МОТИВИ към
присъда № 198/07.12.2018 г.
по НОХД № 309/2018 год. по описа на ТнРС
С обвинителен акт по прокурорска преписка № 464/2017
год., по досъдебно производство № 362ЗМ-190/2017 год. по описа на РУ на МВР
гр.Тутракан, Тутраканска районна прокуратура е повдигнала обвинение срещу:
Б.Д.Д., ЕГН: **********, ***, за това, че на 01.08.2017
г. в гр. Тутракан, обл. Силистра, в съучастие с „неизвестен извършител”, като
извършител, с цел да набави за себе си и другиго имотна облага, възбудил и
поддържал заблуждение у Й.Я.С. ***, че се провежда полицейска акция за залавяне
на лица, извършващи телефонни измами, информирана от лице представило се за
полицейски служител – „майор Н.“, който и обяснил, че била набелязана за жертва
и трябва да съдейства на полицията за залавянето им, а именно да изпълни
нарежданията на лице, което щяло да и се обади по телефона за предоставяне на
пари, като с това и причинил имотна вреда в размер на 10 000.00 лв.,
с което е осъществил престъпление по чл.
209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Граждански иск в наказателното производство не е
предявен.
В разпоредителното заседание подсъдимият и неговият
защитник правят искане за разглеждане на делото по правилата на глава XXVII от
НПК. Представителят на Районна прокуратура гр. Тутракан изразява съгласие за
разглеждане на делото по този ред. Съдът се произнесе с определение
наказателното производство по делото да продължи по реда на чл. 371, т. 2 от НПК.
В хода на съдебното производство представителят на
обвинението поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия Б.Д.Д. за
престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК като фактическа
и правна квалификация, като го намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин. Пледира за осъдителна присъда като предлага наказанието на подсъдимия Д.
да е по вид „Лишаване от свобода” за срок от около три години, което на основание чл. 66 от НК да отложи за
изпитателен срок от три години. Предлага също така на основание чл. 58а от НК
да се редуцира наложеното наказание с 1/3. Подсъдимия е неосъждан и е
съдействал за разкриване на извършителя.
Подсъдимият заявява, че напълно признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното
от него. Ползвайки правото си на последна дума подсъдимият моли за минимално
наказание, като счита, че то ще изиграе своята превантивна роля.
Защитникът му адв. Н.Д. поддържа становището на прокуратурата.
С определение в съдебно заседание, след направеното от
подсъдимия признание на фактите и обстоятелствата, изнесени в обвинителния акт
и след като съдът констатира, че това самопризнание се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, обяви, че при произнасяне на присъдата
си ще се позове на същите, без да събира доказателства за тях.
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.Д.Д. е ***.
Пострадалата св. Й.Я.С.
живее заедно със съпруга си в ***. Ползвали са стационарен телефон с № ***.
На 01.08.2017 г. около
11:50 ч. домашния им телефон звъннал. Св. С. вдигнала телефона и отсреща и се
обадил мъжки глас, който се представил за майор Н. от криминална полиция гр.
Тутракан. Обяснил и, че в града имало измамници, които в момента се намирали на
нейната улица, като полицаите ги наблюдавали. Дал и информация, че патрулен
автомобил бил паркиран на съседна улица, откъдето наблюдавали измамниците. Също
така я успокоил, че полицаите охранявали както нейната къща, така и на съседите
и. Описал и, че измамниците били мъже с бръснати глави, както и жена с бебешка
количка, в която вместо дете имало кукла. Въпросният майор Н. също така и
обяснил, че ако измамниците и се обадят, тя да им дадяла сумата от
10 000.00 лв., след което те щели да ги хванат и да и върнат парите.
Убедил я по телефона, че по този начин тя ще помогне на полицията да заловят
измамниците. Непосредствено след приключване на разговора домашния телефон на
Св. С. отново позвънял, като тя отново вдигнала слушалка. Този път отсреща бил
женски глас, като жената започнала да ридае и да се обръща към нея с думите:
„Майко много съм болна, направиха ми операция и трябва да платя“. Женският глас
казал на Св. С., че щяла да изпрати двама мъже с бръснати глави да вземат
парите, които тя трябвало да остави на улицата. Последната се усетила, че се
опитват да я измамят. След като приключила разговора и с нея, телефона и отново
звъннал и отсреща се обадил друг мъжки глас, който започнал да я заплашва и да
иска пари, като и казал веднага да намери сумата от 10 000.00 лв., иначе
щял да я посети и да и отреже главата. Св. С. се изплашила много, веднага
затворила телефона. Отново позвънил телефона и отсреща бил майор Н., като я
успокоил да не се притеснява, а да остави парите си отвън на улицата. Казал и
също така, че след като хванат измамниците, ще съдейства да и увеличат пенсията
със 77.00 лв. Св. С. внезапно взела решение да съдейства на полицията. В домът
си имала спестени 10 000.00 лв. Същите били 29 бр. банкноти в купюри от по
100.00 лв., а останалите в копюри от по 50.00 лв. Парите била увила в лист, на
който мъжа и ги описал. Поставила парите в черна найлонова пазарска чантичка,
като излязла пред дома си и ги оставила на тротоара отвън на дворната и входна врата.
