каско“ срещу застраховател по „ГО“ за част от заплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди /разходи за заместващ автомобил/ от ПТП на 23.02.2020 г в гр.София , при което е увреден автомобил „Мазда 3“ с рег.№*******, ведно със законната лихва от 01.09.2020 г до окончателното заплащане на сумата , за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.09.2020 г по ч.гр.д.№41658/20 г на СРС , 41 състав .

 

ОСЪЖДА “Д.з.” ЕАД *** ЕИК ******* да заплати на „З.-Д.Е.“ АД ЕИК *******гр.София сумата от 350 лева разноски пред СРС и 125 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.