РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000501917 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261319 от 23.11.2020 г., по гр. д. № 460/2020 г. (изменено в частта за
разноските с Определение 269063/21.05.2021 г.) по описа на Софийски градски съд, ГО, I-27
състав, Прокуратурата на Република България (ПРБ) е осъдена да заплати на ищeца И. Д. Х.
с ЕГН: ********** от гр. *** сумата от 5 000 (пет хиляди) лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от обвинение в извършването на
престъпление по чл.313 НК, по което е бил оправдан с влязло в сила решение по ВНАХД №
5991/2018г. по описа на СГС - 12 състав, ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане на решението в сила - 10.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата, като е
отхвърлен предявения иск за разликата над 5000лв./пет хиляди лева/ до 55 550лв. /петдесет и
пет хиляди петстотин и петдесет лева/. Съдът се е разпоредил и с отговорността за разноски
съобразно правилата на чл. 78 ГПК.
Постановеното решение е обжалвано със самостоятелни жалби, както от Софийска градска
прокуратура, така и от ищеца Х., съответно в осъдителната и отхвърлителната част, с
доводи за необоснованост и неправилност, що се отнася до преценката по чл. 52 ЗЗД.
Исканията на страните към САС са противоположни – докато от страна на ПРБ се желае
отхвърляне на иска или намаляване на обезщетението за неимуществени вреди, което се
1
счита за прекомерно, то И.Х. сочи, че същото следвало да се увеличи до посочената в
исковата молба сума – 55 500 лв.
Страните не са депозирали писмени отговори, но в съдебно заседание взаимно
оспорват жалбите си, като пред настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови
доказателства.
САС констатира, че въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК,
отговарят на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК и са допустими.
По същество:
Производството е образувано по предявен от И. Д. Х. против Прокуратурата на
Република България иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 55 550лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от обвинение в извършването на престъпление по чл.313 НК, по което
е бил оправдан с влязло в сила решение по ВНАХД № 5991/2018г. по описа на СГС - 12
състав, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила -
10.04.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че с постановление на СРП ищецът е бил привлечен в
качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл.313 ал.1 НК, като досъдебното
производство е приключило с внасянето от СРП на постановление за освобождаване от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание. С решение от
13.10.2017г. по НАХД № 1890/2017г. по описа на СРС – 122 състав ищецът бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение и му било наложено наказание глоба, на основание
чл.78а НК. Въз основа на подадена от ищеца жалба било образувано ВНАХД № 5991/2018г.
по описа на СГС – 12 състав, като след продължително съдебно следствие, решението на
районния съд било отменено, а ищецът бил признат за невиновен. По време на цялото
производство - от 2013г. до 2019г., ищецът изпитвал ужас, че може да бъде осъден и че ще
остане без работа, а е в напреднала възраст, притеснявал се и относно продължителността на
делото, както и от поведението на представителите на ответника в досъдебното и съдебното
производство, което му се отразило негативно. Воденото разследване му причинило
здравословни проблеми, като преживял стрес, унижение и срам от гаврата с него, постоянно
изпитвал дискомфорт. Реномето му, градено в продължение на години, било съсипано, като
съседи, близки и роднини вече имали негативно отношение към него. Самочувствието му се
сринало. Ищецът излага, че през целия му живот не бил унизяван по такъв брутален начин,
като дори в полицията се държали с него като с престъпник. Силно се влошило
здравословното му състояние, тъй като получил исхемична болест на сърцето, триклонова
коронарна болест, артериална хипертония трета степен, хипертонично сърце, захарен
диабет, дислипидемия, обезитас, холелитиаза. След преглед в УМБАЛ“Света Екатерина“
ЕАД му била предписана оперативна интервенция, след което претърпял перкутанна
коронарна интервенция в Александровска болница в клиниката по кардиология през
м.10.2018г., както и през м.11.2018г. претърпял перкутанна короналнарна интервенция в
същата болница. През м.01.2019г. претърпял интервенция на долен крайник в
2
Александровска болница, а през м.05.2019г. и перкутанна коронарна интервенция. През
м.06.2019г. се наложило отново да постъпи по спешност в клиниката по кардиология.
Всички тези неизлечими болести довели и до инвалидизирането му с ЕР на ТЕЛК №
1425/17.09.2019г., с което му била призната 50% трайно намалена работоспособност. След
квалифицирано медицинско изследване на 02.08.2019г. било констатирано и наличието на
тежка степен на обструктивна сънна апнея. Ищецът твърди, че не бил страдал от всички
тези заболявания преди да бъде образувано наказателното производство срещу него и че
същите са в причинна връзка с него. Прави се искане за уважаване на предявения иск и се
претендира присъждането на сторените по делото разноски.
