Р Е Ш Е Н И Е
№ 187
гр.Шумен, 05 Август 2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публичното
съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1.
Р. Хаджииванова
2. С.
Стефанова
при секретаря Ж. Дучева, като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №217 по описа за 2019 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №350 от 15.04.2019г., по гр.д.№2841/2018г.,
Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявения от М.Д.Д. с ЕГН ********** иск с
правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на утвърденото с Решение № 672
от 06.07.2018г. по гр.д. № 1842/2018г. на Шуменски районен съд споразумение по
чл.50 от СК, в частта относно упражняването на родителските права,
местоживеенето на детето и присъждане на издръжка, изменил е утвърденото с горното
решение споразумение по чл.50 от СК, в частта относно режима на лични отношения
на бащата М.Д.Д. с малолетното дете Ф.М.Д.като е определил следния режим на
лични отношения между тях: Всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от
10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя (с преспиване); първите два дена
през зимната и пролетната ваканции на детето от 10.00 часа сутринта на първия
ден до 18.00 часа в последния ден (с преспиване); всяка четна година на
Коледните празници от 18.00 часа на 24 декември до 18.00 часа на 26 декември (с
преспиване); всяка нечетна година от 18.00 часа на 30 декември до 18.00 часа на
01 януари (с преспиване); един ден през Великденските празници от 10.00
сутринта до 18.00 часа; 30 дена през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск; три часа на рождения ден
на Ф. - 15 февруари; на рождения ден на
брат му Х. - 07 април от 10.00 часа до 19 часа, ако е неучебен ден или три часа,
ако денят е учебен. С решението страните са осъдени да заплатят в полза на съда
по 126 лева - деловодни разноски за извършената съдебно - психологическа
експертиза, както и деловодни разноски - ответника на ищеца в размер на 250
лева, и ищеца на ответника - 133,33 лева.
Недоволен от така постановеното решение в
частта, с която е отхвърлен иска по чл.51, ал.4 вр. чл.59, ал.9 от СК, останал ищеца,
който го обжалва в тази му част, като сочи доводи за незаконосъобразност и
неправилност на първоинстанционното решение, поради което моли същото да бъде
отменено и постановено друго, с което да бъдат уважени предявените му претенции,
като му бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
детето Ф.М.Д.да бъде определен режим на лични контакти на детето с майката, да
бъде определена минимална месечна издръжка, дължима от майката в размер на 130
лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално
допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваните му части, поради което и спора следва да се
разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност
събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция
с правно основание чл.51, ал.4 вр. чл.59, ал.9 от СК. Фактическата обстановка
по делото е изяснена обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички
събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани
фактически констатации. Правните изводи на първоинстанционния съд относно неоснователността
на предявените искове също са правилни и са базирани на установените по делото
факти. Настоящият въззивен състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради
което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния
съд.
Във въззивната инстанция са приети нови писмени
доказателства. От представеното удостоверение за завършен начален етап на
основно образование е видно, че детето Ф.М.Д.. е завършило учебната 2018/2019г.
в ІV клас с отличен успех /единствена петица има по Човекът и природата, а на
Националното външно оценяване има 100т. по Български език и литература, 90т. по
Математика, 85т. по Човекът и обществото, и 95т. по Човекът и природата. От
представените справки от НАП за общите задължения на майката на детето е видно,
че Х.Ф.Б., в т.ч. и като ЕТ "... с ЕИК *********, има публични задължения,
за периода от 2009г. до 08.07.2019г. в размер на общо 158013,38 лева. Страната
сочи, че голяма част от задълженията са причинени от нередовно внасяне на
задълженията от счетоводителя на фирмата, срещу когото имало образувани
изпълнителни производства и представя два броя записи на заповед за общо 10500
лева издадени от К.С.Х.в полза на Х.Ф.Д..
