Р
Е Ш Е
Н И Е № 577
гр.
Пловдив, 12.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VIII граждански състав в публичното заседание на 20.05.2020г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря Елена Димова, като разгледа
докладваното от съдия Цветкова в. гр.
д. № 590 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б.В.З.,
ЕГН ********** против решение № 76 от 07.01.2010г., постановено по гр. д. №
3426 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, IX
гр. с., с което се осъжда на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД Б.В.З., ЕГН **********
да заплати на Х.М.Д., ЕГН ********** сумата от 5 000 лева, дължима по
силата на договор за заем, сключен на 10.12.2014г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
28.02.2019г. до окончателното й изплащане.С решението са присъдени разноски в
полза на ищеца в размер на 600 лева за исковото производство.
С въззивната жалба се твърди, че
решението е необосновано, страда от липса на мотиви, постановено при непълнота
на доказателствата.Не било проведено пълно главно доказване от ищеца относно
наличието на заемно правоотношение между страните.Моли се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърли предявеният
иск.
С отговора по чл. 263, ал. 1 от ГПК се
изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Пловдивският окръжен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.
2 ГПК, намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна – ответник в първоинстанционното производство, с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е постановено по допустим
иск, разгледан от родово и местно компетентен съд, който се е произнесъл в законен
състав и в рамките на иска, с който е бил сезиран.С оглед на това обжалваното
решение е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението не
са наведени конкретни оплаквания.При служебната му проверка не бяха констатирани
нарушения на императивни материално-правни норми, които въззивният
съд е длъжен да
коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
Предявеният
главен иск, по който се е произнесъл първостепенния съд, е с правно основание
чл. 240, ал.1 във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД - за заплащане на сумата от 5000
лева, дължима по договор за заем от 10.12.2014г., сключен между страните, ведно
със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.В тежест на ищеца по този иск е, да докаже наличието
на договорни отношения с ответника и изпълнението на задължението си за предаване
на заемателя на процесната сума, тъй като заемът е реален договор.
Като писмено
доказателство по делото с исковата молба е представена разписка от
10.12.2014г., в която ответникът Б.В.З., ЕГН ********** е удостоверил с подписа
си, че на посочената дата е получил от ищеца Х.М.Д., ЕГН ********** сумата от
5000 лева, представляваща получен заем.Приложена е и нотариална покана,
получена от ответника на 11.10.2018г. за връщане в седмодневен срок на сумата
от общо 16 360 лева, дадена му от ищеца в заем, за която били подписани
четири броя разписки, удостоверяващи получаването на сумата.
С оспорваното
решение първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че ответникът
е получил от ищеца сумата от 5000 лева на основание договор за заем, в който
смисъл е изявлението, обективирано в подписаната от ответника разписка, а
ответникът не е ангажирал доказателства за връщането на сумата.
Както правилно
е посочил районния съд, договорът за заем е неформален, може да бъде сключен и
в устна форма, а с оглед неформалния му характер, се счита сключен от момента,
в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга
заместима вещ, а не от момента на писмения договор и постигане на съгласие за
сделката.Доколкото в случая не е оборена формалната доказатествената сила на представената
разписка, то и настоящият състав приема, че същата удостоверява получаването на
сумата от ответника и основанието за това.При положение, че не е посочен срок
за връщане на сумата, кредиторът има право да иска изпълнението веднага – арг.
от чл. 69, ал. 1 от ЗЗД.В случая това е станало с отправената нотариална
покана, получена на 11.10.2018г., след която дата длъжникът е изпаднал в
забава.Обстоятелството, че в нотариалната покана е посочена по-голяма дължима
сума, не обуславя извод за противоречие между удостовереното в разписката и в нотариалната
покана, тъй като в последната е уточнено, че за общия претендиран размер са
издадени четири броя разписки.Не е конкретизирано останалите три разписки кога
са издадени и за какъв размер, но предмет на настоящето дело е сумата от 5000
лева, част от общия посочен размер в нотариалната покана, като представената
разписка е достатъчно доказателство за получаването й от ответника в заем на
посочената в нея дата, респ. за възникване на задължение за връщането
й.Ответникът не е ангажирал доказателства за това, поради което предявеният иск
се явява основателен и доказан.
Предвид гореизложеното въззивната жалба е
неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, а обжалваното
решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не
е ангажирал доказателства за направени разноски във въззивното производство,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
По тези съображения
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76 от 07.01.2020г.,
постановено по гр. д. № 3426 по описа на Пловдивския районен съд за 2019г., IX
гр. с.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: