№ 132
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000905 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от ОБЩИНА-ГУЛЯНЦИ
гр.Гулянци,ул.”Васил Левски” 32, представлявана от Кмета Л. Я. против РЕШЕНИЕ №
260455/14.08.2024г.по гр.д.№ 1804/2021г.по описа на СГС, ГО,1-25-ти с-в,с което е
отхвърлен иска предявен от жалбоподателя против „Еспе Енерджи България”АД, с правно
основание чл.403, ал.1 от ГПК за заплащане на сумата от 114 676.46лв., представляваща
обезщетение за вреди, причинени от допуснато по ч.т.д.№ 55/2018г.на ПОС обезпечаване на
иск.В жалбата са развити подробни съображения относно незаконосъобразността на
решението.Иска се същото да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с
което предявения иск бъде уважен като бъдат присъдени направените по делото разноски за
двете инстанции.
По делото е постъпил отговор от „ЕСПЕ ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК №
*********,с който се оспорва подадената въззивна жалба.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадената въззивна жалба,
съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба с правно
основание чл. 403, ал. 1 ГПК от Община Гулянци против „ЕСПЕ ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК № *********.Подържа се в исковата молба,че по искане на ответника по ч. т. д. №
1
55/2018 г. на ОС – Плевен е допуснато обезпечаване на иск чрез спиране на изпълнението по
изп. д. № 1724/2017 г. на ЧСИ с рег. № ***. Искът, чието обезпечение е допуснато, е
предявен от ответника в настоящото производство и „Димекс Солар Милковица“ ООД за
установяване нищожността на ипотека, като искът е отхвърлен с решение по гр. д. №
268/2018 г. на ОС – Плевен, което е влязло в сила на 03.02.2020 г.Подържа се,че ищецът е
претърпял вреди от спирането на изпълнението по посоченото изпълнително дело,
представляващи заплатени договорни лихви в размер на 114 676,46 лв. по сключен от
общината договор за кредит от 14.12.2015 г. подържа се, че неплащането в срок на
уговорени годишни вноски за периода 31.07.2012 г. – 31.07.2015 г., за които е издаден изп.
лист от 28.11.2017 г. по т. д. № 123/2016 г. на ОС – Плевен, е една от причините общината да
ползва посочения кредит. Поради това иска ответникът да заплати сумата от 114 676,46 лв. –
обезщетение за вредите от неоснователното обезпечение на иска, заедно със законната лихва
върху тази сума от 15.07.2020 г. до окончателното изплащане.
Ответникът е оспорил иска като подържа,че не са налице вреди за общината от
допуснатото обезпечение. Подържа се,че изп. д. № 1724/2017 г. на ЧСИ с рег. № *** е
прекратено поради пълното погасяване на задължението в размер на 307 360,23 лв. на
15.12.2020 г. Оспорва претенцията за обезщетение за претърпени вреди от заплащането на
лихви по посочения договор за кредит с възражения, че липсват доказателства за сключен
такъв договор, за условията, при които е сключен, както и връзка с вземанията на общината
по изп. д. № 1724/2017 г., т.е. че липсва причинна връзка между спирането на
изпълнителното производство и необходимостта от тегленето на посочения кредит.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна,че с
договор от 21.07.11г. за преотстъпване на възмездно право на строеж общината ищец е
учредила право на строеж върху свой недвижим имот в полза на „Димекс Солар
Милковица“ ООД за изграждане на фотоволтаична централа. На 30.05.2012 г. е вписана
законна ипотека върху учреденото право на строеж, обезпечаваща вземанията на общината
за цената по договора. Видно от нот. акт № 26/19.06.2012 г. ответникът е закупил от „Димекс
Солар Милковица“ ООД учреденото право на строеж, което е обект на учредената в полза
на общината ипотека. Впоследствие е изградена и фотоволтаичната централа от ответника,
за което обстоятелство страните не спорят в настоящото производство.От представения по
делото изп. лист от 28.11.2017 г., издаден в полза на ищеца срещу „Димекс Солар
Милковица“ ООД , се установява, че последното дружество е осъдено за заплати на ищеца
сума в размер на 100 000 евро, представляваща дължими вноски за цената на отстъпеното
право на строеж за периода 31.07.2012 г. – 31.07.2015 г. Въз основа на този изпълнителен
лист е образувано изп. д. № 1724/2017 г. на ЧСИ с рег. № *** с взискател ищеца, по което
изпълнението е насочено върху правото на строеж, придобито от ответника и ипотекирано в
полза на общината за обезпечение на задълженията по договора за учредяване на право на
строеж. От уведомление за принудително изпълнение от 09.03.2018 г. се установява, че към
този момент общото задължение по изпълнителното дело надхвърля 300 000 лв.По ч. т. д. №
55/2018 г. по описа на ОС – Плевен е допуснато обезпечение на бъдещия иск на ответника в
2
настоящото производство срещу Община Гулянци и „Димекс Солар Милковица“ ООД за
прогласяване нищожността на ипотеката, учредена върху правото на строеж или при
евентуалност за установяване, че ипотеката не обхваща построената фотоволтаична
централа. Като обезпечителна мярка е допуснато спиране на изпълнението по изп. д.
