РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Русе, 11.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Николинка Чокоева
Членове:Татяна Черкезова
Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско
дело № 20244500500007 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М. Х. К., чрез адв.Д. Х. от АК-Русе,
против Решение № 1628/17.11.2022 г., постановено по гр.дело № 2923/ 2023
г. по описа на РРС, с което са били отхвърлени исковете му-главен и
евентуален да бъде признато, че той е титуляр на правото на ползване върху
имот № *** дарен на ответника, представляващ *** с площ от *** кв.м в кв.9
по кадастралния и регулационен план на с.П., общ.Ветово, обл.Русе, ул.“***,
заедно с построените там жилищна сграда с площ от 70 кв.м и второстепенна
постройка от 20 кв.м, като С. В. С. бъде осъден да му предаде имота, както и
ключовете от заключваемите части- двор, жилищна и стопанска постройки, а
евентуално-бъде осъден да преустанови действията, възпрепятстващи ищеца
да упражни правото на ползване върху процесиня имот, като премахне
вещите, които препятстват входовете на имота и всички свои движими вещи
от имота, включително в двора и сградите, и да му предаде ключовете на
заключваемите части-двор, жилищна и стопанска постройки.Изложени са
съображения относно неправилност и необоснованост на решението и се иска
неговата отмяна, както и присъждане на разноски за производството.
Въззиваемата страна С. В. С., чрез адв.К. Д от АК-Русе, своевременно са
подали отговор на въззивната жалба.Считат последната за
неоснователна.Молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено,
1
като им се присъдят разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в
предвидения в закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, Окръжен съд-Русе намира въззивната
жалба за частично основателна.
Производството пред РРС е било образувано по молба на М. Х. К.
против С. В. С., като са изложени твърдения, че на 23.12.2020 г. ищецът и
брат му С Х. К. дарили на ответника, партньор при фактическо съжителство с
дъщерята на втория дарител, следния наследствен имот: 5/8 ид.части от
дворно място с площ от 1 682 кв.м съгласно Скица № 749/ 17.12.2020 г. и с
площ от 1 110 кв.м по Нот.акт № 73 том III, дело № 931/ 11.05.1960 г.,
представляващо имот № *** за който е образуван *** с площ от *** кв.м в
кв.9 по кадастралния и регулационен план на с.П., общ.Ветово, обл.Русе, на
ул.“***, заедно с цялата построена в това дворно място жилищна сграда от 70
кв.м и 5/8 ид.части от второстепенна постройка с площ от 20 кв.м, като
прехвърлителите запазили за себе си пожизнено и безвъзмездно правото да
ползват процесния имот.
В хода на делото са били ангажирани доказателства, че тази
недвижимост е била придобита от двамата праводатели по наследство и е
потвърдено пред тази инстанция, че прехвърлената на ответника идеална част
съответства на наследствените им квоти. Собственици на останалите 3/8
ид.части от имота са трети за спора лица.
Ищецът е изложил твърдения, че до смъртта на С Х. К. на 02.02.2021 г.,
двамата с брат му ползвали безпрепятствено недвижимостта, като заплащали
и следващите се данъци за нея. Във връзка с последното обстоятелство е
представена приходна квитанция от 13.02.2023 г., касаеща задълженията на
М. Х. К. за данък и такса битови отпадъци за периода 2021/2023 г.
Твърди се още, че след 02.02.2021 г. ответникът завзел имота и отказал
да допусне там М. Х. К., като включително сменил ключалките на входната
врата към двора, на жилищната част на самата къща, залостил две дворни
врати / към улицата и към гаража/ с тежки предмети и поставил култиватор и
ремарке пред един от входовете.Ищецът признава, че последните две вещи са
били премахнати пред завеждане на исковете във връзка с подадени от него
жалби до полицията. Такава е налична по делото от 31.05.2023 г., а друга от
12.04.2023 г. с аналогично съдържание има в приложената пр.пр.2270/2023 г.
по описа на РРП.
Ответникът е заявил в отговора на исковата молба, че никога не е
оспорвал правото на ползване на ищеца върху процесния имот, поради което
за лицето липсва правен интерес да предяви първия иск.Съдът намира, че
данните по делото не могат да обосноват такъв извод. Независимо от
декларираното с отговора на исковата молба съгласие по въпроса, че се
признават вещните права на М. К., фактите в производството сочат на
2
допуснато нарушение от ответника на абсолютното субективно материално
право на насрещната страна. В този смисъл са показанията на всички
свидетели, включително и тези, по отношение на които важи нормата на
чл.172 от ГПК. Данни за допуснатото нарушение на ограниченото вещно
право на ползване има и в обясненията на С. В. С., дадени в полицията, които
трябва да бъдат съобразени, тъй като съдържат неизгодни за лицето факти
/“…ползваме овощната градина…“, “…за случката, когато твърди, че съм
ремонтирал трактор и е дошъл /ищецът/ в имота….“/.С оглед изложеното,
съдът намира, че М. К. има правен интерес да предяви първия иск.
