Р Е Ш Е Н И Е
№ 764
град Пловдив, 28.04.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, Х състав, в открито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурор ДАНАИЛА
СТАНКОВА като разгледа
докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ административно дело № 2441 описа за 2021
година, взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по искова молба, предявена от В.Р.П., ЕГН **********, понастоящем в
Затвора-Пловдив, чрез адв. В.С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”.
Ищецът
иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв.,
за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение,
стрес, притеснения, психологичен дискомфорт и влошаване на здравословното му
състояние, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода в Арест-Пловдив, ТПО-Пловдив и
Затвор-Пловдив.
Конкретно
сочи, че нанесените му неимуществени вреди се изразяват в липса на достатъчно
жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 3 кв. м. нетна площ на
човек“) през цялото време на изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода“, в килиите има дървеници, хлебарки и гризачи); липса на постоянно течеща
топла и студена вода; не му дават работа; искал да да довърши образованието си и
да бъде преместен в Затвора-Враца, но му било отказано.
С
молба-уточнение от 03.04.2022г. /л.119/ ищецът иска ответникът да бъде осъден
да му заплати обезщетение в общ размер на 50 000лв. по периоди и суми,
както следва:
-
За периода от 01.01.2015г. до 01.01.2017г. за ЗООТ-Хеброс
при Затвора-Пловдив (ТПО-Пловдив) в размер на 20 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 01.01.2017г.;
-
За периода от 01.12.2017г. до 01.03.2018г. за
Арест-Пловдив в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 01.03.2018г.
-
За периода от 01.03.2018г. до 08.09.2021г. /датата
на подаване на исковата молба/ за Затвора-Пловдив в размер на 20 000 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба.
Ищецът
твърди, че с горното са нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция
за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) в Арест-Пловдив, ЗООТ-Хеброс при
Затвора-Пловдив и Затвор-Пловдив. Претендира направените по делото разноски в
размер на 10 лева за внесена ДТ.
Ответникът
- Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си
представител юрк.Ч., оспорва предявените искови претенции по основание и
размер. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност и
недоказаност на предявеня иск и счита, че същия следва да бъде отхвърлен,
алтернативно размерът да бъде редуциран.
От
събраните по делото доказателства се установява, че В. Петров е търпял
наказание „лишаване от свобода“ по периоди, както следва: -от 24.07.2015г. до 10.04.2017г.
в ЗООТ-Хеброс при Затвора-Пловдив; - от 23.12.2017г. до 16.04.2018г. в Арест-Пловдив;
-от 16.04.2016г. до 08.09.2021г. /датата
на депозиране на исковата молба/ в Затвора-Пловдив.
В
докладна записка от ЗООТ „Хеброс”-Затвора гр.Пловдив /л.110/ се сочи, че П. е
разпределен там на 24.07.2015г. За периода на изтърпяване на наложеното му
наказание в ЗООТ
„Хеброс”-Затвора гр.Пловдив, първоначално е работил на доброволен, неплатен
труд като чистач, като за конкретния период няма данни за стаята, в която е бил
настанен. От 02.12.2015г. до освобождаването му, П. е назначен за помощник
кинолог, на 8-часов работен ден, на шест дневна работна седмица. По това време
е бил настанен самостоятелно в стая с квадратура 12,6 кв.м., с постоянен достъп
до течаща вода и санитарен възел. Достъп до баня е осигурен три пъти седмично.
На лишените от свобода са осигурени по два комплекта спално бельо и одеала.
Смяната на спалното бельо и поддържането на хигиената в спалното помещение е
отговорност на лишените от свобода, за което им се осигуряват индивидуално прах
за пране и сапун.
По
делото е постъпила справка рег.№ СА-247/17.02.2021г. /л.31/ от Арест-Пловдив, в
която се посочва, че ищецът е пребивавал там в периода от 23.12.2017 до 16.04.2018г.,
когато е преведен в Затвора-Пловдив. Бил е настанен в открития през месец юни
2009г. нов Арест-Пловдив, находящ се на територията на Затвора-Пловдив, който
отговаря на изискванията за минимум 4 кв.м. жилищна площ на задържано лице.
През исковия период П. е бил настанен в килия №205 на ет.2, с квадратура 14.74
кв.м. заедно с още две задържани лица. Килията е била оборудвана с три легла, с
размери 190/70 см., като две от леглата са разположени едно върху друго.
