№ 20997
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20231110107184 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Д. Д. И., ЕГН ********** срещу „Застрахователно
еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.”“ ЕАД, ЕИК ******, с която са предявени
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 9000 лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
противозаконно отнемане на застрахования при ответника лек автомобил на ищеца - марка
„А.”, модел „А.”, ДК № *****, рама № ********** и мораторна лихва върху дължимото
застрахователно обезщетение за периода от 02.02.2022 г. до 08.02.2023 г. включително в
размер на 930,69 лв.
Ищецът твърди, че в периода между 20:00 ч. на 13.09.2021 г. и 09:00 ч. на 14.09.2021 г., в
гр. С........... противозаконно е бил отнет собственият му лек автомобил - марка „А.”, модел
„А.”, ДК № *****, рама № **********. Сочи, че към момента на настъпване на събитието за
автомобила е имало валидно сключена застраховка „Булстрад Каско Стандарт”, клауза
„Пълно Каско”, с допълнителни покрития „Помощ на пътя” (асистанс) и „Доверен сервиз” с
ответното дружество - застрахователна полица № 4704210280003121/18.08.2021 г., със срок
на покритие от 15:00 ч. на 18.08.2021 г. до 23:59 ч. на 17.08.2022 г. Твърди, че предявил към
ответното дружество искане за изплащане на дължимото застрахователно обезщетение, за
което била образувана ликвидационна преписка по щета № 470421212147359 (реф. № 4704-
01310-62/21 г.). Сочи, че представил всички необходими документи, доказващи
настъпването на застрахователното събитие и размера на причинените вреди. Въпреки това,
с писмо с изх. № АЗ 00177/01.02.2022 г. застрахователят отказал да заплати застрахователно
1
обезщетение, тъй като били декларирани и заявени обстоятелства, които не кореспондират
на обективните факти във връзка със заявеното събитие. Ищецът твърди, че не е налице
погрешно уведомяване за съществуването или липсата на обстоятелства от съществено
значение за риска. Твърди, че е изпълнил всички задължения по договора, както и е
заплатил дължимата застрахователна премия, поради което моли за уважаване на иска.
Ищецът претендира и мораторна лихва - за периода от 02.02.2022 г. (датата, следваща деня
на отказа за изплащане на обезщетение) до окончателното изплащане на дължимата сума.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Оспорва да дължи застрахователно обезщетение, тъй като има
различия между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства от застрахования и
е налице изключен застрахователен риск. Оспорва легитимацията на ищеца, доколкото
липсва информация дали същият е собственик на откраднатия лек автомобил към момента.
Оспорва действителната стойност на откраднатия лек автомобил. Твърди, че при
сключването на договора е следвало да бъде извършен оглед и заснемане на автомобила,
което не било сторено, поради което застрахователната полица не е влязла в сила. Прави
възражение за наличие на подзастраховане. Прави възражение за прихващане със сумата от
532,14 лв., представляваща дължими от страна на ищеца втора, трета и четвърта вноски по
застрахователната полица. Счита, че законна лихва следва да бъде присъдена след
представяне на данни за дерегистрация на автомобила. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
С молба вх. № 175173/20.06.2023 г. и молба вх. № 223131/07.08.2023 г. ищецът е заявил,
че оттегля исковете за разликата над 6764 лв. – за главница и над 698,94 лв. – за мораторна
лихва, като с определение № 29755/25.08.2023 г. съдът е прекратил производството по
делото по предявените от Д. Д. И. срещу „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД искове по чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над 6764 лв. до пълния
предявен размер от 9000 лв. – за главница и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 698,94 лв.
до пълния предявен размер от 930,69 лв. – за мораторна лихва, на основание чл. 232 ГПК и
на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК в полза на ответника са присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., което определение не е обжалвано от
страните и е влязло в сила.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Установява се от Свидетелство за регистрация Част І № *********, че ищецът Д. Д. И. е
вписан като собственик на лек автомобил „А. А.“ с рег. № *****, прието е и Удостоверение
от МВР – Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, с рег. № ********* от 18.11.2021 г., от което се
установява, че превозно средство „А. А.“ с рег. № *****, с рама **********, е собственост
на Д. Д. И. за периода от 18.08.2021 г. до 18.11.2021 г., приет е и договор за продажба на
моторно превозно средство от 18.08.2021 г., видно от който ищецът е закупил процесния
автомобил за сумата от 1000 лв.
2
Представена е застрахователна полица „Булстрад Каско Стандарт“ № 4704210280003121
от 18.08.2021 г., сключена между страните, по силата на която застрахователят е поел
задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно
събитие относно лек автомобил „А. А.“ с рег. № *****, с рама **********, сив на цвят.
Застрахователният договор е със срок на действие от 15:00 часа на 18.08.2021 г. до 23:59
часа на 17.08.2022 г., с основно покритие по полицата – „Пълно Каско“ и допълнителни
покрития „Помощ на пътя“ (асистанс) и „Доверен сервиз“ При сключване на
застрахователния договор е определена застрахователна сума на МПС – 9000 лв., с
посочване, че е избрана от застрахования при условие на подзастраховане. Страните са
уговорили застрахователна премия в размер на 709,53 лв., платима на четири вноски, всяка
от които в размер на 177,38 лв. (първа вноска на датата на сключване на договора, втора
вноска на 18.11.2021 г., трета вноска на 18.02.2022 г., четвърта вноска на 18.05.2022 г.). Не е
спорно между страните, че първата вноска е била заплатена в деня на сключване на
договора. Към договора е приложен и Протокол № 4301-16292902774 от 18.08.2021 г. за
извършен оглед на ППС при сключване на полица Каско, в който са отразени констатирани
увреждания и степен на увреждане на автомобила, в самата полица е посочена датата на
извършване на огледа – на 18.08.2021 г., както и име на служителя, който го е извършил,
отразено е, че са направени снимки – 21 на брой, като е посочено, че покритието по
полицата влиза в сила след извършване на оглед и заснемане.
По делото са приети Общи условия за застраховка „Каско Стандарт“, които не се спори,
че са приложими и към посочения по – горе застрахователен договор, видно от които
кражбата на МПС е уредена като покрит застрахователен риск, като в т. 1.2. и т. 1.3. от
Раздел „Общи положения“, Подраздел XIII „Прекратяване“ е предвидено, че
застрахователят не дължи застрахователно обезщетение в случаите на умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице
и при предявяване от застрахования или упълномощено от него лице на претенции и/или
документи с невярно съдържание или неистински документи с цел изплащане на
застрахователно обезщетение, а в Раздел „Каско“, Подраздел I „Регистриране, уведомяване
и доказване на настъпването на застрахователно събитие“, Глава трета – заплащане на
обезщетение при частични повреди – т. 7.1. е предвидено, че застрахователят не изплаща
застрахователно обезщетение, в случай че при извършената проверка се установят различия
между фактическата обстановка и декларираните обстоятелства, установени посредством
техническа експертиза и снимков материал, които се изпращат до застрахования заедно с
аргументирано становище за отказ.
Представени са Писмо от СДВР – 07 РУ до СРП с вх. № 34664 от 16.09.2021 г. за това, че
на основание чл. 212, ал. 3 НПК на 14.09.2021 г. е започнало досъдебно производство №
1189/2021 г. по описа на 07-РУ СДВР за това, че за времето от 20:00 часа на 13.09.2021 г. до
09:00 часа на 14.09.2021 г. в гр. С..........., противозаконно е отнето чуждо МПС – лек
автомобил „А.“, модел „А.“ с ДК *****, сив на цвят, с номер на рама **********, от
владението на Д. Д. И., с намерението противозаконно да се присвои – престъпление по чл.
346, ал. 1 НК, като досъдебното производство е започнало на основание чл. 212, ал. 2 НПК –
с разпит на свидетел на 14.09.2021 г., Удостоверение изх. № 338200-14925 от 16.09.2021 г.
по описа на 07 РУ-СДВР за образуване на досъдебно производство № 1189/2021 г. за
престъпление по чл. 346, ал. 1 НК, Постановление на СРП № 34664 от 08.11.2021 г. за
спиране на наказателното производство по дело № 1189/2021 г. по описа на 07-РУ СДВР,
прокурорска преписка № 34664/2021 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 346, ал. 1
НК, на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 и чл. 245, ал. 1 НПК, поради това, че извършителят не е
3
разкрит и Удостоверение от 22.11.2021 г. от СДВР – 07 РУ в удостоверение на това, че
автомобилът и извършителят не са установени, а наказателното производство е спряно на
основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК.
Не е спорно, че във връзка с кражбата на автомобила е подадено заявление от Д. Д. И. за
кражба на МПС от 14.09.2021 г., с описание на събитието, дата и място на настъпването му,
както и схема на мястото, където е бил паркиран автомобилът, при ответника е заведена
претенция № 470421212147359 (реф. № 4704-01310-62/2021 г.), като с писмо изх. № А3
00145/30.11.2021 г. ответното дружество е уведомило ищеца, че претенцията за кражбата на
„А. А.“ с рег. № ***** се разглежда от специализирана комисия към дружеството, за
окомплектоване на преписката е необходимо предоставяне на ново постановление от
прокуратурата за спиране на наказателното производство, в което да фигурират пълните
идентификационни данни на МПС, тъй като в представеното постановление от 08.11.2021 г.
не са посочени регистрационният номер и номера на рамата на автомобила.
Прието е и писмо с изх. № А3 00177/01.02.2022 г., с което ответникът е отказал да
изплати застрахователно обезщетение по щета № 470421212147359 по застрахователна
полица № 4704210280003121, сключена по отношение на МПС „А. А.“ с рег. № *****, тъй
като пред застрахователя са декларирани и заявени обстоятелства, които не кореспондират
на обективните факти във връзка със заявеното събитие, което е основание за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение – т. 1.2. и т. 1.3. от Подраздел XIII
„Прекратяване“ на Раздел „Общи положения“ по общите условия по застраховка „Каско
Стандарт“ (предявяване на документи или претенции с невярно съдържание), с позоваване
на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ.
По делото е изслушано и прието без оспорване от страните заключение на САТЕ, от
което се установява, че действителната (средната пазарна) стойност на процесния лек
автомобил „А. А.“ с рег. № *****, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие (13.09.2021 г.) е 9092 лв. Стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията по автомобила, описани в протокол за оглед при сключване
на застрахователния договор, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
изготвяне на протокола е 2328 лв. Стойността на застрахователното обезщетение за лек
автомобил „А. А.“ с рег. № *****, след приспадане на стойността на уврежданията, описани
в протокол за оглед при сключване на застрахователния договор, е 6764 лв. Вещото лице е
посочило, че е налице подзастраховане за процесния автомобил – действителната (средната
пазарна) стойност на МПС, определена към датата на сключване на застрахователния
договор – 18.08.2021 г. е 9164 лв., а застрахователната сума по полицата е 9000 лв.
Процентът на подзастраховане в този случай е К = 98,21 %, като стойността на
застрахователното обезщетение за лек автомобил „А. А.“ с рег. № *****, след приспадане на
стойността на уврежданията, описани в протокол за оглед при сключване на
застрахователния договор и след прилагане на процент на подзастраховане К = 98,21 % е
6642,92 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна
4
страна:
Договорът за застраховка „Каско“ е вид имуществена застраховка, по силата на който
застрахователят се задължава да заплати на застрахования обезщетение за имуществени
вреди, настъпили в резултат на настъпване на застрахователно събитие. Съгласно чл. 405,
ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да бъде по – дълъг от
15 дни от датата, на която застрахованият е изпълнил задълженията си да уведоми
застрахователя и да представи всички поискани документи. За основателността на иска в
тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и обстоятелства: наличие на
валиден договор за застраховка имущество – „Каско на МПС“ между страните към
процесната дата; противозаконно отнемане на застрахованото имущество в периода на
действие на застраховката, в частност към твърдяната в исковата молба дата на настъпване
на застрахователното събитие; настъпване на вреда в сферата на ищеца и своевременното
уведомяване на ответника за застрахователното събитие; вид и размер на вредата - стойност
на автомобила; размер на дължимото обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за намаляване или
изключване на застрахователната му отговорност, респективно при доказване на фактите,
които са в тежест на ищеца – да установи положителния факт на плащане на дълга и в
частност възражението си за „подзастраховане“ на автомобила.
На първо място, по делото се установява активната материална легитимация на ищеца да
предяви настоящата претенция за осъждане на застрахователя да изплати обезщетение за
вреди от събитие, представляващо покрит риск по договора за застраховка. Противно на
доводите на ответника, по делото са представени доказателства – свидетелство за
регистрация част I и удостоверение от СДВР и договор за продажба на МПС от 18.08.2021
г., че ищецът е собственик на процесния лек автомобил „А. А.“ с рег. № *****, включително
към датата на настъпване на застрахователното събитие, данни за прехвърляне на
собствеността не са събрани, а в тежест на ответника е било да докаже този факт.
Към 13.09.2021 г. страните са били обвързани и от валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ №
4704210280003121. Действително в полицата е посочено, че покритието по същата влиза в
сила след извършване на оглед и заснемане на автомобила – в случая това е сторено –
представен е протокол за извършен оглед на ППС при сключване на полица Каско от
18.08.2021 г. с № 4301-16292902774, който безспорно е именно във връзка със сключване на
процесния застрахователен договор и на който ответникът се позовава, за да намали
отговорността си, от страна на ответника са представени и снимки на процесния лек
автомобил, с което съдът приема, че е било извършено и заснемане на същия (а и в самата
полица е посочено, че е направен снимков материал – 21 снимки), безспорно е между
страните, че на датата на сключване на застрахователния договор от страна на ищеца е била
заплатена първата застрахователна премия в размер на 177,39 лв., а наличието на сключен
застрахователен договор се признава и в писмото на ответника от 01.02.2022 г., с което е
5
отказано изплащане на застрахователно обезщетение по образуваната при него щета №
470421212147359, с оглед на което съдът приема за установено наличието на валидно
застрахователно правоотношение между страните към 13.09.2021 г., т. е. договорът е влязъл
в сила по смисъла на т. 4 от Раздел „Общи положения“, Подраздел I „Сключване на
застрахователен договор“ от общите условия.
От събраните по делото доказателства се установява, че при действие на договора за
имуществена застраховка (на посочената в исковата молба дата – 130.09.2021 г.) е настъпило
застрахователно събитие – кражба (отнемане) на застрахованото моторно превозно
средство, което представлява покрит риск по силата на сключения застрахователен договор.
Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят
е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-
дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 КЗ, в който застрахованият е изпълнил задължението
си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 395, ал. 1 КЗ да уведоми застрахователят за настъпването на
застрахователното събитие, което задължение ищецът е изпълнил на 14.09.2021 г. (за което
е прието заявление за кражба на МПС с рег. № *****, в което е отразена и схема на мястото,
на което е бил паркиран автомобилът, преди установяване на липсата му), като
своевременно е уведомил и разследващите органи за извършената кражба.
