МОТИВИ:
Подсъдимият П.Д.И., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл.
304а, предл. 3, във връзка с чл. 304, ал. 1 , предл. 3, във връзка с чл. 18 ал. 1, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК, затова че на 15.01.2018 г. около 12,10 часа на ПП І-4, при разклона за с. З.П.,
Ловешка област, в района на местността Б., землището на с. Б., Ловешка област,
при условията на продължавано престъпление, предложил подкуп – сумата от 200
лева на полицейски орган – П.Б.П.– мл. експерт, командир на отделение в група
„Охранителна полиция” в РУ на МВР – Я.и мл. инспектор М.Р.Д.– полицай/водач на
патрулен автомобил/ в група „Охранителна полиция” в РУ на МВР гр. Я., за да не
извършат действие по служба, изразяващо се в уведомяване на звено „Пътен
контрол” при РУ на МВР – гр. Я.или ОД МВР – Ловеч, сектор „Пътна полиция” за
установени нарушение по ЗДП и Кодекса за застраховането и направил опит да даде
подкуп – сума от 200 лева на полицейски орган – П.Б.П.– мл. експерт, командир
на отделение в група „Охранителна полиция” в РУ на МВР – Я.и мл. инспектор М.Р.Д.–
полицай/водач на патрулен автомобил/ в група „Охранителна полиция” в РУ на МВР
гр. Я., за да не извършат действие по служба, изразяващо се в уведомяване на
звено „Пътен контрол” при РУ на МВР – гр. Я.или ОД МВР – Ловеч, сектор „Пътна
полиция” за установени нарушение по ЗДП и Кодекса за застраховането.
Делото бе разгледано при условията на
гл. 27 от НПК „Съкратено съдебно следствие” – чл. 374 ал. 2 от НПК.
Представителят на обвинението в съдебно
заседание поддържа същото, така както е посочено с обвинителния акт. Излага
подробни съображения, като счита, че от събраните по делото доказателства
безспорно се установява, че подсъдимият И. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението, за което е предаден
на съд. Моли, с оглед на изяснената фактическа обстановка съдът да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи наказание
„лишаване от свобода”, около средата на предвидения размер, което следва да
изтърпи реално.
Защитникът на И. в съдебно заседание
моли настоящата инстанция да съобрази изложеното в събраните на досъдебното
производство доказателства и да наложи на И. наказание при условията на чл. 55
от НК. Счита, че към датата на извършване на последното деяние от страна на
подзащитният й е изтекъл срокът предвиден в закона за реабилитация, поради
което моли да му бъде наложено наказание в законовия минимум.
В съдебно заседание И. моли настоящата
инстанция за му наложи наказание „пробация” или условна присъда.
От събраните на досъдебното
производство писмени и гласни доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, настоящата инстанция приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И. имал постоянно
местожителство ***.
Свидетелят П.Б.П.бил командир на
отделение при РУ на МВР – гр. Я.. В това си качество, видно от длъжностната му
характеристика/приложена на л. 46 от досъдебното производство/ , същия имал
контролни, организационния и планови функции, по отношение на служителите,
които осъществявали охрана на обществения ред и други подробно изброени в нея.
Свидетелят М.Р.Д. бил водач на патрулен
автомобил към група „Охранителна полиция”, звено „Охрана на обществения ред”
при РУ на МВР – гр. Я.. В това си качество/видно от приложената на л. 45
длъжностна характеристика/, същия работи по осигуряване на обществения ред,
предотвратява и оказва съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на
територията на която работи.
Свидетелите Д.И. и И.Д., били служители
на РД ДАИ – гр. Я..
На 15.01.2018 г. двамата се намирали в
района на м. „Б.” – землището на с. Б., област Ловешка, на кръстовището между
главен път І-4 и пътя за с. З.П., със служебен автомобил на агенцията. Следвало
да извършват проверки на лекотоварни автомобили – микробуси, за нерегламентиран
превоз на пътници. Същите нямали правомощия да спират автомобили от този тип,
поради което свидетелите П.и Д.около 11.00 часа на същата дата били изпратени в
същия район, за да спират автомобилите, а свидетелите И. и Д.да извършват
проверка на документите. Свидетелите П.и Д.били изпратени на посоченото по-горе
място с устно разпореждане на Началника на РУ на МВР – гр. Троян, въз основа на
постъпило писмо рег. № 3286р-47895 от 17.11.2017 г. на старши комисар Т.Г.при
ГД „Национална полиция”.
В хода на работата си свидетелят Д.спрял
за рутинна проверка, водач на лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***. При
извършването й било установено, че водач на лекия автомобил е подсъдимия Д..Свидетелят
Д.установил, че лекия автомобил няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, валиден винетен стикер и знак за технически преглед. Това било
установено и от свидетеля П.. В лекия автомобил се намирало още едно лице.