№ 1724/2017 г. на ЧСИ с рег. № ***, образувано за събиране на дължимите суми по договора
за учредяване на правото на строеж. По обезпечения иск на ответника е образувано гр. д. №
268/2018 г. по описа на ОС – Плевен, по което с решение от 15.10.2018 г. искът е отхвърлен,
като решението е влязло в сила на 03.02.2020 г. Допуснатото обезпечение е отменено с
определение от 01.04.2020 г.От представения договор за кредит № 847/14.12.2015 г. се
установява, че „Фонд за органите на местното самоуправление в България“ ЕАД, чрез
„УниКредит Булбанк“ АД, е отпуснал на ищеца кредит в размер на 3 400 000 лв.,
предназначен за финансиране и рефинансиране на допустими разходи за изпълнение на
одобрен инфраструктурен проект. Според счетоводната експертиза по делото заплатените от
ищеца лихви по този кредит са в размер общо на 114 017,46 лв. Според експертизата
кредитът е погасен изцяло на 25.05.2017 г.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел от правна страна,че за да бъде
реализирана отговорността за вреди от допуснато обезпечение на иск, съгласно чл. 403, ал. 1
ГПК следва да се установи, че са настъпили вреди от допуснатото обезпечение и то такива,
които са в пряка причинна връзка с наложената обезпечителна мярка – в случая спиране на
изпълнението по посоченото изпълнително дело. Съдът е приел,че от страна на ищеца по
делото не са установени нито претърпени вреди, нито причинно-следствена връзка между
сключения през 2015 г. договор за кредит и заплатената лихва по него и спирането на
изпълнението по изпълнителното дело.Съдът е приел,че след като договорът за кредит е
сключен на 14.12.2015 г., а обезпечителната мярка е допусната с определение на ОС –
Плевен от 16.03.2018 г. е невъзможно да е налице причинно-следствена връзка между
получения от ищеца кредит и наложената обезпечителна мярка, тъй като кредитът е получен
много преди да е допуснато обезпечението.Освен това лихвите, дължими по договора за
кредит, са изплатени на 25.05.2017 г., когато е погасен и кредитът, т.е. преди да е наложена
обезпечителната мярка от 16.03.2018 г. Поради това ищецът не може да е понесъл вреди
вследствие спиране на изпълнението по изпълнителното дело, които да са му попречили на
погасяването на изтегления от него кредит.Претендираните от ищеца вреди произтичат от
заплатени лихви по договора за кредит от 14.12.2015 г.Съдът е приел,че тези лихви се
дължат съгласно договора и нямат никакво отношение към наложената обезпечителна мярка
– спиране на изпълнението по изпълнителното дело. Самите лихви не могат да се определят
като вреди, още по-малко такива, които да се причинени от допуснатото спиране на
изпълнението, което следва по време изплащането на кредита.
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и
допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателя оплаквания в
3
жалбата.
Подържа се в жалбата,че незаконосъобразно в мотивите на постановения
първоинстанционния съдебен акт е приел, че липсва причинно-следствена връзка между
сключения договор за кредит през 2015г. от Община-Гулянци, заплатената лихва по него и
спирането на изпълнението по изпълнителното дело по допуснатото обезпечение на иск по
ч.т.д.№ 55/2018г.на ПОС. Подържа се,че този извод е неоснователен с оглед събраните в
хода на първоинстанционното производство писмени доказателства и изслушаната по
делото съдебно-счетоводна експертиза. От приетото заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установявало, че Община-Гулянци е ползвала кредит с Договор №
847/14.12.2015г. За периода, в който кредитът е ползван, Община-Гулянци е заплатила лихви
общо в размер на 114017.46лв. Представеното заключение по съдебно- счетоводната
експертиза е прието от страните. Вземането, за което е постановено спиране на
изпълнението по изп.д.№ 1724/2017г. на ЧСИ рег.№ *** е за дължими суми от ответника в
периода от 31.07.2012г. до 31.07.2015г., за които е бил издаден изпълнителен лист от
28.11.2017г.Подържа се,че твърдението на ответника в първоинстанционното производство,
че вземането по издадения изпълнителен лист към момента на подаване на исковата молба е
било заплатено - към 15.12.2020г., е пряко доказателство, че към момента на постановяване
на определението, с което е допуснато обезпечение на иск, чрез спиране на изпълнението по
изп.д.№ 1724/2017г. на ЧСИ с рег.№ ***, задължението е било налице в пълния му размер.
Именно поради това обстоятелство се установява причинно- следствената връзка между
сключения през 2015г.договор за кредит и заплатената лихва към него, и спирането на
изпълнението по изпълнителното дело.Според съда ако не било допуснато обезпечението
на иска, жалбоподателят е щял да събере вземането си от ответника в
първоинстанционното производство.Подържа се,че обстоятелството, че към момента на
подаване на исковата молба задължението по изпълнителното дело е било заплатено, не
отменя вредите претърпени от Община-Гулянци в следствие липсата на средства, част от
които свързани с неплащане на посочените по-горе задължения. Претърпяната вреда е в
установения от приетото по делото заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, в размер на 114 017.46лв.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно и се опровергава от
самата хронология на фактите по делото.Договорът за кредит ,по който е заплатена
претендираната като обезщетение лихва е сключен от общината-жалбоподател на
14.12.15г.Сумите дължими по договора за кредит и въпросната лихва са изплатени изцяло от
общината на 25.05.17г.Изпълнителния лист,по който е образувано изп.д.№ 1724/2017г. на
ЧСИ с рег.№ *** е издаден на 28.11.17г.-т.е. към момента когато е издаден изпълнителния
лист общината е била вече погасила изцяло задълженията по договора за кредит.Поради
така описаната хронология законосъобразно СГС е приел,че липсва причинна връзка между
допуснатото обезпечение и претендираните вреди.Към датата на допускане на
обезпечението и спирането на изпълнението-16.03.18г. дължимите суми по кредита и
претендираната лихва са били заплатени. Липсва каквато и да било логика действието на
4
ответника на 16.03.18г. да е повлияло върху събитие /погасяването на кредита/ случило се
девет месеца по-рано- на 25.05.17г. Отделно от това за да носи отговорност за настъпилите
вреди ответника по делото следва да знае,че общината е изтеглила този кредит.По делото не
се и подържа да е налице знание за това обстоятелство у ответника по делото.
Подържа се в жалбата,че към момента на допускане на обезпечението-16.03.2018г. е
било налице задължение на ответника в първоинстанционното производство в установения
с издадения изпълнителен лист от 28.11.2017г., за суми дължими в периода от 31.07.2012г.-
31.07.2015г. и именно това е периодът, който установява причинната връзка между
допуснатото обезпечение и претърпените от Община-Гулянци вреди, във връзка със
заплатените лихви по ползвания договор за кредит № 847/14.12.2015г.
Съдът счита,че този извод на жалбоподателя е неправилен и не кореспондира с
установеното по делото.От представения договор за кредит № 847/14.12.2015 г. се
установява, че „Фонд за органите на местното самоуправление в България“ ЕАД, чрез
„УниКредит Булбанк“ АД, е отпуснал на ищеца кредит в размер на 3 400 000 лв.,
предназначен за финансиране и рефинансиране на допустими разходи за изпълнение на
одобрен инфраструктурен проект.От договора се установява,че отпуснатия кредит е с
конкретно целево предназначение,поради което не може да се направи логическа връзка
между него и допуснатото обезпечение.
Предвид гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските
Предвид решението по спора и на основание чл.78,ал.3 във връзка с чл.273 от ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемото дружество направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител
на въззиваемия е представен договор за правна помощ с договорено възнаграждение
18 500лв. и платежно нареждане от 17.02.25г.От страна на процесуалния представител на
жалбоподателя е направено възражение за прекомерност.
Съдът като взе предвид обжалваемия интерес-114 017.46лв. и с оглед разпоредбата на
чл.7,ал.2,т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
счита,че възражението е основателно и следва да бъде уважено.Съгласно цитираната
разпоредба адвокатското възнаграждение при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. е 8650
лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв.Предвид обжалвания интерес в настоящия случай
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде 9 210лв. която сума следва да бъде
присъдена в полза на въззиваемия.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260455/14.08.2024г.по гр.д.№ 1804/2021г.по описа на СГС,
ГО,1-25-ти с-в.
5
Осъжда ОБЩИНА-ГУЛЯНЦИ гр.Гулянци,ул.”Васил Левски” 32, БУЛСАТ *********
представлявана от Кмета Л. Я. да заплати на „ЕСПЕ ЕНЕРДЖИ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК №
********* направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
9 210лв.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от
ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6