Прибрала се в ателието на
съпруга си, чийто прозорец бил с изглед към улицата. След около 5-6 мин. св. С.
видяла, че пред дома и спира лек автомобил, сив на цвят. От него слязъл мъж,
който бил с къса черна коса, млад на възраст, среден ръст, с нормално
телосложение. Той взел чантичката с парите, след което тръгнал с автомобила си
в неизвестна за нея посока. Около 18:30 ч. се върнал съпруга и заедно със сина
им и тогава установили, че св. С. била измамена. След това подали сигнал в
полицията.
След проведените ОИМ било
установено лицето, което е взело сумата от 10 000.00 лв. Това бил обв. Б.Д.Д.
***, който е дал следните обяснения във връзка с повдигнатото му обвинение:
През м. юни 2017 г. решил
да продаде собствения си лек автомобил марка „Опел Вектра“ с рег. № ***. За
целта той пуснал обява в интернет сайта „Cars.bg“, като оставил мобилния си
телефонен номар за връзка, а именно ***. Към края на м. юли 2017 г. обв. Д. бил
безработен. Тогава по телефона му се обадил мъжки глас, който се интересувал
дали се продава автомобила. Представил се, че се казва „Х.“. Разговаряли за
цена, като поискал да види и огледа лекия автомобил. Въпросното лице „Х.“
обяснил, че има строителна фирма и търсел да наеме двама работника от градовете
Русе и Силистра, но има условие същите да имат собствен автомобил. Тъй като
обв. Д. бил безработен той проявил интерес и попитал в какво ще се състои
работата. Неизвестното лице обяснило, че трябвало да се превозват документи на
фирмата, а именно скици, също така при закупуване на строителни материали
трябвало да се вземат пари за капаро, които документи и пари трябвало лично да
се доставят от работниците на въпросния „Х.“, чийто офис бил в гр. Русе. Обв. Д.
веднага изявил желание да започне работа, като обяснил, че е свободен и
безработен. Лицето „Х.“ обещал, че на следващия ден имало работа и щял да му
звънне около 08:00 ч. да се разберат. На следващата сутрин той звъннал в 08:30
ч. и обяснил на обв. Д. да бъде готов да отиде в гр. Тутракан, тъй като имало
заявка, която да бъде взета от него и да му бъде доставена. На следващия ден „Х.“
звъннал на обв. Д. и му казал да тръгва за гр. Тутракан.
Казал му също така и да звъни на № ***. Пристигайки в гр. Тутракан, лицето „Х.“ звъннало на обв. Д. ***. Обв. Д. ***,
като „Х.“ постоянно разговарял с него по телефона. Обяснил също пред кой дом да
спре автомобила, където на входната врата на двора имало табела ***. Обв. Д.
трябвало да спре автомобила си и да погледне дали има найлонова чанта закачена
на дворната врата на имота. В същия момент поглеждайки към входната дворна
врата обв. Д. видял, че има такава чантичка, на цвят черна със златисти
очертания по нея. Дал информация на „Х.“, като също му казал да я вземе и да
тръгва към гр. Русе, за да му я предостави. Обв. Д. спрял лекия си автомобил пред
домът на св. С.,***, слязъл от автомобила, взел чантичката, качил се отново в
автомобила си и тръгнал за гр. Русе. Чантичката видимо била пълна, като стигайки
до центъра на с. Нова Черна той спрял автомобила и от любопитство погледнал да
види какво има вътре в чантичката. Като я отворил видял, че имало много пачки с
банкноти в левове. Притеснил се първоначално, но взел от тях 50.00 лв., слязъл
в близкия магазин ан центъра и си купил ваучер от 6.00 лв. и вода за пиене.
Изплашен звъннал веднага на майка си – св. Б.Я.и и разказал за случилото се,
като и обяснил, че веднага ще се обади в полицията. Майка му св. Я. също много
се изплашила, обяснила на сина си да не се обажда на никой, тъй като може да го
следят и някой да му направи нещо. Въпреки, че бил изплашен обв. Д. продължил
да пътува за гр. Русе. През целия път неизвестното за него лице, представил се
за „Х.“ разговарял с него по телефона, като му казал, че ще го чака пред Мола в
гр. Русе, и там щели да се запознаят и Д. да му предаде парите. Пристигайки на
указаното място отново телефона му звъннал и неизвестният за него „Х.“ му
наредил да преброи парите. След преброяването им обв. Д. установил, че били
общо 10 000.00 лв. Имало много банкноти с копюри от по 100.00 лв., както и
с копюри по 50.00 лв. След това „Х.“ му казал да тръгне към с. Николово, обл.