Изслушано в съдебно заседание, детето Ф.М.Д.. заявява,
че желае да живее заедно с баща си и по - големия си, 15 - годишен брат, с
които живее от лятото на 2018г. Не искал да вижда майка си, защото наранила
много баща му, като му изневерила. Когато живеел с майка си, тя често се
напивала /пиела по една чаша ракия и вино/ и не му помагала с домашните. Когато
баща му бил нощна смяна, при децата оставал чичото /брат на бащата/, или някой
от неговите синове. Баща му нямал приятелка, а майка му си имала приятел, при
когото оставала понякога да пренощува, докато живеели заедно.
В показанията си пред въззивната инстанция свидетелите
Х.Е.К.и Д.С.М. /колеги на ищеца в "Телепол"/ сочат, че от 2 - 3
месеца виждали автомобила на ответницата - синьо - зелена Опел
"Корса" №..., да нощува на адрес до бул....№17 в гр.Шумен. Месечно
имали по 10 - 15 дежурства, и през по - голямата част от тях наблюдавали
автомобила на този адрес. Свидетелката Р.И.Т./съседка на ответницата/ излага,
че от 7 години страните били разделени, като ответницата живеела в дома на
родителите си в кв.Дивдядово, гр.Шумен и към настоящия момент. Предвид липсата
на категорични доказателства за промяна местоживеенето на майката на детето,
съдът не допусна искането на ищцовата страна за изготвяне на нов социален
доклад за условията в неустановено жилище, в което дори и да се допусне, че
майката е нощувала периодично, е ирелевантно за условията, в които майката
възнамерява да отглежда детето.
По депозираните в жалбите оплаквания по съществото на
спора: Съобразно чл.59, ал.2 от СК, ако не се постигне споразумение между
съпрузите за упражняването на родителските права, съдът служебно постановява
при кого от родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя
упражняването на родителските права, определя мерките относно упражняването на
тези права, както и режима на личните отношения между децата и родителите и
издръжката на децата. В ал.3 на чл.59 е предвидено, че определянето на режима
на личните отношения между родителите и децата включва определяне на период или
на дни, в които родителят може да вижда и взема децата, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето, както и
по друго време. Чрез режима на упражняване на родителските права и на лични
отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и се развиват под
грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и негова
естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази причина по
принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва
да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни
отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права, като отново се изхожда изключително от интереса на детето -
с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения,
честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от
другия родител, от роднините и приятелския кръг на майката и бащата. Съблюдаването
на интересите на децата при разрешаване разногласията между техните родители,
освен прокламираните в Семейния кодекс принципи, следва и от редица други норми.
В чл.3 от Конвенцията за правата на детето, е прогласен принципът, че висшите
интереси на детето са първостепенно съображение за всички действия, отнасящи се
до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните
органи. Задължение на държавите- страни по Конвенцията, а съответно и на
държавните институции, е да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито
са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и
задълженията на неговите родители. Един от принципите за закрила на детето
според чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето е осигуряване на неговия
най-добър интерес. В §1, т.5 от ДР на ЗЗД е конкретизирано, че преценката на
най-добрия интерес на детето включва неговите желания и чувства, физическите,
психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и
други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на
детето или има вероятност да му бъде причинена; способностите на родителите да
се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата, както и други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Безспорно контактите на детето и с двамата родителя ще
повлияят благотворно на неговото психическо развитие, и пълноценното му
израстване като личност. По делото е установено, че влошените отношения между
родителите, влияят и препятстват контактите на детето с майка му, след
напускането дома на майката и заживяването на детето с бащата. Самото дете
изразява нежеланието си да живее с майка си, основно заради причинено страдание
на бащата, и сочи, съответно премълчава обстоятелства от последните седем
години, през които е живяло в семейството на майка си, без баща си, избирателно
и подкрепящи единствено негативен образ на майката. Горното е индиция за
очевидно наложено, чуждо мнение, изграждащо стереотип, който принизява и
изключва ролята на другия родител в живота на детето. Въпреки, че към настоящия
момент, не е установен синдром на родителско отчуждение, прекъснатите контакти
с майката, вече повече от една година, навлизането на детето в пубертета и
свързаните с това особености на психоемоционалното му развитие, неминуемо ще
допринесат за задълбочаване на кризата в отношенията на детето с майката.
Отказа на бащата да съдейства за осъществяване на контактите на детето с
майката, биха могли изключително и само да му навредят и травмират развитието
му. Декларативно заявеното желание за съдействие в съдебно заседание от бащата,
очевидно не кореспондира с депозирания отказ за прекратяване на социалната
услуга, към която са били насочени страните. Изложеното от ищеца, че се
съобразявал изключително с желанието на децата, които му казвали, че дори и да
ги води на срещите, те щели да бягат от там, от една страна е несериозно, а от
друга сочи и на отрицателното му отношение към контактите с майката, съответно
неразбиране значимостта и необходимостта от последните. От друга страна няма
представени доказателства, че майката е препятствала по някакъв начин
контактите на детето с бащата, когато то е живеело с нея. Особено
обезпокоително е, че въпреки желанието на детето да учи за архитект, поради
което и майката го е записала да учи в училище със специализиран профил
"Рисуване", през следващата учебна година бащата го преместил в
кварталното училище в кв.Дивдядово, а детето е споделило че може и да не стане
архитект. Вярно е, че при баща си и брат си, детето се чувства спокойно и е
привързано към тях, но майката също би могла да му осигури това спокойствие и
нормален живот, като същевременно му обезпечи и срещите с другия родител,
гарантиращи пълноценното му израстване. Не без значение е и разликата във
възрастта между децата, която на този етап от развитието им /Ф. е на 11 години,
а брат му Х. на 15 години/, обосновава както съществено различие в интересите
им, така и стремеж на по - малкото дете да търси одобрението, да подражава, и
да копира поведението на брат си, който също не контактува с майката. В приетата
в първата инстанция съдебно - психологична експертиза, се сочи, че детето не би
имало проблем, и не би преживяло тежък стрес при извеждането му от настоящата
среда. Необходимо е да се отбележи, че и двамата родителя сочат приблизително
еднакъв месечен доход, и двамата разполагат с добри хигиенно - битови условия,
като майката съжителства с родителите си и сестра си, които могат да ѝ
помагат при отглеждането на детето. Установените задължения на майката, за
които ищеца е знаел и към развода, и се е съгласил с предоставяне родителските
права на жената, не са в състояние да повлияят върху възможностите ѝ за
отглеждане на детето, а и финансовите възможности на родителите не са
определящи при преценка на родителския капацитет. Враждебните отношения на
родителите, обидите и взаимните нападки, демонстрирани и пред детето, са били
осъществявани изключително в моменти на афект, провокиран от конкретно
поведение от другата страна, поради което и в конкретния случай не са
обуславящи за родителските и възпитателски качества на страните, но същите
следва да полагат максимално старание, както да не въвличат детето в
междуличностните си конфликти, така и да способстват за изграждане на авторитет
на другия родител, нужен за възпитанието и пълноценното израстване на детето.
Желанието на детето да живее при баща си не е задължително за съда, и с оглед
на събраните в производството доказателства, съдът намира, че в най - добър
интерес на детето е родителските права да се упражняват от майката, която в по
- голяма степен би осигурила правилното възпитание и отглеждането на детето,
както и контактите с баща му. Не е налице изменение на обстоятелствата,
обуславящо изменение на постановените мерки, поради което и исковите претенции
следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на
първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно, поради което и следва да
се потвърди в атакуваната част.
Въззиваемата страна не е ангажирала доказателства за
сторени във въззивното производство деловодни разноски, поради което и такива
не следва да ѝ се присъжда за настоящата инстанция.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №350 от 15.04.2019г., по гр.д.№2841/2018г. по описа на Районен съд - гр.Шумен,
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от М.Д.Д. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК
за изменение на утвърденото с Решение № 672 от 06.07.2018г. по гр.д. №
1842/2018г. на Шуменски районен съд споразумение по чл.50 от СК, в частта
относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето Ф.М.Д.и
присъждане на издръжка.
В необжалваната част решението е
влязло в законна сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му, при условията на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.