Не се спори от страните, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 405, ал. 1
КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, а липсват и доказателства в тази насока,
като е налице и изричен отказ на застрахователя, обективиран в писмо от 01.02.2022 г.,
обоснован с твърдяно неизпълнение по т. 1.2. и т. 1.3. от Подраздел ХIII „Прекратяване“ на
Раздел „Общи положения“ на общите условия.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че не е вярна информацията за
обстоятелствата, при които е настъпило застрахователното събитие, и че не било доказано
настъпването му и свързаните с него обстоятелства. По своя характер направеното
възражение представлява правоизключващо такова, поради което и съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че са настъпили
обстоятелствата, които изключват или ограничават отговорността му при настъпване на
застрахователно събитие, представляващо покрит риск, по силата на сключения между
страните застрахователен договор. До приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция, доказателства в тази насока не са ангажирани от ответника. От постановлението
за спиране на досъдебното производство и приетите удостоверения от СДВР, 07 РУ се
установява, че същото е образувано на 14.09.2021 г., т. е. непосредствено след твърдяното
противозаконно отнемане на автомобила, а също и че от страна на компетентните органи са
извършени необходимите и възможни действия по разследването, включително оперативно-
издирвателни мероприятия, въпреки които извършителят на деянието е останал неразкрит,
поради което производството е спряно. По делото са налице достатъчно доказателства, въз
основа на които съдът приема, че в срока на застрахователното покритие по
застрахователния договор за имуществена застраховка „Каско“ е настъпило противозаконно
6
отнемане на застрахованото имущество, при липса на данни, които са внасят съмнение в
удостовереното от ищеца. Не се установява умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застрахования или от трето ползващо се лице или предявяване от застрахования
или упълномощено от него лице на претенции и/или документи с невярно съдържание или
неистински документи с цел изплащане на застрахователно обезщетение, което да е
основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по смисъла на цитираните
от ответника т. 1.2. и т. 1.3. от Раздел „Общи положения“, Подраздел XIII „Прекратяване“ от
общите условия или че са налице различия между фактическата обстановка и декларираните
обстоятелства, установени посредством техническа експертиза и снимков материал, което
да е основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение по т. 7.1. от Глава
трета – заплащане на обезщетение при частични повреди, Раздел „Каско“, Подраздел I
„Регистриране, уведомяване и доказване на настъпването на застрахователно събитие“.
Същевременно, не се твърди, а и не се доказва, да е налице и някое от изключенията,
посочени в Раздел „Общи положения“, Подраздел Х „Общи изключения“, при които
застрахователят не покрива щети по МПС.
Следва да се посочи освен това, че застрахователят може да откаже плащане на
застрахователно обезщетение само в изрично изброените в чл. 408, ал. 1 КЗ случаи: 1. при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение или 2. от застраховащия с цел получаване на
застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по
застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса
на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
Следователно по КЗ хипотезите на отказ от изплащане на обезщетение касаят пълно
неизпълнение на задължения на застрахования по застрахователния договор или умишлено
причиняване на вредите на застрахованото имущество. В случаите на частично
неизпълнение на задължения по договора, застрахователя пак дължи обезщетение, но в
намален размер (арг. от чл. 364, ал. 4 КЗ и чл. 395, ал. 4 КЗ).
В обобщение следва, че по смисъла на действащия към момента на събитието КЗ,
застрахователят може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение при
неизпълнение на задължения на застрахования, които по силата на закона или по волята на
страните са значителни от гледна точка на интереса на застрахователя или имат отношение
към настъпване на застрахователното събитие и/или към вредите от него или при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застрахования или от трето ползващо се лице.
В случая не се установява да е настъпила някоя от визираните хипотези. Освен това, ищецът
е представил всички необходими документи, включително допълнително изисканите от
ответника, съгласно Раздел „Каско“, Глава пета – особени правила при изплащане на
обезщетение при пълни загуби вследствие на пожар и кражба, Подраздел II „Регистриране и
доказване на застрахователното събитие“, не се установи, че са налице основания за отказ
или намаляване на обезщетението, предвидени в Подраздел III „Санкции при увеличаване
7
на риска“ на същата клауза, или предвидените в Подраздел IV „Изключения“, при които не
се покриват щети по МПС, настъпили вследствие на осъществено събитие по риска
„кражба“, а и такива не се твърдят от ответника. Не се установи от същия наличието на
обстоятелства, изключващи отговорността му да заплати обезщетение, в частност, че е
налице неизпълнение от страна на ищеца - застрахован на задължение по договора за
застраховка, което е значително с оглед интереса на застрахователя и именно то е довело до
възникване на застрахователното събитие, или че има разминаване между декларираното и
настъпилото събитие, съответно че е налице изключен застрахователен риск.