Ответникът оспорва исковете и желае отхвърлянето им.
По основателността на иска за обезщетяване на неимуществени вреди:
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органи на прокуратурата от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано – чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ.
Прокурорът е държавният орган, който проверява съставлява ли деянието престъпление и
правилна ли е квалификацията, има ли основание за прекратяване, спиране или разделяне на
наказателното производство, събрани ли са доказателствата необходими за разкриване на
обективната истина, подкрепя ли се обвинението от доказателствата по делото и пр. Ако
намери, че обвинението е доказано, прокурорът съставя обвинителен акт и поддържа
обвинението в съдебната фаза на производството.
Безспорно е в случая, че ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение от Софийска
районна прокуратура с влязъл в сила съдебен акт.
Съгласно т.13 от ТР №3 от 22.4.2004г. на ВКС по тълк.д. №3/2004г., ОСГК, ако лицето е
оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, държавата отговаря по
чл.2, т.2 ЗОДВПГ (сега чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ). Точка 4 от същото ТР указва, че
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитните органи
възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено
престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху
размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за
реализиране отговорността на държавата.
За да е налице отговорността на държавата в настоящата хипотеза следва да бъде доказана
вредата, причинната връзка между действията на органите по чл.2 от закона и вредоносния
резултат, като тежестта на доказване е на ищеца. Всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своето искане – арг. от чл.154, ал.1 ГПК.
Ето защо, искът за обезщетяване на неимуществени вреди от незаконното обвинение в
извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, намира своето основание в
закона.
Следователно, спорен се явява в случая само размера на обезщетението за неимуществени
3
вреди, каквото ПРБ трябва да заплати на пострадалия ищец.
При определяне на размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди следва да
се вземат предвид правно значимите и установени в съдебната практика фактори, имащи
отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, а именно –
времето, в което се е развивало цялото наказателно производство, дали инкриминираното
деяние се квалифицира като „тежко” предвид чл. 93, т. 7 НК, здравословното състояние на
ищеца и отразяването на обвинението върху здравето му, взетата мярка за неотклонение,
евентуална разгласа по медиите, ако има такава и т. н.
Не се спори, че между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява,
че срещу ищеца е било образувано досъдебно производство ЗМ № 15076/2015г. по описа на
01 РУ – СДВР, пр.пр. № 30233/2014г. на СРП, като на 06.04.2016г. е разпитан в качеството
на свидетел, а с постановление от 29.11.2016г. е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено на 05.11.2013г. в гр. София престъпление по чл.313 ал.1 НК.
Въз основа на внесено от прокурор при СРП постановление от 27.01.2017г. за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, е
образувано НАХД № 1890/2017г. по описа на СРС, НО, 122 състав, приключило с решение
от 13.10.2017г., с което ищецът е признат за виновен в извършването на престъпление по
чл.313 ал.1 НК, като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000лв.
С решение № 335/10.04.2019г., постановено по ВНАХД № 5991/2017г. на СГС, НО, 12
въззивен състав, същото е отменено и вместо него е постановено друго, с което ищецът е
признат за невиновен и на основание чл.378 ал.4 т.2 НПК е оправдан по обвинението за
извършено престъпление по чл.313 ал.1 НК. Решението на въззивния съд е влязло в сила на
датата на постановяването му – 10.04.2019г.
От показанията на свид. А. се установява, че същата познава ищеца от повече от 10 години,
тъй като работи като медицинска сестра в арестите на „Г. М. Димитров“, а той бил
стоматолог там, имали и вили в едно и също село. Преди заведеното срещу него през 2014г.
наказателно дело, по което по-късно бил оправдан, ищецът бил много общителен, но след
това се променил. Бил много притеснен, защото се страхувал, че ако бъде осъден ще загуби
работата си, гледал да се изолира в кабинета си. Стресът му се отразил зле. Започнал да
вдига кръвна захар и имал високо кръвно налягане, а преди нямал такива оплаквания.
Според свидетелката, заради притесненията, свързани с наказателното дело, вследствие
високото кръвно, ищецът имал сърдечни проблеми, като се наложило да му бъдат поставени
стендове, след направена коронарография. След поставянето на стендовете бил около шест
месеца в болничен, а след това се явил на ТЕЛК и взел група инвалидност за тях и за диабет,
тип 2. Ищецът все още не се бил възстановил психически, станал асоциален и все още бил в
депресия. Колегите му не били настроени негативно към него, а по-скоро му съчувствали
заради физическото и психическото му състояние.