Помещението е разполагало и с маса за хранене, с размери 60/60 см. И два броя
кръгли табуретки с диаметър 30 см. Постелъчният инвентар в арестните помещения
е чаршафи, одеала и възглавници. Чаршафите се изпират ежеседмично в пералните
помещения на Арест-Пловдив. На задържаните лица е дадена възможност да
използват и собствени чаршафи. Коридорите и всички общи помещения се почистват
и дезинфекцират ежедневно. Поддържането на чистотата в арестните помещения се
поддържа от задържаните в тях лица. Във всяка килия има обособен санитарен
възел с размери 125/112 см. и мивка с постоянно течаща студена вода, а топлата
вода се подава всеки ден сутрин и вечер, съобразно обема на бойлерите, които са
по един за двата етажа на Арест-Пловдив. Извеждането до банята става по
утвърден график, най-малко два пъти седмично. В сградата е изградена система за
диференцирано дневно и нощно осветление. На всички задържани под стража
ежедневно се осигурява време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. Достъпа на
дневна светлина е осигурен чрез отваряем прозорец с размери 150/150 см., който
има отваряемо крило за по-добър приток на свеж въздух. Арест-Пловдив е
оборудван с водни климатични конвектори, свързани към водогреен газов котел,
който се ползва за отопление на ареста през зимния сезон и охлаждане през
летния.
По
сключен договор, в Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна нужда се
изпълняват обработки за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което по
делото са приложени съответните протоколи.
По
данни от постъпили по делото докладна и становище от Затвора-Пловдив /л.75 и
л.76-83/, се установява, че В.П. /погрешно посочен на л.76 като Ц.К./ е в
Затвора-Пловдив от 16.04.2018г. и към
08.09.2021г. /датата на подаване на исковата молба/ се намира там.
От
становище рег.№9909/16.11.2021г. на Затвора-Пловдив се установява, че за
периода от 16.04.2018г. до 20.01.2009г.г. липсва подробна информация в кои
конкретно помещения е пребивавал П., техните размери и за броя на настанените в
тях лица.
За
периода от 21.01.2019г. до 08.09.2021г. /датата на подаване на исковата молба/
в становището е посочена подробна информация за спалните помещения, в кото е
настаняван ищецът, тяхната квадратура, размерите на прозорците в помещението,
квадратурата на санитарните възли и размерите на техните прозорци, както и броя
настанени в спалните помещения лица при 4 кв.м.
Видно
от така посочените данни в периодите от 08.02.2019г. до 18.07.2019г.; от
06.08.2019г. до 15.08.2019г.; от 23.08.2019г. до 16.09.2019г.; от 01.10.2019г.
до 13.12.2019г.; от 27.01.2020г. до 26.03.2020г.; от 01.04.2020г. до
29.04.2020г.; от 04.06.2020г. до 25.06.2020г.; на 29.06.2020г.; от 20.07.2020г.
до 17.09.2020г.; от 23.11.2020г. до 06.05.2021г.; от 11.04.2021г. до 07.06.2020г.;
от 11.06.2021г. до 05.07.2021г., в спалните помещения, в които е пребивавал ищецът
е настаняван с брой лишени от свобода, така че по отношение на него не се е
проявявал критерият „пренаселеност на килиите“ като са се падали 4 кв. м. нетна
площ на човек.
За
останалата част от исковия период, при съотношението квадратура на стаите към
брой пребиваващи лишени от свобода, се установява „пренаселеност на килиите“
като са се падали по-малко от 4 кв. метра нетна площ на човек.
В
становището се посочва, че П. е назначен на работа в „Обособено производство”, но
е спрян от работа, поради несправяне с трудовите задължения. Ищецът е включван
в програми за групова работа. В периода от 12.12.2018г. до 23.01.2019г. е
участвал и завършил успешно програма „Активно е позитивно бащинство“, а в
периода от 21.01.2020г. до 10.03.2020г. е
участвал и завършил успешно програма за групова работа „Програма за развиване
на умения за повишаване нивото на мислене“. Посочено е още, че П. е заявил
желание да бъде преместен в Затвора гр.Враца, където да продължи обучението си
като ученик, но му е отказано със Заповед Л-3022/27.08.2021г. на главен
директор на ГД „ИН“, поради факта че П. като системен нарушител не отговаря на
изискванията на т.33 от Правилата за условията и реда на образование, утвърдени
със Заповед № Л-3020/01.07.2019г. на главен директор на ГД „ИН“.
На всички
лишени от свобода е осигурена възможност да използват топла вода, съгласно
гафика за разпределение на времето за съответната група, а работещите имат
достъп до баня ежедневно. Във всеки санитарен възел, лиш.св. имат достъп до
течаща студена вода. Отоплението в Затвора-Пловдив се извършва посредством
централно-локално парно отопление. Проветряването на стаята е по желание, чрез
отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения е ангажимен на
настанените в тях лиш.св., за което им се осигуряват съответните препарати и
прибори, като такива могат да бъдат допълнително закупени от лафката на
Затвора-Пловдив или донесени от близките им.
В становище
от 19.11.2021т. /л.91-92/ се посочва, че през 2017г. в Затвора-Пловдив е
извършено боядисване на общите помещения, през 2019г. е извършено боядисване на
спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е поставен
гранитогрес в общите умивални. Банята е обща, топлата вода се осигурява от
котел, намиращ се на територията на Затвора-Пловив, който работи на въглища.
Към
писмен отговор от ст. юрк.Ч. са приложени множество протоколи за изпълнени в
Затвора-Пловдив ДДД обработки /л.20-36/.
Исковата
претенция е процесуално ДОПУСТИМА, а по същество частично основателна. При така изяснената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Както вече се посочи, ищецът претендира обезщетение за понесени
неимуществени вреди по периоди, както следва: от 01.01.2015г. до 01.01.2017г., от
01.12.2017г. до 01.03.2018г. и от 01.03.2018г. до 08.09.2021г. /датата на
подаване на исковата молба/, в резултат на поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в за ЗООТ-Хеброс при
Затвора-Пловдив (ТПО-Пловдив), Арест-Пловдив и Затвора гр. Пловдив, , пряка
последица от допуснатото от страна на Главна Дирекция „Изпълнение на
наказа-нията“ нарушение на чл.3 КЗПЧОС и чл.3 ЗИНЗС.
С оглед представените от ответника доказателства съдът констатира, че
ищецът е пребивавал в ЗООТ-Хеброс при Затвора-Пловдив от 24.07.2015г. до 10.04.2017г., поради което исковата претенция по отношение на ЗООТ-Хеброс при
Затвора-Пловдив, която е за период от 01.01.2015г. до 23.07.2015г. следва да бъде отхвърлена,
доколкото не се установява в така посочения в исковата молба период лицето да е
било на територията на ЗООТ-Хеброс при Затвора-Пловдив.
Исковата претенция по отношение на Арест-Пловдив, която е за период от 01.12.2017г.
до 22.12.2017г. също следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установява в
така посочения в исковата молба период от от 01.12.2017г. до 22.12.2017г.
лицето да е било на територията на Арест-Пловдив.
Същото се отнася и по отношение периода от 01.03.2018г. до 15.04.2018г.,
доколкото от приетите по делото становище и докладна /л.75 и л.54-55/ се
установява, че в така посоченя период лицето не е било на територията на
Затвор-Пловдив.
Претенциите на ищеца за лоши битови условия, наведени в исковата му молба
ще бъдат разгледани само за периодите от 24.07.2015г. до 01.01.2017г. на
ЗООТ-Хеброс при Затвора-Пловдив; от 23.12.2017г. до 16.04.2018г. на
Арест-Пловдив и от 16.04.2016г. до 08.09.2021г. /датата на депозиране на
исковата молба/ за Затвора-Пловдив.
На първо място следва да бъде съобразено, че разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1
от ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на Глава Единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници
органите по чл.284 ал.1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Последните, според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица,
представлявани от органа/в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията/,
от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице
към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола
върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част
от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“,
съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни
актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за процесния период има както процесуална, така и
материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск. Следва да се
посочи, че цитираните разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в
редакциите им, обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 07.02.2017г.
За да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284
ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се
нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.
Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства,
които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност
или малоценност/чл.3 ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата
администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди,
следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от
бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд
по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу
България/, разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент
от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се
от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води
до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия
на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти
от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според
Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито
едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие
върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната
практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС,
според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в актуалната ѝ редакция/ осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл.3 ал.1 ЗИНЗС /в редакцията ѝ към част от исковия период/
осъдените не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. Съгласно чл.3 ал.2, т.2 и т.3 от с.з. за жестоко или нечовешко
отношение се смятат: умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване
на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна,
облекло, отопление, осветле-ние, проветряване, медицинско обслужване, условия
за двигателна активност, продължителна изолация без възможности за човешко
общуване и други виновно извършени действия или бездействия, които могат да
причинят увреждане на здравето; унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против
волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност.
В най-общ план и двете редакции са еманация на установените в практиката на
ЕСПЧ стандарти за защита на жертвите на нечовешко или унизително отношение по
смисъла на чл.3 ЕКПЧ. В тази връзка, разпоредбите на чл.3 и чл.43 ал.2 и ал.5 /предишна
ал.4/ от ЗИНЗС са законови гаранции за съществуването на нормална битова среда
в местата за лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период,
което е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“.
Все в тази насока следва да се посочи, че според чл.43 ал.2 ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл.43 ал.4 ЗИНЗС/в сила от 7.02.2017г./ е установено изискването минималната
жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от
4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна
площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се
измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и
колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява
възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за
задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени
помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл.43 ал.5 ЗИНЗС /предишна ал.4 – ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от
7.02.2017г./, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с Правилника за
прилагане на закона, като в чл.20 ал.3 ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените
от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като
в заведенията от закрит тип и арестите в затворите, ползването на санитарен
възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
Относима към спора е и друга материалноправна разпоредба на чл.3 от
ЕКЗПЧОС, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната и
има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които ѝ
противоречат. Според посочената разпоредба от Конвенцията, никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от
Първия конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955г. и
утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите:
10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и
особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да
четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани,
че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата
на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата,
лишени от свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице,
лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава,
когато изпитва нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това
всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема
душ при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото
това се изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският
район, тоест във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен
климат.
По казуси като процесния е налице и съдебна практика на българските
съдилища/решение №10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм.д. №15508/2011г., решение
№6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм.д. №13664/2012г., решение №104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр.д. №5895/2007г., решение №538 от 22.10. 2009г. на ВКС
по гр.д. № 1648/2008г., решение №15 от 29.01.2009г. на ВКС по гр.д. №4427/2007г./,
в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен достъп до
санитарен възел, достатъчен приток на слънчева светлина и възможност за
проветряване в местата за лишаване от свобода, е отклонение от подходящата
жизнена среда за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са
действали нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна
площ на лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят
условията в местата за лишаване от свобода.
При разрешаване на настоящия правен спор следва да се има предвид и
съдържанието на множество решения на Съда по правата на човека по дела,
заведени пред този съд от български граждани срещу България, в които се е
твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо от битовите условия в
местата за лишаване от свобода/решение от 10.06.2006г. по делото Й. срещу
България, решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България, решение
от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Н. срещу България, решение от 28.06.2007г. на
ЕСПЧ по делото М. срещу България, решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото С.К.
срещу България, решение от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Н. и други
срещу България/. Последното е пилотно решение по своя характер. Това е нов механизъм,
уреден в глава V от правилата на съда, чл.61 Пилотно решение Pilot Judgment
приложим при наличие на структурни или системни проблеми в държава член на
Съвета на Европа.
Така например, в пилотното решение от 27 Януари 2015г. за условията в
българските затвори „Н. и други против България“, жалба №36925/10, Съдът прие,
че провеждането на исково производство по чл.1 ЗОДОВ от затворници за
обезщетяване за претърпени от тях неимуществени вреди във връзка с лошите
условия в българските затвори, не е ефективно средство за защита, което би
поправило нарушението, заради формалистичния подход на съдилищата при
разглеждането на този тип дела във връзка с преценката на редовност на исковата
молба, указанията до ищеца за посочване на надлежния ответник по исковете,
оценката на доказателствата, в частност – на свидетелски показания; възлагане
на доказателствената тежест върху ищците, в разрез с изискванията на чл.3 от
Конвенцията, относно установяване наличието и размера на претърпените от тях
неимуществени вреди във връзка с лошите условия в затворите. Наред с това, в
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат до
третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията.
Както се посочи по-горе, претенциите на ищеца за лоши битови условия,
наведени в исковата му молба ще бъдат разгледани само за периодите от
24.07.2015г. до 01.01.2017г. на ЗООТ-Хеброс при Затвора-Пловдив; от
23.12.2017г. до 16.04.2018г. на Арест-Пловдив; от 16.04.2016г. до 08.09.2021г.
/датата на депозиране на исковата молба/ за Затвора-Пловдив.
Съотнасянето на описаните по-горе данни в решението, цитираните правни
норми и съдебна практика, в т.ч. и на ЕСПЧ, налага да се приеме, че:
На първо място, съдът намира, че за посочения по-горе исков период при
престоя в ЗООТ "Хеброс" от 24.07.20115г. до 01.01.2017г., видно от
събраните по делото доказателства, ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти,
възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер
на 4 кв.м.
На следващо място съдът намира, че са неоснователни оплакванията на ищеца
по отношение на престоя му в
Арест-Пловдив, който се установи, че е от 23.12.2017г. до 16.04.2018г. От
събраните и описани по-горе доказателства се установява, че ищецът е пребивавал
в помещения, в които жизненото му пространство изцяло е отговаряло на
предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м. На всички задържани под стража ежедневно е
осигурявано време за престой на открито съгласно ЗИНЗС. По сключен договор, в
Арест-Пловдив по график, както и при допълнителна нужда се изпълняват обработки
за дезинфекция, дезинсекция и дератизация, за което по делото са приложени
съответните протоколи.
За посочените искови периоди, от събраните и описани по-горе доказателства
се установява, че в Затвора-Пловдив, ищецът е пребивавал в помещения, в които
жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети
от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4
кв.м.
Изключение правят периодите от
08.02.2019г. до 18.07.2019г.; от 06.08.2019г. до 15.08.2019г.; от 23.08.2019г.
до 16.09.2019г.; от 01.10.2019г. до 13.12.2019г.; от 27.01.2020г. до
26.03.2020г.; от 01.04.2020г. до 29.04.2020г.; от 04.06.2020г. до 25.06.2020г.;
на 29.06.2020г.; от 20.07.2020г. до 17.09.2020г.; от 23.11.2020г. до
06.05.2021г.; от 11.04.2021г. до 07.06.2020г.; от 11.06.2021г. до 05.07.2021г.
в Затвора-Пловдив.
Това е така, тъй като оглед доказателствената тежест в процеса, съдът
констатира, че ответникът не е представил доказателства за осигуряване на
приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора - Пловдив за част от исковия период, а именно от 16.04.2018г. до 20.01.2019г. в
Затвора-Пловдив, за който в петитума на исковата молба се твърди, че П. търпи
вреди. За останалия исков период са събрани безсъмнени доказателства, че спрямо
П. се установява „пренаселеност на килиите“, като са се падали по-малко от 4
кв. метра нетна площ на човек.
Отговорността на държавата за причинените вреди по чл.284 ал.1 ЗИНЗС е
обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно
длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за
вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на
административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове,
действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях.
В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с
лошите условия, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ и
посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения
следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито
от негова страна са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Ето защо
пребиваването на ищеца в пренаселени килии може да се определяи като уронващо
човешкото достойнство, което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като
последица от претърпените лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена
среда. Това обстоятелство, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставлява
самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3 ал.2 ЗИНЗС и
чл.3 ЕКЗПЧОС. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на
човека, включително в пилотното решение „Н. и други срещу България“,
съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл.3
ал.2 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Няма нарушение на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения
на Затвора-Пловдив, Арест-Пловдив и в ЗООТ „Хеброс“ е осигурен достъп до
санитарен възел и течаща вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в
приложените от ответника становища и докладни записки, се сочи, че в Затвора-Пловдив,
Арест-Пловдив и в ЗООТ „Хеброс“ на л.св. е осигурен достъп до такава, съгласно
графиците за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната
група, а работещите имат достъп до баня ежедневно. Във всеки санитарен възел,
лиш.св. имат и достъп до течаща студена вода.
Неоснователни са оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки през
разглеждания тук исков период при престоя на ищеца в Затвора-Пловдив,
Арест-Пловдив. Това е така, защото от страна на ответника се представиха
доказателства, че такива дейности са били договорени, съответно изпълнени.
Основателни са оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки само по
отношение на исковия перид от 24.07.2015г. до 01.01.2017г. в ЗООТ „Хеброс“, доколкото от ответника не се
представиха доказателства от които да се направи извод за обратното.
Съдът счита за неоснователни и твърденията, че работа на ищеца не е давана.
Видно от доказателствата по делото, П. е назначен на работа в „Обособено
производство”, но е спрян, поради несправяне с трудовите задължения. Ищецът е
включван и в програми за групова работа, а именно в програма „Активно е
позитивно бащинство“ и в програма за групова работа „Програма за развиване на
умения за повишаване нивото на мислене“.