Русе. Стигайки в това село му казал да мине покрай река, която обв. Д. намерил,
след което минал по мост и трябвало да влезе в гора. Преди да влезе в гората
той видял, че имало хора, работещи от пътното управление, като „Х.“ го попитал
дали вижда работниците от пътното. Казал му, че ги вижда. В последствие
навлязъл малко в гората по асфалтов път. Тогава „Х.“ му казал да изхвърли
чантичката с парите по средата на пътя и да види дали зад него имало лек
автомобил, като преди това му казал да вземе сумата от 500.00 лв. от парите,
като възнаграждение за това, което си изработил. Обвиняемият се подчинил и стигайки
до средата на моста с автомобила си изхвърлил парите точно по средата на
пътното платно. Веднага потеглил в посока към гр. Русе. Впоследствие се прибрал
в дома си в с. Черногор, обл. Силистра.
Изискани и приложени по
делото са множество разпечатки от трите мобилни оператори. При проведените
разговори обв. Д. успял да запише част от тях, които е предоставил за нуждите
на разследването. Извършен е бил оглед с прослушване на записа в присъствието
на поемни лица и разговорите са записани на хартиен носител, като информацията
е приложена в ДП.
При разпита на св. Я.,
майка на обв. Д. същата потвърждава описаната по-горе от сина и фактическа
обстановка, относно нейното информиране от негова страна.
Горната фактическа обстановка, описана в обвинителния
акт се потвърждава от събраните в досъдебното производство доказателства и се
признава от подсъдимия Д. в съдебно заседание. Описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства: Справки от „Теленор България“ ЕАД, „Мобилтел“ ЕАД и
„БТК“ ЕАД на хартиен и CD носител; Справка от „Нетуоркс-България“ ЕООД гр.
Русе; Справка от „ДЕЛТА КАБЕЛ“ ООД гр. Русе; Справка от „Телки инфраструктури“
ЕООД гр. Русе; Прокотоли от разпити на свидетели; Протокол за оглед на
веществено доказателство; Протоколи за доброволно предаване рег. № 362р-9554/26.09.2017
г. по описа на РУ на МВР – Тутракан; Декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на Б.Д.Д.; Автобиография на Б.Д.Д.; Справка за
съдимост на Б.Д.Д.;
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че от обективна
страна, подсъдимия Д. е осъществил всички елементи от фактическия състав на чл.
209, ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
От субективна
страна, деянието е извършено от подсъдимия Б.Д.Д. с пряк умисъл. Той е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, желаел е настъпването на обществено
опасните последици и е извършил всичко, зависещо от него, за да настъпят
те.
Воден от горното, съдът призна подсъдимия Б.Д.Д. за
виновен в това, че през инкриминирания период, в съучастие с „Неизвестен
извършител”, като извършител, с цел да набави за себе си и другиго имотна
облага възбудил и поддържал заблуждение у Й.Я.С. ***, че ще съдейства за
залавяне на група измамници, и с това и причинил имотни вреди в размер на 10 000.00
лв. – престъпление по чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Определяйки вида и
размера на наказанието, като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото
му съдебно минало, критичното отношение на подсъдимия към извършеното от него,
оказаното от него съдействие за установяване на обективната истина в двете фази
на наказателното производство, улеснявайки по този начин разследващите по
досъдебното производство. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът приема високата
степен на обществена опасност на деянието.
Съдът счита, че причини за извършване на
престъплението са нисkото правосъзнание на подсъдимия, незачитане на чуждата
собственост, незачитане на установения в страната правов ред. Мотиви и подбуди
за извършване на престъплението се явяват желанието на подс. Д. да се
облагодетелства материално по престъпен начин.
Воден от горното,
съдът наложи на подсъдимия Б.Д.Д. по правилата на чл. 54 от НК, наказание по
вид „Лишаване от свобода” за срок от три години изтърпяването на което на
основание на основание чл. 66 от НК отлага за срок от пет години.
Предвид разпоредбата
на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът, на основание чл. 58а от НК, редуцира размера
на наложеното наказание „лишаване от свобода“, като го намали с една трета и му
наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, изтърпяването на
което, на основание чл. 66 от НК отлага за срок от пет години. Съдът намира, че така наложеното по вид
и размер наказание съответства на обществената опасност на деянието и на дееца
и с изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на генералната и индивидуална
превенция.
Съдът,
на основание чл. 309, ал. 4 от НПК отмени взетата по отношение на подсъдимия Н.
мярка за неотклонение „Подписка“, предвид наложеното наказание.
Съдът счита, че с произнесената присъда ще бъдат
постигнати целите на личната и генералната превенция, предвидени в чл.36 от НК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Спас Стефанов)