Подсъдимият Д.обяснил, че причината за констатираните нередности е факта, че
живее и работи в Москва, че му се е наложило спешно да се върне, поради което
не е могъл да заплати винетката, да мине лекия автомобил на технически преглед
и че е тръгнал от град Ловеч веднага, за да закара племенника си Д.Г.И. до
автогарата в гр. София, тъй като същият следвало да пътува за Германия. Свидетелят Д.извършил проверка по телефона в
Гаранционния фонд и било установено, че лекия автомобил няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност. При тези обстоятелства свидетелят Д.върнал
документите на подсъдимият И. и му обяснил, че ще трябва да изчака, за да иска
съдействие от колегите си от КАТ, които да му съставят акт за констатираните
нарушения. Тогава подсъдимият И. предложил да почерпи нещо и да тръгва, тъй
като бърза. След проведен разговор от страна на свидетеля П.с началника на РУ
на МВР – гр. Я., същият повикал свидетелите И. и Д., като им показал залепените
на предното стъкло на лекия автомобил управляван от подсъдимия И., невалидни
стикери. Тогава подсъдимият отново казал
да измислят нещо, тъй като закъснява, при което свидетелят П.му обяснил, че
тези му действия са наказуеми по НК. Заповядал му да остане на място до
пристигане на служителите на КАТ, след което той и свидетеля Д., седнали в
служебния автомобил, като П.седнал на мястото на шофьора. Свидетелите Д.и И.,
също се върнали и седнали в служебния си автомобил. Известно време след това подсъдимия И. излязъл
от управлявания от него автомобил и отишъл до полицейския автомобил.
Първоначално се опитал да се качи отзад, при което свидетелят Д.му разпоредил
да не се качва. Вратата от страна на шофьора била отворена и както беше
посочено, по-горе на шофьорското място седял свидетеля П.. Подсъдимият И.,
намирайки се все още до лекия автомобил клекнал до отворената врата и казал:
„Четирима сте, ето ви по петдесет лева
да се почерпите и да бягам, понеже бързам, че ще изпусна автобуса”.
Говорейки, същия бръкнал в джоба си, извадил пачка от банкноти, отделил няколко
и мушнал ръката си под гумената стелка в краката на свидетеля П.. Виждайки
това, полицай Д.станал от лекия автомобил и казал на подсъдимия, че ще бъде задържан,
заради действията си, както и да сложи ръцете си на тавана на лекия автомобил.
Подсъдимият И. се опитал да обясни действията си, че иска да ги почерпи. Тогава
свидетеля Д.хванал дясната ръка на подсъдимия, а последния успял да бръкне
отново под гумената стелка. Свидетелят П.се опитал да натисне с крак ръката му,
но не успял. Подсъдимият успял да извади част от банкнотите. След това му били
сложени белезници. От своя страна свидетелят П.си сложил гумена ръкавица,
повдигнал стелката и забелязал на пода една банкнота от 50 лева. Свидетелите Д.и П.извикали свидетелите Д.и И.
и им показали банкнотата. Впоследствие същата била иззета с протокол за оглед
на местопроизшествието/л. 9 от досъдебното производство/ и приложена като
веществено доказателство по делото. Освен това от подсъдимия И. впоследствие
били иззети и три банкноти с номинал от по 50 лева всяка една от тях.
Свидетелят В.Г.– полицейски инспектор
„Пътен контрол” при РУ на МВР – Я., област Ловешка, също пристигнал на място и
съставил на подсъдимия два акта за допуснати нарушения по ЗДП и Кодекса за застраховането.
От така установената фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че по безспорен начин се установява, че
подсъдимия И. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на
престъплението за което е предаден на съда, а именно по чл. 304 а, предл. 3, във връзка с чл. 304
ал. 1 пр. 3, във връзка с чл. 18 ал. 1,
във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК, затова
че на 15.01.2018 г. около 12,10 часа на ПП І-4, при разклона за с. З.П.,
Ловешка област, в района на местността Б., землището на с. Б., Ловешка област,
при условията на продължавано престъпление, предложил подкуп – сумата от 200
лева на полицейски орган – П.Б.П.– мл. експерт, командир на отделение в група
„Охранителна полиция” в РУ на МВР – Я.и мл. инспектор М.Р.Д.– полицай/водач на
патрулен автомобил/ в група „Охранителна полиция” в РУ на МВР гр. Я., за да не
извършат действие по служба, изразяващо се в уведомяване на звено „Пътен
контрол” при РУ на МВР – гр. Я.или ОД МВР – Ловеч, сектор „Пътна полиция” за
установени нарушение по ЗДП и Кодекса за застраховането и направил опит да даде
подкуп – сума от 200 лева на полицейски орган – П.Б.П.– мл. експерт, командир
на отделение в група „Охранителна полиция” в РУ на МВР – Я.и мл. инспектор М.Р.Д.–
полицай/водач на патрулен автомобил/ в група „Охранителна полиция” в РУ на МВР
гр. Я., за да не извършат действие по служба, изразяващо се в уведомяване на
звено „Пътен контрол” при РУ на МВР – гр. Я.или ОД МВР – Ловеч, сектор „Пътна
полиция” за установени нарушение по ЗДП и Кодекса за застраховането.