Тук е мястото да се посочи, че относно оплакванията на П., че е му е било
отказано да довърши образованието си и да бъде преместен в Затвора-Враца, на
съда е известно, че е образувано адм.д. № 2526 по описа за 2021 год. по описа
на Административен съд-Пловдив, срещу Заповед № Л-3022/27.08.2021 г., издадена
от главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при
Министерство на правосъдието, с която П. е отказано преместването му от Затвор
– Пловдив в Затвор – Враца, с цел завършване на образованието си. Поради което,
конкретното оплакване на ищеца не може да бъде предмет на разглеждане в
настоящото производство.
Ето защо, съдът намира, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна
на служителите на ответника ГД „Изпълнение на наказанията“ само по отношение на
конкретно установените факти по делото относно пренаселеността в килиите, по
отношение периодите на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора-Пловдив,
а именно от 16.04.2018г. до 20.01.2019г.; от 21.01.2019г. до 07.02.2019г.; от
19.07.2019г. до 05.08.2019г.; 16.08.2019г. до 22.08.2019г.; 17.09.2019г. до
30.09.2019г.; от 14.12.2019г. до 26.01.2020г., от 27.03.2020г. до 31.03.2020г.,
от 30.04.2020г. до 03.06.2020г.; от 26.06.2020г. до 28.06.2020г.; от
30.06.2020г. до 19.07.2020г.; от 18.09.2020г. до 22.11.2020г.; от 07.04.2021г.
до 10.05.2021г.; от 08.06.2021г. до 10.06.2021г.; от 06.07.2021 до 08.09.2021г.
/датата на депозиране на исковата молба/ или общо 611 дни и наличие на
дървеници и хлебарки само по отношение на исковия период от 24.07.2015г. до
01.01.2017г. в ЗООТ „Хеброс“ или общо 627 дни, които водят до извода, че
битовите условия в пенитенциарните заведения, в които е бил настаняван ищецът, създават
предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода,
създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Тези
неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение
към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им поради
липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти.
В случая безспорно се установява, че е налице незаконосъобразно фактическо
бездействие от ответника, защото негови длъжностни лица, на които е възложено
да осъществяват ръководство и контрол върху дейността по изтърпяване на
наложено с присъда наказание, не са изпълнили задълженията си да осигурят на
ищеца в посочения период такива условия на живот, съобразени с уважение към
човешкото му достойнство, които да не създават предпоставки за увреждане на
физическото и психическото му здраве и за нарушаване на забраната, установена в
чл.3 ЗИНЗС. Според практиката на ЕСПЧ, а вече и на националните съдилища,
начинът на изтърпяване на наказанието не трябва да излага лишения от свобода на
отчаяние или изпитание, които надхвърлят по интензивност неизбежното ниво на
страдание при престой в затвора. В многократно цитираното тук пилотно решение
на ЕСПЧ по делото „Н. и други срещу България“ се сочи, че крайната липса на
място в затворническа килия има голяма тежест при оценката на това дали
условията на задържане са в нарушение на чл.3 ЕКПЧ. Неблагоприятните ефекти от
пренаселеността водят до нечовешки и унизителни условия на задържане. Ако
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. В този
смисъл са решенията по делото Н. и др. срещу България, делото Т., делото Ч.
срещу България и други.
При това положение, правилото на чл.284 ал.5, във връзка с ал.1 ЗИНЗС
налага да се приеме, че П. е претърпял част от твърдените от него неимуществени
вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.
При така установеното следва да се присъди
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, както следва:
-За нарушение, изразяващо се в наличие на
дървеници и хлебарки само по отношение на исковия период от 24.07.2015г. до
01.01.2017г. в ЗООТ „Хеброс“ или общо 627 дни – в размер на 1254 лв.;
-За нарушение, изразяващо се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ в Затвора-Пловдив, за периодите от 16.04.2018г. до
20.01.2019г.; от 21.01.2019г. до 07.02.2019г.; от 19.07.2019г. до 05.08.2019г.;
16.08.2019г. до 22.08.2019г.; 17.09.2019г. до 30.09.2019г.; от 14.12.2019г. до
26.01.2020г., от 27.03.2020г. до 31.03.2020г., от 30.04.2020г. до 03.06.2020г.;
от 26.06.2020г. до 28.06.2020г.; от 30.06.2020г. до 19.07.2020г.; от
18.09.2020г. до 22.11.2020г.; от 07.04.2021г. до 10.05.2021г.; от 08.06.2021г.