За да отхвърли тази претенция, районният съдия е приел, че правото на
ползване има личен характер и в този смисъл не може да се прехвърля от
неговия носител на друго лице и не преминава върху неговите наследници,
респективно прекратява се със смъртта на ползвателя, независимо от това за
какъв срок е учредено. Казано е също, че обемът и предметът на
ревандикационния иск зависят единствено от обема права на ищеца, както и
от обема, в който тези права се накърняват. Посочено е, че в процесния
случай правото на ползване не обременява целия имот, както М. К. счита, че е
записано в титула за собственост, тъй като 3/8 ид.части от дворното място и
от сезонната постройка не принадлежат на дарителите и те не биха могли да
си учредят ограничено вещно право на ползване върху тях.
Тези правни съждения са правилни, но излагайки ги в мотивите на акта,
районният съдия е достигнал до погрешен правен извод за останалите 5/8
ид.части от двора, цялата жилищна сграда и за 5/8 ид.части от сезонната
постройка.На първо място неправилно е възприето, че със смъртта на единия
дарител, правото на ползване върху неговите идеални части от
недвижимостта се е погасило, поради което правото на ползване на ищеца се
разпростира само върху идеалните части от имота, които той е притежавал
към момента на дарствената сделка и с които е могъл да се разпорежда.Видно
от текста на нотариалния акт, двамата прехвърлители са запазили правото да
ползват безвъзмездно недвижимостта до края на живота си.Това според
настоящия състав означава, че всеки от съсобствениците е запазил за себе си
правото да ползва припадащата му се част от наследствената вещ, но и е
учредил на другия брат правото пожизнено да ползва и неговата част от
имота. В този смисъл неправилен е изводът на първата инстанция, че със
смъртта на С К. се е погасило правото на ищеца да ползва в пълен обем
дарените от тях общо 5/8 ид.части от двора, цялата къща и 5/8 ид.части от
сезонната постройка. Запазеното право на ползване изключва възможността
на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността
и предполага поведение, което не влиза в противоречие със закона, при
положение, че е било налице съгласие да сключи сделката при тези условия /
в този смисъл е напр. Решение № 347 от 2.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
30/2011 г., II г. о., ГК/.
Ответникът е изложил твърдения в отговора на исковата молба, че М. Х.
К. е разполагал с всички необходими ключове за достъп, като три от четирите
3
входа на имота не се заключват.Настоящият състав намира, че страната не е
доказала при условията на пълно главно доказване това обстоятелство, което
е било в нейна тежест. Напротив, според показанията на К.С. и В.Х., всеки от
тях посетил заедно с ищеца имота в края на м.май 2023 г., те не успели да
влязат, тъй като голямата порта била препречена с тежък камък, а малката-
заключена.Наложило се М. К. и вторият свидетел да прескочат оградата, за да
влязат в двора. Остъклението /второстепенната постройка/ също било
заключено.Според св.Е.К.а, ответникът предал на чичо й ключовете на имота,
след смъртта на баща й.По-нататък в показанията й обаче е казано, че когато
ищецът пуснал жалба срещу партньора й, предложили на полицаите да му
предадат ключовете в тяхно присъствие, но те отказали.Това сочи на извод, че
към м.май 2023 г. М. К. не е разполагал с ключове от имота.Не се установява
и до приключване на устните състезания ищецът да ги е получил от
насрещната страна. Вярно е, че св.С.Д. сочи, че виждал ищеца в двора.Не се
установява обаче как лицето е влязло там и дали отново не се е налагало да
прескача оградата. В този смисъл неточен е изводът на районния съд, че
направените фотографии в дворното място доказват, че ищецът има свободен
достъп до имота. Настоящият състав намира, че ако влизането там не става
през някой от входовете, то очевидно е налице нарушаване на ограниченото
вещно право на ползване на лицето.
Според трайната практика на ВКС, по силата на чл. 154 ГПК всяка от
страните следва да проведе пълно главно доказване относно обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения, като извлича изгодни за
себе си правни последици. По правилата на гражданския процес, главното
доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва да
бъде винаги пълно: да създаде абсолютна достоверност - сигурно убеждение
на съда в истинността или неистиннността на съответното фактическо
твърдение; само насрещното доказване може да се задоволи да бъде непълно.
Ако страната не се справи с доказателствената тежест, дори да съществува
вероятнтост, но не и несъмненост, то в резултат на последиците от
разпределението на доказателствената тежест в гражданския процес, за съда
този факт или обстоятелство не се е осъществило.Изхождайки от тези
разяснения, настоящият състава намира, че атакуваното решение се явява
неправилно по отношение на главните искове по чл.108 във вр. с чл.56 от ЗС
за 5/8 ид.части от дворното място, жилищната сграда и 5/8 ид.части от
сезонната постройка, както и за предаване на ключовете от имота.Ответникът
не е доказал по категоричен начин, че не е допуснал нарушение на
абсолютното субективно материално право на насрещната страна. Не се
твърди и че лицето е ползвало на друго основание онази част от имота, която
не е била предмет на дарствената сделка.Това налага извод, че решението в
посочената част трябва да се отмени.
По отношение на исковете, заявени като евентуални, Окръжен съд
намира, че след като осъжда ответника да предаде ключовете от дворното
място, къщата и постройката, то претенцията не може да е отново въведена в
4
предмета на спора, но съединена с иска по чл.109 от ЗС. Не се установява
категорично С. В. С. да има свои вещи в сградите, нито такива, които да
препятстват входовете на двора. В този смисъл правилни са изводите на
първата инстанция по отношение на негаторната претенция, доколкото за
част от главния иск е налице постановено отхвърляне.
Изходът на спора води до промяна на присъдените разноски с
първоинстанционното решение. При съобразяване направените възражения и
от двете страни по чл.78 ал.5 от ГПК, Окръжен съд намира, че в полза на М.
Х. К. се следват разходи пред РРС в размер на 531,25 лв. и 50 лв. разноски за
тази инстанция. В тежест на въззивника са пък направените от насрещната
страна разноски за производството пред РОС в размер на 200 лв.Присъдените
им 800 лв. от районния съдия разноски трябва да се намалят до 300 лв.
По изложените съображения, Окръжен съд-Русе
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1628 от 17.11.2023 г., постановено по гр.дело №
2923/2023 г. по описа на Районен съд-Русе в частта, с която е отхвърлен, като
неоснователен предявения от М. Х. К., ЕГН **********, от гр.Русе, срещу С.
В. С., ЕГН **********, от с.П., обл.Русе, иск да бъде признато, че ищецът е
титуляр на правото на ползване на 5/8 ид.части от имот № ***,
представляващ *** с площ от ***кв.м в кв.*** по кадастралния и
регулационен план на с.П., общ.Ветово, обл.Русе, ул.“***, при граници за
цялата недвижимост: имот № *** и от две страни улица, заедно с построените
в това дворно място жилищна сграда с площ от 70 кв.м и 5/8 ид.части от
второстепенна постройка от 20 кв.м, като ответникът бъде осъден да му ги
предаде, включително и ключовете от двор, жилищна и стопанска
постройки, както и в частта, с която М. Х. К. е осъден да заплати на С. В. С.
разноски по делото над сумата от 300 лв. до 800 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1628 от 17.11.2023 г., постановено по
гр.дело № 2923/2023 г. по описа на Районен съд-Русе в частта, с която е
отхвърлен, като неоснователен предявения от М. Х. К., ЕГН **********, от
гр.Русе, срещу С. В. С., ЕГН **********, от с.П., обл.Русе, иск да бъде
признато, че ищецът е титуляр на правото на ползване на 3/8 ид.части от имот
№ ***, представляващ *** с площ от *** кв.м в кв.9 по кадастралния и
регулационен план на с.П., общ.Ветово, обл.Русе, ул.“***, при граници за
цялата недвижимост: имот № *** и от две страни улица, заедно с 3/8 ид.части
от построената в това дворно място второстепенна постройка от 20 кв.м, като
ответникът бъде осъден да му ги предаде.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, от с.Писанец, обл.Русе, ул.“*** със
съдебен адрес: гр.Русе, ул.“***, чрез адв.К. Д. от АК-Русе, да заплати на М.
Х. К., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“*** със съдебен адрес: гр.Русе,
ул.“*** чрез адв.Д. Х. от АК-Русе, сумата от 531,25 лв.-разноски за
производството пред РРС и 50 лв.-разноски за производството пред РОС.
5
ОСЪЖДА М. Х. К., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“*** със съдебен
адрес: гр.Русе, ул.“*** чрез адв.Д. Х. от АК-Русе, да заплати на С. В. С., ЕГН
**********, от с.Писанец, обл.Русе, ул.“***/, със съдебен адрес: гр.Русе,
ул.“*** чрез адв.К. Д. от АК-Русе, сумата от 200 лв., представляващи
разноски за производството пред РОС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-
месечен срок от връчването му на страните при наличие на касационните
основания по чл.280 ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6