От обективна страна са налице две
изпълнителни деяния, които са осъществени чрез действие, като И. е предложил на
свидетелите П.П.– командир на отделение в група „Охранителна полиция” в РУ на
МВР – гр. Я., област Ловешка и на свидетеля М.Р.Д.– младши инспектор /водач на
патрулен автомобил/ в група „Охранителна полиция” в РУ на МВР – гр. Я., област
Ловешка дар в размер на 200 лева, за да не извършват действие по служба, а
именно да уведомят звено „Пътен контрол” при
РУ на МВР – гр. Я.при ОД на МВР – Ловеч, сектор „Пътна полиция”, за
установените от тях нарушения на ЗДП и Кодекса за застраховане - управлявания от подсъдимия И. лек автомобил
нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден винетен стикер и
знак за технически преглед и направил опит да даде дар в размер на 200 лева на същите свидетели
за да не изпълнят задълженията по служба, подробно описани по- горе. Посочената
сума не им се следвала, тъй като същите получават възнаграждение.
Доказателства в тази насока са
показанията на свидетелите Д., П., Д., П., Г., Б., както и приложените към
делото писмени и веществени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествието на л. 9-10 от досъдебното производство и приложения към
него албум л. 11-л. 17, протокол за оглед на вещи на л. 18-19 от досъдебното
производство и приложен към него албум л. 20 -23, приемо – предавателен протокол
на л. 25 от досъдебното производство.
От приложените към делото длъжностни
характеристики – л. 45 и л. 46 от досъдебното производство, както и от
приложените на л. 30 месечен график, на л. 31 план, на л. 32 ежедневна ведомост
от досъдебното производство безспорно се установява, че свидетелите П.П.и М.Д.са
полицейски органи, като първият е заемал длъжността командир на отделение в
група „Охранителна полиция”, а втория длъжността младши инспектор в група
„Охранителна полиция. В този смисъл същите са длъжностни лица съобразно
разпоредбата на чл. 93 ал. 1 б. „а” от НК.
Освен това от посоченото по-горе
настоящата инстанция приема, че с действията си подсъдимия И. е извършил две
деяния, които осъществяват едно и също престъпление, извършени са през
непродължителен период време, при една и съща фактическа обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите- следователно са налице
основанията на чл. 26 ал. 1 от НК.
Налице е довършен опит за предлагане и даване на подкуп от страна на подсъдимия И. на
полицейските служители, при което не са настъпили предвидените в закона и
исканите от И. общественоопасни последци, поради отказът на полицейските
служители да го получат.
От субективна страна подсъдимият И. е
действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественооопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване. Доказателства в тази насока са всички посочени по-горе. Подсъдимият
И. е предложил и направил опит да даде на полицейските служители четири
банкноти от по 50 лева , за да ги мотивира да не изпълнят служебните си
задължения - да уведомят звено „Пътен
контрол” при РУ на МВР – гр. Я.при ОД на
МВР – Ловеч, сектор „Пътна полиция”, за установените от тях нарушения на ЗДП и
Кодекса за застраховане - управлявания
от подсъдимия И. лек автомобил не е имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност”, валиден винетен стикер и знак за технически преглед.
От описаната по-горе фактическа
обстановка настоящата инстанция приема, че не е налице провокация към подкуп по
смисъла на чл. 307 от НК, тъй като по делото не са събрани доказателства, които
да установяват полицейските служители преднамерено да са създали обстановка, която
да е предизвикала същия да направи опит да предложи и даде подкупа.
При определяне на
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И. съдът
взе под внимание обществената опасност на престъплението, високата такава на подсъдимия с оглед на
миналите му осъждания, сочещи на трайно изградено противоправно поведение от
една страна, ниската стойност на подкупа, а от друга, факта, че престъплението
е завършило в стадия на опита. Съобразявайки всички тези обстоятелства съдът му
наложи наказание при условията на чл.58а ал. 4, във връзка с чл. 58, б. „а” и
чл. 55 ал. 1 т. 2, б. „б” от НК наказание „пробация” със следните пробационни
мерки - на основание чл. 42а, ал. 2 т.1 – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от три години, като
подсъдимият Д. се явява и подписва пред пробационен служител или определено от
него длъжностно лице – два пъти седмично, от влизане на присъдата в сила;
- на основание
чл.42а, ал. 2 т. 2 – Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от три години, от влизане на присъдата в сила;
- на основание чл.
42а, ал. 2 т. 6 – Безвъзмезден труд в полза на обществото в
размер на 320 часа годишно за не повече от три поредни години, от влизане на
присъдата в сила,
както и наказание „глоба” в размер на сумата 5000
/пет хиляди/ лева, които да заплати в полза на държавата.
Съдът намира, че така
наложеното на подсъдимия И. наказание е справедливо, съответства на
обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати
целите на наказанието, визирани в чл. 36 от Нк.
Освен това на основание чл. 53, ал.1 б. „а” от НК отне в полза на държавата сумата от 200 /двеста/ лева, които принадлежат на
подсъдимия и са били предназначени за извършване на престъплението.
При горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
.