При тези съображения съдът намира, че доводите на ответника, че настъпилото събитие
не съставлява покрит риск съгласно Общите условия на договора е недоказано в
производството, а ответникът носи тежестта за установяване на това обстоятелство.
Доказана е и втората предпоставка за уважаване на иска, а именно - настъпване на покрито
застрахователно събитие – кражба на МПС, уговорено като застрахователно събитие в
Раздел „Каско“, Глава втора – покрити рискове и изключения, Клауза „Пълно Каско“,
включваща събития, посочени с клауза „Пожар, природни бедствия, ПТП на МПС и
злоумишлени действия“ и допълнително покрит риск „кражба или грабеж на МПС“ и
„противозаконно отнемане на МПС с цел използване“. Следователно и с оглед разпоредбата
на чл. 405, ал. 1 КЗ за застрахователя е възникнало задължение да плати обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие кражба (отнемане) на застрахования лек автомобил.
При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита
на отговорност), освен когато това е предвидено в КЗ – чл. 386, ал. 1 КЗ, а според ал. 2 на
същата разпоредба при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. В случая ответникът е въвел възражение за
„подзастраховане“. Съобразно чл. 389, ал. 1 КЗ, подзастраховане е налице, когато
уговорената застрахователна сума е по - малка от действителната/възстановителната
стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния
договор. Сравнението на застрахователната сума трябва да се извърши или с
действителната, или с възстановителната стойност на имуществото. Според нормата на чл.
400 КЗ, застрахователната сума може да бъде определена според всяка от тези две
стойности, а ако в договора липсва изрична уговорка в тази насока се приема, че е според
действителната стойност на застрахованото имущество. В КЗ са уредени особени правила
при определяне на застрахователното обезщетение в случаите на подзастраховане – чл. 389,
ал. 1 и ал. 2 - Извън случаите по чл. 387, ал. 1, ако е уговорена по-малка застрахователна
сума от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото
имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на
вредата до размера на застрахователната сума. Ако застрахователният договор е сключен с
уговорка за пропорционално обезщетяване, обезщетението се определя според
съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно
възстановителната, стойност.
8
От автотехническата експертиза, която съдът кредитира като компетентно изготвена, се
установява, че е налице подзастраховане, тъй като лекият автомобил е застрахован на по –
ниска от действителната си стойност към датата на сключване на застрахователния договор.
Спорен е въпросът дали стойността на обезщетението следва да се определи при прилагане
на коефициент на подзастраховане и съобразно специалните правила за подзастраховане.
Съгласно Общите условия на застрахователя за застраховка „Каско Стандарт“, Раздел
„Каско“, Глава първа – обект на застраховката, дефиниции, подраздел IV „Застрахователна
сума“, т. 5 – ако е договорена по-ниска застрахователна сума от действителната стойност на
застрахованото имущество, се прилагат правилата на подзастраховането – при частична
загуба обезщетението се намалява в пропорция, равна на съотношението между
застрахователната сума и действителната стойност. Това условие, обаче, касае случаите на
частична загуба на застрахованото имущество, а не пълна загуба, пред каквато хипотеза сме
изправени (касае се за кражба на МПС), поради което това правило не намира приложение.
Напротив, видно от Общите условия, Раздел „Каско“, Глава пета – особени правила при
изплащане на обезщетение при пълни загуби вследствие на пожар и кражба, Подраздел VI –
обезщетение при кражба, т. 1 - при кражба на цялото МПС се изплаща обезщетение в размер
на застрахователната сума, но не повече от действителната стойност на МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие. Съгласно т. 1.1 – от определеното обезщетение се
приспадат дължими премийни вноски, санкции за увеличение на риска и платени предходни
обезщетения, за които не е извършено подзастраховане, а застрахователният договор се
прекратява поради отпаднал застрахователен интерес. Именно тези условия са относими към
конкретния казус, както и разпоредбата на чл. 389, ал. 1 КЗ – „Извън случаите по чл. 387, ал.
1, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно
възстановителната стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено,
застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната
сума.
Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение при вреди на
имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор за
имуществена застраховка се определя в рамките на договорената максимална
застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на застрахователно
събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня
на настъпване на събитието, като при погиване или кражба този размер е равен на
действителната му стойност - стойността, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество, т. е. съдът приема, че не се дължи
пропорционално обезщетяване.
По делото се установи от САТЕ, че действителната стойност на застрахования автомобил
към датата на настъпване на застрахователното събитие, след приспадане на стойността на
9
уврежданията, констатирани с протокол за оглед, е в размер на 6764 лв. Съдът приема, че
следва да съобрази тези увреди, тъй като няма данни да са били отстранени към датата на
настъпване на застрахователното събитие, а и изменението на иска за главница е съобразено
именно със стойността на експерта след приспадане на стойността за поправяне на
уврежданията. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно т. 4.1. от Раздел „Общи
положения“, Подраздел I „Сключване на застрахователен договор“ от общите условия,
страните са уговорили, че застрахователят не дължи застрахователно обезщетение след
сключването на договора за установените при огледа заснети и/или описани повреди, и/или
липси на части, като отстраняването на повредите и възстановяването на липсващите части
се доказва с нов оглед и заснемане на МПС, на която разпоредба се е позовал ответникът.
Следва да се посочи, че е ирелевантно при определяне на обезщетението срещу каква
продажна цена е придобито застрахованото МПС (което няма връзка с настъпването на
конкретното събитие), на което застрахователят е извършил оглед и е предложил
застрахователна сума от 9000 лв. (съобразно удостовереното в застрахователната полица).
Поради изложеното съдът приема, че дължимото обезщетение е в размер на 6764 лв., което
не надхвърля застрахователната сума и до който размер искът за главница е основателен.
По възражението за прихващане:
Съгласно разпоредбата на чл. 369, ал. 2 КЗ, когато застрахователно събитие е настъпило,
преди застрахователната премия да е издължена изцяло от застраховащия, застрахователят
може да удържи неиздължената премия от дължимото застрахователно обезщетение или
сума. Установява се, че страните са уговорили плащане на застрахователната премия на
четири равни вноски, като е платена само първата вноска (не са ангажирани доказателства
от страна на ищеца за заплащане и на останалите вноски по полицата). Към момента на
настъпване на застрахователното събитие не е бил настъпил падежът на втора, трета и
четвърта вноска по застрахователната премия. Независимо от това, с оглед разпоредбата на
чл. 369, ал. 2 КЗ и направеното в отговора на исковата молба при условията на евентуалност
възражение за прихващане на сумата от 532,14 лв., представляваща стойността на
неплатените вноски (3 х 177,38 лв.), чийто падеж е настъпил след настъпване на
застрахователното събитие, направеното възражение е основателно.
Следователно въз основа на събраните по делото доказателства и основателността на
направеното възражение за прихващане предявеният иск за главница се явява основателен за
сумата от 6231,86 лв., до която сума следва да бъде уважен, съответно да бъде отхвърлен за
разликата до пълния предявен размер от 6764 лв.
Законна последица от уважаването на главния иск е и уважаването на акцесорната
претенция за присъждане на законна лихва върху сумата от 6231,86 лв. от предявяване на
исковата молба – 09.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
Основателен е и предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД. Съгласно чл. 409
КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3. Нормата
на чл. 405, ал. 1 КЗ определя срок за заплащане на застрахователното обезщетение, който не
10
може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5, т. е. срокът не може да е по-дълъг от 15
работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, необходими за определяне
на застрахователното обезщетение. В случая от страна на ответника са изискани
допълнителни доказателства, като няма данни писмото на СРП – получено от ищеца на
11.01.2022 г., кога точно е изпратено на ответника, но ответникът е отказал изплащане на
обезщетение на 01.02.2022 г., като от датата, следваща датата на отказа, съдът приема, че
ответникът е изпаднал в забава, което не се оспорва и от последния, съответно предявеният
иск е основателен за периода 02.02.2022 г. – 08.02.2023 г. включително. Размерът на
обезщетението за забава, определен при условията и реда на чл. 162 ГПК е 653,55 лв., до
която сума следва да бъде уважен, съответно отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 698,94 лв. Прекратяването на регистрацията на автомобила (§ 6, т. 69 ДРЗДвП) не
е предвидено като предпоставка за плащане на търсеното в процеса застрахователно
обезщетение, нито е условие за изпадане в забава на застрахователя, а за защита на
материалния интерес на застрахователя, като последиците в случай на намиране на
противозаконно отнетото МПС са уредени изрично в нормата на чл. 405, ал. 3 КЗ.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат и на двете страни. От ищеца са
претендирани такива в размер на 400 лв. – държавна такса, 200 лв. – депозит за вещо лице и
1200 лв. – адвокатски хонорар, за което е представен договор за правна защита и съдействие
от 06.06.2023 г., удостоверяващ заплащането на възнаграждението в брой на адвоката, или
общо 1800 лв. От така претендираните суми, при съобразяване на частичното прекратяване
на производството и съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят: 277,33 лв. – държавна такса, 138,66 лв. –
депозит за вещо лице и 832 лв. – адвокатско възнаграждение, което не надхвърля
минималното такова по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, или общо сумата от 1247,99 лв.
От страна на ответника се претендират разноски в размер на 200 лв. – депозит за вещо
лице и юрисконсултско възнаграждение, от които следва да се присъдят: 15,48 лв. – депозит
за вещо лице (при съобразяване цената на исковете, след частичното оттегляне до пълните
предявени размери и това, че ответникът не е оспорил прекратителното определение в
частта, с която съдът не е присъдил разноски за САТЕ) и 7,74 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, от общо определеното в размер на 100 лв., или общо 23,22 лв., на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 КЗ „Застрахователно еднолично акционерно дружество
11
„Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С...... да заплати на
Д. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............. сумата от 6231,86 лв., представляващи
неплатено застрахователно обезщетение по преписка по щета № 470421212147359 (реф. №
4704-01310-62/2021 г.) за настъпил покрит застрахователен риск – кражба на лек автомобил
„А. А.“ с рег. № *****, застрахован по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ със
застрахователна полица № 4704210280003121/18.08.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.02.2023 г. до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над сумата от 6231,86 лв. до сумата от 6764
лв. (или за разликата от 532,14 лв.), като погасена чрез прихващане с насрещно вземане на
ответника-застраховател срещу ищеца за сумата от 532,14 лв., представляваща сбор от
дължимите втора, трета и четвърта вноска от застрахователната премия по полица №
4704210280003121/18.08.2021 г. в размер на всяка вноска от по 177,38 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С...... да
заплати на Д. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............. сумата от 653,55 лв.,
обезщетение за забавено плащане върху главницата от 6231,86 лв. – обезщетение по
преписка по щета № 470421212147359 (реф. № 4704-01310-62/2021 г.) за периода 02.02.2022
г. – 08.02.2023 г. включително, като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер
от 698,94 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Застрахователно еднолично акционерно
дружество „Б.В.И.Г.““ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С...... да
заплати на Д. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр. С.............. сумата от общо 1247,99 лв.,
направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК Д. Д. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
С.............. да заплати на „Застрахователно еднолично акционерно дружество „Б.В.И.Г.““
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С...... сумата от общо 23,22 лв.,
направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12