Видно от показанията на свид. И. е, че същият е в приятелски отношения с ищеца, когото
4
познава повече от 25 години. През 2014г. започнало наказателно дело срещу ищеца, като
същият бил много притеснен от случващото се и че може да остане без работа. Затворил се в
себе си, станал потиснат и изнервен, а преди това бил душа на компанията. След като
започнало наказателното дело срещу него, се появили здравословни проблеми. В началото
ищецът се оплаквал от повишено кръвно налягане и сърцебиене, а след като му направили
изследвания, му открили начален стадий на диабет. Имал повишен холестерол и получил
стесняване на кръвоносните съдове. Искали дори да го оперират. Дори след оправдаването
му от съда ищецът все още не се бил възстановил емоционално.
Приложени са като доказателства по делото епикризи за престой в две лечебни заведения,
както следва: от УМБАЛ“Света Екатерина“ ЕАД – София за периода от 08.10.2018г. до
10.10.2018г. и от Клиника по кардиология в Университетска болница „Александровска“ за
следните периоди: от 24.10.2018г. до 26.10.2018г., от 26.11.2018г. до 29.11.2018г., от
08.01.2019г. до 10.01.2019г., от 02.05.2019г. до 05.05.2019г. и от 06.06.2019г. до 08.06.2019г.
Представено е изследване от 02.08.2019г. с констатация, че ищецът страда от тежка степен
на обструктивна сънна апнея.
От ЕР № 1425/137/17.09.2019г., издадено от ТЕЛК при МБАЛ“Национална кардиологична
болница“ ЕАД – София се установява, че на ищеца е определена 50% трайно намалена
работоспособност, като посочената водеща диагноза е: хипертонично сърце без /застойна/
сърдечна недостатъчност. В ЕР на ТЕЛК е отразено, че И.Д.Х. страда от общо заболяване:
Артериална хипертония 3степен умерена степен сърдечна форма. ИБС. НАП/двукратно
2018г./. Триклонова болест. Състояние след ПКИ и стендиране на ДКА, РИМ и балонна
дилатация на ЛАД. Дислипидемия. Захарен диабет 2 тип с полиневропатия. ХАНК 2ст по
Фонтен. Състояние следбалонна дилатация на артерии на левия долен крайник/м.01.2019г./.
От снетата анамнеза, описана в ЕР на ТЕЛК е видно, че ищецът страда от 1993г. от
артериална хипертония до 220/140, системно лекувана, от 2006г. обичайни стойности
145/95. През м.10.2018г. е лекуван за НАП. Има установена триклонова болест и са
поставени три стенда на ДКА. През м.11.2018г. е лекуван за НАПакцелелирана и поставен
стенд на РИМ и балонна дилатация на ЛАД. От 2010г. има захарен диабет. Чувства умора и
изтръпване на краката. През м.01.2019г. е направена балонна дилатация на артерии на ляв
крак. В ЕР на ТЕЛК е посочено, че са приложени епикризи, ЕМГ, ЕКГ, ЕхоКГ, консултации,
ПХ.
От привличането му в качеството на обвиняем на 29.11.2016г. до оправдаването му с влязло
в сила на 10.04.2019г. решение на въззивния съд, на ищеца не е била налагана мярка за
неотклонение. По време на досъдебното и съдебното производство той е продължил да
работи и да се грижи за семейството си, като не се доказа твърдението на ищеца, че са
пострадали доброто му име в обществото, репутацията и имиджа му, въпреки субективните
усещания за това у ищеца. От показанията на разпитаните свидетели не се установи
близките и приятелите му да са променили отношението си към него, а доколкото по делото
няма доказателства да е съществувала реална опасност да бъде прекратено трудовото му
правоотношение, ирелевантни за спора се явяват страховете на ищеца за това, че е възможно
5
да остане без работа.
Не се доказа и че получените от ищеца заболявания са вследствие воденото срещу него
наказателно производство, доколкото липсват медицински документи, установяващи
здравословното състояние на ищеца преди да бъде привлечен в качеството на обвиняем по
досъдебното производство, независимо, че пред колегите си не бил споделял да има
здравословни проблеми. Същевременно с това, от отразеното в ЕР на ТЕЛК, представено от
ищеца, е видно, че при снемане на анамнезата по данни на лицето, е вписано, че
същиятстрада от 1993г. от артериална хипертония до 220/140, системно лекувана, от 2006г.
обичайни стойности 145/95, а от 2010г. има захарен диабет.
Относно здравословните проблеми, свързани със заболяванията на сърцето, липсват
безспорни доказателства, че са в пряка причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца
наказателно производство. По делото ищецът ангажира единствено писмени доказателства –
представените епикризи и други медицински документи, издадени по време на воденото
срещу него наказателно производство, както и такива, издадени след оправдаването му от
въззивния съд, но без наличието на доказателства за здравословното състояние на ищеца от
преди привличането му в качеството на обвиняем и изслушването на съдебно-медицинска
експертиза, искане за назначаването на каквато не е направено от ищеца, не би могло да се
приеме за доказана пряка причинно-следствена връзка между воденото наказателно
производство срещу ищеца и последващите му хоспитализации в лечебни заведения и че
интервенциите, направени там, са именно вследствие влошаване на здравословното му
състояние след привличането му в качеството на обвиняем. Липсват медицински документи,
удостоверяващи здравословното му състояние, а показанията на свидетелите не са
достатъчни, за да се приемат за доказани твърденията на ищеца.
При съобразяване с дадените задължителни указания на съдилищата в ППВС № 4/1968г. и
ППВС №4/1961г. на Върховния съд, и при внимателна преценка на доказателствата по
настоящето производство, Апелативен съд – София намира, че СГС не е направил адекватна
преценка за размера на обезщетението, а то следва да се определи на 2 500 (две хиляди и
петстотин) лв. Не се доказва причинно-следствената връзка между незаконното обвинение
и здравословните проблеми при ищеца. Не е имал мярка за неотклонение, производството се
е развило сравнително бързо, като обвинението не е било за престъпление /чл. 313 НК по
основания му състав/, което да се квалифицира като „тежко” по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, а
с оглед чистото съдебно минало на ищеце, същото се е развило по реда на чл. 78а НК чрез
освобождаване от наказателна отговорност и прилагане на административно наказание.
Действително, гласните доказателства сочат, че вследствие наказателния процес, ищецът
се е променил, затворил се е в себе си, притеснявал се е, което в подобна ситуация е
разбираемо. САС следва да вземе предвид икономическата ситуация 2016-2019 г. и липсата
на данни за по-сериозни увреди на здравето, които да са в причинно-следствена връзка с
поведението на ответната институция. Въз основа на обсъдените свидетелски показания,
настоящата инстанция намира, че сумата от 2500 лв. отговаря на критерия за справедливост
6
по чл. 52 ЗЗД и е в състояние да репарира претърпените болки и страдания от Х..
Следователно, частично основателна е само жалбата на ПРБ, а тази на ищеза е
неоснователна. Следва обжалваното решение да се отмени частично, като за сумата от 2500
лв. /разликата между присъдените от СГС 5000 и дължимите според САС 2500 лв./
решението следва да се отмени и в тази част, исковата претенция да се отхвърли като
неоснователна. В останалата обжалвана част, решението е правилно и следва да се
потвърди. При И.Х. няма доказателства за заплатено от негова страна адвокатско
възнаграждение, а платена държавна такса от 5 лева трябва да остане за негова сметка.
Разноските в първата инстанция не следва да се променят, доколкото е присъдена от
първоинстанционния съд по-малка сума от действително дължимата касателно адвокатското
възнаграждение.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261319 от 23.11.2020 г., по гр. д. № 460/2020 г. (изменено в
частта за разноските с Определение 269063/21.05.2021 г.) по описа на Софийски градски
съд, ГО, I-27 състав, в частта, в която Прокуратурата на Република България (ПРБ) е
осъдена да заплати на ищeца И. Д. Х. с ЕГН: ********** от гр. *** сумата от 2 500 (две
хиляди и петстотин) лв., представляваща разликата между дължимите 2 500 лв. и
присъдените от СГС 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди по иск по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ от обвинение в извършването на престъпление по чл.313 НК, по което е бил
оправдан с влязло в сила решение по ВНАХД № 5991/2018г. по описа на СГС ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане на решението в сила - 10.04.2019г., до
окончателното изплащане на сумата и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на И. Д. Х. с ЕГН: ********** против
Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 2 500 (две хиляди и
петстотин) лв. обезщетение за неимуществени вреди по иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от
обвинение в извършването на престъпление по чл.313 НК, по което е бил оправдан с влязло
в сила решение по ВНАХД № 5991/2018г. по описа на СГС ведно със законната лихва,
считано от датата на влизане на решението в сила - 10.04.2019г., до окончателното
изплащане на сумата
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261319 от 23.11.2020 г., по гр. д. № 460/2020 г. (изменено в
частта за разноските с Определение 269063/21.05.2021 г.) по описа на Софийски градски
съд, ГО, I-27 състав в останалите обжалвани части.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд на
7
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8