до 10.06.2021г.; от 06.07.2021 до 08.09.2021г. /датата на депозиране на
исковата молба/ общо 611 дни – в размер на 1833 лв.
Или общо обезщетение в размер на 3 087 лв., като в
останалата част до пълния предявен размер от 50 000 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
Посочените размери са съобразени с това, че
осъщественото доказване е само за част от периодите, както е посочено по-горе,
както и поради това, че са доказани само две от множеството твърдени нарушения,
и то не за всички периоди, съответно е съобразена и общата цена на иска, така
както ищецът е оценил множеството
твърдени нарушения.
По отношение на претенцията на ищеца за присъждане
на законна лихва за условията в ЗООТ „Хеброс“, считано от 01.01.2017г., т.е. от
преустановяване на незаконосъобразните бездействия на затворническата
администрация, съдът счита същата за основателна. Съгласно т. 4 от Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС, постановено по ТД № 3/2004 от ОСГК: „При
незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението … е влизане в сила
на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните – това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи – от момента на преустановяването им“.
В случая преустановяването на процесните незаконосъобразни действия и
бездействия е станало на 01.01.2017г., ето защо лихви върху сумата на
обезщетението следва да му бъдат присъдени от 01.01.2017г. върху сумата 1 254
лева до окончателното изплащане на съответното задължение.
Съответно, по отношение на претенцията на ищеца за
присъждане на законна лихва за условията в Затвора-Пловдив, считано от 08.09.2021г.
/датата на депозиране на исковата молба/, следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 08.09.2021г.
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца
сторените в процеса разноски. Те се констатираха от една страна да са в размер
на 10 лева за заплатената държавна такса.
Юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, съразмерно на
отхвърлената част на иска, не следва да се присъжда предвид разпоредбите на
чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, които се явяват специални по отношение на чл.78
ал.3 от ГПК и чл.143 от АПК, и които не предвиждат присъждането на такова,
извън случаите на пълно отхвърляне на исковата претенция. Ето защо, въпреки
само частичната основателност на исковата претенция, искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение не може да бъде уважено, тъй като
законът не предвижда такава възможност.
Ето защо и поради мотивите, изложени по–горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., Десети състав :
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на В.Р.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Пловдив, обезщетение в
размер на 1254 лв. /хиляда двеста петдесет и четири/ за претърпени
неимуществени вреди за периода от 24.07.2015г. до 01.01.2017г. в ЗООТ „Хеброс“ при Затвора-Пловдив, когато
са били нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 01.01.2017г.,
т.е. от преустановяване на незаконосъобразните бездействия на затворническата
администрация до окончателното изплащане на съответното задължение.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на В.Р.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Пловдив, обезщетение в
размер на 1 833 лв. /хиляда осемстотин тридесет и три лева/ за претърпени
неимуществени вреди за периодите от 16.04.2018г. до 20.01.2019г.; от
21.01.2019г. до 07.02.2019г.; от 19.07.2019г. до 05.08.2019г.; 16.08.2019г. до
22.08.2019г.; 17.09.2019г. до 30.09.2019г.; от 14.12.2019г. до 26.01.2020г., от
27.03.2020г. до 31.03.2020г., от 30.04.2020г. до 03.06.2020г.; от 26.06.2020г.
до 28.06.2020г.; от 30.06.2020г. до 19.07.2020г.; от 18.09.2020г. до
22.11.2020г.; от 07.04.2021г. до 10.05.2021г.; от 08.06.2021г. до 10.06.2021г.;
от 06.07.2021 до 08.09.2021г. /датата на депозиране на исковата молба/ в
Затвора-Пловдив, когато
са били нарушени правата му по чл. 3 от Европейската конвенция за защита на
правата на човека и чл. 3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража, както и законовата лихва върху тази сума, считано от 08.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции до пълния им размер от 50 000 лева и за останалите периоди в обхвата
на претендираните - от 01.01.2015г. до
01.01.2017г. за ЗООТ „Хеброс“ при Затвора-Пловдив, от 01.12.2017г. до
01.03.2018г. за Арест-Пловдив и от 01.03.2018г. до 08.09.2021г. /датата на
подаване на исковата молба/ за Затвора-Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да
заплати на В.Р.П., ЕГН **********, понастоящем в Затвора-Пловдив, сумата от
10,00 лв., представляваща направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането,
направено от процесуален представител на Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно
оспорване по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението
пред тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал.
1, пр. 2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: